- Почивка съм казва ми Пацо по телефона, давай да прайм нещо, че издивях в тая София...
- Ми, аре по Лозенска, казвам. На Лозенският манастир ще е много кал и няма да се качим с колата, но прекрасни места има и около пътищата в района. Тъкмо ще изтренираме един огън в мокри условия и ше направим един цър-пър.
- Взимам, казва, едни месища и идвам да те взема.
- Ок! Чакам те.
Метам едно яке, водата и една бутилка Каберне в раницата и съм готов. Пацо ме взима и отиваме на Лозенска около поделението. Временцето като по поръчка - тихо, слънчево и перести облачета. Дърветата и храстите блестят от капките влага от дъжда и грее някак си светло. Водя го на едно от любимите ми места за бързи пикници. Близо до пътя, но скатано и уедино местенце, с възможност за опъване на два хамака. Има си импровизирано огнище и човек може да изкара там едни прекрасни моменти в уединение с книжка или приятели. В момента мигрират разни пернати дребосъци като певци и тем подобни и е много приятно човек да си седи край огъня и да им слуша подсвиркванията и чуруличките. Мишелов и гарван се обясняват като беемветаджии на светофар в небето и на човек му става релаксиращо и приятно.
Събираме наоколо рехави и мокри от дъжда дърва за огън и поизсъхнал ветрогон за подпалки по поляната. Всичко е мокро и трудно пали затова цепиме дърва на ситно и Пацо прави няколко федерчета и огъня това и чака. Правя шишчета, нижем гърдичките нарязани на едро и ги мятаме над жаравата. Докато станат си хортувкаме кротко на различни теми, слушаме птичките или си мълчим наслаждавайки се на циганското лято. Вече са готови отпивам от винцето и живота става резко по-приятен.
Над Витоша се кълбят тъмни облаци и почваме да прибираме. Разходихме се малко в гората и тръгваме съвсем на време защото първите капки вече пръскат по стъклото на колата.
Само няколко кратки часа а те вадят от рутината на деня и се връщаш рестартиран и зареден. 




"Когато хората убиват, за да се хранят или оцелеят, това е естествен подбор. Когато го правят за удоволствие и ловни трофеи - е преднамерено убийство."
Ръдиард Киплинг