Ето и моя поглед на нещата...
Отново и както обикновено чудесна среща се получи - една от най-присъствените за последните няколко години. Дали защото мястото беше в централната част на страната, дали защото колегите отдавна не се бяхме събирали ... не знам.
Та след дълги уговорки за датите, дните бяха заковани от Наско и Роско, които вече имаха пресни впечатления от терена и условията там, за което сега мога да споделя, че грам не са ни подвели. За всичко това и логистиката от тяхна страна трябва да им бъдем страшно много благодарни!
Наистина на метео=прогнозта сякаш нарочно не вярвахме, въпреки че цяла седмица преди това валяха обилни дъждове, а и бай Колю ни предупреди с прясна информация от "неговите" сайтове за очакващи се поройни дъждове и гръмотевични бури ... И все пак тръгнахме, и то основната група в петък по обяд бяха вече на мястото.
Ние пристигнахме последни в петък вечер, като предварително получихме солидни наставления за пътя, трудностите и препятствията, както и уверението, че с автомобил се стига много близо до крайната точка. Почти на границата м/у деня и нощта, когато е нито светло, нито тъмно , почти прелитайки над калните участъци по пътя нагоре бяхме стигнали до първата стоянка с автомобили и се обадихме да се обозначим. Не след дълго цялата група дойдоха да ни посрещнат, а групата беше вече доста солидна - Ники, Илиян, Наско, Роско, Здравко, Владо, Станимир + жените, децата и един пораснал и мноого възпитан Хари ... - Моята половинка още с пристигането ни започна да се радва на Хари и да го прегръща, но през следващите два дена не повтори...
Местенцето уникално - рай в средата на гората, равна широка поляна за палатковия лагер
... по дървено мостче покрай естествено горско езеро се достига до втора поляна, където под сянката на няколко огромни бука има възможност за разпъване на хамаци ... и са организирани няколко къта за отмора и приготвяне на храна с дървени маси и пейки, ...до масите и пейките открихме повдигнато, стабилно и удобно метално BBQ, явно направено и оставено там от добри хора ... ...и най-уникалното - добре изградена чешма с удобно корито. От чучура й, който може би е с диаметър над 1 цол се излива завидно по количество чиста, студена, изворна вода... В центъра на всичко това е изграден голям дървен заслон със зидана камина в него, маси и пейки... ... има дори и врата...
Та, след топлото посрещане колегите ни помогнаха да пренесем багажа и да разпънем палатката на челници. Красивото на това място е и факта, че палатковия лагер е организиран на достатъчна дистанция от заслона и гората заглушава всички шумове идващи от там, а там в заслона веселбата от срещата вече се вихреше на високи обороти... Като подобаващо за първа вечер, от камината се разнасяха благоуханни аромати на печено, в коритото на чешмата се охлаждаха течности от всякакво естество - като започнем от люти, домашно приготвени усуканици, кубински и моряшки питиета и завършим с най-многобройното и разнородно семейство на бирената индустрия ... А край масата традиционно в смях и забава се сипеха хвалби и закачки - всеки се се хвалеше и представяше новите си придобивки, кой нож, кой фенер, кой кола или нова булка ... и така до късно вечерта.
На сутринта се събудихме свежи и отпочинали и бяхме готови да започнем деня с порция горещи мекици ...Топлата нощ беше свършила своето, тестото е утроило обема си, уредите за приготвяне на вкусна закуска са налице и газ пиле - напред към огнището ... Все пак чакахме втората част от групата, които бяха обещали в събота рано сутринта да са при нас за мекиците ... ... за аромата и вкуса на мекиците мога да кажа само едно - уаууу !!!
Не след дълго посрещнахме Свилен от Бургас, беше пристигнал точно навреме, мекичките бяха още горещи, а в последствие се оказа, че е станал рано и е долетял на срещата само за да бъде с нас за няколко часа. Това се казва запален и отдаден на каузата колега от форума... Малко след него пристигна и пловдивската чета на чело с татко Матей. Яна и Спас тутакси оживиха лагера, заедно с другите деца... По късно посрещнахме и Кента с Ирена, както и Жу с половинката. Всяко пристигане на следващите колеги водеше до изпълнени с радост и вълнение емоции... И се питахме, а някой с плевенчани свърза ли се, Миро от Търново ще дойде ли - искаме още и още ...
По-късно през деня се разделихме на групи по интереси - едната група, предвождана от близки на Зорница от Дебелец, тръгна на поход за гъби до ски-база Грамадлива, друга част от нас се захвана с риболов на езерото ...имаше емоции и за най-малките...
Наско беше организирал група за стрелба с лък ...и странно защо беше избрал мишената да е точно от "Шуменско" ...
Ники и аз се бяхме впуснали в кулинарна забава - приготвяне на боб по два различни начина. Моят - класическа лагерна боб чорба , а неговият - мусака от боб с месо, запечена на холандска фурна. При приготвяне на заготовките Ники вкара интересен метод за пренасяне на гореща тенджера ...а Роско за сетен път ни впечатли с нова придобивка, точно попадение за лагерната кухня - сет от няколко малки и големи метални съда, които ни бяха в голяма помощ при готвенето. А това е ястието на Ники преди термична обработка отгоре ...... и крайния резултат от запечената на холандска фурна мусака от боб на Ники - не само изглежда добре ... ...По-късно и други се включиха в кулинарни приключения и не оставиха дисковата брана или както е по-модерно да се нарича валандър да изстине...
Деси, Гери, Зори и Кулка старателно бяха нарязали заготовките и Станимир постави началото с приготвяне на задушено-печени зеленчуци... ... след това на валандъра бяха приготвени най-вкусните и апетитни картофки, също така беше изследван и капацитета му, колко кг. кайма, наденички и месо за скара от всякакъв вид могат да се превърнат във вкусна вечеря от мръвки за цяла армия ... ...а накрая Гери май и филийки хляб препече на него ...
Както се казва в сказанието, че огъня събира - при нас е валандъра събира ...
В късния следобед колегите се бяха върнали от похода за гъби и ни изненадаха с находки на уникално красиви манатарки
И още една изненада - този път аз бях изключително приятно изненадан с ей този красавец - представител на финската ножарска традиция и култура, изработен с много умения и майсторлък от Матей!
През целия ден и най-малките и малко по-големите много скоро намериха свой език и теми за игра и забава и изобщо не ангажираха с нищо мама, татко или останалите...
...Яна и Боян кротко си говорят за техните си работи на хамака...
а Венци и Спас споделяха челен опит от училищното, геймърското и Alibaba пространство ...
С приближаване на вечерта устроихме трапезарията извън заслона, защото бяхме станали доволно много хора и вътре нямаше как да се поберем. И за да не само иедине и пияне, по предложение на Жу, Владо проведе кратък урок-беседа по характеристиките на някои видове въжета, направа на различни типове възли и тяхното приложение в ежедневието и в планината, а най накрая Жу "изплю камъчето" - не знаела как да си връзва кучето... Това много ни развесели и доста се забавлявахме. ...Васко зорко следи дали огън се пали само на разрешените за това места......Защо ли е притихнал Илиян, ми ясно - горе в дясно се вижда Владо с короната...;) ... за критиците и въздържателите ...ето че има и натурален сок на масата, а Кента смирено си цоцка кока кола...
Вечерята мина тихо и кротко, с много шеги и закачки... Тествахме и от двете бобени гозби, считам че всики останаха доволни. А имаше и такива като Здравеца, които останаха по няколко пъти доволни от единият боб...
Вечерта дори посрещахме и гости - хижаря от х.Грамадлива с човек от екипа му дойдоха да се запознаем и да обменим взаимно опит. Казват, че имало и песни, ама явно съм бил до WC-то баш тогава ...
И всичко да е по вода, малко преди лягане над лагера се разрази силна гръмотевична буря, която като че ли дойде от сайтовете на бай Колю... Понамокрихме се докато стигнем до палатките, но това е част от преживяванията и спомените, които ще запазим от тази среща...
На следващата сутрин след чай, кафе и закуска дойде време за общата снимка и след това - оня тягостен момент на събиране на багажа ...
Събрахме багажа, натоварихме го по колите и започнахме да се изпращаме, да се прегръщаме и целуваме, без да знаем че това ще се повтори още няколко пъти през деня...
Както при качването, така и при слизането имаше критични участъци по пътя и всеки успешно преминал даваше напътствия на следващите. За наш късмет когато тръгнахме да слизаме към х.Предела отново заваля, но вече всичко беше по колите и пътят беше само един - напред.
На моста до ловната хижа на горското стопанство се изчакахме за да се преброим, защото там завършваше един от лошите участъци от пътя... след това взехме решение да пием по кафе със шкембе чорба на капанчетата на паркинга на Предела. Там бяхме много любезно обслужени, но както и да е - беше весело... Пак се запрегръщахме за довиждане... и тръгнахме да се прибираме, до след малко, до момента в който Гери звънна и предложи групово да посетим Килифаревският манастир... Нямахме спешна работа и хоп - пред манастира.... от тук нататък следват само красоти, история, архитектура, цветя, красоти и пак цветя и тихо безвремие сгушено на това прекрасно място ...
След толкова много красота и приятни мигове преживяни заедно наистина не ни се разделяше... Отново си вземахме довиждане с красивия израз "до скоро" и по колите...
Това беше приятели, дано ви е харесало. На нас много ни хареса и пак ни се ходи - където и да е, стига да сме заедно ... До скоро !!!