Zoso, не вярвах че това ще предизвика интерес и по тази причина не съм описвал по-подробно какво може да се направи. То в случея идеята е важна, а изпълнението всеки може да си го доразвива.
Ще започна с предподставките: - обикновеннно човек, който спи на палатка е доста изморен от дневните физически натоварвания и много бързо след похапване заспива. Сънят е дълбок и много често - шумен...
Но този шум, както отблъсква животните, така и след необходимата доза свикване, става привлекателен и предизвиква любопитство. Важна роля играят и храните или хранителните отпадъци, които в една "гола" гора много бързо се долавят от обитателите й. А гладът е един от най-лошите съветници... За "хорските" предпоставки няма да пиша.
Относно целите: - не е приятно някой да те "изненада", докато спиш на палатка, пък независимо дали това е животно или неочакван човек. Историята познава и много извършени престъпления с/у личността в такава обстановка, но на тях няма да се спирам.
Основният метод е да се "огради" лагера, ако е открит от всички страни с периметър на защита, или ако е изграден така, че има една или две страни за естествено и достъпно проникване, периметъра да се изгради именно там. Най-добрият лагер се прави така, че да е защитетен от естествените природни дадености от три страни и да има само една възможна за проникване, но не винаги можем да си го позволим.
Ограждаме този периметър с рибарска корда, / за предпочитане е да е с дебелина 0.60 мм + / или със здраво влакно, с което разполагаме, като през 4-5 метра влакното трябва свободно да преминава върху намерени или нарочно направени чаталчета. За предпочитане е това влакно да минава над терена на височина около 25-30 см., а ако имаме очаквания или притеснения за по-дребни животни, може да е разположено и по-ниско.
Сигнализатори: - обикновенно могат да се използвт рибарски звънци, които се слагат м/у всеки две чаталчета по влакното, но едва ли някой ходи в планината зареден с рибарски звънци...
Тук на помощ идват всякакви вещи от екипировката, които при разклащане издават дрънкащ звук. Това може да са завързани заедно две метални чаши, комплект метални прибори за хранене, метални капачки от буркани или от оборудване и изобщо - всеки за каквото се сети. Ако разполагаме само с един сигнализатор, е необходимо той да бъде поставен максимално близо до палатката, зада бъде надеждно чут при "нарушение". Класическият вариант за такъв сигнализатор, при липса на друг подходящ, е металното канче от манерката, пълно с дребни камъчета и поставено в близост до палатката на нестабилна основа.
При по-големи и по-дълготрайни палаткови лагери се правят и няколко кръга на защита - външен /по-далечен/ и вътрешен / в непосредствена близост/ и така се получава по-непосредствена информация за евентуалният "нарушител". Задължително в такива случаи са правят и един или няколко прохода, които са известни само на бивакуващите от лагера и там СОТ-та не "работи", но се правят на "криви" места и никога на естествени пътеки!
Идеологията е в няколко насоки: - шумните сигнализатори имат двойно въздействие, - от една страна сигнализират на бивакуващите за евентуално нарушение, от друга страна - силният шум предизвиква и ответната реакция у "нарушителя". Могат да се направят и такива сигнализатори, които да не се разбират от "нарушителя", а да дават сигнал само в палатката, това са така наречените - "негласни сигнализатори". И за тях не се изисква някаква специална техника. Елементарно, единият край на влакното от зоната за защита влиза през ципа в палатката и е вързан за нещо, поставено нестабилно от екипировката, което при опън се събаря и известява за "нарушител", но той не го чува...
В нашият случай на срещата при Мадара използвахме по-пиротехнически методи, защото се бяхме разбрали и предварително бяхме подготвили с такива. Okdalf беше подсигурил електрически пиротехнически запалки, а аз бях вземал тройни пиратки и 9 V батерия. Направихме периметъра около лагера, по начина, който описах по-горе, с корда и на две места направихме контактори. Те се състоят от две дървени чаталчета, увити с алуминиево фолио от капачки на кофички за кисело мляко. След това, до всяка от контактните повърхности достига полюс от последователната верига, на която са "накачени" батерия, ел.запалка, пиратка и системата заработи безотказно. Минимални познания по електротехника са достатъчни.
На схемата, единствено кордата не се вижда, защото е със зелен цвят и се слива с цвета на терена, но аз съм я начертал и обозначил с червен контур. Едното от чаталчетата с контактната плоча е неподвижно, на другото е вързана кордата. При "нарушение" и опън, вързаното чаталче се накланя, допира неподвижното и дава контакт, при което ел.запалката запалва пиратката и следва троен гръм. Това е всичко.
