XENOS::BUSHCRAFT FORUM > Българският Бушкрафт Форум

Бушкрафт, Оцеляване, Примитивни технологии, Туризъм, и Живот с Природата...

Вие не сте влязъл.

#1 29.07.2019 16:55:20

kraychev
Редови
Репутация: 94

Регистриран: 18.08.2015
Мнения: 117

Пет дни в Рила? Малко са!

Не е баш буш, но пък раздела е по-туристически, та да си споделя впечатленията от краткото и отпускащо рилско преживяване.
Наканихме се, тримата от запаса, да направим един рилски преход. Начална дата - 15 юли, старт от Боровец (колите - в Самоков, по-удобно да ги вземем на връщане). Планираният маршрут по дни: 1. Боровец - х. Заврачица; 2. х. Заврачица - х. Рилски езера; 3. х. Рилски езера - х. Македония; 4. х. Македония - Рилски манастир - Мальовица - ЦПШ - автобус до Самоков... това последното, разбира се, беше доста амбициозна задача - единият преход е около 6 часа, другият - около 8, но едва ли щяхме да ги направим "на екс" за 14 ч...

Пристигнахме в Самоков късно, около 10:45ч. В 11:00 автобусът за Боровец потегли, пристигнахме около 11:35. Малко се мотахме, докато намерим пътеката, накрая уж се оправихме и тръгнахме по някаква пътека под ситняковския лифт. Проблемът беше, че на лифта се качваха предимно вело-нинджи, а "пътеката" беше само в следи от велосипедни гуми, та се оглеждахме и ослушвахме, докато се разкараме от тази писта и бяхме в постоянна готовност да скочим в драките, за да предотвратим твърде близки срещи между велосипеди, велосипедисти и пешеходни туристи и да не си вадим спици от... разни места. Около 14:40 стигнахме х. Чакър войвода, където обядвахме набързо и щяхме да продължаваме, но се появи хижаря, който каза, че колегата му от Заврачица мислел да слиза за продукти, щото в хижата нямало хора. Казахме му, че със сигурност сме там тази вечер и ако успее да се свърже, да го предупреди, че идват трима гладни и уморени. Продължихме напред край х.Марица и нататък. След Чакър не срещахме разхождащи се летовници... всъщност, не срещнахме никого. Пристигнахме в Заврачица около 18:20ч., където се оказа, че има десетина човека, между които и 2-ма българи. Хижаря наистина тръгна, но след като ни нахрани и настани.
image.jpg

На другата сутрин тръгнахме около 7 часа в посока Рибни езера. Решихме да минем през "лятната" пътека, край х. Грънчар, а не по билото. Много "клекинг", тук-там "глиганинг", но приятно. Направихме безсмислено отбиване през х. Грънчар и продължихме напред. До Грънчар беше слънчево, след което постепенно влязохме в мъгли и дъждове. Около 14 часа направихме почивка за обяд, под импровизиран заслон от щеки и платнище. Продължихме по пътеката (навсякъде маркировката беше идеална, не сме се отклонявали) докато михаме Вапа. След кратко мислене, решихме да продължим по лятната маркировка. Бяхме закъснели доста, започнахме спускането към езерата около след 18:30... Четиридесет минути по-късно вървяхме по равното към хижата. Не можем да и се нагледаме - още няколко минути и сме на топло и сухо smile какво прави Дартанян там? С всяка крачка се приближаваме и Дартанян се очертава все по-отчетливо... Ми, Дартанян си беше. Косата, брадата, мустаците - Дартанян... или поне - рилският му двойник smile Настаниха ни в стая с някави младежи от Израел, те бяха отседнали в хижата за по-дълго. Вечеря-спане-кафе - в 7:15 тръгване.
image.jpg
3.jpg
image.jpg
image.jpg

През Мермерски преслап, Павлев връх и напред по билото до х. Македония. Пристигнахме около 16:20 ч. Отключено, няма никого. На моменти имаше обхват, единият колега успя да се свърже с хижаря, който каза, че е бил за продукти и се връща след около час. Бяхме единствените гости, вечеряхме, легнахме.
image.jpg
image.jpg
image.jpg
image.jpg
WP-20190717-13-37-11-Pro.jpg
2.jpg

Сутринта около 7:30 поехме по пътеката (по-скоро пътя) надолу към Рилски манастир. Плавно спускане, свалихме около 1000 метра. Минахме покрай някаква почивна база с бунгала и транспортен достъп, където обядвахме и продължихме да вървим. За да избегнем досадното вървене по пътя от страната на Рилския манастир, решихме да минем по уж маркираната пътека от другата страна на реката. Със сигурност беше по-забавно, въпреки, че двама от тримата пътуващи сипеха ругатни за неподдържаната пътека. На практика, пътеката на доста места я имаше, на също толкова - не. Не можеш да се загубиш, когато вървиш край реката, но можеш да пропуснеш мостче и да продължиш да се бориш с драките безсмислено smile Не ни се случи, но предполагам, че страхът от това изживяване изопна нервите на спътниците ми. Около 17 часа стихнахме едно хотелче на стотина метра от Рилския манастир. Взехме си стая, душ и навън - да видим манастира и да вечеряме. Бяхме единствените българи измежду немногобройните туристи.
Колегите постепенно започнаха да "сгъват"... усещаха се пораженчески настоения за сутрешно тръгване (към автобуса, не към Мальовица). Пробвах с оптимизъм и настойчивост да ги преборя...
WP-20190718-19-46-20-Pro.jpg
WP-20190718-19-51-14-Pro.jpg

На сутринта се оказа, че всички сме познали - те си тръгнаха с автобус към Дупница и Самоков, аз продължих към Мальовица. Около половин час и повече се мотах в шубраците, докато намеря пътеката (Дългия рид). До около 1500-1600 м пътеката минава през гора, след което постепенно гората се разрежда и отстъпва на висока трева и отделни дървета. Тук се появяват конските мухи, за които съм единствената храна във видимата част от света им. Тревата постепенно става по-ниска, мухите са си още тук, слънцето сърдито пече... Докато се появява едно "ручейче" - тече вода през пътеката, в нея плуват разни малки неща. Допълних запасите, щото по карта, следващата вода щеше да е по пътя от вр. Мальовица към едноименната хижа (почти цялата пътека е отляво-отдясно-през реката). Докато пълнех водата излязоха облаци, вятър и температурите паднаха с няколко градуса. Мухите изведнъж изчезнаха и реших, че времето е с мен. След 15 минути започна бавно да вали. После по-бързо, започнаха и гръмотевиците, след това излезе и градушка. Та, вървя си по рида, слушам гръмотевиците и се радвам, че ги чувам, щото... smile Правя си сметка, че като наближа билото, трябва да се скрия и да изчакам да свършат светкавиците, щото не ми се ходи със щеки в гръмотевична буря... От време на време се разминавах с разни групички, които се спускаха към Рилски манастир. Бях стигнал на около 50 метра под билото, спрях за пет минути, за да се изсуша (т.е. да излея водата от обувките), когато бурята спря. Поваля още малко, но спря да гърми, отдалечи се в посока езерата/х. Иван Вазов. Излязох на билото доста по-късно от първоначалния план - около 14:20 ч. Изкачването по мокрия рид ме забави доста. Стигнах отклонението към върха около 16:50ч. Направих няколко снимки, горе имаше 4-5 души. Беше изпекло слънце, нямаше следи от бурята, а аз бях събрал студ и това ми беше добре дошло. Върнах се на пътеката, изпуших една цигара (първата за днес) малко мед и сушени сливи. Продължих към х. Мальовица, по пътя някаква дива коза реши да позира. Явно съм бил доста жалка картинка, остави ме да се приближа на 10-ина метра, преди все пак да се отдалечи с няколко скока. Спускането към хижата също отне около над 2 часа, умората в колената се усещаше доста. Стигнах около 20:00 ч. в хижата... Бях единствения самостоятелен пришълец, другите бяха на по-малки или по-големи групички. Мальовица си е о.к. - баня с топла вода, шкембе... Щеше да е пълно щастие, ако имаше къде да си изсуша обувките, но до сутринта бяха почти сухи.
WP-20190719-10-07-24-Pro.jpg
WP-20190719-15-34-36-Pro.jpg
WP-20190719-16-30-10-Pro.jpg
WP-20190719-19-40-49-Pro.jpg

Тръгнах към 8, около 8:45 бях на ЦПШ. В 9:10 - автобуса за Самоков.
Свърши. Искам още, обещавам си да не слушкам smile


Not all those who wander are lost

Офлайн

    16
Потребители в тази тема: 0 госта, 0 регистрирани потребителя

Board footer

Задвижван от FluxBB, Превод: Stoyan Stoyanoff