Описание
Чакалът е поне три-четири пъти по-дребен от вълка. Муцуната му е тънка и заострена, като на лисицата. Освен това в окраската му видимо избиват рижави косми, които доминират в долната част на тялото и краката му.Окраската на гърба му е предимно ръждива, а отдолу на корема и на гушата е по-мръсно сива. Отстрани на тялото може да има неясни жълтеникави ивици и петна.На дължина тялото му е 70-85 см, а към това трябва да се добави и бая пухкавата му опашка с дължина 23-27 см, която е права и виси надолу. Височината му е около 50 см. Теглото най-често е 10-12 кг, рядко малко отгоре. Ушите са на чакалите са остри и са дълги около 8-9 см.
Начин на живот
Чакалите ловуват и поединично, и на глутници. Обикновено глутниците са предвождани от женска и нейни приплоди. През деня чакалите не се събират в глутници, но през нощта се групират. Старите мъжкари живеят отделно. Женската ражда най-често по 4-8 малки, които се развиват бързо и още през първия месец почват да ядат и месо заедно с майчиното мляко. Те не обичат гъстите стари гори, а по-скоро периферията им и младите проредени гори и храсталаци. Любими техни обиталища са обраслите дерета, където лежат през деня и се крият. Излизат на лов главно през нощта и тогава се прокрадват близо до населени места. Издръжливи са и изминават голям периметър в търсене на храна. Често чакалите вият, за да се обозначат и за да покажат, че владеят тази територия. През зимата стават много по-нахални и дръзки и дори влизат в селата, за да отмъкнат нещо за ядене. Много пластичен вид, единствено появата на вълка може да го изтласка от заетата местност. Лисиците не издържат на натиска на чакала и той ги гони от територията си. Много рядко чакалите ловуват през деня. Това е изключение, дори за зимата. Те са недоверчиви и дълго душат и обикалят стръвилището, преди да излязат на открито. Имат вроден инстинкт за опасност и стават неспокойни, дори ако не виждат ловеца. При тях е развито обонянието, зрението е добро, както и слухът. Единственото им слабо място е тяхната лакомия.
Хранене
Менюто им се състои от мишки, всички гнездящи на земята птици, зайци, и малки на чифтокопитни - сърнета, прасенца, еленчета. Чакалите са и чести, дръзки гости на населените места, които нощем доближават без страх. Те отмъкват от кошарите по някое яре или агне. Нападат и домашни птици. Те са умни и не винаги се плашат от хората, като внимателно преценяват риска да бъдат отстреляни. При липса на храна, а и често през лятото чакалите ядат и дини, пъпеши, грозде. През зимата са способни да глозгат дори стари кожи и кости по бунищата. Хич не се притесняват да хапнат и мърша.
Размножаване
Брачният период е февруари-март. Тогава чакалите по-често вият. Техният вой е по-висок от вълчия, а освен това доста често и лаят. Брачните двойки са постоянни. Мъжкият остава с женската и малките и най-често помага в носенето на храна за тях.
Други сведения
Неприятели на чакала са вълците и големите овчарски и ловни кучета. Той често е преносител на бяс.
Разпространение
В началото на 60-те години на миналия век чакалите у нас бяха екзотика. Те бяха разпространени основно до турската граница в Странджа и Сакар. Днес у нас са десетки хиляди, а настъплението им на Запад ги е отвело чак до Австрия и Полша. Чакалът е с азиатска потекло. За много народи от Средна Азия той е персонаж от приказките. Той е смятани за умен, коварен и хитър. Има го от Хималаите през Индия до Мала Азия и Северна Африка. От Турция минава през Балканите и вече завзема Средна Европа.
Начина на ловуване
Чакали се бият и при излети за друг дивеч, най-често при груповия лов на прасета. Гончетата не ги преследват както лисиците и не тръгват по дирите им. Но чакалите чуват шума и тръгват да се изтеглят. Тогава и става отстрелът им, защото те са едри животни и все пак шумят при движението си, дори в гора. За разлика от лисицата, чакалите почти никога не ползват дивечовите вървища. Тяхната тактика е да се изнижат от опасността рано и незабелязано. Поради това внезапно излизат на чисто място за кратко и веднага трябва да се стрелят. При висока численост в региона се правят и специални хайки за чакали. Ловува се с кучета и се правят пусии към изходите от гората към открити места. Чакалите обаче дълго се въртят и ако кучетата не ги притиснат не излизат на открито.Чакалът си има и някои табиети. Дори вонята от мършата да го мами вече от съвсем близо, той не отива веднага при стръвта, за да яде. Той прави един или два полукръга, а често дори поспира и сяда като куче на задницата си, като продължава да души и за опасност. Бие се в гръдния кош, зад лопатката и в главата.Удареният чакал не се прибира, защото другите не се плашат от него и пак идват на мършата. Най-доброто разстояние е от 25-35 метра, защото животното е бая жилаво на изстрел. Често смятани за напълно мъртви чакали скачат и изчезват, след като са посъбрали сили. Чакали на варда се бият с ловна двуцевна пушка 12 калибър. Патроните трябва да са сигурни, за да не се получи засечка на патрон и да изпуснете животното.По чакали се стреля със сериозни сачми 2/0 - 6/0. Нарезните пушки от средните калибри стават при отстрел на чакали в ловни стопанства от по-голяма дистанция с оптика.
Срокове на ловуване
целогодишно.