Градушки и оцеляване при мълнии

tirex · 20.03.2011 12:21:11

Вчера станах свидетел на едно страшно природно бедствие бях по служба в гр. Сименовград . Вечерта там се излял потоп - ураган с проливен дъжд и градушка. Всичко наоколо беше побеляло, имаше двуметрови преспи от ледени парчета и това е на другият ден към 12 ч. на обед. Представете си какво е било вечерта! Тогава се замислих, как бихме реагирали в една такава ситуация. На мен лично не ми се е случвало такова нещо сред природата, винаги съм бил в населени места и съм намирал подслон. Ако някой е бил в подобна ситуация сред природата да сподели, ще е много плезно за форума.

Малко снимки от gsm- http://tirex.snimka.bg/nature/prespa-ot … 11g.578985

velio · 21.03.2011 16:03:28

Не намерих подобна тема из форума, а ми се струва полезно да има повече информация по темата.
На мен лично това ми е най-големия страх. Мразя гръмотевиците и когато ме хване някъде навън гръмотевична буря наистина ме хваща здраво страха Лошото е, че дори само да видя по-тъмни облаци се спичам и усилвам крачката.
Стоян е написал доста полезни неща в блога
http://xenos-bushcraft.com/blog/?p=2518
но повечето са неща, които да правим ако вече има буря.
Идеята ми е, ако някой има повече опит и знания в областта да каже, как всъщност да разберем за наближаваща гръмотевична буря. В смисъл, ако има специфични облаци, за които да се оглеждаме, нещо във въздуха и т.н.
Аз съм параноик и каквито и облаци да видя на хоризонта, почвам да си мисля, че във всеки момент ще затрещи
Нещо, което ме е вълнувало винаги и така и не знам отговора: тъй като светлината пътува по-бързо в атмосферата от звука, първо виждаме присвяткане в небето, а след това чуваме гърма. Въпроса ми е, ако ще ме треска мълния кога се случва това - по време на присвяткането или след това. Аз си мисля, че като светне, мълнията вече е паднала и след това просто чуваме звука от нея. Следователно - ако светне и съм жив, значи да се радвам и да чакам следващия проблясък в небето Или бъркам?
Ако някой има снимки на приближаваща гръмотевична буря, ще се радвам да ги сподели.

Green · 20.03.2011 14:37:20

Според мен, истинсия проблем ще е, ако си в полето - понеже там си напълно открит,
иначе - свиваш се на топка, слагаш "каска на главата и се стараеш да се прикриеш максимално.

scrooge · 20.03.2011 19:18:37

Най-важното е да си предпазиш главата с нещо. Каска едва ли ще си носиш, ама нещо друго, с което да се наметнеш през глава.

bobber · 20.03.2011 19:25:59

А бе, слагаш якето на главата и си готов, стига да не падат футболни топки де,
иначе - преди години си спомням как пазихме едно зеле със чадърите.

velio · 20.03.2011 19:33:20

Логично най-добре ще е да намериш къде да се скриеш. Я дърво, я камък - каквото има в пейзажа. В краен случай - приклякаш и се свиваш, раницата на главата и чакаш да отмине.

Green · 20.03.2011 19:34:58

Якето няма да свърши работа. Преди няколко години и тук валя такава градушка - резултатите са видими и сега, ламарините на колите са нагънати жестоко.
А иначе, в първия си коментар съм забравил да сложа думата КАСКА в кавички.

Huku · 20.03.2011 19:52:57

Аз много често когато съм сред природата съм с велосипед, което означава че задължително имам каска. Друг е въпросът кое е по-твърдо - тя или това под нея
Иначе на чак толкова силен град досега не съм случвал сред дивото.

parev · 21.03.2011 15:53:57

Спомням си, че като малък ме гледаше баба и ходех с нея „на къра“. Един ден копаха лавандула ли, памук ли, не си спомням, ама като запраска една градушка - леле мале! (може би всеки е чувал за Чирпанска градушка, късметът ни беше може би, че беше с големината на нещо средно между лешник и орех). Спаси ни ръчно тъканото от нея чердже, дето се носи по принцип за полягане на обед (имаха си традиция, като се наобядват, да полегнат за около час - много полезно).

windwarrior · 21.03.2011 16:30:58

За другите неща не мога да ти бъда от помощ, но що касае разликата във времето м/у светкавицата и гръмотевицата:

Ако приемем че скороста на разпространение на светлината е толкова голяма, че виждаш светкавицата практически в момента в който тя наистина се случва, то скороста на разпространение на звука във въздушна среда е около 350 метра в секунда.

Т.е. ако преброиш секундите м/у светкавицата и гръмотевицата и ги умножиш по 350 - ще получиш приблизителното разстояние в метри между теб и мястото където е ударила светкавицата. Да речем при 3 секунди пауза - 3Х350 = 1050 метра, т.е. си на около километър от мястото където трещи.

И да - ако светне и си жив, няма страшно, звука просто пътува малко по-бавно.

bobber · 21.03.2011 20:12:11

последно в петък се прибирах в гръмотевична буря с мотора към 10ч вечерта
а тези които са ми виждали мотора знаят че е като гръмоотвод но предполагам заради гумите няма проблем
макар че като съм мокър целия това с гумата не важи

RELAX · 21.03.2011 21:15:47

Най-сигурният начин за предсказване на промени във времето и предпазване от мълниеносни бури е познаването на облаците и наблюдението на тяхната форма и движение - те са типичен показател за промените.

Перестите облаци, пересто-къдравите, пересто-кълбестите и пересто-слоестите, са високо в небето и
показват настъпването на промени във времето в рамките на 48 часа, но не представляват сериозна опасност в краткосрочен план.
Следват високослоестите плътни и нискослоестите сиви и плътни облаци, които обикновено са предпоставка за дъжд – от ръмене до порой. Ниско-разположените, едноцветни слоести облаци предизвикват и мъгли във високите части на планините.
Кълбестите облаци са бели, кълбовидни, предвещаващи добро време. Ако те обаче се развиват в посока нагоре, показват, че до края на деня ще завали.

Най-опасни са кълбестодъждовните облаци, които нарастват във вертикална посока и се развиват бързо от бели и кълбовидни към сиви и приличащи на купчини високо в небето. Горната им част става плоска, с форма, подобна на наковалня. Това са класическите “гръмотевични” облаци и предсказват скорощно влошаване на времето с последваща гръмотевична буря. Кълбестодъждовните облаци могат да се образуват и без наличието на студен вятър или захлаждане, когато се появяват следобедно време при много топли дни и са фактор за краткотрайни следобедни гръмотевични бури.

Като цяло, най-характерни във четири-сезонното време за България са ранно-пролетните и ранно-есенните гръмотевични бури. Всички останали са изключение, в зависимост от индивидулната характерност на конкретен географски район, но са рядкост.

Техниката също може да помогне. Висотомера /алтиметъра/ отчита приближаваща промяна във времето, като може да накара стрелката да се движи в посока нагоре, дори, ако стоиш на едно място. Това означава понижаване на атмосферното налягане и евентуално влошаване на времето или предстояща буря.

Светкавицата /мълнията/ е с температура ~ 20 000°С, и при настъпването на това физично атмосферно явление резултата е преобразувнане на топлинната енергия в електрическа, чрез т.н. наелектризиране /йонизиране/ на въздуха около нея, от което се предизвиква и силен звук достигащ до 120 децибела.
Дължината на светкавиците е от 2-3 до 20 км., и са с диаметър от 10 до 45 см.! Ударът от тях изпраща електрически ток върху отделни самостоятелни обекти или в/у обширна повърхност от земята. Средната скорост на разпространение е около 150 км./сек.

Изследванията в световен мащаб показват, че повечето от половинта мълнии поразяват предимно дървесни видове от дъб, 24 % - дървесни видове от топола и 16 % - дървета от иглолистни видове.

vanjo · 22.03.2011 10:13:31

Я кой чете съветника на списание Върхове . Релакс хубава статия, но ще не каза барем кой е източника на информацията, мисля че така е коректно.

slu4ajna · 22.03.2011 10:46:08

Ох, Ваньо, защо само заяжданици, бе човек. Имаш толкова знания и опит, не казваш нищо по темата, но ако някой каже - веднага контра. Разгледах го съветника на сп. "Върхове", за което не бях чувала. Наистина част от информацията се припокрива, но човекът не е копи-пейстнал, в крайна сметка списанието също е взело от някъде информацията за облаците и гръмотевиците. Нали не е тяхно откритие. Все ми се струва, че тук сме хора идеалисти и не се джавкаме за авторски права, важно е хората да научат някои неща. Уморявам се от негативно отношение.

zoso · 22.03.2011 12:52:38

Тая тема ми навя спомени от студентските ми години и по-конкретно лабораториите по "Техниха на Високи Напрежения", където симулирахме мълнии. В професията на електро-енергетика, познаването на подобни природни явления и въздействието им върху електрическите разпределителни уредби е изключително важно.

Ще се опитам да го обясня като за съвсем начинаещи електротехници.
Да започна от начало. Що е то мълния, от къде се появява и накъде отива?
Мълнията е чисто и просто електрическа дъга (искра), но в доста големи мащаби.
Знаем, че атома се състои от положителни частици, наречени протони и отрицателни частици, наречени електрони. Представете си една батерия с два полюса. Върху положителния електрод на батерията има огромна липса на електрони. За сметка на това протоните са в повече и затова се дефинира че полюса е зареден положително или той има ПОЛОЖИТЕЛЕН ПОТЕНЦИАЛ. Обратното е при отрицателния полюс. Там електроните са в повече за сметка на протоните и затова се казва, че полюса е зареден отрицателно или той има ОТРИЦАТЕЛЕН ПОТЕНЦИАЛ. Когато имаме два полюса с различен по знак потенциал, то между тях се поражда сила, която се стреми да обедини електроните и протоните. Поражда се силово поле, което се нарича електро-магнитно. Потенциалната разлика между двата полюса се нарича ЕЛЕКТРИЧЕСКО НАПРЕЖЕНИЕ. То се измерва във Волт. Много хора казват, че тока в контакта е 220 волта. Не - напрежението между двете дупки на контакта е 220 Волта, а тока се измерва в ампери и представлява количеството електрони, които се придвижват от едната дупка на контакта, през кабелите, през печката, та до другата дупка на контакта.

Да се върнем на теорията за мълниите. Има много хипотези за това, как възниква една мълния, но една от тях се е наложила над другите.
1. Защо възникват мълниите?
Отговор: Защото някъде във въздуха са се образували положителни полюси и някъде на друго място са се образували отрицателни полюси.

Въздуха е електрически изолатор. Това означава, че през въздуха нормално не тече ток. При много високи стойности на електрическото напрежение обаче, същият този въздух започва да се държи като електрически проводник. Дефинира се понятието ДИЕЛЕКТРИЧНА ЯКОСТ. Тя се измерва във волт/сантиметър. За въздуха стойността е около 1000 волта за 1 линеен сантиметър (1kV/cm). Преведено на прост език - ако имате 1000 волтова батерия и ако успеете да доближите единия полюс на батерията на по-малко от 1 сантиметър от другия - между двата полюса ще се образува електрическа дъга.

2. Как възникват мълниите?
Знаем, че облаците са изпарена вода под формата на капки. Капките обаче не са с еднаква големина. По-белите облаци са съставени от по-малки капки, а по-сивите - от по-тежки. Съответно по-тежките облаци са по-ниско до земята.
Когато облаците се трият в атмосферния въздух те придобиват електрически потенциал. Същото е когато триете пластмасов гребен от косата си. Гребена се наелектризира. Теорията твърди, че облаците с по-малки капки се наелектризират отрицателно - те стават отрицателен полюс, а облаците с по-тежки капки се наелектризират положително.
Когато напрежението между два облака стане много голямо, въздуха вече не може да играе ролята на изолатор и между двата облака се появява електрическа дъга. Това явление се нарича мълния.

Не всички мълнии са между облаците и земята. Голяма част от тях се пораждат между облаците. Когато обаче завали дъжд, положително заредените капки падат на земята и земята става положителен полюс. Малко по-високо все още се намират отрицателни полюси. Когато електрическото напрежение между тези облаци и земята стане много голямо, тогава се поражда мълния между облаците и земята.
Сигурно сте чували, че мълниите падат върху по-високите дървета и сгради. Спомнете си диелектричната якост. Понеже високите дървета са по-близо до облаците - вероятността там да падне мълния е по-голяма.

3. Какво въздействие имат мълниите?
При мълнията електроните от облака се придвижват към положително заредената земя. Това насочено движение на електрически заряди се нарича ЕЛЕКТРИЧЕСКИ ТОК. Безопасните стойности на електрическия ток, който преминава през човек без да му навреди е около 0,03 ампера. Тока на една мълния достига ДЕСЕТКИ ХИЛЯДИ ампери!!! Директно попадение на мълния върху открита електрическа уредба, или върху живо същество е ужасяващо. Електрическите уредби се защитават от мълниите посредством редица спомагателни съоръжения и апаратури, но при човек е различно.

Толкоз за теорията за мълниите. А сега на въпроса на колегата velio. Как да познаем приближаваща гръмотевична буря?
Тук вече трябва да се намеси някой метеоролог. Аз в университета съм учил съвсем-съвсем отгоре как да предвидим гръмотевична буря. Ето някои основни правила:
1. Най-често гръмотевични бури има през пролетта и по-рядко през есента.
2. Най-често гръмотевични бури се развиват при температури на въздуха 20-25 градуса. При температури на въздухо под 5 градуса и влажност под 20% мълнии не се образуват.

Съгасете се, че тая информация е доста оскъдна, но пък аз съм електро-инженер, не съм "Минчо Спасов"

4. Как да се предпазим от мълнии?
Няколко основни правила:
1. Не носете метални предмети у себе си. Имам някаква пра-пра-баба, която е поразена от мълния в полето докато е носела мотика на рамото си. Това в особена степен важи за рибари и туристи, които използват щеки.
2. Стойте далеч от електрически жици, делекопроводи и ЖП прелези.
3. Ако сте в хълмиста местност, гледайте да сте възможно в по-ниската част на терена.
4. В никакъв случай не стойте под високи дървета.
5. Гледайте да се скриете в сгради, които имат мълниезащитна инсталация. Ще я познаете по металните колове, които стърчат от покрива на сградата.
6. Изключете всякакви GSM телефони, GPS приемници и въобще всякакви преносими уреди, които имат електрически антени в тях.

XENOS::BUSHCRAFT FORUM > Българският Бушкрафт Форум

#1 20.03.2011 12:21:11

Градушки и оцеляване при мълнии

#2 21.03.2011 16:03:28

Отг: Градушки и оцеляване при мълнии

#3 20.03.2011 14:37:20

Отг: Градушки и оцеляване при мълнии

#4 20.03.2011 19:18:37

Отг: Градушки и оцеляване при мълнии

#5 20.03.2011 19:25:59

Отг: Градушки и оцеляване при мълнии

#6 20.03.2011 19:33:20

Отг: Градушки и оцеляване при мълнии

#7 20.03.2011 19:34:58

Отг: Градушки и оцеляване при мълнии

#8 20.03.2011 19:52:57

Отг: Градушки и оцеляване при мълнии

#9 21.03.2011 15:53:57

Отг: Градушки и оцеляване при мълнии

#10 21.03.2011 16:30:58

Отг: Градушки и оцеляване при мълнии

#11 21.03.2011 20:12:11

Отг: Градушки и оцеляване при мълнии

#12 21.03.2011 21:15:47

Отг: Градушки и оцеляване при мълнии

#13 22.03.2011 10:13:31

Отг: Градушки и оцеляване при мълнии

#14 22.03.2011 10:46:08

Отг: Градушки и оцеляване при мълнии

#15 22.03.2011 12:52:38

Отг: Градушки и оцеляване при мълнии

Board footer