Наръчник на Планинаря
Хигиената е първи враг на туриста.
В планината всичко е стерилно.
Планинското притегляне е обратно на земното – не надолу, а нагоре.
Върви с краката си, ходи с главата си.
Ако не е ходенето,туризмът цена няма да има.
На туриста раницата е тежка, но главата е лека.
Всеки сам си мие приборите, освен ако не убеди другарчето.
Който се цепи от групата, групата му го нацепва.
Маршрутът и природата не компенсират неприятната компания.
Всеки новодошъл е добре дошъл. Дошлият повторно е още по-добре дошъл.
Лошото време е хубаво, хубавото – още по-хубаво.
Няма нищо по цветно и шарено от екипировката на туриста.
Голямата раница и малко багаж побира.
Приготви полезното, вземи необходимото.
Допълнителното – ако има сили, ако има място.
За екипировката – по-добре нещо излишно, отколкото нещо недостатъчно. Следствие: винаги съществува опасност от вземане на нещо излишно.
Храненето разваля апетита на туриста.
Първо се изяжда нетрайното, после тежкото.
Който си носи – яде; който си води…
В планината лоша ракия, грозна жена и неприятно време – няма.
Туризмът предпазва от забременяване. Особено ако не се прави секс.
На кръгла маса, в хижа и в женско сърце винаги има място за още един!
Туристът не пие, той се лекува.
Туристът е винаги млад. Най-вече над осемдесетте си години.
Има два вида хора – такива които обожават планината и такива които нямат никакъв вкус.
Туристът може да отиде и на море, но не вижда смисъл.
Не се предоверявайте на собствените си сили.
Нагорнището е само нагоре; надолнището е само надолу.
Почивките се правят с лице към изминатия път.
Кавалерството остава в изходния пункт. В планината е необходимо Свръх-кавалерство.
Туристът е над дребните неща. Дори, когато дребните неща са непреодолимо много.
С алпийски котки трудно се играе футбол.
Всеки пешеходен турист е преболедувал (или рано, или късно ще преболедува) дъждовен пешимазохизъм.
Туристът винаги трябва да се държи добре – дори когато се е хванал за главата.
Всеки турист е човек. Но не всеки човек е турист. Следователно туризмът е по-висшо благо.
Ако видите хижата на 15 минути, а въпреки това вървите към нея още 2-3 часа, имайте предвид, че бинокълът лъже.
Според водачът хижата е на един К . Р разстояние; според обикновените туристи – на П . . . А си лелина. Очевидно П . . . А е повече от К . Р .
Морален кодекс на водача – правила… и реплики:
Водачът в нужда се познава.
В планината всички са равни, а водачите са равни най-много.
Срещу ръжен не се рита, срещу водач не се вика.
Връх високо,град далеко….
Не лъжи… старите туристи. Само начинаещите!
Не пожелавай майката и бащата на ближния си. Относно жената… човешко е!
Не прелюбодействай… повече отколкото ти се иска!
Планина се качва сутрин, мома вечер
Маркировката служи да потвърди предположението на водача.
Няма такова нещо като последен гаф! (Под гаф се има предвид изгубване!)
Лягане – който когато иска, ставане – който когато иска, тръгване – сутринта в 5:00
Боровинките и горските ягоди развалят дисциплината в групата.
„Това беше най-трудния пасаж“ – след първия, но не и последен труден участък по маршрута.
Има само още едно горно нанадолнище.
Още едно изкачване и след него вече равно няма.
Остават 200 метра… денивелация.
Остават още 15 минути (няма значение докъде).
20 грама почивка!” Числото може да варира, естествено
Водачът би трябвало да ходи зад групата , защото ако е отпред, съществува опасност, като се обърне …да не я види.
„Тук внимавайте защото е много тесен участък и има козирка, която не се вижда, ако на х.Вазов стигне 70% от групата, изкачването ще се счита успешно!
Тия пак са преместили хижата!
Колкото по-бавно вървиш, толкова по-бавно идва хижата.
Големият турист по голяма нужда се познава.
Туристът никога не трябва да носи в раницата си алкохол – по-малко от два литра.
На туризма пиенето в хижата най-много ми харесва, то ходенето всеки го може.