Deprecated: Methods with the same name as their class will not be constructors in a future version of PHP; DBLayer has a deprecated constructor in /home/xenosbus/public_html/forum/include/dblayer/mysqli.php on line 14

Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/xenosbus/public_html/forum/include/dblayer/mysqli.php:14) in /home/xenosbus/public_html/forum/header.php on line 14

Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/xenosbus/public_html/forum/include/dblayer/mysqli.php:14) in /home/xenosbus/public_html/forum/header.php on line 15

Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/xenosbus/public_html/forum/include/dblayer/mysqli.php:14) in /home/xenosbus/public_html/forum/header.php on line 16

Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/xenosbus/public_html/forum/include/dblayer/mysqli.php:14) in /home/xenosbus/public_html/forum/header.php on line 17

Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/xenosbus/public_html/forum/include/dblayer/mysqli.php:14) in /home/xenosbus/public_html/forum/header.php on line 20
Форумна среща - Осоговска планина - 04-06 Юни 2011 г. (Страница 2) / Форумни срещи / XENOS::BUSHCRAFT FORUM > Българският Бушкрафт Форум

XENOS::BUSHCRAFT FORUM > Българският Бушкрафт Форум

Бушкрафт, Оцеляване, Примитивни технологии, Туризъм, и Живот с Природата...

Вие не сте влязъл.

#16 07.06.2011 10:12:52

Black Wolf
Бял индианец
Репутация: 165

Регистриран: 04.12.2009
Мнения: 1,892
Уеб-сайт

Отг: Форумна среща - Осоговска планина - 04-06 Юни 2011 г.

Чакайте бе, какви гранични зони?!? Доколкото знам ги отмениха преди 17-18 год. заедно с т.нар. "открити листове" и прочие работи от времето на соца... roll


To strive, to seek, to find, and not to yield

Офлайн

    0

#17 07.06.2011 11:00:57

zoso
Гъба отровна
Репутация: 2

Регистриран: 08.06.2010
Мнения: 354

Отг: Форумна среща - Осоговска планина - 04-06 Юни 2011 г.

Black Wolf написа:

Чакайте бе, какви гранични зони?!? Доколкото знам ги отмениха преди 17-18 год. заедно с т.нар. "открити листове" и прочие работи от времето на соца... roll

В момента в бившите първи гранични зони патрулират екипи на Гранична полиция. Правят рутинни проверки. Това им е работата на хората.  smile Границите все още се охраняват и затова са им обяснили, че е било необходимо предварително заявление с описание на групата и маршрута.
Хубаво е, че полицаите са ги видели навреме иначе можеше да се стигне до "вдигане по тревога" на няколко екипа и тогава немаше да са толкова любезни big_smile

Офлайн

    0

#18 07.06.2011 11:08:21

Yavor
Редови
Репутация: 111

От: София
Регистриран: 14.10.2010
Мнения: 2,422
Уеб-сайт

Отг: Форумна среща - Осоговска планина - 04-06 Юни 2011 г.

Нямаше да се стигне, но да не изпадам в подробности. Отделно дето те си дежурят на или около заслона, защото оттам се виждат много пътеки наоколо и надалеч, та нямаще как да не минем покрай тях. Половин Кюстендил си прави пикниците из района wink
Моите снимки, всичките са, не съм махал повтарящите се: http://mcduck.snimka.bg/mountain/osogov … 011.598465
Сега качвам и 3 клипа в тубата.


Един е Айляк и Мохабет е негов пророк!

Офлайн

    0

#19 07.06.2011 11:16:46

Yavor
Редови
Репутация: 111

От: София
Регистриран: 14.10.2010
Мнения: 2,422
Уеб-сайт

Отг: Форумна среща - Осоговска планина - 04-06 Юни 2011 г.

[video][/video]

[video][/video]

[video][/video]



Заедно с другите ще коментирам и аз, че така не ми се разказва във вид на пътепис.

Но засега държа да благодаря на Релакс за красивия подарък (жесток е, човече!),  на Ийон за платнището, което го помолих да ми донесе и на Бачо и Уиндуориър за транспорта на Мария през втората част на слизането! big_smile


Един е Айляк и Мохабет е негов пророк!

Офлайн

    0

#20 07.06.2011 11:30:43

slu4ajna
Редови
Репутация: 50

От: Русе
Регистриран: 26.12.2009
Мнения: 797
Уеб-сайт

Отг: Форумна среща - Осоговска планина - 04-06 Юни 2011 г.

Здрасти, ето и моята версия:)

Всеки, на когото казах къде отивам реагира - "Въъъ, чак там ли бе!" . Ами, чак там...
Към три през нощта скочих в обятията на БДЖ и...."какъв-какъв, такъв-такъв"...по обяд на другия ден бях стоварена на гарата в Кюстендил. Бях толкова омачкана, уморена, мръсна и разбита, че ми идваше да ревна на глас. Обаче, викам, чакат ме едни 1500 метра денивелация след малко, ще има кога да рева. После се оказа, че съм се объркала за денивелацията, те били само 1300. (Е, така кажете, бе!).
След като се поумих, сресах и преоблякох в една бензиностанция, се отправих към стадиона, където вече отдавна ме чакаше Вельо. Искам да кажа няколко добри думи за този човек. Не стига че ме чака почти 4 часа, за да вървим заедно нагоре, но и беше ужасно търпелив и внимателен и по никакъв начин не показа, че го дразни костенурчешкото ми темпо. Съобразяваше се с мен и поддръжаше разговора, когато аз можех само да дишам бързо-бързо:) Като негов минус мога да отбележа, че не пожела да яде зелени череши. Хм, нищо, няма съвършени хора.
Та, ние с Вельо се отправихме по маркираната пътека над града към хижа "Осогово". Скоро обаче нещо маркировката се загуби, а то пътеки много. Е, ами айде напряко по баира тогава. Тук искам да отбележа някои разлики между мен и Вельо. Той живее до Пирин, а аз до Дунав. Човекът има усет накъде да се върви и това е. Как им разбира на тези планини не се начудих, но в крайна сметка периодично попадахме на маркировката и после пак се отделяхме от нея и пак я намирахме. Не че много сме я търсили. Той си знеше накъде да вървим и си вървяхме. Накрая започнах и аз да му хващам цаката - ако има две пътеки - избери по-стръмната. Имаше един момент в гората, когато вървяхме през нападали клони в потъващи мокри листа без пътека стръмно нагоре. Аз си броя дишането и стъпките в агония, а той ме успокоява, че хуабвото е, че така бързо набираме височина. Набрахме. Върнах му го на равното, като пях руски песни.
След около 5 часа стигнахме до хижата. Питахме за пътя за заслона и продължихме. От там имаше само черен път, който да следваме, така че приключението с търсене на посоката свърши. Повървяхме, повървяхме и когато вече се озъртахме да видим не пристигаме ли, ни срещна групата от лагера, тръгнали да ни посрещнат. Ние си бяхме съвсем добре, даже не искахме да си дадем раниците. Шантавото след уморително голямо ходене е, че имаш чувство, че си безсмъртен и чак не ти се спира. Едвам ни удържаха да не хукнем към върха:) Помня, че взехме някакви сухи храсти за огъня . Помня, че имаше някакъв огън и нещо приказвахме, но нищо повече не помня:) Последният ми ясен спомен е как си лягам и поставям до главата си тапите за уши.
Сутринта си седяха все така до главата ми. Брех, викам си, алелуя брадърз, Уинд е спрял да хърка! Е, оказа се че към мен Господ е бил милостив и просто съм спала като заклана. Но за някои лес форчънът съседи по палатка е било тежка нощ - не само Уинд е хъркал, ами и аз.

Сутринта се сглобихме и поехме към върха. Не ми беше добре, обаждаше се мистериозното ми гадене и виене на свят. Мислех, че като повървя ще се оправя, но нагоре вятърът ставаше студен и след пореното баирче ми причерня пред очите. Лошо ми беше. Реших да се върна. В лагера помогнах на Явор да опънем един найлон над беседката и после отидох да спя.

Събудих се в ранния следобед от гласовете на завърналите се от горе. Сънена още, грабнах презервативите от раницата и се запрепъвах към чешмата. Този път бях заложила на презервативи Паломита с ягода. Отворих си със свито сърце, да не се окаже, че са розови, ох, не. Ама как миришехаааа! Обаче на вече ядена ягодка, както отбеляза някой. Нищо, водата оправя всичко. Пълним презерватива, нагласяме го над гнездото от трева и започваме да го наместваме, да докараме лъча на фокус.Такаааа, така- такаааа. Пльок! А, да знам, този филм съм го гледала. Давай другия презерватив. Пълним по-малко... така, забърсваме кондензаааа, опа малко.. Владо, дай от конските лайна....такаааа, така-такаааа. Пльок! Е, аз пък няма вече да играя! Тези  в тубата как ги палят огньовете бе, мамка им.  Междувременно Бубачко вече е запалил огън с лупа, помагайки си с овъглени дънки. Владо старателно духа на пушещи конски лайна, Йион върти в ръцете си бутилка от минерална вода , след като е захвърлил полупразен презерватив до себе си. А Вельо вглъбено търка сухи пръчки.
По някое време се докопах и аз до лупата, само за да разбера че няма огън без дим, но дим без огън - може. Пуши, пуши, а не пламва, мамчиката му и лайно. В смисъл, наистина конско лайно, положено в гнездо от мека суха трева, обгърнато в нишки от разплетено конопено въже и ситни стърготини от сухо дърво.
Накрая реших да пробвам вече съвсем джелатската - с ферородната запалка. То и тая работа не се оказа лесна, ама по някое време все пак пламна. Е, спасени сме, ще има вечеря!

Имаше кратка церемония по награждаване на победителите, скришом изтрити сълзи и благодарности към близки, роднини и познати, учителят по физическо от 4 клас и Беър Грилз...

После хората се отдадоха на сладки приказки, а аз си взех шалето под мишница и се оттеглих на една далечна-далечна полянка да се пека под лъчите на залязващото слънце. Тези мигове са си лично мои и в пълен контраст с веселата шумотевица край огъня. Трудно е да се опишат, който го е изпитвал - знае. Цветята наоколо стават значими като вселени, вятърът през тревата, облаците в небето, буболечките наоколо, всичко сияе в съвършен танц....

Върнах се в лагера, когато задникът ми хуабво замръзна и се наместих до огъня да слушам истории, вицове, спомени и майтапи. И пак, който е идвал - знае. Който не е идвал - да дойде. Хубави хора, на хубаво място, по хубав повод.. какво повече...

Сутринта със съжаление и голямо нежелание засъбирахме лагера. Вельо се показа като образцов боец и за нула време имаше събрана палатка и стегната за път раница. Другите се мотахме, закусвахме, правихме йога и се къпахме. Искам да отбележа, че Владо умее да си разхвърля багажа повече и от мен:). Може би защото носи повече багаж. Но също така има почти свръхестественото умение да го побере в раницата. Както и доста забавното умение да сложи това, което ще му трябва след малко, най-отдолу:).

Слязохме надолу уж на две групи, които се събраха в една, поради неудобните обувки на Мимето - дъщерята на Явор. Това дете не го чух да хленчи, нито да мрънка. Но затова пък се ухили до ушите, когато Бубачко я взе на конче. А Уинд се направи на камила, като взе раницата на Бубачко. И така мирно и кротко стигнахме до колите. Тук ми стана тъжно както всеки път, когато хем слизам от планината, хем се разделям с приятели. Утеших се с известни количества череши от едно крайпътно дърво.

Офлайн

    0

#21 07.06.2011 11:32:45

xenos
Modern Abo
Репутация: 776

От: Дивдядово, Шумен
Регистриран: 06.10.2010
Мнения: 5,697
Уеб-сайт

Отг: Форумна среща - Осоговска планина - 04-06 Юни 2011 г.

Хубаво, хубаво! smile Радвам се да ви видя пак заедно! wink

Ама аз за конкурса да кажа: Абе що барем една "Дакота" не изкопахте с общи усилия, та да фигурира и тя по снимките, да знаят хората за какво е било цялото състезание!  lol 
Виждам и с огъня не ви е било чак толкова лесно, щом към ферородните запалки сте се обърнали. smile Ех, да беше пробвал някой боу дрил, да ми се напълни душата! Пък и шанса да успее мисля не е бил много малък. smile

Но иначе си личи, че сте положили усилия. Поздравления! wink


Бушкрафтът е най-първото от всички занимания на хората. И дори по Земята да стъпва последния човек, той ще бъде практикуван!

Офлайн

    0

#22 07.06.2011 11:39:37

velio
Bushman
Репутация: 5

Регистриран: 16.02.2011
Мнения: 1,258

Отг: Форумна среща - Осоговска планина - 04-06 Юни 2011 г.

малко разказ с картинки и от мен

в 9:40 в събота сутринта вече бях на автогарата в Кюстендил. Трябваше да изчакам до 1 часа на обяд да пристигне Жу и да се затътрим пеша до мястото на лагера, който се намираше на 1800 м.н.в. От мисълта, че в момента се намирах на 500 м.н.в., имах 15 кила раница и че щяхме да тръгнем едва към 13:30 ми се свиваше стомаха. Затова отидох до тоалетната на автогарата да го освободя от напрежението  smile Почувствах се нов човек и започнах да гледам ведро на нещата. Какво пък - цял следобед качване сред планина, в която не съм стъпвал. Какво по-хубаво от това?
Реших, че не ми се чака на гарата. Обаче и не ми се разхождаше безцелно из града с тежката раница, защото трябваше да си пестя силите. Реших, че ще отида на стадиона - от там тръгва пътеката за нагоре. Помотах се малко там, хората ме гледаха като изкопаемо с тая раница и затова реших да потърся по уединено място, докато чакам да мине времето.
IMG_8290.JPG

Така и не можах да подремна, понеже постоянно минаваха хора. Много натоварена била тая пътека. Към 11 часа звънна Жоро - windwarrior и ми каза, че вече са на к-с ,,Трите буки" и тръгват нагоре. Предупреди ме също, че разстоянието е доста и все пак да размислим дали да не се качим с такси до ,,Трите буки" или до хижа ,,Осогово". Разбрахме се, ако имаме проблеми да звънкаме. И така. Времето продължаваше да се ниже бавно и накрая малко преди 13 Жу звънна и каза, че след малко пристига. Обясних и' как да стигне до стадиона, като и аз се смъкнах обратно там. Хората продължаваха да ме гледат все така странно, а аз продължавах да им се усмихвам дебилно. Към 13:20 в далечината видях Жу да набива крачка. Предложих и' за таксито и казах, че ми е все тая и каквото иска това ще е - ,,ще вървим". Така да бъде - нагърбих раницата и тръгнахме.
Пътеката вървеше с приятен наклон. Имаше и червена маркировка, но доста нескопосана, в резултат на което още на първия кръстопът я загубихме. Пътя подозрително започваше леко да се спуска и затова вместо да се връщаме да хващаме другия път, направихме любимото мое упражнение в подобни условия - отцепване право нагоре през гората. Естествено бързо стопихме метри денивелация и излязохме на пътя, който върви между Кюстендил и село Богослов. Там отново видяхме маркираната пътека през гората и отново се затътрихме натам. После отново на шосето, но вече нямаше пътеки и тръгнахме по него, като след 15ина минути стигнахме селото. Имаше голяма чешма и решихме да починем малко. Дотук се движехме доста добре - час и 10 мин - по график. Жу въобще не се тътреше, както ме беше предупредила. От тук нагоре последва малко ходене по асфалта. Назад се откри гледка към Богослов, Кюстендил и кюстендилското поле

IMG_8293.JPG

IMG_8299.JPG

а между тия дървета вече се оставяше асфалта и се тръгваше по-сериозно през гората. Нагоре пътеката беше ясно изразена и приятна за ходене. Слънцето се процеждаше между дърветата и тая красота ми отнемаше вниманието от раницата на гърба. Илязохме на малка поляна откъдето пак се откри гледка назад - документирах го и продължихме

IMG_8300.JPG

а ето и какво представляваше самата гора

IMG_8302.JPG

по-нагоре стана широколистна, но там беше доста по-стръмно и се концентрирах повече върху вървенето и не съм снимал. Там Жу се вкара в параноя, че има мечки наоколо  smile  Така и не можах да я успокоя, още по-малко след като видя и едни големи следи по земята. Последва 30 минутно вървене съпроводено с тоналноста от метално канче и дървена лъжица /едва по-късно Жу се сети, че има свирка на раницата и че можеше да ползва нея за вдигане на шум вместо да дрънчи с канчето/. В един момент гората се разреди и наклона намаля.

IMG_8307.JPG

от тук имаше ясно изразен камионен път, който идваше някъде от долината под нас. Тук се обади Явор, за да си кажем имената и ЕГН-тата - граничните ги бяха навестили и искали списък на хората, които ще сме в лагера.
Тръгнахме нагоре и стигнахме до някаква изоставена хижа ,,Бреза", в която имаше 1 пазач и 2 кучета. Жу веднага хвърли раницата и извади пиратките, но до употребата им не се стигна - кучетата си бяха вързани и зад оградата - само си лаеха. Питах човека колко остава и накъде да вървим. Бяхме само на стотина метра от хижа Иглика. Нарамих обратно раницата и тъкмо да тръгнем, Жу хвърли нейната и ни в клин, ни в ръкав ми заяви ,,така и така не бързаме - отивам да се кача на дървото"

Дървото
IMG_8308.JPG

След като се наигра отново захванахме пътя. До хижа ,,Иглика" местността много напомняше на Родопите

IMG_8313.JPG

IMG_8316.JPG

IMG_8317.JPG

IMG_8319.JPG

IMG_8321.JPG

След ,,Иглика" отново се ,,качихме" на асфалта и така продължи до хижа ,,Осогово"

по пътя - ,,финал", ама не баш - още сме на половината път.
IMG_8322.JPG

мислехме да починем повече на хижата и там да хапнем, но огладяхме преди да стигнем и спряхме до пътя за бързо захранване и почивка. В крайна сметка стигнахме дотук:

IMG_8328.JPG

където се мятаха кебапчета и кюфтета и хората ни се чудеха на акъла къде вървим с тия раници. Не се застояхме много - напълнихме бутилките с вода и продължихме. Ето и гледката от хижата
IMG_8330.JPG

така малко по малко излязохме от гората, облаците се разнесоха и ниските слънчеви лъчи направиха пейзажа доста привлекателен
IMG_8336.JPG

Така вече доста изморени набивахме крачка в пътя, който се виеше покрай хълмовете. Стигнахме 1 бяла постройка, за която ни бяха предупредили, че след нея ни остават 15 минути до лагера. Дойде нов приток на енергия и какво да видим малко след това - част от останалите бяха дошли да ни посрещнат. Аз се запознах с тях, тъй като ми е първо идване на форумна среща и се запътихме към лагера. Там се запознах и с останалите, като последва разпъване на палатката, хапване и раздумки около огъня.

Така си отиде първия ден
IMG_8343.JPG

На другата сутрин бях първия, който се събуди - в 6 часа. Тъкмо навреме, за да снимам изгрева.

Ето как изглеждаше лагера по това време
IMG_8346.JPG

а ето го и изгрева
IMG_8352.JPG

IMG_8353.JPG

IMG_8362.JPG

IMG_8355.JPG

IMG_8374.JPG

От тук нататък няма какво толкова да разказвам - Жоро доста добре е описал последвалите събития. Само ще приложа още снимки:

Качването към връх Руен:

IMG_8384.JPG

IMG_8390.JPG

IMG_8393.JPG

IMG_8386.JPG

IMG_8394.JPG

IMG_8400.JPG

IMG_8403.JPG

IMG_8412.JPG

IMG_8416.JPG


Ето как изглеждаше поляната след като събрахме катуна
IMG_8429.JPG

Не сме я снимали преди да се настаним, за да не се виждат дърветата, които изсякохме  wink

Ето и няколко снимки от спускането в понеделник

IMG_8430.JPG

IMG_8431.JPG

IMG_8435.JPG

Така завършиха 3 прекрасно изкарани дни сред природата в още по-прекрасна компания. Лично аз останах много доволен от срещата и се радвам, че се запознах с толкова нови приятели. Благодаря на всички участници и се радвам скоро да се видим пак  cool

Офлайн

    0

#23 07.06.2011 11:53:07

Yavor
Редови
Репутация: 111

От: София
Регистриран: 14.10.2010
Мнения: 2,422
Уеб-сайт

Отг: Форумна среща - Осоговска планина - 04-06 Юни 2011 г.

Владко ми подари гъвкав трион от верига!
Лагерът беще на 1852м н.в.
Хъркахте всички, дори и дъщеря ми!
Мария по принцип изключително малко говори с непознати, но наистина никога не мрънка и не хленчи, много е упорита. Тя много се усмихваше горе, но вие нямаше как да го видите:) Когато тръгнахме първата група и й казахте довиждане, тя започна да плаче тайно, ама и това нямаше как да го видите smile После като ви видя пак по пътя надолу, вече колкото и потайна да беше, не можа да се сдържи и се хилеше като ряпа lol
Аз много се радвам, хора, че се запознах с всички ви. То се знаеше, че сте свестни, щом сме се надушили като крастави магарета, но всички очаквания ми се надминаха. Подаръците пък бяха съвсем неочаквани smile А самото преживяване просто няма слабо място!


Един е Айляк и Мохабет е негов пророк!

Офлайн

    0

#24 07.06.2011 12:06:52

Miro
НещоНамирач
Репутация: 219

Регистриран: 04.12.2009
Мнения: 867

Отг: Форумна среща - Осоговска планина - 04-06 Юни 2011 г.

Добре сте дошли, ама къде е общата снимка БРЕ ?!   big_smile

Офлайн

    0

#25 07.06.2011 12:09:30

velio
Bushman
Репутация: 5

Регистриран: 16.02.2011
Мнения: 1,258

Отг: Форумна среща - Осоговска планина - 04-06 Юни 2011 г.

Владо я направи, той ще я пусне  smile

Офлайн

    0

#26 07.06.2011 12:16:33

bubachco
Редови
Репутация: 139

Регистриран: 16.08.2010
Мнения: 799

Отг: Форумна среща - Осоговска планина - 04-06 Юни 2011 г.

Малко допълнение, не по-скоро - пояснение, защо не стана това пусто огнище.

1. Въпреки че опитите, за запалване на огън се правеха в слънчево време, малко преди това беше преръсило /защо мислите Явор и Жу си играят с този найлон на покрива на беседката/, а и като цяло, този район там си беше доста влажен;
2. Оказа се, че да копаеш камениста почва, без необходимите инструменти си е тегава работа. smile

П.П.  Публично искам да смъмря Владо. На слизане от Руен намерихме две цепенички / отрязани, разцепени парченца от дървенца, незнайно от къде дошли на тез голи полянки, които Владо беше маркирал още на качване към върха/. Въпреки пренебрежителните си размери - едното надали надхвърляше моя ръст lol , а другото беже още по-малко - някъде на половината ми, lol  та Владо, вместо да ги нарами и двете и по този начин да обезпечи вечерния огин, взе разбира се по-малкото и го носи около 600-700м., може и малко повече, но в никакъв случай повече от километър, smile с което твърде много ме разочарова. wink

П.П.П.  Специални благодарности на Роман, който две вечери тихомълком примъкваше дръвца от заслона, докато ние самоотвержено се греехме на огъня, а нужда от огън си имаше. Заявявам го най-отговорно, като човек, спал две вечери без спален чувал. big_smile

За самата среща  - страхотни два дена и половина. стари познанства - преминали вече  фазата на обикновени познанства, нови познанства със страшно готини хора и една прокрадваща се тъжна нишка на съжаление, за неуспелите да дойдат.

Благодаря на журито, че ми даде ножа. именно даде, защото въпреки, че първи запалих огън, то си беше по-скоро късмет, а не някакви умения, и шанс, че успях да взема лупата на Владо. big_smile   

П.П.П.П. Уин, идеята ти за Осогово беше супер братле, и слава богу че се осъществи!

Офлайн

    0

#27 07.06.2011 12:23:25

anjsan
Пущиняк
Репутация: 90

От: Пущинака
Регистриран: 04.01.2010
Мнения: 1,135

Отг: Форумна среща - Осоговска планина - 04-06 Юни 2011 г.

Тия двамата голяма резачка са бре ! На село имам малко дърва , тъй десетина кубика ... ще ги викна да ми помогнат . big_smile


Донту Ориби Хапи

Офлайн

    0

#28 07.06.2011 12:52:15

slu4ajna
Редови
Репутация: 50

От: Русе
Регистриран: 26.12.2009
Мнения: 797
Уеб-сайт

Отг: Форумна среща - Осоговска планина - 04-06 Юни 2011 г.

Браво на Вельо, пръв е сложил линк към снимките си в страничката за снимки и разкази от срещите.
http://neustoimo.com/xenosbushcraft/links.php.

Приканвам и другите, които имат какво да споделят да оставят линкове там. После лесно се намират, като са на едно място.:)

Чудя се как може да извадим само разказите и да ги сложим някъде, за да дадем линк към тях. Иначе може да се сложи линк към цялата тема, това също е вариант.

Офлайн

    0

#29 07.06.2011 13:01:20

xenos
Modern Abo
Репутация: 776

От: Дивдядово, Шумен
Регистриран: 06.10.2010
Мнения: 5,697
Уеб-сайт

Отг: Форумна среща - Осоговска планина - 04-06 Юни 2011 г.

Аз чакам всички да пуснат снимките, клиповете, и разказите си (или поне които желаят де), че да мога да събера цитати от тях, и да направя публикация в блога. Надявам се няма да имате нищо против де! wink


Бушкрафтът е най-първото от всички занимания на хората. И дори по Земята да стъпва последния човек, той ще бъде практикуван!

Офлайн

    0

#30 07.06.2011 13:01:31

velio
Bushman
Репутация: 5

Регистриран: 16.02.2011
Мнения: 1,258

Отг: Форумна среща - Осоговска планина - 04-06 Юни 2011 г.

[video][/video]

Офлайн

    0
Потребители в тази тема: 0 госта, 0 регистрирани потребителя

Board footer

Задвижван от FluxBB, Превод: Stoyan Stoyanoff