Вие не сте влязъл.
ОТ х.ДОБРИЛА ДО х.РАЙ ПРЕЗ вр.БОТЕВ (по билото и тарзана)
Здравейте!
От доста време се каня да започна да описвам походите си.Днес най-после започнах.Започвам с последния , защото спомените са ми най-пресни.Това се случи на 24,25 и 26 септември 2010г.От Попово тръгнахме 15 души , направихме траверса х.Добрила- х.Рай през връх Ботев.Някой би казал , че не е нещо особенно , но за мен и останалите си бе постижение, още повече имайки предвид метеорологичните условия и състава на групата.Ето как се случи всичко:
Още от зимата беше планувано да се проведе този поход.първоначално бе определен за месец май.По различни причини на два пъти бе отлаган, като съответно се изпуснаха възможните официално обявени поредици от три почивни дни през май и септември.След предварително обсъждане бе решено , че похода е за три дни, а не както обикновено ги правим в туристическо дружество”Антола” събота и неделя.Така бе взето решение да се използва септември,като последна възможност да се хване хубаво време.Както казах трите дни около шести септември ги изпуснахме.
Месеца лека-полека изтичаше.Последната възможност бе 24,25,26.Които бяха на смени си ги подредиха така , че тези дни да са им свободни.Скаутите ,които щяха да участват бяха освободени от училище.Останалите взехме отпуски.Аз използвах почивния 22.09.2010г , за да си стегна багажа.Обикновенно нощта преди всеки поход ме ”тресе” „предстартова” треска.Не мога да спя и точно тогава си стягам багажа.Този път с оглед на тежкия преход който предстоеше реших да спя, като си стегна багажа в почивния 22 септември , който и без това за мен бе „загубен”, защото бях дежурен и трябваше да съм на повикване.Уви пак не можах да спя.
Сутринта по правило времето не ми стигна и се наложи Криси да ме закара до гарата.По пътя обаче настигнахме групата и аз продължих с тях.
Сега ще се върна на подготовката на багажа и екипировката.Раницата ми както съм споделял е голяма- 80л+.Събира много.Когато я купувах допуснах грешката на начинаещия турист и взех голяма раница с мисълта , че събира и малко, и много.Оказа , че моята не е такава.Тя събира само „много”.Няколко пъти редуцирах багажа , като я претеглях на ръка.Махах главно от храната.Тук е мястото да спомена за „лошата” традиция на ТД”Антола” Попово , да съчетава походите с банкети.Където и ходим , по , което и време на годината да е , като пристигнем се опъват маси като за сватба или кръщене.Вадят се мезета , трушии , вина, ракии , гоздби всякакви и различни и … бира!Разбира се „Болярка”.Тази бира е като проклятие за нашите туристи.Преследва ни из планините на цяла България.Благодарение на един от членовете на всеки поход с „рекламна” цел се носят стекове бира „Болярка” или друга тяхна бира.
Та да се върна на багажа.С оглед сезона беше предварително ясно , че трябват както топли , така и летни дрехи.Освен това прогнозите бяха разнородни и дори противоречиви.Някои сайтове даваха променлива облачност , други мъгла , трети дъжд с гръмотевици.със сигурност нощем щеше да е студено , а и дори да нямаше изобщо дъжд нямаше да е сухо, с оглед сутрешните мъгли, роси и променливото време в планината.В този участък (района на връх Ботев) променливото време е нарицателно.Мъглите и преваляванията са по-скоро правило отколкото изключение.Пред мен стоеше въпроса за връхните дрехи при лошо време.Исках да си подсигуря максимален комфорт при минимално тегло.
Имам много якета( всички от втора употреба).Някои от тях са с мембрани.Те обаче бяха за определено зимно време (което от личен опит се убедих не е подходящо за мембрани при температури под -5,-10 С).Тях ги изключих.В крайна сметка на дивана пред мен проснах три якета: един анурак на „НН”(Хейли Хенсен) , едно яке „Капа” и едно „Jentex”.Последното е по-скоро нещо средно между дъждобран и ветровка и марката му бе абсолютно непозната за мен.Понеже не бях ги носил в условия на интензивен дъжд реших да експериментирам.Обличах всяко яке и в продължение на 2-3 мин. Стоях с него под душа, пуснат на най-силната струя със студена вода.От долу под якето бях с памучна тениска.Обух и един панталон 60 и някой номер , кордура с тефллон.Този панталон е предвиден да се облича върху основния с презрамки е .Той поднесе ми поднесе голямо разочарование.Оказа се че на десния крачол има страничен джоб , който е без капак.На третото яке през този джоб влезе студена вода стече се по крака ми и предизвика мокро, студено и неприятно усещане, подсилено от разочарованието.Смених го с един шушлеков анцунг , достатъчно широк, за да се обува върху основен панталон.Отстрани е с копчета по цялата дължина на крачолите.От някакъв найлон е .Цвета му е оранжев-„сигнален”.Той ме зарадва неочаквано.Не пропусна и капка.Освен това е два или дори три пъти по-лек от кордурата.Реших , че това ще е панталона.
Якетата- „НН” анурака съм го пробвал при доста екстремни условия при похода към хижа Ехо през март.Там на билото излезе виелица.Анурака се представи блестящо.Не беше го валяло обаче.Теста под душа бе категоричен- не пропуска вода и не позволява да се чувстваш некомфортно заради студената вода.Минуса му бе, че е най-тежък от трите тествани.Следваше”Капата”.Тя също се представи блестящо.Не пропусна вода и бих казал , че се чувствах най-топъл с нея.Малко не ми се взимаше обаче , защото намерението ми бе да я ползвам за градско яке през есенно зимния период и се притеснявах да не я повредя .Последно и с най-голямо недоверие тествах „Джинтекса”.Учудващо за мен то също се представи перфектно.Не пропусна и капка.Определено обаче пускаше студ.И трите якета имат много добри качулки , които като се пристегнат и окопчят прикриват шията и по-голямата част от лицето.Забравих да спомена , че тествах якетата с една шапка тип „бейзболна” , лятна - с отвори за проветрение , от кордура с найлон (има ли нужда да казвам от къде е, при това чисто нова).
Когато съм с качулка на главата предпочитам да имам козирка , за да не се стича вода по лицено ми и да не ми се ограничава видимостта.След тестовете бях на мнение , че ще взема „капата”.В крайна сметка взех „джинтекса”, теглото му е пренебрижимо малко, почти никакво.Като се сгъне може да се събере и в по-голям джоб.Относно температурния комфорт реших , че все пак не е зима , а и ще разполагам с полар.Освен това тествах и два дъждобрана- единия много хубаво пончо, другия го имам от преди 20 и повече години.Не знам от каква материя е , нещо като тъкано от найлон.Без ръкави е и с качулка.И двата могат да покрият раницата , когато е на гърба ми.Реших , че горните ми дрехи ще бъдат „джинтекса” , шушлековия анцунг и стария дъждобран.
Следващото нещо в екипировката бяха обувките.Имам два чифта работни обувки- едните половинки , другите по-високи и един чифт кубинки.С кубенките съм ходил през зимата.Държат се сравнително добре.Понякога ми създават проблеми от рода на протърквания по прасеца и пришки над петата.По тази причина ги нося с едни самоделни „навуща” от кече.Погледах ги и реших че ще взема високите работни обувки.Техния минус е че понеже ги исках без желязно бомбе в местния магазин за работно облекло ми доставиха един чифт.Още като ги купих забелязах , че кожата им е леко дефектна.Поради тази причина , а и от опит знаех , че при ходене в мокра трева , киша или газене пускат от тези дефектни места.Въпреки това реших , че ще съм с тях.Пробвал съм ги в Пирин , Еленския Балкан и местните пущинаци.Подметката е полипропиленова и с антишок система.Леки са.Мислех да взема и половинките.Те са същата марка ”стенсо” и са абсолютно същите но ниски , и без дефекти по кожата.Понеже обсъдих идеята за втори чифт обувки и Сагев – водача на скаутите и опитен „стар” планинар отхвърли като „ненужно” носенето на втори чифт обувки, не ги взех.Това после го отчетох като грешка.Та взех по-високите работни обувки и едни много леки джапанки.Джапанките винаги ги вземам.В много хижи в помещенията не се допуска влизане с обувки.
Следват шапките и ръкавиците.По съвет на друг опитен „стар” турист и колоездач д-р Бужев, винаги нося три чифта шапки и ръкавици.Винаги.Много добър съвет.Винаги ми се налага да ползвам и трите и никога не съм съжалявал , че ги мъкна, защо ще разберете по-нататък.Та взех една шапка с периферия, купена за 5 лв от пазара цвят камуфлаж и с мрежичка за проветрение.Пробвана в Пирин.Перфектна.Винаги е хубаво да имаш шапка с периферия.Особено във висока планина.Особенно ако има силно слънце.Втората шапка бе онази с козирката от тефлон и кордура.Третата една плетена тип „маска” или „нинджа”, май им викаха „балаклава”.Купена е от ловно рибарския за 10-15 лв.Има три отвора- за двете очи и устата.Върши работа.Топли.Покрива и врата и шията.Но за напред ще си вземам „нинджата” дето майка ми я плете за казармата.Тя е с един голям отвор за двете очи и няма за устата , но като се дръпне може да се открие и устата.Купешката ме дразнеше с постоянното си разместване на отворите за очите.Така често ограничаваше видимостта ми ( наложи се да я ползвам от вр.Амбарица до Кръстците).
Ръкавици противно на правилото си взех само два чифта.Едни плетени вълнени с пет пръста за 50 ст от магазина за работно облекло.Изпробвал съм ги няколко пъти – на Беклемето януари , на Ехо през март, перфектни са.Топлят дори и мокри.Едни специални пак с пет пръста някакъв тип работни , от горната страна сигнално жълти , от долната черни с някаква гума, осигуряват перфектен захват, но при влажно време не топлят особено.Обикновено нося и едни кожени с пет пръста с дълги кончове почти до лакътя – също работни електроженистки перфектни, когато трябва да се ползват стоманени въжета, а и топлят, но този път ги оставих заради теглото им. По време на похода, до Амбарица ползвах жълтите ръкавици , после реших, че вълнените ще топлят по-добре, а жълтите дадох на един колега , който не носеше никакви.
Други дрехи? За пътуването във влака реших да бъда с едни памучни панталони , на карета и с много джобове- тип туристически.Леки и удобни.Освен това имат вид.Отгоре имах памучна риза също с много джобове и едно „трекерско”(на него пише на английски ”фор адвенчър енд трекинг” ) елече- памук и полиестер , жълто с много джобове.В раницата сложих четири тениски- една памучна с дълъг ръкав синя на цвят , с която щях да спя първата вечер и евентуално при топло време и силно слънце да ходя на следващия ден.Другите три тениски бяха от полиестер едната тип „термобельо” на „НН”- многократно доказала се , с дълъг ръкав , една на „Кемъл” от „полартек” с къс ръкав и още една полиестер без ръкав.Взех и два вълнени потника, дебелия полар , който е от „полартек”, както и един тънък, ама наистина много тънък полар „за всеки случай”.Взех едни панталони – някаква смес памук и полиестер , с много , ама почти неизползваеми джобове, иначе удобни и изключително бързосъхнещи.Викам им „трекерските” панталони.Взех и един обикновен анцунг, три слипа и 5 чифта чорапи, както и едни вълнени домашно плетени, от домашна вълна чорапи- при нас им викат „гети” или „калци”.Оказаха изключително полезни, досега ги носех само за употреба в хижите.Този път ги бях обул по време на прехода в планината.Носех и едни „бамбукови” чорапи.От тях също останах много доволен.Бях взел обичайните лекарства , бинт , лекопласт , ластичен бинт.На три места опаковани в найлон кибрити , брезова кора и сух спирт.Въженце , около 30 метра 5 мм , някакво яхтено от яхтшоп в Созопол.Малко тънко и малко по-динамично от необходимото но върши работа.Мултитула на „Щил”- тежък но предпочитам да го мъкна отколкото да съм без него.Китайска имитация на „Викторинокс”- крайно несполучлива но пък малка , основното ножче , триончето и клечката за зъби стават, останалото само тежи.Един фолдър китайски но доста по-сполучлив.Един голям нож около 27 см острие тип „фултанг”.Издържа на „батонинг”(пробвано), като остава остър, а при нужда лесно се точи.Малко по-тесен от моите разбирания и без гард, но пък много универсален.Нося го закачен за раницата.Щеките- скиорски и оказа се малко по-дълги но още не съм решил дали да ги скъся.За първи път ги ползвам.Скоро се сдобих с тях.Общо взето съм доволен от това как се представиха.Челник , китайски със вградена литий йонна батерия.Издържа повече от 72 часа непрекъснато светене.Голям е и свети добре .Свети на седем и на четири диода.Две запалки със фенерчета и една запалка с реотан-ветроупорна.
Два литра и половина вода- две шишета по 0,5л и едно от 1,5л.Храна.Много храна.Освен задължително необходимата за три дни и достатъчно за трапезата вечерта.От задължителната- пакет фъстъци , пакет стафиди, „енергияна бомба”( по рецептата на „Хобо”) с мед и сурови ядки в малка кутияка от нес кафе.Втора кутияка с нес кафе( не мога без кафе).Пастърма- от дупенца , сушеница едно парче , създърма , шоколад , сухари , пържени кюфтета, шпеков салам , варени яйца, малко пластмасово бурканче люта”лютивка”, задължителния пакет „суха супа”.Канче „555” половин литър.Атлас на „Централен Балкан”Компас- бусола.Резервни връзки за обувки.Канап.Джобния ми комплект за оцеляване(някой път ще го опиша и него).Сигнална свирка.Кърпа хавлиена достатъчно голяма да става за баня.Носна кърпа.Две шалчета от изкуствена коприна някаква , които ползвам за ленти за главата, против стичане на потта в очите.Два чифта слънчеви очила.
Май това е всичко.Въпреки това раницата ми тежеше много.Предполагам повече (доста и то) от 20 кг.
Офлайн
Задвижван от FluxBB, Превод: Stoyan Stoyanoff