Има един 100 годишен дядо от Варненско, който става рано, спи на обед и ляга в 20 часа. През целия си живот е ял свинско месо и е здрав.
Дядото оспорва и убива всички разкази на този Петър Дънов, който казва че месото е било вредно за хората.
Храната ли или сънят е пътят към здравето?
С живота на дядото мога да твърдя че сънят е най-важен. Вярно е че почивката при поход не ти пълни силите на мускулите като при бутилка, но сънят наистина може да напълне бутилката до някъде.
От доста време, когато чух този слух за 100 годишния дядо се чудя може ли наистина да има или е имало толкова възрастен столетник, който е ял свинско месо през целия си живот и е бил здрав без бастун?