Форумна среща - Пирин, 4-6 септември 2011

velio · 06.09.2011 22:23:34

Atanassovski написа:

Браво колеги Много ви се радвам, много хубаво правите! Аз днеска се шлях из мадридските чукари сам пак... Направих едно малко снимково репортажче, ако ви е интересно може да го пусна тука

на мен поне ще ми е интересно. Най-добре си направи една тема в тоя раздел или в ,,Походи, разходки, тракове, места" и си качвай там всичко. Аз си направих тема ,,из Пирин" и там си качвам снимките от излетите. Който има мерак - гледа

mchervenkov · 06.09.2011 22:24:29

Снимки от мене.

velio · 06.09.2011 22:33:12

mchervenkov написа:

Снимки от мене.

Евала Миро! Страшни снимки са станали

windwarrior · 06.09.2011 22:36:55

Ей на тая и аз се смях има-нема 5 минути

Okdalf · 07.09.2011 17:00:05

Това някъде в Нова зенландия ли е? Разкършвате се за сърф състезания.

slu4ajna · 07.09.2011 19:51:17

Окдалф, ний така се бехме разкъшили, че си нямаш представа:)

Искам да кажа голямо благодаря на Вельо за организацията.

windwarrior · 07.09.2011 21:13:21

Ами понеже гледам че съфорумците мълчат като партизани, да взема да нахвърлям няколко впечатления от срещата

Всичко започна на Гар дьо Сентрал в китния български град София... Тоя път посрещах само Бачо, за това сравнително бързо се изнизахме от София и запрашихме към Сандански. В интерес на истината не сме се шпорили много - тръгнахме в 9 и нещо, пътя до Сандански е около 3 часа, т.е. трябваше да сме в Града на танцуващите на слънце ски (Сън-данс-ски, цитатът е от Жу) некаде по икиндия. Предвид, че Кюстендилската група се очакваше да пристигне чак към 14:00, време - бол. Затова с Бачо постигнахме рекорд - спирахме цели 6 пъти по пътя за Сандански - да пикаеме, да си напазрувам сникърси и батерии, зяпахме една сергия с военно имущество (даже си купихме това-онова).

Дори и с нашето темпо към 13:00 вече бяхме в Сандански. Звъннахме на Вельо, той беше на гарата да посреща групата от Кюстендил, та за това ни упъти по телефона как да стигнем до парка, където ни чакаха Жу, Ники, Владо и Червенков. След като се загубихме само 2 пъти, и накрая плюхме на малоумните указания на ГПС-а, а започнахме да се оглеждаме за табели и намерихме парка. Срещнахме се с бандата на Шаро, а след малко Вельо докара и кюстендилци в състав 3-ма души - Алекс, майка му и Юли. След кратко решаване на диференциални уравнения установихме че сме 11 души + N на брой обемисти раници, които по никакъв начин не могат да се вместят в 2 коли. Затова поръчахме на партия едно такси и се придвижихме до м. Попина лъка.

Честно казано маршрута до лагера не си го спомням особенно, защото през цялото време си бъбрех със съфорумците. Малко над 1,5 часа приятно ходене, без особенни изкачвания и стигнахме до полянката дето трябваше да е лагера. В интерес на истината мястото беше съвсем малко в границите на парк Пирин, но очевидно ние не бяхме първите които са бивакували там - имаше си изградено огнище и т.н. Опънахме лагера, напалихме огъня, и се почна обичайния лагерен живот (който е идвал - знае за какво говоря). Един готви, друг показва нови придобивки и т.н. Малкия Владо спечели младежкия конкурс за палене на огън и награда - нек найф с канийка, ръчно производство на Бачо. Ники спечели утешителна награда - противогазна сумка (пак от Бачо).

Тъкмо беше почнало да се стъмва, когато в лагера изникна Миро натоварен като магаре и с два спални чувала в ръце. Без да каже дума, Миро се спря до огъня, с видимо удоволствие и облекчение тегли два зверски шута (от воле) на чувалите, при което те се разхвърчаха из лагера, и чак тогава въкликна "Ейййй, къде сте бе !". След малко доприпкаха и съпругата на Миро, както и малките Митко и Мими. Последва обичайното дъра-бъра около огъня (нещото което най-много ми липсва от форумните срещи). За тест пробвахме и една циалинова пръчка, и си я закачихме на едно борче за украса (запомнете този момент, ще се върнем на него по късно). Червенков и Вельо направиха много красива индианска свещ. Жалко че не гореше. Ама пък беше много красива

Пръснахме се по палатките да нанкаме. Аз лично спах не повече от 3-4 часа, защото ми беше зловещо студено и треперех като дръглива мастия, но колегите си похъркваха сладко.

На сутринта се сглобихме към 9 и нещо, и се разделихме на 2 групи. Ударната група в състав - Вельо, Деси, Червенков, Юли, Алекс, Жу, Ники и Владо решиха да атакуват в. Синаница. Лежерната група в състав Миро и семейството му, Бачо (заради проблеми с коленете) и аз (поради откровен мързел) решихме да се ограничм с излет до м. Спано поле. Майката на Алекс реши да остане да пази лагера и оборудването. Уговорихме контролното време, графика за радиовръзка и ударната група се изниза към 10 часа. Лежерната група се подмотвахме още половин час и поехме и ние. Ако се вярва на Вельо, до Спано поле има едно малко изкачване през гората и после равно. Иб@х го в малкото изкачване ! Час и половина по сериозен наклон, на всичко отгоре пътеката не върви на серпантина, а почти право нагоре. С много пот и псувни през зъби издрапахме до горе (нема са излагам пред децата егаси). На Спано поле Миро и Бачо намериха някаква рекичка и решихме да си направим плаж. Малките бръмбазъци се съблекоха чисто голи и взеха да шляпат из реката в компанията на Миро, Бачо солидно си киснеше ходилата в реката, а аз се припичах на слънце и си пушех на спокойствие и чист въздух (еххх, да имаше и една бира...).

След около час небето нещо взе да се облачи, та решихме да се шускаме надолу. Слязохме в лагера, хапнахме и зачакахме ударната група. Половин час преди контролното време взеха да се изнизват по пътеката на малки групи. Последва обичайната суматоха - дялкане, възли, туй - онуй. Децата си издялкаха шишове и пекоха наденици и хляб на огъня. Бачо издяла лъжичка за малката Мими, Вельо дялкаше сет за боу дрил (и си спраска ножа, както вече споменхаме). После той и Червенков се пробваха с боу дрила, ама даже пушек не излезе - ще оставя на тях да разкажат подробности. Вицове, смешки и се наканихме да си лягаме. Старателно загасихме огъня и се намятахме по палатките. Тъкмо се бях поунесъл, когато ме събуди пръст забучен в ребрата ми. Жу: "Абе Уинд, ТАМ НЕЩО СВЕТИ". Поизмъкнах се от палатката, осветих ТАМ с челника. Абе верно нещо мъждука призрачно. Ама като го осветя с челника нито бляскат очи, нито се стряска, т.е. не е животно. Баф мааму, ко ли шай туй... Жу се престраши да излезе да пишка набързо, аз потънах в дълбок размисъл с елементи на заспиване. И по едно време ми просветна - горе долу на това място бяхме вързали чувала за смет. А сутринта Бачо свали циалиновата пръчка от дървото и я метна в боклука. По описание и дават 12 часа светлина, ама явно и след това мъждука доста време Последва още една нощ на зъзнене и планове за покупка на нов спален чувал.

На третия ден към 10:30 вече бяхме събрали катуна и полека се понесохме към колите. Пътьом Вельо, Деси и Бачо направиха малка уборка след няколко мърльовци, които си бяха оставили боклука в гората. Добрахме се до паркинга, взехме си чао с групата и потеглихме към София. Малко преди Перник ни запращя гръмотевична буря, но все пак половин час преди влака на Бачо бяхме на гарата. Там си взехме довиждане с него, а малко по-късно и с Жу, Ники и малкия Владо.

Вечерта след срещата ми беше доста ... хм, ами тъжно. Липсваше ми пушека от огъня, лагерния живот и готините хора.

П.С. Огромно благодаря на домакина на тази среща - Вельо. Човека тичаше като пчеличка да ни събира по гари и автогари, беше избрал прекрасно място за лагер, маршрути за изкачване и т.н. Аз самият съм наясно колко трудно се организира и координира форумна сбирка, и затова го поздавявам за перфектната организация !

RELAX · 07.09.2011 22:21:38

Колега Wind + 1, супер очерк, ама пусто - времето при тези срещи все не стига - четейки, имам чувството, че всичко е минало като един миг. Ама много хубав миг !!! Евала, завиждам ви благородно! Въпреки че всичко красиво не може да се опише с думи ...

windwarrior · 07.09.2011 22:36:50

RELAX написа:

Въпреки че всичко красиво не може да се опише с думи ...

Абсолютно си прав, колега. Моментите с близки хора, около лагерния огън... Ами не може да се опише с думи това. Аз на 90% именно заради тези моменти и ходя по форумните сбирки.

Yavor · 07.09.2011 22:37:50

Пръчките светят още няколко дни слабо със събрана през деня светлина, кумата ми беше взела някаква дефектна протекла и каза, че килимът у тях имал слабо светещи петна през нощта почти цяла седмица Абе то май е традиция около Перник да тряскат бури на прибиране от форумни срещи?

windwarrior · 07.09.2011 22:40:12

Yavor написа:

Абе то май е традиция около Перник да тряскат бури на прибиране от форумни срещи?

Аха, точно това се замислихме и ние

П.С. Имаш поздрави от персонала на камуфлаж.бг. Веднага ме разконспирираха

velio · 08.09.2011 08:01:07

Освен да взема и аз да драсна набързо някой ред.

Относно индианската свещ първата вечер, дето направихме с Миро Червенков - не щеше да се запали пущината и това е. На Осогово същата работа - там Владо си игра 2 часа с какво ли не и не успя. Явно нещо не правим като хората, затова на някоя среща като се засечем със Стоян ще искаме показно.
За качването втория ден - не съм лъгал никой - казах ,,има качване, после малко равно и после пак качване". Обаче това е целия път до върха, а първото ,,качване" е баира до Спано поле. Та тръгнахме и след около час се качихме в циркуса над гората.

Там за първи и последен път успяхме да се свръжем с лагера по радиостанцията, което още повече ме убеди за НЕ необходимостта от такава. От тук нататък само я мислех и внимавах да не я изгубя, та да си я върна на Жоро. На това място спряхме за малко да починем и направихме първото упражнение по ориентиране с карта и компас - намиране на азимут на точка, ходене по азимут и намиране на собственото местоположение на картата. Продължихме нагоре и реших(ме) да не вървим по пътеката, защото заобикаля, а да цепим напряко през 2 рида, които да ни изведат на синанишкото било. Може и да съм пропуснал да кажа, че в не малка част от пътя ще се ходи през хвойна до колЕне, ама случва се... Та тръгнахме и се запътихме към колибата на 1 досаден кравар - бай Илия, дето ни се натресе предната вечер за малко. След като се отдалечихме малко от реката, Жу пита дали има вода нагоре и й казах, че няма - да си напълни от реката. Върна се, а ние през това време стигнахме колибата, където се оказа, че има по-хубава вода, хваната от някой извор

След 10ина минути се върна Жу и Миро й каза: ,,Жу - изсипи си водата" и в отговор: ,,Абе ти луд ли си бе?! Как ще си хвърля водата? Аз за ко са връщах да я пълня?". След което, като разбра че в колибата има: ,,Вельооооо - шта убия"! Така е - живота е несправедлив.
Зарязахме колибата и поехме нагоре. Веднага намерихме още 1 поток /за който наистина не знаех/ и тъй като водата, която току-що бяхме наляли имаше гаден дъх я изхвърлихме и напълнихме от тук. Това вече беше последната вода до горе. Поехме по 1 слабо очертана пътека, която не след дълго се загуби и оставаше само 1 - любимото ми упражнение: право нагоре към билото Тук вече нагазихме здраво във хвойната. Жена ми въобще не я обича /както и ходенето в клек/ и не искам да знам какво ми е мислила така или иначе нищо не каза нито тогава, нито после, та ще спя спокойно Във хвойната имаше и доста храсти с боровинки, та това занимаваше доста групата /мен включително/ и ходенето вървеше мудно нагоре. Всичко добре, до момента, в който набрахме достатъчна височина, която боровинките не харесват и не растат. Тогава остана само хвойната и погледите станаха по-мрачни

Така или иначе в крайна сметка издрапахме до билото и гледката от там донякъде може и да смекчила гнева, който бяха насъбрали присъстващите към моята персона.

Жалко, че Вихрен и цялото централно било се бяха забулили в облаци и не се виждаха, но поне на юг и югоизток не беше толкова мъгливо.

Спряхме да хапнем набързо, след което продължихме по билото. След двайсетина минути обаче, като стигнахме 1 от котите направихме равносметка на положението - вече беше 14 часа, а до върха, въпреки че изглеждаше ,,на 1 ръка разстояние" имахме минимум още 30 минути качване. Щяхме прекалено много да се забавим. Но основния фактор, който ни върна беше, че небето вече се беше смрачило изцяло и ако завалеше, щеше да стане страшно - Синаница е изграден от мрамори и може да се сетите как се пързаля като е мокро... Затова единодушно решихме, че е време да се връщаме.

Тръгнахме обратно и след 1-2 коти от билото, върха се огря от слънце... Приехме ситуацията философски и решихме, че просто днес не е било ден да стигнем до там.

За малко разнообразие решихме да не се връщаме по същия път - върнахме се по билото почти до синанишката порта, но (естествено) не продължихме от там по пътеката надолу към Спано поле, а тръгнахме да се спускаме по рида западно на циркуса - ,,Юрушки гробе". Отново без пътека, но през цялото време просторна и обзорна гледка към целия циркус. Вече без цел, знаейки къде отиваме не си давахме много зор на спускането - спирахме по-начесто, слънцето се покзаваше от време на време. Тишина и спокойстивие... Чак не ти се мърда от там. На една от почивките направихме още 1 кратко упражнение с карта и компас.

Накрая след като се свлякохме до края на циркуса, преди да се спуснем в гората към лагера спряхме до реката да отморим краката. Последен опит да се свръжем по радиостанцията - нищо. Прибрах станцията в раницата и потеглихме надолу. Върнахме се в лагера към 18 часа. Последваха миене, приготвяне на ядене и т.н.
Аз лично реших да се пробвам да направя сет за боу дрил. Сета горе-долу се получи, но нищо повече Но и на това съм доволен - поне вретеното се въртеше в основата. Материала за боудрила беше от някакво иглолистно - не го знам какво, но то нямаше и друго. Има бук в гората, но е по-ниско и не ми се слизаше надолу да търся паднал бук. Вретеното беше от лешник /леска/. От въртенето не можахме дори да овъглим леко основата на боудрила. Ще си намеря топола и ще пробвам с нея какво ще излезе. Последва обичайното суетене около огъня с приказки, последвано от лягане.
На последния ден - обичайното събиране на лагера и потегляне обратно. По пътя надолу се разделихме с двамата Мировци, тъй като колите ни бяха на различни места. Трябваше да се чакаме при нашите коли на 1 поляна, но тъй като ние стигнахме първи към 12 и нещо, решихме да пробваме да слезем по-бързо, за да могат Алекс, майка му и Юли да хванат автобус в 13, ако има. Та - не можахме да си кажем ,,чао" с двамата Мировци, но така се случи!

xenos · 08.09.2011 08:37:18

За индианската свещ - да, не винаги е лесно да се докара до фаза на стабилно горене. По-добре се справят сякаш по-дебелите дървета, в които има достатъчно място да се направи по-сериозен отвор, в който да се образува добра тяга.

За боу-дрила - това с "иглолистното дърво" само ме притеснява, да не сте уцелили участък с макар и минимално съдържание на смоли. Ако е имало такива, те може да се намажат по върха, и да прецакват триенето. Ех, да бях дошъл... Как няма да го овъглите поне - това е най-лесното! Всъщност често се случва в началото на въртенето, двете повърхности да се полират чак до блясък, и да ти се струва, че никога няма да се овъглят. При правилна комбинация на скоростта и натиска обаче, в един момент се нагряват достатъчно, и двете сякаш "залепват" една за друга, и започва яко триене. От там-нататък е друго вече...

velio · 08.09.2011 08:40:32

ами да ти кажа - вретеното беше почнало да се полира и може и да сме били на прав път, но да сме отказали рано...

xenos · 08.09.2011 08:41:46

Много, много вероятно...

XENOS::BUSHCRAFT FORUM > Българският Бушкрафт Форум

#16 06.09.2011 22:23:34

Отг: Форумна среща - Пирин, 4-6 септември 2011

#17 06.09.2011 22:24:29

Отг: Форумна среща - Пирин, 4-6 септември 2011

#18 06.09.2011 22:33:12

Отг: Форумна среща - Пирин, 4-6 септември 2011

#19 06.09.2011 22:36:55

Отг: Форумна среща - Пирин, 4-6 септември 2011

#20 07.09.2011 17:00:05

Отг: Форумна среща - Пирин, 4-6 септември 2011

#21 07.09.2011 19:51:17

Отг: Форумна среща - Пирин, 4-6 септември 2011

#22 07.09.2011 21:13:21

Отг: Форумна среща - Пирин, 4-6 септември 2011

#23 07.09.2011 22:21:38

Отг: Форумна среща - Пирин, 4-6 септември 2011

#24 07.09.2011 22:36:50

Отг: Форумна среща - Пирин, 4-6 септември 2011

#25 07.09.2011 22:37:50

Отг: Форумна среща - Пирин, 4-6 септември 2011

#26 07.09.2011 22:40:12

Отг: Форумна среща - Пирин, 4-6 септември 2011

#27 08.09.2011 08:01:07

Отг: Форумна среща - Пирин, 4-6 септември 2011

#28 08.09.2011 08:37:18

Отг: Форумна среща - Пирин, 4-6 септември 2011

#29 08.09.2011 08:40:32

Отг: Форумна среща - Пирин, 4-6 септември 2011

#30 08.09.2011 08:41:46

Отг: Форумна среща - Пирин, 4-6 септември 2011

Board footer