засаждане на дърво от семе

Галимунди · 09.08.2012 20:21:25

На работа имаме един тис доста големичък. Под него от семки се хващат манечки израстъчета. 5 пътим пробвах да хвана и не става. Преполивам ли го изсушавам ли го не знам.

Странджалия · 11.08.2012 11:18:11

Ето малко полезна информацийка по темата ,която съм събрал....

"При боровете - вкореняване чрез резници - забрави. Не, че не е възможно, но е доста трудно. При останалите иглолистни видове - тисове, смърчове, туя, лъжекипариси, ели, секвои и хвойни - размножаването чрез резници е обичайна практика.
Трябва да се спазват следните условия:
1. Майчините растения трябва да са в добра форма - торени и поливани. Това означава, че необходимите за вкореняването фитохормони се намират в тях в нужните количества и съотношения. Желателно е да са млади растения. При младите растения склонността към вкореняване е с пъти по-добра от тази при старите растения. До размножаване на стари растения се прибягва само в краен случай. Веднъж вкоренен, даден резник се подмладява и вече може да се използва за по-нататъшно добиване на резници.
2. Резниците трябва да се вкореняват в оптимални за тяхната фотосинтеза условия. Това означава висока въздушна влажност, която компенсира загубите на вода от тъканите на резника. Най-добре е влажността да се поддържа в границите от 70 до 100%, като при по-висока температура влажността трябва да е по-висока. В летните дни влажността на въздуха трябва да достига 90 - 100%. Това означава, че върху листенцата на резниците трябва винаги да има капки вода. Високата въздушна влажност се постига чрез редовно пулверизиране на резниците и завиване с полиетилен или стъкло. В разсадниците се прави инсталация за изкуствена мъгла, която се включва през 1-2 часа при горещо време до веднъж на ден при по-хладно време. При мъглуването се цели намокряне само на листата и като вторичен ефект се овлажнява и субстрата. Субстрата не бива да се преовлажнява, защото става среда за развитие на патогенни микроорганизми.
3. Температурата на въздуха трябва да е в границите 20 - 27 градуса, като оптималната е 22,5 градуса. При тази температура фотосинтезата е най-инетнзивна и се натрупват хранителни вещества необходими за създаването на нови тъкани и органи При по-висока температура, в тъканите на растенията процеса дишане преобладава над процеса фотосинтеза и хранителните вещества се разграждат. При температури по-ниски от оптималната, вкореняването се забавя.
4. Субстрата в който се вкореняват резниците трябва да е стерилен. Да няма патогенни микроорганизми. Най-добре е да се използва пясък, или смес от пясък и торф. Съотношението между тях може да бъде 10 части пясък към 1 част торф.
5. Температурата на субстрата трябва да е с 2 -3 градуса по-висока от температурата на въздуха. Това благоприятства оттока на асимилати от листата към долния отрез на резника и съответно по-бързото зарастване на раната и по-бързото образуване на корени. В някои разсадници се практикува подгряване на субстрата с подово отопление.
6. Време на залагане на резниците. В разсадниците се практикува залагане през цялата година, като се спира само през зимата докато температурите навън са много ниски. Но по принцип има два сезона през които вкореняването е най -сполучливо. Първият е през лятото от края на юли до края на септември. Вторият е от началото на март до началото на май. Опитните градинари могат визуално да определят кога растенията биха се вкоренили най-добре.
6. Култивационни съоръжения. Най -добре е да се използват парници вкопани в земята. Дълбочината на вкопаване може да бъде от 30см до 2м. Според каквото позволяват условията. Тези парници се покриват със остъклени рамки. Разбира се вместо стъкло може да се използва и полиетилен или поликарбонатни плоскости. По-дълбоките парници осигуряват през лятото една по-равномерна температура при резниците и винаги положителна температура през зимата.
Може също да се използват и надземни оранжерии, но през лятото в тях са по-високи температурните колебания. За да се поддържа висока влажността на въздуха в тях е необходимо резниците да се покрият с още един полиетиленов тунел вътре в оранжерията.
7. Стимулиране с фитохормони. Фитохормоните които стимулират растежа на тъканите и по-специално образуването на корените са : индолил- маслена киселина (ИМК), индолил-оцетна киселина (ИОК), нафтил-оцетна киселина (НОК), гиберелинова киселина и витамини от групата Б. И други. За резниците от иглолистни растения с най-голямо значение е ИМК. Най-достъпна за прилагане е във вид на пудра, в която се потапя долния отрез на резника. Както писах по-горе, в добре развитите майчини растения, в подходящия сезон, би трябвало да се намират необходимите фитохормони в оптимални концентрации.
8. Стимулиране с допълнително вкарване на енергия в резника. За целта може да се използва лазер с рубинова светлина. Долният отрез на резника се облъчва за няколко минути (според мощността на лазера). Методът дава удивителни резултати с видове, които много трудно се вкореняват. Според мене човек може да предава енергия на резниците чрез пръстите си, без да използва технически съоръжения.
При повечето иглолистни видове се практикува залагане на резници с 2 - 3 годишна дървесина в основата на резника. Някои препоръчват резника да има петичка в основата, но според мен това не е задължително. Може да се вкореняват и резници с едногодишна дървесина, но такива резници вече са много малки по размер и това им е проблем - нямат достатъчен резерв от хранителни вещества и по-лесно загниват.

За влажен се приема субстрат (респ почва), който съдържа вода около 60% от ППВ (пределна полска влагоемност). Тъй като подозирам, че с това обяснение нещата не са ти станали по-ясни, затова ще обясня с прости думи: Влажността се определя с пръстите на ръката. Когато си забиеш пръста в субстрата (почвата или каквото е там) трябва да усещаш влага и хлад. С придобиването на още малко опит определянето на влажността става на око.
В разсадниците които бълват растения в промишлени количества се използва електронна апаратура, която отчита влажността на въздуха. Нарича се "изкуствен лист". Представлява една пластинка, която си изменя ел-проводимостта в зависимост от това колко е мокра. Свързана е с устройство, което включва и изключва помпа. Аналогични уреди има и за определяне на влажността на почвата, които съответно автоматично включват поливна инсталация. Тъй като ние българите сме по-способни от западняците, у нас не се използват подобни устройства, а се разчита единствено на знанията и опита на хората.
Накратко казано, резниците не обичат преовлажняване на субстрата, защото загниват отрезите им отдолу. Затова подаването на влага трябва да става внимателно. При иглолистните и вечнозелените широколистни растения трябва да се мокрят листата редовно, но за да се избегне преовлажняване на субстрата, трябва да се осигури бързо оттичане на излишната вода. Затова за субстрат се използва пясък (за да е стерилен от към микроорганизми) и малко торф (торфът също е стерилен защото съдържа естествени консерванти - сфагнол) При листопадните широколистни растения не се налага толкова често оросяване, затова те могат да се залагат директно в почвата. Трябва да се следи единствено почвата им да е влажна, но не мокра.

За да научите по-големи подробности, просто споделете кои видове смятате да вкоренявате. Каквото знам - ще ви кажа.

* Благодаря за отговора.По принцип имам под ръка смърч,ела,аризонски кипарис,източна туя,дугласка,пираканта(вече я познавам след като ти ми отговори подробно за нея ) и смятам с тях да опитам.Каква част от приготвения резник трябва да бъде заровена в субстрата?За широколистните видове разбрах в преден твой отговор,а как стои въпроса с иглолистните? И пак да попитам за влагата.Има ли уред който да измерва влажноста на почвата като се постави вътре в почвата и ако има откъде може да се вземе и дали си заслужава?

Някои от тези видове, които изброи се вкореняват трудно. Имам предвид смърча. През някои години се вкоренява много добре, но понякога се вкореняват под 40%. Елите се вкореняват 60%, което си е приемливо. Аризонският кипарис се вкоренява още по-зле и от смърча - около 10%. При него е най добре да се размножава със семена. Източната туя си струва да се размножава вегетативно само ако целиш да запазиш сорта. Иначе и при нея е по-добре да използваш семенно размножаване. Пиракантата е много капризна на презасаждане, затова можеш да я вкореняваш в малки саксийки пълни със смес от пясък и торф или само пясък. Аз използвам прозрачни чашки от кока кола ( с дупка на дъното). След като се вкорени и коренът укрепне и започне да се навива на дъното на чашката - тогава без да се нарушава баличката се презасажда в по-голяма саксия за да укрепне или пък се засажда направо на терена.
Както вече споменах, повечето от изброените от теб видове се кореняват трудно. Ако имаш неуспехи още от началото това не бива да те обезсърчава и да те плаши.
Уреди за измерване влажността на почвата се продават със сигурност ето тука:
http://www.meyerbg.c...o...5&Itemid=30
Но според мен не си струва да се използва такова нещо. Разчитай повече на собствените си сили.

Аз се опитвах да вкореня много видове иглолистни , но почти без успех! Единствено успях да вкореня 2 тиса! Някои резници умираха от върха надолу, а на други пъпките им се разпукваха и тъкмо да се зарадвам и виждах че отдолу загниват! Искам да попитам Стефан как да се справя с резниците от гиганската секвоя опитвах няколко пъти без успех!

Ако резниците умират от върха към основата значи влажността на въздуха им е ниска.
Резниците от секвоя се вкореняват най-добре когато основата им е от 2-3 годишна дървесина. Това означава, че резниците стават над 20 -25 см дълги.
Който иска може да дойде да стажува при мен през пролетта - март - април. Око да види и ръка да пипне как стават нещата. Щото от много писане няма да научите много.
0

...............

http://www.jivdom.info/forum/index.php?showtopic=851
"

meco puh · 11.08.2012 13:36:26

Abigail написа:

...Това ме подсеща, че за мой срам не съм засадила дърво... нищо не съм направила още.
А, щях да забравя - ако имате възможност, засаждайте дръвчетата на границата между нива и река /язовир/ - така бихме могли да помогнем да имаме по-чиста вода.

Стана ми интересно, човек който не е засадил едно дръвче, да учи онзи, който е "бучвал" стотици и от тези стотици не са се хванали десетина?
И защо между нива и река? Дървото е полезно навсякъде - за плод, за чист въздух, за чиста вода, за сянка при 39 градуса по целзий, дори и затова, че да има вода. Там където няма гори, няма дъждове, няма и питейна вода.
Засади едно дръвче ако си вярващ, то ще те отведе в рая.

кочевой · 11.08.2012 22:00:06

Не всички семена събрани в природата могат да покълнат и от тях да се развие растение . Добре е да се съберат повече от неопходимото за засяване . Проверката на кълняемост е лесна . Част от семената се завиват в памук и се поставят в плитък съд ,памука се навлажнява с хладка вода и се следи да не изсъхне . Веднъж покълнали се следи колко от опитните семена са брак , и може да изчислите процента на кълняемост. Винаги посаждайте повече ,после излишните може да ги отстраните .
Аз лично съм садил само плодни дървета от готови фиданки . Нямам опит със засяването от семе като изключим два ореха .
По нашия кър има много саморасли круши и сливи дивачки ,опитвал съм да облагородя някои чрез присаждане на питомни сортове но не ми се получи . Иначе е хубаво ,ще мине някой човек от там и като има узрял плод ще си откъсне ,ще лапне па ще си продължи .

Abigail · 15.08.2012 13:18:49

meco puh, може би не съм се изразила правилно, или ти не си ме разбрал, но аз не поучавах никого за това как бива или не да засади дръвче, само изказах предположение, че ако го отгледа до някаква височина у дома /в кофичка от кисело мляко, като разсад за домати/ може да има по-голяма вероятност да се захване после, знаеш, "сади се онова, което не го сееш";)
А за дървото до река си абсолютмно прав - нужно е навсякъде, но аз имах предвид точно района между ниви и водоеми, защото дървото ще задържи част от торовете, хвърляни по нивата и те няма да замърсяват толкова водата.
А дали съм вярваща или не - не е по темата, просто е хубаво всеки да посади дърво - за тези като мен, който не успяват от семенце има с готови корени:)

gargo2 · 30.08.2012 16:29:39

Макар и с известно закъснение да добавя нещо. Съществуват предостатъчно места дето никой не ги е завладял под една или друга форма и ги ползва.Точно за тях ми е думата .Само идиот би се юрнал да сади нещо на площ която някой коси или разорава.Колкото за това ,че шипките сами се разпространяват има голяма доза истина защото съм виждал зимно време изпражнения на лисици пълни с недосмлени шипки и те едва ли са единствените разпространители.Все пак съществуват райони където е трудно да се наберат шипки а и ,,усърдни"берачи с брадви дето не оставят нещо да порасне достатъчно .Има предостатъчно места където ако хвърлиш няколко семенца и не само на шипки а и на трънки да кажем все е по-добре от разровени камънаци и всевъзможни останки от строителство и други дейности.За папура имах предвид не водоеми и реки а често срещащите се задържащи вода локви ,най-често след дейност на багери(нямам в предвид дълбоките кариерни езера )Саденето на билки пък направо е наложително защото изчезват непрекъснато след зверска беритба от тумби действащи на принципа -ден за ден а след мен и потоп.За върби и тополи също има предостатъчно места както и сипеи за акация.Нищо работа особено ако често посещаваш едни и същи места и искаш да ги направиш по-добри.Нищо работа е и да закрепиш парче кора като улейче на някоя скала дето сълзи вода и ето ти чешма.Все такива дребни работи но е приятно когато някой преди тебе се е постарал.Преди години съм виждал калаидисани медни канчета завързани със синджир на чешми за да пият хората по-лесно вода но изчезнаха с времето.Тук май се откланям от темата и за това толкова.

Abigail · 30.08.2012 17:17:10

gargo2, може моите мнения да са ти се сторили малко крайни, но с две ръце подкрепям инициативи като тази. Похвално е когато млади или не чак толкова искат да направят нещо, от което и други да се облагодетелстват - било то сянка, или чешмичка за разхлаждане. Идеята ми беше, че вероятно тези "треви" ще се захванат по-лесно, ако първо вкъщи са пробили земята и имат стъбълце и листенца, а не са просто семенце, което може да бъде изхрупано. Не съм го правила, само изказвам мнение! А за папура - просто е хубаво хората, които правят нещо да занят какво точно правят, а не като онези мили стопани на червенобузи костенурки, които ги пускат в близкото езерце=>те стават инвазивни видове и завладяват територията на местните.
Да не се отклонявам, ако има някой, който може подробно да обясни да мен и да другите интересуващи се как е по-добре да се засади дърво - ще се радвам да го сподели. Същото се отнася и за билките - жълтият кантарион, например, много берачи действат на принципа "в букетчето да има повече" и скубят заедно с корените. Жалко!

Между другото, някой наясно ли е какви пари са малките дръвчета от разсадниците? Преди време се бях заиграла с местна организация на ПП "Зелените", но не се спогодихме, иначе с тях щяхме да правим подобни инициативи.

Последно редактиран от Abigail (30.08.2012 17:24:20)

Abigail · 30.08.2012 17:42:43

Всъщност, Странджалия е дал доста подробни обяснения, остава да се действа;)

patria · 02.12.2012 15:21:36

Извинете лаишкото ми изказване, но това което е написал г-н "Странджалия", е малко прекалено...
И на мен ми се иска да позасядя няколко дървета, но да им следя "температурата на субстрата"...
Моля Ви....
Щом едно дърво не може да си израстне само с малко поливане евентуално и завиване зимата, значи не му е писано да живее на дегенератчето.
Имам засяти от фиданки две прасковки.
За две години даже дадоха по два плода. *DANCE*
Вероятно тия дни ще се поразтърся за жълъди и орехи.
Евентуално лешници.
Някой да знае как се засаждат лешници?
Повечко вода ли им трябва или?
Пробвах да засадя череши, от костилки, но само мухлясаха и нищо...
Та давайте рецепти за нормални растения а не за такива дето трябва едва ли не да спя до тях та да им поддържам режима на разтеж.
Поздрав !

The Mechanic · 03.12.2012 09:35:03

Семената на "костилковите" дървета трябва да се стратифицират. Поставят се за период от време във вода. Времето варира според дебелината на черупката на костилката. Лешник най-лесно се вкоренява "въздушно". Обелваш кората на избран клон на лента с ширина около 0,5 см. После нахлузваш найлонов плик над обеленото, така че да го покрива /става и с разрязана кофичка от кисело мляко/, привързваш го под и над обеленото. Вътре го пълниш със мъх и/или перлит. Клона не може да се храни през кората и започва да образува корени на обеленото място. Пълнежа трябва да се следи да е влажен. Сега е подходящо да опиташ. Според зависи от вида дърво или храст трябват 3-4 месеца за образуване на корени. С иглолистни не работи, заради отделянето на смола която запечатва раната.

1zabludena · 05.02.2013 08:57:00

Нов дъб - 8 месеца, събрани в 3 минути
[video][/video]

Неандерталец · 08.10.2014 13:51:47

Изравям стара тема, но ми е интересно, дали някой успя, да засади лешников храст от лешник. Бях си купил едни едри френски лешници и опитах да ги накараам да покълнат. Искам да засадя един храст пред нас - на мястото, накоето имаше дърво. Хем да е красиво, хем да се радват катериците, пък и хората.

Обаче, не успях да ги накарам да покълнат - и в памук опитах и в земя - само мухлясаха.

Някой имал ли е успех?

Галимунди · 08.10.2014 15:05:07

При нас масово се саморазсаждат бадеми, но лешници не съм видял да се разсаждат от плод. Имаме няколко лешника на ранчото, но са садени от фиданки (издънки и пр).

Okdalf · 08.10.2014 17:46:59

Този тип дръвчета имат време на покълване. В спец. литература трябва да се потърси. Например орех който е разнасян от гаргите, се хваща лесно. Ако решиш на пролет да го сложиш само си изгнива. Мисълта ми е, че има време за засаждане. След това ядец.

viktor_bozhikov · 04.10.2015 15:38:09

Pinus nigra черен бор II - III
Pinus sylvestris бял бор II - III
Ulmus брястове IV
Cotinus coggygria смрадлика VI - VII
Padus mahaleb махалебка VI - VII
Pinus peuce бяла мура VIII
Pseudotsuga menziesii дугласка VIII
Picea pungens сребрист смърч VIII
Acer tataricum мекиш VIII
Cytisus laburnum златен дъжд VIII
Syringa vulgaris люляк VIII
Abies alba обикновена ела VIII - IX
Abies cephalonica гръцка ела VIII - IX
Abies concolor конколорка VIII - IX
Betula бреза VIII - IX
Tilia липи VIII - X
Taxus baccata тис VIII - X
Pinus heldreihii черна мура IX
Thuja occidentalis западна туя IX
Thuja gigantea гигантска туя IX
Carpinus габър IX
Sorbus aucoparia офика IX
Biota orientalis източна туя IX - X
Chamaecyparis lawsoniana лъжекипарис IX - X
Cupressus arizonica аризонски кипарис по всяко време
Cupressus sempervirens обикновен кипарис по всяко време
Alnus черна елша IX - X
Platanus чинари IX - X
Quercus дъбове местни IX - X
Quercus rubra червен дъб IX - X
Cedrus atlantica атласки кедър X - III
Cedrus deodara хималайски кедър X - XI
Cedrus libani ливански кедър X - III
Ginkgo biloba гинко X
Larix лиственица X
Picea abies обикн. Смърч X
Sequojadendron giganteum секвоя X - III
Taxodium distichum блатен кипарис X
Acer клен явор X
Castanea sativa питомен кестен X
Cornus дрян X
Fraxinus ясен X
Fraxinus ornus мъждрян X
Robinia pseudoacacia бяла акация X -XI
Metasequoja glyptostroboides метасеквоя XI - XII
Gleditchia triacanthus гледичия XI

XENOS::BUSHCRAFT FORUM > Българският Бушкрафт Форум

#31 09.08.2012 20:21:25

Отг: засаждане на дърво от семе

#32 11.08.2012 11:18:11

Отг: засаждане на дърво от семе

#33 11.08.2012 13:36:26

Отг: засаждане на дърво от семе

#34 11.08.2012 22:00:06

Отг: засаждане на дърво от семе

#35 15.08.2012 13:18:49

Отг: засаждане на дърво от семе

#36 30.08.2012 16:29:39

Отг: засаждане на дърво от семе

#37 30.08.2012 17:17:10

Отг: засаждане на дърво от семе

#38 30.08.2012 17:42:43

Отг: засаждане на дърво от семе

#39 02.12.2012 15:21:36

Отг: засаждане на дърво от семе

#40 03.12.2012 09:35:03

Отг: засаждане на дърво от семе

#41 05.02.2013 08:57:00

Отг: засаждане на дърво от семе

#42 08.10.2014 13:51:47

Отг: засаждане на дърво от семе

#43 08.10.2014 15:05:07

Отг: засаждане на дърво от семе

#44 08.10.2014 17:46:59

Отг: засаждане на дърво от семе

#45 04.10.2015 15:38:09

Отг: засаждане на дърво от семе

Board footer