За първи път в Шумен бях на 5.8.2018.

Един изглед от града към Шуменското платото. Не съм се качвал горе и на паметника. Най-много ме завладяха планините в далечината надолу, високи 600-700 метра. Вълнообразни, тайнствени, величествени и открих нови отговори. Най-важното бяха гледките които започнаха от Провадийското плато и Шуменското плато чак до далечната Стара планина, които бяха мехлем за окото, и то не малък. 
Преди четири години бях до Шумен и карах картинг, но не бях вътре в града. Тогава бях с съучениците си от училище и бяхме в В.Търново и Елена. Това е крайната дестинация до където съм стигал в живота си. Да се рече, на около 300 км от където обитавам трайно един пущинак, който ве превръща в джунгла. Лошото беше, че през пътя който минах, гледки нямаше. Те си бяха там, но на мен ми трябваха очила. Това, че не виждам ясно планините не е мехлем. 
Ето днес за втори път в форума си признавам, че макар и за 3,4 или 5 години аз бях се превърнал в маниак на компютърни игри. Макар и за малко време, аз доста изостанах от връстниците си. До ден вчерашен бях затворен в виртуалния свят. Аз пренебрегнах стихотворението си ''Просветление'', което написах преди година. Разказах, че съм се освободил от виртуалния свят, но явно стихотворението е за друг ден, който ще бъде изразен по самия написан текст. Но аз изтрих всички фейсбуци, гугули и игри от виртуалния свят, но не и от главата ми. Миналия Петък взех книжка за кола от втория път, завърших училище за дванайсет години и миналата Събота ме ужила пчела и пак имам оток, но не се отчаях. Толкова нерви имах с тези книжки и матури, че чак ми излезе лимфен възел на едната гърда. Възела изчезна веднага след като взех изпита за книжката.
За това не бях толкова активен в форума и не съм изработвал напълно постигнато примитивно изобретение от една година. Аз ще се променя, ще се завърна, както когато бях на 12, преди интернетна, правех лъкове с приятели и използвах стрели от балдаран, които летяха на 20 метра в височина. Ще бъда жив човек, а не ходещо зомби.
Винаги съм се чудил, кога ще дойде деня, в който ще се променя и моето стихотворение ще се сбъдне.
Съжалявам, че изразих лични истории от детството ми, но не можах да се сдържа. Не исках да крия от Вас, колеги, че бях се вманиачил в злото. Исках да покажа моята неактивност в форума в един пост. Благодаря Ви за отделеното време, дано този голям пост или отговор на тема да бъде полезен.