XENOS::BUSHCRAFT FORUM > Българският Бушкрафт Форум

Бушкрафт, Оцеляване, Примитивни технологии, Туризъм, и Живот с Природата...

Вие не сте влязъл.

#1 08.06.2020 18:56:45

Kent
Wee Willie Winkie
Репутация: 673

От: Варна
Регистриран: 17.02.2010
Мнения: 1,517

Тутракан – sans changement*.

/това е отчасти велоприключение/

• Ако не знае кво е “сон шон  жмо”, малка е за теб и не си вземай бела на главата.

Тутракан ни е един от любимите градове.
И още има повече книжарници, отколкото кръчми.

Настана време, пак да мръднем до тея места /разходка, бягство от ежедневието и за да прогоним колелетата/.

Хубаво се получи, но натам пак се опетлох - след Разград. Последните десет км. от някво Глоджево до Кубрат бяха надупчени като астероид /и почти толкова населени с преминаващи коли, за щастие/.

В Тутракан, този път, се чекнахме в друг хотел /не в къщата за гости към музея/. Много сме доволни /стаята, кухнята, сервис/ и давам инфо на лични..

Първата цел беше вело /ок. 9 км /от езерото под Малък Преславец в западна посока, и точно срещу теч. на Дунав. Крайречния път, демек. Трош.кам, малко кал, на моменти пообрасъл.

Мина ок, но не сме се напъвали. Воленс-ноленс, открих няколко “топли води” по повод вело по черни пътища. /опитните байкъри да не се смеят/.

При изкачване се ползват и ръцете. Ако по трасето има сплетение на тръни /гюл, лиани, привидно несериозни клончета/ или просто храст – да не се засилва с наведена глава на таран ургулешката... / науката ми струваше скъсана фланелка и застинала кръв по нея и по лицето/...

Но, разходката беше чудна. Имаше и парадокс – докато карахме срещу течението повече слизахме. Наобратно - пак много слизахме.  Или подсъзнанието “изтласква” спомена за качване?


1d.jpg


2d.jpg


3d.jpg


4d.jpg




След карането поседяхме малко на брега на Малко Преславско езеро. Белите лилии тъкмо цъфтят, голям кеф е гледката.

Снимките въобще не пресъздават восъчната грациозност на цветята  и жълтата им гурелива същност..., ма на грях – щракнах няколко.


5d.jpg


6d.jpg




Ранната привечер се върнахме отново в хотела. След много вкусна вечеря в ресторанта на същия и лаф /много полезен - с човек, приятен младеж от персонала – много благодарим Георги !!!!/  решихме да направим вечерна разходка из заспалото вече градче.

В крайречните парк /естествено/ се залепихме за най-коравия екземпляр от арт- инсталацията. Нощем дори си е шубе да обикаляш около това чудо.


7de.jpg


8.jpg


9d.jpg


10d.jpg


11d.jpg




На другия ден към седем изтормозих близката кафе-машина и ободрени, след около  час се впуснахме в нови приключения.

Първата цел беше да повелосипедим между Пожарево и Долно Ряхово. До първото се стига с кола. Е стигнахме...ама докато чаках да почне черния път /по идея лош/ и просто стигнахме финала.

Въздъхнахме, оставихме колата на един завой и слязохме пеша до реката. На удобна полянка имаше палатки, риболовци и търчащи покрай къмпинг маси лелки. Мъжете бяха зад въдиците и по столовете.

Е, сигурно неделите е така.

Сетне продължихме към Сребърна. Бяхме решили да покараме по периметъра. На езерото заваля, на моменти проливно и първо се пошматкахме. На самия бряг се запознахме с някакъв пич - рибар. Гроздан ни убеди, че източния бряг на езерото и хем по-атрактивен, хем по-непосещаван.


15d.jpg

Еми..след 20 минути вече бяхме там с готови Макс и Мориц.

Трасето минава по самия бряг и ту приближава, ту се отдалечава от езерото. Възможност за малко снимки, имаше накрая при ...”Южната дамба”?

Снимахме чапла? в гръб, лилии - пак отдалеч и блатно кокиче?


15d-1.jpg


17d.jpg


19.jpg


21d.jpg


21d-1.jpg


21d-2.jpg

Дотам и обратно с велосипеда ми светна и още една велика “топла вода”. А именно - по нанадолнище с чакъл да не форсирам много ... надървено и радостно/яростно  за пазене на инерция. Понеже чакъла е подвижен.... приплъзване, задната гума занася и ...траекторията на движение може изненадващо и неприятно да се промени...

Накрая, починахме малко при колата /то може само с кола там, ма нали се целихме в .... навлизане в дебрите на велотуризма/ и после продължихме към манастира до Айдемир /“Покров Богородичен”/.  Там напълнихме бутилката вода /не приемаме течности или рядко, и не ядем по време на поход, но жегата ставаше сериозна та се бехме повкиснали/ и поговорихме с една монахиня, игуменката? Приятна жена, оказа се сънародничка от старатаа бяла емиграция, от Беларус. Кофти, че забравих да и питам името.

После пак карах. Към Варна. Апропо, понеже към 14 ч.  ЕЖЕДНЕВНО, ми е необходима сиеста, ама сега нямаше как  -  шофирах и хубаво, че около селото Оногур попаднахме на бензиностанция в нищото, щото главата МИ опасно бе взела да клюма и вероятността да се бухнем в някой драки /+  самото шофиране опиянява/, стана твърде реална.

Съвсем в друго настроение продължихме ободрени от кафе и кока-кола към Варна.

Пътьом спряхме за малко и край селото Ефр.Бакалово. Там установих, че ако е сухо, в посока Брестница и митична “Вълчанова стая” е възможно да се пере не само с велосипед по коритото СР на север, ми и не с много висок автомобил.

Тва е. С две-три приказки и малко логорейно престараване.


77. Морските кончета винаги пътуват заедно - хванати опашка за опашка.

Офлайн

    16

#2 09.06.2020 10:59:06

Niki
Редови
Репутация: 583

От: Перник, но живее в София
Регистриран: 29.06.2015
Мнения: 922

Отг: Тутракан – sans changement*.

Тази костенурка изглежда много странно - с неравна черупка и прекалено тумбеста за вида.


Работа ли е, не ми го хвали...

Офлайн

    0

#3 09.06.2020 11:20:18

Kent
Wee Willie Winkie
Репутация: 673

От: Варна
Регистриран: 17.02.2010
Мнения: 1,517

Отг: Тутракан – sans changement*.

Видяхме няколко и всички изглеждаха така


77. Морските кончета винаги пътуват заедно - хванати опашка за опашка.

Офлайн

    0

#4 09.06.2020 22:31:56

Кольо
КорифееЦ
Репутация: 1842

Регистриран: 01.02.2013
Мнения: 3,985

Отг: Тутракан – sans changement*.

Оногур, поречието на Суха и суходолията наоколо са едно от най-красивите и интересни места, които съм виждал.


"Когато хората убиват, за да се хранят или оцелеят, това е естествен подбор. Когато го правят за удоволствие и ловни трофеи - е преднамерено убийство."
Ръдиард Киплинг

Офлайн

    0

#5 10.06.2020 13:46:45

Okdalf
Сръчко
Репутация: 1476

Регистриран: 10.08.2010
Мнения: 4,964

Отг: Тутракан – sans changement*.

Док това френското го знам, щото съм Русенско чедо. Ма заглавието малко ми ида ......... tongue Знам че нямаш криворазбрана ориентация ма що. lol

Офлайн

    0

#6 11.06.2020 12:39:44

Niki
Редови
Репутация: 583

От: Перник, но живее в София
Регистриран: 29.06.2015
Мнения: 922

Отг: Тутракан – sans changement*.

Док, позволяваш ли да пусна снимката на костенурката в една група във Фейсбук? Интересно ми е да чуя мнения от професионалисти защо и е такава черупката..


Работа ли е, не ми го хвали...

Офлайн

    0

#7 11.06.2020 13:37:36

Okdalf
Сръчко
Репутация: 1476

Регистриран: 10.08.2010
Мнения: 4,964

Отг: Тутракан – sans changement*.

Офлайн

    0

#8 11.06.2020 15:02:01

Kent
Wee Willie Winkie
Репутация: 673

От: Варна
Регистриран: 17.02.2010
Мнения: 1,517

Отг: Тутракан – sans changement*.

Niki написа:

Док, позволяваш ли да пусна снимката на костенурката в една група във Фейсбук? Интересно ми е да чуя мнения от професионалисти защо и е такава черупката..

Да, и пиши за резултат. Снимката е от черния път покрай източния бряг на езерото, няк. около 2 км южно от "южния шлюз".


77. Морските кончета винаги пътуват заедно - хванати опашка за опашка.

Офлайн

    0
Потребители в тази тема: 0 госта, 0 регистрирани потребителя

Board footer

Задвижван от FluxBB, Превод: Stoyan Stoyanoff