Понеже в друга тема се оформи спор, относно ловуването, затова реших да отворя нова тема.
Изказват се доста крайни мнения, както за, така и против ловуването. Та рекох да споделя своите мисли. Мали, какъв съм нахален 
Ловът е едно от най-древните занимания на човека. Аз лично съм кандидат ловец, но по една или друга причина все още официално не съм станал такъв. Така, че може да се каже, че съм симпатизант на движението
Една от причините да не съм още официален член на някоя дружинка е и прекалената комерсиализация на лова. Сега става ловец, не този, който иска, може и има желание, а този, който може да си го позволи. Ловът вече се превръща в скъпо хоби на разни новобогаташи, които излизат из гората да разходят новото си пушкало за няколко хиляди, че и десетки хиляди. А не защото ги влече природата. Вярно е, че това го е имало от векове. Вярно е и че ловът винаги е бил аристократично занимание.
От друга страна аз лично познавам хора, които икономическата ситуация ги е принудила по този начин да си изкарват препитанието. Може и абсурдно да му се струва на някой, но наистина все още има такива хора. И те не ходят в гората със скъпи пушкала, не убиват всичко, което шава.
Затова не трябва да се дават категорични оценки за и против ловците. Нито чак толкова строго да се съди така наречено убиване за удоволствие. Животните не са чак толкова беззащитни, както някои се опитват да ги изкарат.
Така от лова, стигнах и до опазване на природата като цяло. Както не трябва да се влиза в крайности в мненията за лова, така и изобщо към опазване на природата. Не съм привърженик на масовото, неконтролируемо използване на природни ресурси, като поголовно изсичане на горите за дървен материал, но и към природата не трябва да се подхожда прекалено стерилно. Все пак човекът е част от нея и по един или друг начин си взаимодейства с околната среда. Макар че урбанизацията все по-малко ни дава тази възможност и ни откъсва от природата. Това води и до крайностите в отношението към нея. Или грубо вмешателство или никакво вмешателство. Мисля, че и двата подхода са погрешни. Не може да се изсече цяла гора, но не е нормално и да се провираме из гората като в аптека, без да пипаме нищо или да заличаваме всяка следа, че сме били там. Защо, нужно ли е? Дръвчето, което ще пожалим за направа на тояга, примерно, утре ще го прекърши някой глиган. Мястото, където ще заринем ползваното огнище, след време може да бъде отново разкопано от друг глиган или елен. Друг е въпрост и че следващия турист ще се наложи да копае ново огнище, а така може да ползва вече съществуващото. Това с нараняването на дърветата също е прекалено стерилно и неестествено. Знам го от личен опит. В двора си имам голям бор, върху ствола, на който съм се учил на мятам ножове и брадви. Може да сте сигурни, че това по никакъв начин не е попречило на развитието му и вече сигурно е над 25 метра.
Мит е, че примитивните народи са използвали природните ресурси съвсем рационално. Благодарение на такова "рационално" използване изчезва турът от Европа още преди повече от 1000 години. Много примитивни племена да изгаряли цели гори, за да разчистят място за земеделие. Това е процес, който продължава от хилядолетия. Развитието на цивилизацията е неразривно свързано с вмешателство в природата. Но в момента тече и друг процес. От всякакви екологични организации, за едва ли не пълна забрана на ползване на природата. Но по горе писах и за такова отношение. Всъщност, това е налагания от развитите икономически страни предпазен конкордат (може и да греша в термина), който просто казано се изразява в - ние сме си взели своето от природата, но вие нямате право да я пипате. Всъщност по темата има една много хубава книга Състояние на страх от Майкъл Крайтън. Книгата е художествена, но има доста информация и се разбиват някои митове, свързани с опазване на природната среда.
В заключение, отново казвам, че не трябва да се изпада в крайности. Хората са част от природата и трябва да си взаимодействат разумно с нея. Но без вмешателство не може. Стига да не преминава някои граници.