Хех, като заговорихте за деца, сега се сетих за една случка, когато бяхме деца, точно свързана с чакал.
Та във времето на късния соц, и настъпването на демокрацията, децата не стояха вкъщи пред компютрите, то и телевизия като хората нямаше... та бяхме тръгнали аз, брат ми, и още двама други братя от махалата да копаем землянка на платото. Аз бях най-големият, и ако съм бил на 11, значи останалите са били на 10, 9 и 8 години. Случката се разви точно на широкият каменист път, който често се вижда на снимките ми от Платото. Носехме една права, и една крива лопата.
Някъде нагоре по пътя, там където се образуват два по-равни участъка, тъкмо излизахме от един завой, когато видяхме на 30-40 метра от нас по пътя да приближава голямо рижаво-кафяво куче. Но всъщност на втори поглед веднага се разбираше, че не е куче. И понеже за чакали не бяхме чували, единодушно на секундата решихме, че е вълк. Той още не ни беше видял, защото тъкмо излизахме от завоя, а и вероятно заради наклона са се виждали само главите ни. И ние, наплашените със селски легенди и приказки деца, бързо на бегом се изтеглихме назад на едно по-открито място и измислихме "отбраната": аз и следващия по големина взехме лопатите, а братята ни зад нас запалиха сухата трева - нали вълците се страхували от огън!
И зачакахме...
След няколко секунди се появи "вълка". Като ни мерна, веднага избяга в храсталаците. Пък на нас продължаваха да ни потреперват крачолите!
След тази случка седнах пред книгите вкъщи, и научих, че вълци в нашата гора едва ли ще срещнем, и че не са толкова опасни, особено като са сами. За чакалите - още по-изключено! От тогава-насам никога не ме е било страх от чакали, в каквато и бройка да са били! И никога няма да ме е страх...
Бушкрафтът е най-първото от всички занимания на хората. И дори по Земята да стъпва последния човек, той ще бъде практикуван!