XENOS::BUSHCRAFT FORUM > Българският Бушкрафт Форум

Бушкрафт, Оцеляване, Примитивни технологии, Туризъм, и Живот с Природата...

Вие не сте влязъл.

#1 12.10.2010 11:36:42

xenos
Modern Abo
Репутация: 682

От: Дивдядово, Шумен
Регистриран: 06.10.2010
Мнения: 5,575
Уеб-сайт

Преодоляване на водни препятствия

Nikolay

Темата най-общо казано е водата и бушкрафта.

В България поточета, реки, езера, гьолчета и всякакви други водни препятствия не липсват и всеки рано или късно всеки се сблъсква с тях. Конкретният повод да започна темата е че скоро си имах работа smile, ако мога така да се изразя, с една придошла река. Ето някои изводи, които си правя въз основа на тази и други случки.

1. Дори малките реки(особено сега, когато са придошли) могат да отнемат живот, така че да не ги подценяваме. Същото се отнася за "плитките" езерце, блата и т.н.

2. Водата, често, е по-дълбока отколкото изглежда. Нищо няма да ни коства да вземем един прът и да проверим.

3. Речните корита се променят. Бродът, който е бил там миналата година тази може да е залят или дори отнесен.

4. Избягвайте паднали дървета. Не казвам, че река не може да се премине по паднало дърво, но много често такива дървета са изгнили, обрасли с мъх, хлъзгави т.е. ако решите да минете рискувате да си счупите краката и/или да се удавите.

5. Човек трябва да може да плува. Аз не мога и го броя за недостатък.

P.S. Вече е споменавано, но все пак да кажа - вълната е едно много хубаво нещо и топли дори когато е мокра.


Shady

Woodmaster-а в една от сериите си показваше как се прекосява река с помоща на прът, горе/долу трябва да е височината на този който ще върви с него. А пръта е доста полезен за много работи - отбрана , пазене на баланс и т.н. Аз всеки път гледам да си набавям когато съм из дивото! [;)]


windwarrior

   

5. Човек трябва да може да плува. Аз не мога и го броя за недостатък.

Плуването не те спасява - най добре въобще да не попадаш във водата. За протокола - аз съм N на брой пъти републикански шампион по плуване, още толкова шампион на София (е вярно, преди 20-тина години), и въпреки това твърдя че в бурна планинска река ще се удавя горе-долу еднакво бързо с теб. Първо - едно е да се плацикаш в басейна, съвсем друго е да се бориш с водовъртежи и главата ти да отскача като гумено топче от камъните - вярвай ми, нищо общо няма [:)] Второ - дори и да се задържиш на повърхноста повече от 5 минути - пиши се бегал. Хипотермията ще те смачка ако ще да си Йън Торп на квадрат. Така че моят съвет е - по всякакъв начин избягвайте да попадате в придошла река, оше повече пък пролетно време. Аз поне така правя [:)]


mechkolis

Ако не може да се прескочи или прегази и аз бих се доверил на една тояга. Евентуално ако наблизо има паднали дървета за импровизиран мост и накрая ако нищо от гореизброените не става бих търсил нагоре по течението друго по-лесно място.
Ама в никой случай като Беъра - мятам раницата и аз след нея по боксерки примерно [:lol:] освен ако не си нося случайно намерената вътрешна гума от камион, надута за спасителен пояс [:lol:]


Стоян Стоянов

Тоягата е задължителна, ако ще се прекосява река, за която нито знаете колко е дълбока, нито колко силно й е течението. Тя няма да ви гарантира прекосяването, но поне ще ви осигури доста по-добра стабилност, и възможност да "опипате" дъното пред вас, за да не станат изненади с дъблочината. И като казвам тояга, нямам предвид нещо дълго до кръста ви, а минимално висока колкото вас.

Начините на използване няма да ги коментирам, защото ги има описани в много наръчници. Някой ден може в блога нещо да напиша, ако ми остане време. Но наистина както казва windwarrior, умението да плуваш не ти гарантира нищо в ситуация на придошла бурна планинска река. Аз с такива съм нямал опит, и мога само да си ги представя.

Като тинейджъри (13-17 годишни), прекарвахме по цяло лято по водонапоителните канали и язовирите (първите бяха за предпочитане, че бяха много по-чисти). Смея да твърдя, че тогава плувах доста добре, както го отбеляза и един инструктор, когато известно време ходих на един басейн в града. Покривах всички нормативи за водни спасители, та дори с немалък аванс. Но... това беше... сега вече рядко виждам вода в такива количества, и съвсем не съм толкова сигурен в това, което мога.

Та по същото това време имахме едно "забавление" във водонапоителният канал под квартала. Имаше едни врати (шлюзове) които служеха за осигуряване на водно ниво за помпите. Излишното количество вода се изпускаше нататък. В повечето случаи беше отворена едната от двете врати (не повече от 50-60 см, до метър), и преминаващата под нея вода правеше много "красив" и силничък водовъртеж от другата страна. Та нашето забавление (де ни бил акъла, сега бих си скъсал ушите [;)] ) беше да се "въртим" в тоя водовъртеж. По дължината му не беше никакъв проблем, все едно си на въртележка. От центъра му се излизаше малко по-трудно, трябваше да "хванеш" струята на по-външното течение. Докато се въртиш обаче, водата те връща обратно при вратата, където се образуваше "обратно" кръгово течение, което те дърпа едновременно към нея, и надолу. Ако си неподготвен, това много лесно може да те паникьоса. Не можеш да се измъкнеш. Драпаш нагоре, и навън, но то те дърпа все там и те потапя. Просто съм сигурен, че случаен човек би се удавил като нищо. Ние бързо обаче се научихме (без инструкции), че ако не се съпротивляваш, а напротив - се "забиеш" право надолу в това обратно течение, то бързо движещата се по дъното вода те грабва, и те изхвърля дори отвъд самия водовъртеж. Това беше особено любимата ни част. [:)]

Разказах това, защото такива "обратно" течащи бързеи-убийци се образуват често в планински реки. Там са много по сериозни, и честно да си кажа, не съм 100% сигурен, че тази наша тактика би сработила с такъв успех. На теория би трябвало, но знам, че доста хора (между които и добри плувци) са загинали в такива "перални". Камъните са друг проблем, и то не малък.

Затова - ако имате възможност, прекосявайте реките само в краен случай, и на сигурно. [:)]


GEGATA

Когато бяхме на екскурзионно се наложи да преплуваме едно езеро (не беше забранено къпането, защото трябваше да се заобикаля 30 минути, по доста неравен терен... големи камъни и т.н. и просто са се примирили явно, че хората масово го преплуват...). Дадох си раницата на водача и горе-долу по средата на езерото крака ми се заплете в едни водорасли... от опит в Бургас знам, че се усукват и пречупват, но уви не стана... та идваха с мачетето да ме вадят (не знам защо не взеха нож, но...) и така де... много хора подценяват водните басейни и съчетано с неможенето да плуват може да се свърши фатално. Аз имах касмет, че имаше свестни и кадърни хора в групата, които не ги е стах да се намокрят.


Kent

:-)Гледам да ги заобикалям. на няколко пъти сме преминавали през преметнати дървета, но само при малки рекички и то след дърпане и блъскане на дървото за тест преди това..
п.п. И готовност за гмуркане във всеки един момент...


Nikolay

Плуването не помага при придошла река - прави сте, но при други ситуации може да ти помогне. Освен това е хубав спорт.


windwarrior

Няма лош спорт. И в никакъв случай не искам да те разубеждавам да се запишеш на плуване - напротив. Мисълта ми беше да не ти минават мисли от сорта на "Абе тая кирлива река е 20 метра широка, пък аз на тренировка по 3 километра плувам - лесна работа". Щото аз във тоя филм вече съм участвал - и да ти кажа цицините по главата болят много [:mrgreen:]

П.С. Стояне, гледах наскоро едно филмче за една каякарка, попаднала в обратно течение. Там обясняваха че най-ефективната техника за излизане е да намалиш максимално площа на тялото си - да се свиеш на топка и да не правиш нищо. Тогава течението само те изхвърля.


Nikolay

Хаха. И аз наскоро участвах в един такъв филм. Е, нямаше плуване и цицини, но да си мокър до кръста през февруари пак не е приятно [:)]


windwarrior

През Януари също [:)] Като ученик паднах в едно езеро, щото реших че леда е достатъчно здрав за да ме издържи. Е не беше [:mrgreen:] Как да е, покатерих се на брега, но реших да тичам около езерото за да ми изсъхнат дрехите, че да не ям шамарите в къщи. След около 15 минути дрехите ми замръзнаха като шперплат и се прибрах в къщи с походка тип "Робокоп". Шамарите си ги изядох, но странното е че даже и не настинах от цялата история.. [:)]


Meze

Като бях ученик 5-6 клас с един съученик много обикаляхме из потайните урбанистични местенца на Перник, беше през зимата и влезнахме в мазето на недостроена сграда, имаше вода и добра покривка лед отгоре и. Аз седях близо до стълбището, моя приятел отиде в другия край на помещението и реши да тества леда дали е достатъчно здрав, след няколко юнашки удара с крак леда поддаде и той пропадна до кръста. Аз се вцепених, и по-добре че не се втурнах да му помагам веднага, че и аз щях да го последвам [:lol:] Тогава той ми показа техника която беше научил за измъкване - облягаш се по гръб и с лактите се издърпваш върху здравия лед. След това невъзмутимо се събу, изтиска си дънките, изля водата от обувките и отново се обу и си тръгнахме към блока, до който имаше 15-тина минути път пеша. На другия ден нито беше болен, нито нищо, просто свалил дрехите, ударил си един горещ душ и това било.
Ако искаш добре свършена работа, свърши си я сам.


Стоян Стоянов

Някъде на същата възраст, на която сте били вие тогава Meze, заедно с брат ми и още няколко момчета от махалата правихме още по-голяма глупост. В един мразовит ден се разхождахме по леда на близкото язовирче. Тъкмо бяхме стигнали средата му, и на брега, където трябваше да се върнем се появиха едни ловци. За нещастие единият беше комшия, но поради възрастта му и значителното растояние, само ние успяхме да познаем него, но не и обратното.

Те се развикаха и заръкомахаха, естествено, да излизаме бързо, че ще загазим. Трябваше да се ометем веднага, но не можехме да се върнем обратно на брега при ловците, щото тогава щяха да ни познаят и вкъщи щеше да има бая шамари и неизлизане сигурно до края на пролетта поне [:)] Та решихме да излезем на отсрещният бряг. Ама той целият обрасъл с тръстики. Това, което тогава не съобразихме е, че стъблата, преминаващи през леда, го отслабват, а самият завет, а и плитчината с гниещата отдолу тиня, го правят доста по-тънък от този в останалата част на язовира. Е, това го разбрахме по трудният начин [:)]

Едва достигнахме до първите тръстикови стъбла, и комшийчето, дето вървеше най-отпред, пропадна в леда. Като се счупи видяхме, че е дебел не повече от 3-4 см. А в бързането въобще не сме чули как навсякъде около нас скърца и пръщи. Та комшията пропадна почти до кръста във студената вода и тиня. Първоначално студа сякаш го преряза, защото се опитваше да каже нещо, но не можеше. [:)]

Като видяхме, че няма да потъне повече, ние останалите 3-4 човека почнахме бавно да отсъпваме назад към по-дебелият лед. Казахме на момчето да се измъкне сам, че иначе и други ще пропаднат. Той се справи сравнително бързо. За наш късмет ловджиите като забелязали, че стигаме до тръстиките, решили че вече сме в безопасност, и си тръгнали. Та успяхме благополучно да излезем на брега, откъдето бяхме тръгнали. Там момчето си изцеди обувки, чорапи, панталони и т.н. и си тръгнахме за вкъщи, което е растояние около 5-6 км, или ходене поне 30-40 мин, ако не се бавиш много. Времето си беше бая студеничко, но на комшията нищо не му стана. [:)]

При друга подобна случка брат ми беше пропаднал до колената, та тогава запалихме един гъсталак от тръстики, та го изсушихме още на място. Имаше и една друга случка в един тунел на водонапоителния канал през зимата, където плавахме с едно огромно парче стиропор, в ролята на сал. Тогава се бяха накачили 5-6 човека отгоре му, та се обърнаха на средата на разстоянието някъде. Трябваше да изгазят по около 150-200 метра вода, близка до точката на замръзване, от което на някои чак им се дорева... и си ревнаха де. [:)] После запалихме един склон със суха трева, където се изсушиха както са си с дрехите. Без да се събличат. [:)]

Ех какви щуротии сме правили. [:)] Добре че отвреме-навреме се случва да си ги припомням. [:lol:] И добре, че винаги ни се е разминавало без сериозни инциденти!


anjsan

За преодоляване на водни препятствия през зимата ли говорим или през лятото?


Криси

Ами ако няма друг начин да се мине реката общо взето е това, копирам линка към цялата статия:

http://www.ru.acad.bg/academic/lekcii/t … zhvane.htm

Когато реката е придошла и влачи разни неща те могат да ни ударят (по възможност е добре да сме с обувки). Същото важи за къпането под водопадите (ми тогава освен каски... ). [:)]
А ако става въпрос за лед- няма да забвавя как реагира веднъж едно куче, когато чу, че ледът под него се пука. Веднага легна по корем и запълзя с четирите крака едновременно.


Бушкрафтът е най-първото от всички занимания на хората. И дори по Земята да стъпва последния човек, той ще бъде практикуван!

Офлайн

    0

#2 12.10.2010 11:38:14

xenos
Modern Abo
Репутация: 682

От: Дивдядово, Шумен
Регистриран: 06.10.2010
Мнения: 5,575
Уеб-сайт

Отг: Преодоляване на водни препятствия

anjsan

През зимата водни препятствия не се пресичат директно, защото е опасно за здравето. Замръзнала река със сериозен лед се минава лесно, но винаги съществува риск да пропадне човек в студената вода и разболяването е сигурно, ако не се вземат веднага мерки. Аз винаги при подобна ситуация посъпвам така :
- първо търся брод или мост
- вземам един сериозен тежък камък и го хвърлям върху леда, ако издържи значи и мен ще издържи . Стане ли дупка се вижда колко всъщност е дебел леда и се преценя на място дали може да се мине.
- вземам една сопа и от време на време почуквам с умерена сила пред мен, там където вървя по леда . При лед който е тънък и може всеки момент да се счупи не се удря силно , защото може да се получи пукнатина от края на сопата към мен и да пропадна. Това ми се е случвало и съм се мокрил по подобен начин.
- при намокряне през зимата , ако не се суша с огън или по друг начин , почвам да тичам до мястото където ще съм в безопасност и на сухо. Човек дори и да е напълно мокър, когато тича се стопля и не усеща студа. Разбира се , ако може да се сменят мокрите дрехи е добре.

През лятото има различни варианти :
- пресичане през брод,по някое дърво, с газене на плитко място. Това важи за по-малки реки .
- при пълноводни реки или язовири трябва да се преплува. Добре е да се обезопаси човек по някакъв начин . Например празни пластмасови шишета са идеални и може се привържат към плувеца , но има риск да се оплете човек към въжето и понякога шишетата действат като спирачка.
- при преплуване на големи пространства е нужно някакво плавателно средство като лодка или сал. В гората има много сухи дървета и ,ако има брадва и въжета сал се прави лесно.
- среден вариант е сал за багажа, а човека плува и тика сала пред себе си. Инак по книгите дават препоръки как да се използва самият багаж за импровизиран сал.
Ясно е , че при силно течение е опасно и трябва да се внимава, подводните камъни също много болят. Водата лятото е топла, но пак може да настине човек. Най-добре е да се съблече човек гол и след плуването да си облече дрехите. За да не се намокри багажа е нужно да се увие добре с парче найлон,платнище или в чувал. При липса на такива екстри поне тези неща , които не трябва да се мокрят да се сложат в няколко торбички една в друга.

Проблем е пресичането на водни проостранс8тва през пролетта или есента, защото водата е студена, мътна , буйна и опасна поради влачените дървета,камъни и всякакви боклуци. Реките стават много опасни и си вдигат нивото. Аз лично не рискувам в такива периоди.

Тези методи може би не са научни и сигурно има по-добри , но аз съм пробвал тези неща и вършат работа. Все пак зависи много от водното препятствие, обстоятелствата и човека.


Бушкрафтът е най-първото от всички занимания на хората. И дори по Земята да стъпва последния човек, той ще бъде практикуван!

Офлайн

    0

#3 06.01.2011 21:48:17

gavra74
Редови
Репутация: 140

От: от 01.07. - кореняк варналия
Регистриран: 24.08.2010
Мнения: 372
Уеб-сайт

Отг: Преодоляване на водни препятствия

За такива цели е хубаво в раницата, ако не е непромокаема, да имаме найлонова торба. Когато се налага пресичане на река, целия багаж се слага в торбата, която се пъха в раницата, надува се и се завръзва. Така раницата получава допълнителна плаваемост, а и багажа ни остава сух. А освен това пък Беър се и съблича за да му са сухи дрехите като излезе от реката. Раницата се слага отпред и се закопчава поясната ремъчка. Ако ни понесе течението по възможност се държат краката напред (или поне единия крак) за смегчаване на ударите в подводни препятствия.


Психолозите съветват, когато някой много те е нервирал да броиш до 10 наум... И после да му вкараш един между зъбите - тъкмо ще се е отпуснал и няма да го очаква

Офлайн

    0

#4 02.04.2011 14:40:14

Любомир Кендеров
Новодошъл
Репутация: 1

Регистриран: 19.03.2011
Мнения: 1

Отг: Преодоляване на водни препятствия

Здравейте!
Като хидробиолог постоянно ми се налага да влизам в реки с бързо течение за да събирам проби от водата и дъното. Затова ще споделя своя опит, но моля, нещата, които ще кажа, да не се приемат за безусловно правилни и достоверни! Това е само моя опит и моята гледна точка! напълно е възможно някои моменти да са грешни и дори опасни, животозастрашаващи! Или най- малко те да валидни за всички ситуации, за всички реки, за всички хора. Трябва да подчертая, че според черната статистика на удавянията, представяна от съответните служби, занимаващи се с водно спасяване, най- много смъртни случаи се случват в реките!

Ето накратко отделните елементи, свързани с преминаването на река и техните особености:

1. ДЪЛБОЧИНА НА ВОДАТА
Разбира се, ако водата е мътна, придошла, няма как да се прецени колко е дълбоко. Освен това, дълбочината не навсякъде е еднаква, дори за малка площ от дъното. Трябва да се има предвид и факта, че там, където течението е най- бързо и дълбочитана е най- голяма - обикновено по средата на реката, в т. нар. талвег. Най- удобния начин за измерването на дълбочината е ако се приготви дебела пръчка (тояга) с която да се "опипва" дъното непосредствено пред преминаващия човек (виж точка 3). При наличие на висока скорост на течението (виж т.2) според моя опит е невъзможно или твърде опасно да се преминава през речен участък, по дълбок от 1,5 метра, или например до височината на гърдите на преминаващия! Речната геоморфология има една специфична особеност, която успешно би могла да се ползва за намиране на по- плитки места. Факт е, че всяка река има последователно редуващи се участъци "бързей - вир" (riffle - pool sequence). Участъка "вир" има по- бавна скорост на течението, дъното не е наколонено, но дълбочината е голяма. Участъка "вир" е със силен наклон, т.е течението е бързо, но за сметка на това (справка - закона на Бернули за движение на флуид в тръба) скоростта е голяма, следователно дълбочината е малка. Tези участъци са по- близо разположени един до друг, колкото по- висока е надморската височина на участъка. Най- безопасното преминаване (според дълбочината) е през долната част на бързея. Но как преминаващия да прецени, къде точно има бързей, къде вир, при положение, че дъното и дълбочината не могат да се видят поради голямата мътност на придошлата река? Много просто: повърхността на водата напълно показва какво е дъното - там, където реката има по- забързано течение, с повече турбъленции и вълни, там наклона е по- голям, обратно - "тихата вода е най- дълбока", тук дъното е равно. Според мен, трябва реката да се пресече в края на речния бързеи. Това е по- плитък участък, но по- важното е, че ако преминаващия падне, той ще попадне във "вира", а там по- спокойната и дълбока вода би го предпазила от блъскане в камъните. А травма на главата може да доведе до безсъзнание и последващо удавяне. Освен това, в по- дълбока и по- бавна вода може да се плува!

2.  СКОРОСТ НА ТЕЧЕНИЕТО
Пак според моя опит, дълбока вода е безумно да се преминава, ако скоростта на течението е по голяма от, например, 1 метър за секунда ( 1м/с). Смятам, че хоризонтално действащия натиск (налягането) на водното течение върху онази част от човешкото тяло, която е потопена под вода (краката, долната част на торса) е по- висок от вертикално действащата силата на гравитацията. Което неминуемо води до "обръщане", т.е отнасяне на преминаващия от водата. Логично е, че колкото по- голяма е скоростта на течението и колкото по- голяма е площта на човешкото тяло, намираща се под вода, толкова по- голяма е отнасящата сила на течението. Елементарна хидродинамика. Но как да преценим колко всъщност е бързо течението? Един много прост метод за измерване (вярно, неточен като измерването със специализирано хидрологично витло) е метода при който се ползват... шишарки. Доц. Кожухаров от Биологически факултет постоянно го демонстрира по време на летните хидробиологични практики. Вярно, смятам, че не е много "научно" издържан, но за приблизителна оценка върши работа. В какво се състои: измерва се участък от 10 метра (например с крачки, моята е 60 см.), на брега се забиват две колчета (пръчки) - на 0 и на 10м. След което над маркирания участък се хвърля във водата една шишарка. Щом мине близо до първото колче, включваме секундарника на часовника, а като мине пред второто колче, засичаме времето. Разделяме секундите на 10 и имаме скоростта на течението в м/с. Ако е над 1 м/с според мен рискувате живота си. Свидетел съм на огромната отнасяща сила на реките. Катастрофалните наводнения в България през август 2005 и 2007 г. показаха мощта на тази стихия! Например, река Искър при устието си (с. Гиген) беше дълбока над 6 метра, при положение, че през август предната година (2004) беше само 0.5 метра (все пак, това е лятното маловодие). По пътя си реката беше изкоренила стотици дървета. И това са дървета, специално насаждани около реката с цел брегоукрепителни дейности. Мостът (голям, минава шосето през него) при с. Чомаковци имаше парапети, направени от дебели винкелови железа, реката ги смачка като сламки.


3. ДЪНЕН ГРУНТ (ДЪННА НАСТИЛКА)
Друга геоморфоложка особеност на речните дъна е факта, че едрината на речните седименти намалява с намаляване надморската височина. По този начин, горните течения на големите реки се изграждат от едри скални материали - камъни, валуни, едър чакъл. Надолу по течението търкаляните и влачени камъни постепенно се раздробяват и дънната "настилка" в средните течения е съставена предимно от по- малки камъни, едър и среден чакъл. Още по- надолу, в равнинните части на реките (долно течение) скоростта е бавна и там става утаяването на най- фините частици, влачени от по- горните участъци. Затова тук се извършва натрупването на тинести и песъкливи седименти. Според мен, най- опасно е преминаването на река, която е постлана с каменисто - чакълест субстрат и на определени места са пръснати по- големи валуни. Преминаващия може да се излъже, че дъното е равно и като стигне до големия камък (валун), буквално да се спъне в него. Казвам го от личен опит, макар да не съм падал досега. Дори лекото неочаквано спъване в големия камък води до кратковременна загуба на опора, а бързата скорост на течението усложнява нещата. В това отношение много полезна е тоягата (виж т. 1), с която мерим дълбочината пред нас, но всъщност и "опипваме" дъното и усещаме неравностите. Друг важен елемент при преминаването, е да се прецени самата форма на дънните камъни. В някои речни участъци съм попадал на доста плоски камъни, които самото течение нарежда по подобие на керемиди- леко застъпени една за друга и ориентирани надолу по течението (например Искър в участъка Реселец - Червен бряг). В съчетание с по- фините чакъли и пясъци, които застават между речните камъни, се получава доста стабилен грунт! Обратно на този случай, дъното може да е изградено от кръгли камъни и кръгли чакъли (Лом в долното течение, Искър на устието, Вит долното течение). Те представляват изключително нестабилен грунт, в които може да усетите как ви затъват краката, въпреки че става дума за сравнително едри чакъли и камъни. Според мен това се подпомага и от бързото течение. Има и друг случай - дъното да е съставено от много големи плоски оголени скали - нещо като "циментирано дъно". Всъщност напълно равното дъно (върху оголената скала не се задържат камъни и др.) представлява най- здравата опора. Но за съжаление почти винаги такива скални участъци от речното дъно са изключително хлъзгави от обилно развиващите се по тях бактерии и микроводирасли, имащи слизести (пихтиести) колонии. Такива места има по Черни Вит (горно течение), по река Малък Искър пред град Роман и др. Но как да се прецени какво е дъното, след като реката е мътна, и е заляла бреговете, дори е стигнала до тревата и почвата? Много просто, при своя хилядолетен ход реката постоянно променя своето речно легло. Над речното корито повече или по- малко има разположени стари брегове, т. нар. "надзаливаеми тераси", места където е текла в минали геологични епохи. преминаващия може да разгледа седиментите от тези места, дори да са покрити с тънък слий почва, трева, листа. Трябва да се има предвид, че благодарение на въртенето на Земата, реките закономерно дълбаят единия от двата си бряга (справка: Кориолисови сили). Ако реката тече успоредно на екватора, например Дунав тече от запад на изток, то южните брегове се рушат, а върху северните се натрупват седименти. Речното легло се измества към екватора. Затова именно румунските брегове са равни и блатисти, а дъното е съставено пт пясък и тиня (в миналото реката е била там), а българския бряг на места е висок десетки метри и постоянно се руши, дъното е от по- едри седименти. Ако реката обаче тече успоредно на меридианите, приоритетно ще се разрушава западния бряг, а върху източния ще има натрупване на речни камъни. Това правило важи за северното полукълбо, в южното нещата са наобратно. Трябва да се има предвид разбира се и местните, локални геоморфоложки особености, защото правилото засяга реките по принцип, а не конкретно. Но все пак, преминаващия може да има предвид и тази особеност, да има представа какъв бряг го очаква от другата страна на реката - дали брегът ще е равен, дали дъното ще е тинесто.

4. ПОВЕДЕНИЕ НА ПРЕМИНАВАЩИЯ
При равни други условия, поведението и физиологията на преминаващия бурната река са много важни. Дори решаващи. извадил съм си някои заключения за това и ще се опитам да ги представя:
- Преценка: Всеки човек трябва да си знае възможностите. За съжаление това става с много опит и ако не сте преминавали през подобно природно препятствие, няма как да знаете какво ви предстои. Хубаво е човек да трупа опит, да преминава през по- безопасни места, за да си изгради преценка за поведението и способностите си.
- Партньор. Това, дали ще се премине през даден речен участък или не в голяма степен зависи и от това дали с вас има човек или не и какви са неговите способности. При евентуано падане може да се разчита на партньора за помощ- хвърляне от брега на въже, плаващи предмети, в краен случаи и на извикване на помощ. Мисля, че ако човек е сам в природата, трябва да рискува два пъти по- малко! Според мен обаче, преминаването на двама души, хванати или вързани един за друг е много опасно. Пробвали сме, получава се така, че единия пречи на другия и ако се получи падане, падат и двамата. А такава саможертва е безмислена, при положение, че партньора на брега е много по полезен (стига да е на правилния бряг).
- Осигуряване с въже. В интерес на истината, пробвал съм връзване за дърво и преминаване през много бърз речен участък. Според мен, при нормално стечение на нещата въжето пречи и създава фалшиво чувство за сигурност поради хоризонтална стабилност (т.е въжето ви опъва напред). А всъщност хоризонталната стабилност няма особено значение, по никакъв начин не наламява риска от падане. Според мен вертикалната стабилност е много по важна и затова отново споменавам дебелата тояга - служеща и за мерене на дълбочината и опипване на грунта. Въжето обаче не бива да се пренебрегва, защото при евентуално падане то ще задържи бедстващия да не бъде отнесен надолу по течението. Тук отново се доказва смисъла от внимателно преценяване къде ще се премине и къде е края на речния бързеи (виж точка 1). Защото след падане, ако попаднете в речния "вир" от въжето има смисъл. Но ако въжето ви задържи точно над дъно с едри камъни, то това било пагубно - ще стоите там, докато главата или крайниците бъдат сериозно повредени. Затова си мисля и че трябва самата дължина на въжето да бъде преценена - освен според ширината на реката и според това, къде би попаднал края на въжето при евентуално падане - да не ви задържи върху опасен участък
- Спасителна жилетка. Надали някои, тръгващ на туристически преход или някои, попаднал в бедстваща ситуация в природата би имал спасителна жилетка. Въпреки това, ако планирате целенасочено да преминете река, жилетката би била от голяма полза. Освен това тя лесно се носи, може изцяло да замени каквито и да било горни дрехи по време на преминаването (те се запазват сухи), защото пази топло и от вятър, освен това има и сигнален цвят. На мен самия ми се е случвало да се обръщам с гумена лодка след преминаване на речен бързей. Обръщайки се, попаднахме във вода, дълбока над 2 метра и въпреки, че всички можем да плуваме, жилетката дава сигурност!
- Самото движение на преминаващия. Аз съм си изградил следното поведение при преминаване през мътна, бърза, дълбока вода:
А. Внимателно опипвам с тоягата дъното; напред, докъдето мога да стигна без да се протягам и в непосредствена близост до предния крак.
Б. Стъпвам бавно, не отпускам тежестта на предния крак, докато се убедя, че там, където ще стъпя, опората е стабилна.
В. Бавно прехвърлям тежестта на тялото от задния (опорен) крак, към предния. Ако грунта поддаде все пак, лесно мога да върна тежестта на задния крак, защото крачка ми няма инерция.
Г. Стъпвам на много ситни крачки и държа краката леко разкрачени
Д. Винаги се придвижвам настрани, рачешката. В този смисъл, преден е крака ми по посока на движението, т.е. към новия бряг, а заден - крака към брега, от който тръгвам.
За този страничен начин на движение си има сериозна причина - точка Е:
Е.  Държа тялото леко наклонено напред, по посока на наклона, т.е. гледам срещу течението. По този начин центъра на тежестта на човешкото тяло се измества напред и по- ефективно противостои на налягането, което водата прилага на подводната част на тялото.
Ж. Стъпвайки върху камъка, преди да отпусна стъпалото, по някои път леко раздвижвам крака напред - назад, за да установя, дали камъка се хлъзга или не. Това е особено важно по- навътре в реката, защото върху камъните на прясно залятите речни брегове не се е образувал хлъзгав "налеп" от споменатите бактерии и микроводорасли и преминаващия може лесно да се заблуди, че камъните навсякъде са грапави. А това по- навътре не е така!
З. Това ми е най- важния принцип. Никога не гледам право надолу към протичащата покрай мен вода. Това е особено опасно, защото се губи ориентация за пространството и водоравната плоскост. Ако човешкото око, дори и само периферно, вижда хоризонта (респ. линията на брега), тогава ориентацията в пространството се запазва! Тази особеност обаче съм я изпитвал само в много буйни и дълбоки води и то при широки реки (например над 10- 20 метра), когато наистина бреговете се губят от периферното зрение, щом се погледне надолу, към краката.

Това е в общи линии от мен по въпроса за преминаване на буйни реки. От 2000 г. насам имам към 300 - 400 взети проби, голяма част от тях именно в такива условия. Не смея да си помисля, че се чувствам сигурен в бурна река, но все пак, досега не съм падал заради силно течение, дано и да не се случва в бъдеще! И пак повтарям, реките са отнели много човешки животи!

Поздрав на всички "оцеляващи"

Офлайн

    1
Потребители в тази тема: 0 госта, 0 регистрирани потребителя

Board footer

Задвижван от FluxBB, Превод: Stoyan Stoyanoff