Плаж Свобода (Кара Дере)

Niki · 18.07.2016 19:59:12

Увод

1. Решихме, че това турско име не отива много много на този чист български плаж. Веднага поправихме нещата - кръстихме го "Свобода" и се зарекохме вече така да го наричаме. Има и друго име, но то не е много за публичното пространство...

2. Снимките са правени с телефон. Извинявам се ако качеството не задоволява очакванията. Това е единствената снимачка, която имам (не броя сапунерата, която прави доста по-лоши снимки).

3. Хора гледам всеки ден в София, дори ми идват в повече. На тази почивка съм снимал главно природата и нещата от бита в къмпинга. Почти няма да видите хора на снимките.

Ден 0

Малко преди полунощ багажът е готов.

Щяхме да пътуваме трима с едно куче, но уви тръгнахме с един по-малко. То нямаше и как защото това в раниците не е единственият багаж.

Ден 1

Около полунощ взех Калин от Люлин и тръгнахме. Хари е развълнуван и наднича през задното стъкло.

Пътуването е приятно и не се усеща особено когато Калин пуска бунтарски песни. Естествено дружно пригласяме. Единственият проблем беше, че два пъти спирах да доливам масло защото червената лампа на таблото светеше застрашително. Казах си "Веднъж да пристигнем пък за връщането ще му мислим когато му дойде времето".

Около 5:30 спряхме да се облекчим(най-вече Хари) и да се насладим на "хубави" гледки. Казахме "чао" на бетоновия залив.

И погледнахме напред към гората над нос Емине.

За мравките няма почивен ден, а работният ден започва рано.
Предполагам Formica rufa

Подминахме град Бяла и поехме по черните пътища. Естествено сбъркахме пътя и се озовахме в едно Offroad приключение. Добре, че карам пернишки фолксваген, иначе не знам какво щях да правя. Уви най-накрая намерихме правилния хубав път, а ето го и него:

Първо впечатление от плажа, хммм, видя ми се лееееко пренаселен.

Като погледнем на Юг май не е чааак толкова зле по отношение "гъстота на населението". Бяхме доста уморени след 24 часа будуване и особено аз след шофиране. Решихме да отседнем тук и на другия ден да решим дали ще търсим друго по-безлюдно място.

Хари се радва на Свободата.

Няма обхват на виваком, да не говорим за интернет. Многкратно се опитах да се обаждам или пращам смс.

Свалихме от колата само нещата, които не могат да останат защото колата остана на слънце, както и основни неща за да изкараме деня и нощта - чадър, спални чували и т.н. В раницата ми е цялата техника и малко дрехи, а в хладилната чанта - бирата и храната.

Заех се с най-важните неща:
1 изгребах пясъка докато излезе мокър за да може кучето да легне на хладно.

2 Място за "хладилника".

Пазим да не стъпчем или повредим растителността на плажа.

След като глътнах една двулитрова бира се заех със сметосъбиране. Реката беше донесла доста боклуци - предимно туби и големи шишета. Намерих чувал затиснат с камък и го напълних.

Заспахме на плажа. Като се събудихме Калин беше изгорял брутално.
Решихме, че за момента ще останем тук. Разходих се по плажа и намерих два клона за платнището. Едни хора ги бяха ползвали за огън, но казаха, че не горяли добре. Позволиха ми да ги взема с усмивка.
Опънахме едно платнище 4 х 3 метра на края на плажа за сянка. Свалихме и други неща от колата - маса и столове, дюшек и шалте и т.н. Естествено си прибрахме и чувала събрани чужди боклуци. Калин спи на шалте от ляво на масата, а аз на дюшек от дясно.

Привечер се разходих малко да огледам обстановката от пътя, който ни доведе до тук. Неделя вечер е, хората са с пъти по-малко от сутринта.

Ден 2

Малко след 5:30 сутринта в просъница чух "Ники, изгревът, Ники, изгревът". Надигнах глава и какво да видя.

Време беше да се излюпим от "леглата" и какъв по-хубав старт на деня от горещо кафе.

След това сварих един бърз ориз, който хапнахме с половин консерва "Телешко в собствен сос".

Бирата вече беше станала на "г...з" и беше време да решим проблема. Тук на много места се стича вода директно от скалите и почвата до плажа. На няколко места хората са направили импровизирани чешми от гърло на пластмасова бутилка и тръба. Така вече е по-добре:

Направих и импровизиран хладилник за неконсервираната храна.

Няма нищо по-успокояващо от хладна бира на фона на индианска музика. На заден план се вижда, че съм накиснал боб за вечерта

Ето я "махалата". Нашето синьо платнище и син чадър са в най-близък план.

И сега малко оптимизация на пространството. Хладилната чанта вече не е хладилна, но се ползва за посудата, подправките и други неща.

Багажът е подреден под масата.

Добре, че поприбрахме малко нещата в хладилната чанта и подредихме всичко под масата. Ще разберете малко по-късно защо.

Хлябът беше хванал доста конденз и оставихме пликовете отворени срещу вятъра.

Някъде около 5:30 след обяд си бях харесал един отрязан колон нагоре по пътя, който усърдно чистех с ножа от клончета и бодли. Изведнъж едри капки западаха от небето. Колата ми беше на 500 метра и изтичах да оставя чантичката в която са ми портфейлът и телефонът. Не се сетих, че в чантичката имам найлонови пликове. Оставих ги и се върнах под дъжда да си прибера клона. Радвах се на освежаващия хладен душ с вода различна от солената. Хората се бяха изпокрили и ме гледаха странно с този клон и под дъжда.

А ето го и него след дъжда, но недоизчистен (само аз си знам за какво ми е):

Когато се прибрах Калин каза, че дъждът яко е забивал под платнището. Той беше успял да спаси част от багажа, но цялата маса беше мокра. Приготвихме друго платнище 2 х 3 метра за подобни случаи като идеята е да слагаме багажа под масата и да завиваме цялата маса с платнището. А ако е през нощта направо да завием масата и нас от двете страни на нея. Хубаво е човек да има план

Тези малки жабчета Bufo viridis ( Pseudepidalea viridis ) щъкаха навсякъде след дъжда. На втората снимка вдигнах една захвърлена кубинка и имаше над 10-15 под нея. Снимките са размазани защото се движат.

Едни съседи имаха някакво подобие на Hobo stove, очевидно не добро. Попитах ги как работи и те казаха, че само на силен вятър гори добре. Вечерта когато си тръгнаха ни го дадоха. Вече се смрачаваше и ме мързеше да разпробивам повече отвори. Реших все пак да го пробам в този вид и ей ме на - опитвам да сваря боба с него. От горе на всичко съчките по плажа са мокри. Не се получава.

В крайна сметка се отказах и огнището еволюира по следния начин:

Успях да сваря двете тенджарки боб по веднъж. Оставихме второто варене за другия ден и ядохме друга храна.

Ден 3

Сутринта вятърът беше доста силен и се наложи да направим завет за да можем да сварим вода за кафето. Добре, че пазя кашона от масата и столовете.

След това измислих по-оптимален вариант - направо под масата, но уви, не влезе в употреба.

Сутрешно миене на съдове на чешма, дарега от Бог:

Време е да доготвим половината от боба, варен предната вечер.

Мммм, вкусно...

Забелязахме няколко дребни точици мухъл по хляба. Прегледахме го и го изчистихме. Решихме да го направим на сухари. На този силен вятър беше напълно изсъхнал до края на деня.

След обяд тръгнах към Бяла за провизии, а Калин остана да пази дома. Той и без това трудно се придвижваше защото хвана слънчева алергия на краката от изгарянето. Кофти работа. Издебнах момент когато Хари спи за да не тръгне с мен. Трябваше да натоваря чувала с боклуци в багажника.

От това място наточих вода:

След това изхвърлих боклука, събран от плажа.

И напазарувах най-важните неща:D

Обиколих целия град, но така и не намерих бутилка газ на винт за котлончето.

На връщане за плажа:

Реката приижда.

Заляла е огнището.

А някои хора си мерят инструментите. Най-лявата колона са на Калин, а останалите - мои. Забравих да извадя едно малко Victorinox classic, което стои в комплекта за оцеляване.

Окастрих клона и го боднах в пясъка, пак не питайте защо е.

Заех се и с втората порция боб, като подобрих рецептата с домашен доматен сок и лук.

За целта е нужно ново огнище и достатъчно хубави съчки.

Не, че се хваля, но бобът беше доста вкусен. А може просто да ме е хванал пиянският глад от многото литри бира.

Толкова се вдъхнових, че реших да приготвя и ориз.

И за финал малко печени картофи.

Две вечерни снимки, направени от "прозореца" на дома по време на готвенето:

Като за финал на този ден направих две подобрения за дома.

Едното е легло от пясък без боклуци и камъни за дюшека, на който спя.

Другото е, че измислих лампа - чадъра сгънат забит до масата и челника вързан за него.

Наздраве!

Ден 4

Денят започна по обичайния начин с кафе, но от сега нататък дори водата за кафето правим на огън. Нямаме газ.

Време е да снимам "съквартирантите".

Тези стенни гущерчета ( Podarcis muralis ) щъкаха без много притеснение около нас по скалите, та дори и по багажа.

И една жълтоуха водна змия ( Natrix natrix ):

Закусвахме ориза, приготвен предния ден със салата.

Направих си чешмичка с наредени камъни, където да слагаме митите съдове и язовирче за охлаждане на бирата.

Сигурно съм единственият човек, който ходи с брадва на плажа.

Имахме малко брашно и след обяд реших да замеся хляб с бира.

Оставих го на слънце да втасва. С тази пастьоризирана бира беше ясно, че е загубена кауза, но все пак... Може би трябваше да вземем Загорка Ретро да видим дали наистина е непастьоризирана.

Една снимка от плажа - личи си, че на север има доста къмпингуващи.

При нас е доста по-добре в това отношение. А и след 14:30 сме напълно на сянка.

Големият кораб минава

Някои хора си имат всичко необходимо.

А на други не им трябва път, но въпреки това спират на дискретно разстояние от плажа.

Тук всички природни елементи действат с пълна сила и природата си взима обратно всичко, което е дала. След 2-3 дни огнището може би щеше да е напълно зарито с пясък.

И сега е отново готово за готвене:

Тестото не е втасало, но това не плаши душите наши. Реших да сложа плънка от сирене и кашкавал и хоп - в огъня да се пече. Направих грешка, че не си оставих малко брашно и до последно тестото ми лепнеше по ръцете.

Изработих тепсия от алуминиево фолио.

Вечерта поканихме едни съседи по палатка(момче и момиче) да пием разни напитки и да бистрим световната политика и нещата от живота. Оказа се, че тя е от Варна, а той - от Плевен. Човекът беше пропътувал разстоянието Плевен - Варна с велосипед с дисаги. Оставил велосипеда във Варна при нея и заедно дошли до тук до плажа. Готини хора

Хлябът загоря от едната страна. Сложих го да се опече от другата само на жар.

А от вътре беше леееко суров.

Въпреки това почерпихме гостите от него, след това разни салати, печени картофи и т.н. Никой не намери кусур, било то от учтивост или защото хората са гладни. На мен лично ми беше вкусен.

Гостите си донесоха спалните чували и останаха да нощуват в нашата "къща".

Ден 5

Сутринта изпратихме гостите. Бързаха за Варна и дори не останаха да пием кафе.

Ползвам природни ресурси да вържа чадъра:

Чайки, чайки, чайки.

Мммм вкусно - мляно телешко със свинско от Куман и салата. Доматите, купени от Бяла бяха много вкусни. Калин хвана някакъв жалък обхват на Мтел и цъка еврофутбол.

Реших този ден да изчистя плажа на юг от нашия бивак до края. Имаше най-различни боклуци, като по-голямата част изглеждаха изхвърлени от морето, а не директно от хора, пребивавали на плажа.

Докато събера една торба боклуци, черни облаци покриха небето и започна да гърми.

Побързах да се прибера в бивака за да защитим вещите от дъжда. Ползвахме малкото платнище.

Наздраве за безплатния душ!

Докато ние пазим вещите от дъжда Хари домъкна една торба с храна. Кой знае от къде я е откраднал гадината му с гадина.

Я да видим какво има - препечен хляб, мал шанс...

След като хапна се охлажда на дъжда.

Дъждът престана и слънцето изгря.

Появи се прекрасна дъга.

Дребните жабета са отново навсякъде около нас.

Успях да изпълня плана си и да доизчистя плажа от нашето платнище до края на юг.

Докато обикалях да събирам боклуци видях едни пръчки, прилежно скрити до скалите. Явно някой рибар или къмпингуващ ги е ползвал и си ги е скрил. Никой не може да има претенции за собственост на природни ресурси, оставени сред природата. Взех ги.

Вятърът духаше почти само от към моята страна. Затова направихме следното подобрение на дома:

Няма как да издуха 200кг. пясък

Така вече не е толкова духовито...

Изглежда аз съм най-облагодетелстван от това подобрение.

А на Хари изобщо не му пука.

Ползваме импровизирани кошчета за боклук от пластмасова бутилка от бира. Дъното се отрязва и бутилката се забива с острото в пясъка. Ако вятърът е силен може да се позакопае. Когато се напълни отива в коша заедно с боклука и се приготвя нова. Много по-удобно е от найлоновите пликове е защото е твърда и не е нужно човек да я разгръща за да си хвърли боклука. А такива бутилки имаме в изобилие.

Беше ни останала 1/3 от консервата телешко и свинско и реших да направя супа.

По-вкусна супа не бях ял, чесно...

Ден 6

Тази сутрин вместо изгрев получихме този изрод:

Приближаваше застрашително към нас. Личеше си, че под него вали доста силно и се надявахме поне да се извали преди да дойде. Беше доста хладно, дори се наложи да облека ветровката. За щастие вятърът го отвя на някъде и слънцето пак ни се усмихна.

Сега е време да изсушим вещите.

През нощта беше валяло и доста беше понамокрило багажа, направо цялата маса, че и под нея.

След сутрешното кафе и закуска тръгнах към Бяла за да изхвърля събрания предния ден боклук и да взема хляб и бира за последния ден. На чистачката на колата ми някой старателно беше закачил някакво листче. Първото нещо, което изплува в ума ми беше: "фиш", "глоба". Оказа се нещо доста различно.

В такъв момент няма как човек да не се усмихне

Ето го и боклукът, готов за път:

Този път Хари не ме остави да тръгна сам. Затова се наложи да напъхам боклука вътре в колата вместо в багажника. Излишно е да казвам каква свинщина стана. Докато карам някакви неща се зареждат на инвертора.

Тъкмо спрях пред магазина и едно момиче ме посрещна с думите "Аз ти оставих бележката"(Не помня точните думи). Седнахме да полафим. Оказа се, че не само сме от един град, а и сме завършили една и съща гимназия, само че тя е завършила над десетилетие след мен. Почувствах се малко дърт, но какво да се прави. Тя си напазарува храна и вода и я откарах с багажа до плажа.

Естествено я поканихме да пием бира в нашия "дом". Пихме доста бири, лафихме за неща от политика до вселенските закони. Почерпихме я салата и мляно телешко и свинско от Куман. Тя каза, че не е яла по-вкусно месо и прати специални поздрави за Куман. Смрачаваше се и стана време да изпратим гостенката. С едно изречение бих я описал като "много лъчезарен човек".

Вечерта обиколих по плажа и за пръв път наблюдавах така наречения "светещ планктон". Когато вълната се разбива срещу теб проблясват светлинки като светулки. Стана ми интересно какви са тези животинки. Изчаках вълните да изхвърлят една "светлинка" на брега. Загребах я с шепа заедно с пясъка. Оказа се някакво прозрачно желеобразно мекотело с размер колкото лешник. Стори ми се сферично, но може и да е била малка медузка, която просто така да е останала в пясъка. Пуснах животинката в морето. Тези светещи създания правят мястото наистина вълшебно. Имаше ги в средната част на плажа. Не забелязах нещо такова на юг при нас. За жалост батерията на телефона ми се беше изтощила и не можах да го снимам. А щеше да е добре и да се опитам да направя клип.

Ден 7

За последно през тази почивка посрещнахме изгрева директно от "леглата".

Един кораб минава точно "под" слънцето:

И последно кафе на това огнище...

Сушим разни чували на прословутия клон.

Последната храна е сервирана:

Аз изядох половин консерва телешко, но Калин не беше много гладен. Не ми се връщаше храна на жегата. Изчистих месото от черен пипер и направих закуска за шампиони на един много добър приятел.

Събота е и пак има доста хора.

Около 12:30 багажът вече беше натоварен и потеглихме към София.

Вечерта вече всичко е прибрано.

пацо · 18.07.2016 21:16:26

Много увлектелен разказ , подкрепен с хубави снимки.
Благодяря ,че ни направи свидетели на хубавото преживяване!

Кольо · 19.07.2016 08:07:56

Браво, адаш! Наистина приятен пътепис! Много се изкефих на огнището. Малко съм разочарован обаче, защото очаквах снимки с много влечуги а ти отби номера само с две гадини. Срамота! И в първия момент реших, че си снимал горски гущер. Чак на второ четене като сложих очилата разбрах. Трябва да ме образоваш малко - гущерите са ми много на сърце.
Искам да те питам като си почнал с възродителния процес: Мусала как ще я кръстим? Ами Беглика? Паша дере, Каварна, Дуранкулак, Тузлата, Балчик? И само турските топоними ли ще сменяме или да подпукаме и гръцките - Калиакра, Созопол, Ахтопол, Алепу?

Niki · 19.07.2016 08:21:13

Всичко с времето си за имената. Всъщност нямам против повечето от тях, но някак си "Кара Дере" и "Паша Дере" ми звучат прекалено турски

Освен един зелен гущер и сниманите други влечуги май не видях. Честно казано не съм обикалял специално да търся. Отдадох се на почивка, бира и опити за готвене. Мисля, че някъде мернах кримски гущер, но и него не успях да щракна.

Вероятно има сухоземни костенурки. Над плажа има много имоти с лозя. Те обичат да се навъртат там. Още от малък ми е мечта да срещна сухоземна костенурка сред природата. Преди време исках да си отглеждам, но сега бих направил само няколко снимки и бих я оставил да продължи пътя си.

xenos · 19.07.2016 08:47:24

Niki написа:

Още от малък ми е мечта да срещна сухоземна костенурка сред природата. Преди време исках да си отглеждам, но сега бих направил само няколко снимки и бих я оставил да продължи пътя си.

Преди две седмици някъде ходих да пускам една костенурка, която едни комшийчета бяха прибрали да гледат. Иначе доста често ги срещам, като ми се отдаде възможност най-накрая да се разходя някъде...

Niki · 19.07.2016 09:17:35

Чудесна животинка

Масова практика е да ги взимат за отглеждане. Хората просто не знаят, че са защитени. Трябва да се обяснява.

В нашия край се срещат доста рядко, като повечето са донесени от някъде.

Yavor · 19.07.2016 11:32:12

Много яко

Между другото, челник(фенерче)+ пластмасова чашка от кафе+ изолирбанд= перфектната къмпинг лампа. Другия път ако намериш бяла чашка от кафе по плажа не я изхвърляй

Кольо · 19.07.2016 15:10:21

Yavor написа:

Много яко
Между другото, челник(фенерче)+ пластмасова чашка от кафе+ изолирбанд= перфектната къмпинг лампа. Другия път ако намериш бяла чашка от кафе по плажа не я изхвърляй

Челник на дъното на пълна бутилка с вода е страхотна лампа за къмпинга. Дава равномерна и силна светлина.

tonywoolf · 19.07.2016 15:15:41

Ето и един приятел (приятелка?) на слизане от крепостта Моняк, миналата седмица. След като си посъскахме и огледахме, разделихме се по живо-по здраво.

rossko · 19.07.2016 15:22:52

Niki, гледам минали сте по пътя от към Бяла. Аз минах през пътя от с.Горица, който е към 4-5 км и е в много лошо състояние.
До колкото разбрах пътя от към Бяла бил разкопан... може ли да дадеш малко подробности за пътя

Niki · 19.07.2016 15:43:43

Разкопан не е, т.е. не от човек. Има коловози и т.н. и не е за ниска кола.

Ще пробам и двата варианта за къмпинг лампа

Последно редактиран от Niki (19.07.2016 15:44:22)

gergoff · 19.07.2016 21:45:05

Страхотно преживяване и разказ! Поздравления! Аз, за разлика от Кольо, не съм разочарован от липсата на снимки на влечуги и други животинки, но виж, малко ми стана чоглаво, щото не качи една снимка на перничанката.

Niki · 20.07.2016 07:32:36

Е то от този ден много малко снимки имам. Бяхме доста зле с батериите - дори и външните бяха се изтощили. И докато слушахме музика хептен окапаха...

wankata · 20.07.2016 19:00:23

много ти завидях за приятното изкарване и без малко да ти открадна повествованието и да го метна във фейса-толкова ме изкефи-особенно със почистването-евалла-на това последното ти ще му сложиш българско име

Niki · 22.07.2016 14:25:48

За почистването мисля, че не само аз, но всеки, който има възможност(кола за извозване и т.н.) трябва да го прави.

Ако го правим, наглите кметове няма да имат основание да рекетират къмпингуващите под предлог, че замърсявали.

XENOS::BUSHCRAFT FORUM > Българският Бушкрафт Форум

#1 18.07.2016 19:59:12