Ето малко полезна информацийка по темата ,която съм събрал....
"При боровете - вкореняване чрез резници - забрави. Не, че не е възможно, но е доста трудно. При останалите иглолистни видове - тисове, смърчове, туя, лъжекипариси, ели, секвои и хвойни - размножаването чрез резници е обичайна практика.
Трябва да се спазват следните условия:
1. Майчините растения трябва да са в добра форма - торени и поливани. Това означава, че необходимите за вкореняването фитохормони се намират в тях в нужните количества и съотношения. Желателно е да са млади растения. При младите растения склонността към вкореняване е с пъти по-добра от тази при старите растения. До размножаване на стари растения се прибягва само в краен случай. Веднъж вкоренен, даден резник се подмладява и вече може да се използва за по-нататъшно добиване на резници.
2. Резниците трябва да се вкореняват в оптимални за тяхната фотосинтеза условия. Това означава висока въздушна влажност, която компенсира загубите на вода от тъканите на резника. Най-добре е влажността да се поддържа в границите от 70 до 100%, като при по-висока температура влажността трябва да е по-висока. В летните дни влажността на въздуха трябва да достига 90 - 100%. Това означава, че върху листенцата на резниците трябва винаги да има капки вода. Високата въздушна влажност се постига чрез редовно пулверизиране на резниците и завиване с полиетилен или стъкло. В разсадниците се прави инсталация за изкуствена мъгла, която се включва през 1-2 часа при горещо време до веднъж на ден при по-хладно време. При мъглуването се цели намокряне само на листата и като вторичен ефект се овлажнява и субстрата. Субстрата не бива да се преовлажнява, защото става среда за развитие на патогенни микроорганизми.
3. Температурата на въздуха трябва да е в границите 20 - 27 градуса, като оптималната е 22,5 градуса. При тази температура фотосинтезата е най-инетнзивна и се натрупват хранителни вещества необходими за създаването на нови тъкани и органи При по-висока температура, в тъканите на растенията процеса дишане преобладава над процеса фотосинтеза и хранителните вещества се разграждат. При температури по-ниски от оптималната, вкореняването се забавя.
4. Субстрата в който се вкореняват резниците трябва да е стерилен. Да няма патогенни микроорганизми. Най-добре е да се използва пясък, или смес от пясък и торф. Съотношението между тях може да бъде 10 части пясък към 1 част торф.
5. Температурата на субстрата трябва да е с 2 -3 градуса по-висока от температурата на въздуха. Това благоприятства оттока на асимилати от листата към долния отрез на резника и съответно по-бързото зарастване на раната и по-бързото образуване на корени. В някои разсадници се практикува подгряване на субстрата с подово отопление.
6. Време на залагане на резниците. В разсадниците се практикува залагане през цялата година, като се спира само през зимата докато температурите навън са много ниски. Но по принцип има два сезона през които вкореняването е най -сполучливо. Първият е през лятото от края на юли до края на септември. Вторият е от началото на март до началото на май. Опитните градинари могат визуално да определят кога растенията биха се вкоренили най-добре.
6. Култивационни съоръжения. Най -добре е да се използват парници вкопани в земята. Дълбочината на вкопаване може да бъде от 30см до 2м. Според каквото позволяват условията. Тези парници се покриват със остъклени рамки. Разбира се вместо стъкло може да се използва и полиетилен или поликарбонатни плоскости. По-дълбоките парници осигуряват през лятото една по-равномерна температура при резниците и винаги положителна температура през зимата.
Може също да се използват и надземни оранжерии, но през лятото в тях са по-високи температурните колебания. За да се поддържа висока влажността на въздуха в тях е необходимо резниците да се покрият с още един полиетиленов тунел вътре в оранжерията.
7. Стимулиране с фитохормони. Фитохормоните които стимулират растежа на тъканите и по-специално образуването на корените са : индолил- маслена киселина (ИМК), индолил-оцетна киселина (ИОК), нафтил-оцетна киселина (НОК), гиберелинова киселина и витамини от групата Б. И други. За резниците от иглолистни растения с най-голямо значение е ИМК. Най-достъпна за прилагане е във вид на пудра, в която се потапя долния отрез на резника. Както писах по-горе, в добре развитите майчини растения, в подходящия сезон, би трябвало да се намират необходимите фитохормони в оптимални концентрации.
8. Стимулиране с допълнително вкарване на енергия в резника. За целта може да се използва лазер с рубинова светлина. Долният отрез на резника се облъчва за няколко минути (според мощността на лазера). Методът дава удивителни резултати с видове, които много трудно се вкореняват. Според мене човек може да предава енергия на резниците чрез пръстите си, без да използва технически съоръжения.
При повечето иглолистни видове се практикува залагане на резници с 2 - 3 годишна дървесина в основата на резника. Някои препоръчват резника да има петичка в основата, но според мен това не е задължително. Може да се вкореняват и резници с едногодишна дървесина, но такива резници вече са много малки по размер и това им е проблем - нямат достатъчен резерв от хранителни вещества и по-лесно загниват.
За влажен се приема субстрат (респ почва), който съдържа вода около 60% от ППВ (пределна полска влагоемност). Тъй като подозирам, че с това обяснение нещата не са ти станали по-ясни, затова ще обясня с прости думи: Влажността се определя с пръстите на ръката. Когато си забиеш пръста в субстрата (почвата или каквото е там) трябва да усещаш влага и хлад. С придобиването на още малко опит определянето на влажността става на око.
В разсадниците които бълват растения в промишлени количества се използва електронна апаратура, която отчита влажността на въздуха. Нарича се "изкуствен лист". Представлява една пластинка, която си изменя ел-проводимостта в зависимост от това колко е мокра. Свързана е с устройство, което включва и изключва помпа. Аналогични уреди има и за определяне на влажността на почвата, които съответно автоматично включват поливна инсталация. Тъй като ние българите сме по-способни от западняците, у нас не се използват подобни устройства, а се разчита единствено на знанията и опита на хората.
Накратко казано, резниците не обичат преовлажняване на субстрата, защото загниват отрезите им отдолу. Затова подаването на влага трябва да става внимателно. При иглолистните и вечнозелените широколистни растения трябва да се мокрят листата редовно, но за да се избегне преовлажняване на субстрата, трябва да се осигури бързо оттичане на излишната вода. Затова за субстрат се използва пясък (за да е стерилен от към микроорганизми) и малко торф (торфът също е стерилен защото съдържа естествени консерванти - сфагнол) При листопадните широколистни растения не се налага толкова често оросяване, затова те могат да се залагат директно в почвата. Трябва да се следи единствено почвата им да е влажна, но не мокра.
За да научите по-големи подробности, просто споделете кои видове смятате да вкоренявате. Каквото знам - ще ви кажа.
* Благодаря за отговора.По принцип имам под ръка смърч,ела,аризонски кипарис,източна туя,дугласка,пираканта(вече я познавам след като ти ми отговори подробно за нея ) и смятам с тях да опитам.Каква част от приготвения резник трябва да бъде заровена в субстрата?За широколистните видове разбрах в преден твой отговор,а как стои въпроса с иглолистните? И пак да попитам за влагата.Има ли уред който да измерва влажноста на почвата като се постави вътре в почвата и ако има откъде може да се вземе и дали си заслужава?
Някои от тези видове, които изброи се вкореняват трудно. Имам предвид смърча. През някои години се вкоренява много добре, но понякога се вкореняват под 40%. Елите се вкореняват 60%, което си е приемливо. Аризонският кипарис се вкоренява още по-зле и от смърча - около 10%. При него е най добре да се размножава със семена. Източната туя си струва да се размножава вегетативно само ако целиш да запазиш сорта. Иначе и при нея е по-добре да използваш семенно размножаване. Пиракантата е много капризна на презасаждане, затова можеш да я вкореняваш в малки саксийки пълни със смес от пясък и торф или само пясък. Аз използвам прозрачни чашки от кока кола ( с дупка на дъното). След като се вкорени и коренът укрепне и започне да се навива на дъното на чашката - тогава без да се нарушава баличката се презасажда в по-голяма саксия за да укрепне или пък се засажда направо на терена.
Както вече споменах, повечето от изброените от теб видове се кореняват трудно. Ако имаш неуспехи още от началото това не бива да те обезсърчава и да те плаши.
Уреди за измерване влажността на почвата се продават със сигурност ето тука:
http://www.meyerbg.c...o...5&Itemid=30
Но според мен не си струва да се използва такова нещо. Разчитай повече на собствените си сили.
Аз се опитвах да вкореня много видове иглолистни , но почти без успех! Единствено успях да вкореня 2 тиса! Някои резници умираха от върха надолу, а на други пъпките им се разпукваха и тъкмо да се зарадвам и виждах че отдолу загниват! Искам да попитам Стефан как да се справя с резниците от гиганската секвоя опитвах няколко пъти без успех!
Ако резниците умират от върха към основата значи влажността на въздуха им е ниска.
Резниците от секвоя се вкореняват най-добре когато основата им е от 2-3 годишна дървесина. Това означава, че резниците стават над 20 -25 см дълги.
Който иска може да дойде да стажува при мен през пролетта - март - април. Око да види и ръка да пипне как стават нещата. Щото от много писане няма да научите много.
0
...............
http://www.jivdom.info/forum/index.php?showtopic=851
"