В общи линии съм съгласен с изложеното, но само ако говорим за средностатистическия жител. Иначе то се вижда, че човешкия прогрес в технологично отношение например, през последните години е с много стръмна крива, която вече клони към сингулярност (което пък също е страшно състояние от друга гледна точка
). Както е споменал автора, това най-основно се дължи на информационната ера, в която живеем, и това, че информацията се разпространява много лесно сред големи кръгове от хора. Навремето не е било така, и макар нашите предци да ни изглеждат примитивни диваци, то вероятно са били доста по-находчиви и интелигентни от който и да било средно-статистически жител на предградие на голям град, да речем.
Абсолютно подкрепям обаче същата теория, когато става дума за "добрите" гени - т.е. сила, здрава имунна система, липса на наследствени болести и т.н. Ловците-събирачи са били страшно зависими от тези приемущества. Най-добрите, най-здравите, най-силните и издръжливите са били най-почитани, можели са да изхранват най-големи семейства, можели са да имат най-много жени (при това също най-добрите) - съответно най-много деца, които да наследят гените им. Пример мога да дам и от малко по-скорошната история. Някой замислял ли се е, защо негрите в щатите например са все едни високи, мускулести, със здрава имунна система, здрави зъби ако щеш, едни от най-добрите в повечето спортове, и т.н. и т.н. Много просто - естествен подбор. При това доста агресивен. Провеждан е не съвсем съзнателно от белите хора по време на робството. Вероятно сте гледали Амистад. Ако не сте - гледайте го. Оцеляват и продължават най-добрите от най-добрите (при това живота в Африка също не е бил лесен). Сега техните потомци събират облагите от аванса, натрупан в ония времена. Е, и те са почнали да деградират вече, то е неизбежно, но като цяло... Така и ние вече вероятно изчерпваме аванса си. Все по-болни, все по-недъгави, все по-тъпи...
За култура и занаяти ловците-събирачи едва ли са били най-добрите, защото просто не им е оставало достатъчно време след тежките ежедневни задачи. Технологиите и културата дръпват рязко след навлизането на земеделието - тогава хората са имали достатъчно време (особено през зимата), да седнат, да помислят, да изработят нещо, да нарисуват, да измислят приказка и т.н. и т.н. По-големите количества храна, която е била и по-дълготрайна, е позволила обособяването на занаятчийски "професии". Когато един човек се занимава само с една дейност, той много по-лесно става майстор и откривател.
Всяко нещо обаче е нож с две остриета. Този нов начин на живот позволява едно "надлъгване" с естествения отбор. Особено в днешни дни това си личи най-ясно: всеки може да живее нормално, и да остави поколение, дори да е абсолютно тъп (аз също съм съгласен, че основната маса "модерни" хора стават все по-тъпи и по-тъпи), да има десетина наследствени болести и мутации (естествено само ако не засягат репродуктивността), да гълта по една шепа хапчета на закуска, обяд и вечеря, и накрая да предаде гените си (най-вероятно омесени с тези на някой на неговия хал), на бъдещите поколения. Естествено това мое изказване е малко цинично, защото примерно ако аз се бях родил в ония древни времена, почти сигурно щях да съм мъртъв при раждането, или година-две след това, но като погледнем голямата картинка, нещата са съвсем други. Всяко нещо се заплаща. Дано цената не е прекалено висока... както изглежда...
П.П. Сега нямам много време да умувам, че съм отпуска заради домашна работа, и хвърлих едно око на компа докато хапвам, но темата е интересна, и може по-нататък да й обърна по-особено внимание в блога, да речем. Ще видим...