Самосиндекален слежебно-хоби набег до Варненско

Кольо · 20.08.2021 20:02:00

Един от лизензираните по издаване на ОВОС оператори ми предложи едноседмичен проект край Варна. Кратък и зле платен ама... платен...хПък и птици се гледат, ега ти! Тръгване в зори от София, неприятни технически дертове и интересни птици по пътя (Черна каня, Тръстиков блатар и Синявици) вечерта завърши така...
Упс. Някой от групата да ги качи, моля

Кольо · 30.09.2021 15:09:04

Да довърша темата с малко снимки, че първият ми пост беше писан от телефона, а с кебапчета както се знае трудно и с грешки се пише...
Та като казвам технически дертове имах наистина сериозни такива, щото Хондата влезе в бокса и от сервиза ми дадоха една оборотна баничарка, която ми отрови живота до Варна и обратно. Проблеми със стартер, алтернатор и акумулатор ми вгорчиха живота и само присъщият ми оптимизъм и твърдата убеденост, че винаги може да бъде и по-лошо ми помогна да ида до морето и да се върна с минимум ментални и по ЦНС поражения. Неудачите продължиха и на място, та чак се наложи да ми се пращат по куриер резервни части от София, които едно другарче на Насо трябваше да ги сменя на място! Тук е мястото да благодаря на Наско, който ме супортна сериозно! Евала за такива хора като него, да е жив и здрав и дано никога да не му се налага да търси помощ по пътища и на чуждо място! Мерси и на Марто и Ачо майстора на сервиза при бензиностанцията при Белостлав за съветите. Тия хора не само ми погнаха а и не ми взеха една стотинка за труда и загубеното време. Пичове – нямам думи!
Мястото дето трябваше да работя беше едно поле, бивше сгуроотлагащо на ТЕЦ Варна. Равно и без растителност място между Езерово и Тополи в близост до два стратегически обакта - казана за ракия и местния свинекомплекс.
Понеже проекта баша предвиден за местните бърдъри от Варна, пари за квартира не бяха отпуснати и трябваше в крачка да определя къде да спя и аз въпреки това без много да му мисля, поех ангажимента щото реших, че ще спя на хамаци някъде. Удобни места за хамаци не намерих и добре, че носех палатката на Илия та спях в нея. Мястото което избрах за квартира, беше до село Страшимирово, на брега на Варненското езеро. Мястото предварително го бях гледал на Гугъл мапса заедно с още няколко и се оказа наистина прилично за целта. През деня го обживяват рибари и търсачи на морски червеи за стръв, нощем аз и няколко нощни птици.
Прибирам след работа, дето цял ден съм гледал птици служебно, приготвям си нещо за вечеря, сипвем си ракийката и си гледам и слушам птици за удоволствие до като ми се затворят очите и лека ноощ ... Сутрин ставам, пия си кафето на отворен капак с кабели които Насо ми данесе на акумулатора, чакам да дойде някой рибар, взимам ток и отивам на работа дето гледам птици служебно, с професионализъм и без емоции (ле-ле как излъгах) и така десетина дена. Идваха едни нови приятели с които се запознах покрай Наско, прохождащи бърдъри с качествена оптика и интереси в областта на анималистичната фотография, и самият Наско, който направи един бивак на навес при мен и с който изпихме едно шише ракия и два литра бира и имахме един дълбоко смислен и затрогващ разговор до посред нощ. И на двама ни липсваше огънят, но поради страшната жега и сухите треви и тръстики на около решихме да се лишим от така любимият ни на всички уют и съзерцателност, които носи.
Едно интересно за мене наблюдение. На едно блатце близо до точката регистрирах едно пиле дето досега не е отбелязвано в района и за което минала година ходех няколко пъти да го търся безрезултатно на Дуранкулак! Индийско шаварче (Acrocephalus agricola )се казва, щото мигрира на изток в Индия.
Последният дан ме пра страшен дъжд на полето и поради отсъствието на каквато и да било миграция си бих камшика и тръгнах за София с кабалите за ток и ключа за болтовете на калелата на предната седалка защото и те почнаха да се саморазвиват муждувременно и трябваше да спирам през половин час и да ги натягам... Толкова молитви през живота си не съм казвал ми се струва...
Направих един бивак в една дъбова гора при Пpеселка край Нови пазар, където слушах Горска улулица и открих неизвестна до този момент колония за чапли и на сутринта след кафето отпраших за София по съвет на Гальо през Котленския проход, където пък наблюдавах пък белоглави лешояди. Идеята беше да се видим на язовир Камчия ама не стана. Прибрах се слава Богу, по живо по здраво в София и с голям кеф върнах служебната кола в сервиза.
Въобще страхотно беше.
Офиса Квартирата От терасата
Мъжко готвене и салата в канчето за кафе, което нарочно не миех и сутрин пиех „бронирано, кето кафе с доматени семки
На здраве! и след последната ракийка - специалния поздрав:
хлъц!

Насето, ако са станали твоите нощни снимки, качи ги.

Последно редактиран от Кольо (30.09.2021 15:16:57)

ivan_sh. · 30.09.2021 18:06:58

Много интересен разказ по преживяните приключения. Напомня ми на продължение на книгата “Чудното пътешествие на Нилс Холгерсон” на Селма Лагерльоф. Поздрави!

Кольо · 30.09.2021 20:43:30

Ума и подсъзнанието са странни неща... Имат си някакъв свой път и логика. Забелязал съм, че като тръгнеш да разказваш нещо и тръгнеш от едно неща а стигнеш съвсем не там на къдет оси си мислил, че ще стигнеш. А аналогията е сполучлива - и на мен ми помагаше един Мартин.

XENOS::BUSHCRAFT FORUM > Българският Бушкрафт Форум

#1 20.08.2021 20:02:00

Самосиндекален слежебно-хоби набег до Варненско

#2 30.09.2021 15:09:04

Отг: Самосиндекален слежебно-хоби набег до Варненско

#3 30.09.2021 18:06:58

Отг: Самосиндекален слежебно-хоби набег до Варненско

#4 30.09.2021 20:43:30

Отг: Самосиндекален слежебно-хоби набег до Варненско

Board footer