XENOS::BUSHCRAFT FORUM > Българският Бушкрафт Форум

Бушкрафт, Оцеляване, Примитивни технологии, Туризъм, и Живот с Природата...

Вие не сте влязъл.

#1 28.01.2012 03:53:37

Momchil
Редови
Репутация: 3

Регистриран: 19.08.2010
Мнения: 644

Хиро Онода или как се оцелява 30 години в джунглата

onoda+surrender.jpg

Младши лейтенант(2ри лейтенант) Хиро Онода

Накратко:
През 1945 няколко месеца преди капитулацията на Япония,съюзническите войски завземат филипинският остров на който е Хиро Онода с отряда си,като много от японските войници се предават. Онода и трима от отряда му хващат гората (джунглата).След няколко месеца Япония капитулира и скоро след това съюзниците разпръскват листовки от самолет с информацията за краят на войната.Хиро Онода и тримата му другари решават,че това е дезинформация и пропаганда на врага с цел да ги подлъжат да излязат и да ги хванат или убият. И така до 1974-та година (почти 30 години). Местните филипинци знаели,че в гората има още японски войници и информацията стига до Япония,като един млад студент решава да проучи въпроса.Отива на острова и успява да намери Онода като му разказва за отдавнашният край на войната и т.н. Онода отказва да се предаде без да получи заповед от прекият си началник. Студента се връща в Япония и успява да намери прекият му командир,който се оказва все още жив.И така отиват на острова и Онода получава заповед да се предаде.Но де юре той не се предава и това е обяснено в статиите в линковете по-долу и в книгата на Онода която се казва "No Surrender".
Как е оцелявал в джунглата и други подробности за историята в следните линкове по-долу на английски и руски:

http://en.wikipedia.org/wiki/Hiroo_Onoda
http://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%9E%D0% … 1%80%D0%BE
http://www.primitiveways.com/jungle_30_years.html
http://badassoftheweek.com/onoda.html

Последно редактиран от Momchil (28.01.2012 03:55:30)

Офлайн

    0

#2 28.01.2012 11:27:09

iSHOOTER
Редови
Репутация: 2

Регистриран: 27.01.2011
Мнения: 161

Отг: Хиро Онода или как се оцелява 30 години в джунглата

През май 2005г. агенция "Киодо Нюз" съобщи, че в джунглите на остров  Минданао (Филипините) са открити двама японски военни - 87-годишният лейтенант Йосио Ямакаве и 83-годишният ефрейтор Судзуки Накаути: бяха публикувани техни снимки. Посолството на  Япония в Манила направи изявление: "Ние не изключваме възможността, във филипинските джунгли да се крият десетки (!) японски войници, не знаещи че войната е приключила". На Минданао спешно пристигнаха трима сътрудници на японското посолство, но по неизвестни причини не успяха да се срещнат с Ямакаве и Накаути.

Офлайн

    0

#3 28.01.2012 19:56:08

iSHOOTER
Редови
Репутация: 2

Регистриран: 27.01.2011
Мнения: 161

Отг: Хиро Онода или как се оцелява 30 години в джунглата

Уникално интервю  с японския офицер Хиро Онода от 2007 г. на руския вестник "Аргументи и Факти", показващо докъде стигат човешките възможности, когато някой е твърдо убеден в това което върши.

               

На 5.03.1974г. целият свят е потресен от една сензационна новина:
На филипинският остров Лубанг се предава на командира си 52 годишният подпоручик от японската армия Хиро Онода, укривал се в джунглите на острова ….. от края на 1944г.

Именно тогава майора от армейското разузнаване Танигучи го оставя в горската база заедно с други трима войници със задачата да водят партизанска война против армията на САЩ. През цялото това време Хиро Онода не вярвайки че Япония е капитулирала, извършва нападения на военните патрули. След пет години се предава първият войник,  други двама загиват в престрелки и през 1972г. Онода остава сам. По някакво чудо на самурая се натъква японския турист Норио Судзуки и подпоручика му разказва историята си. От Япония спешно довеждат майор Танигучи станал междувременно търговец на книги.

Онода излиза от джунглата и президента на Филипините го помилва. У дома го посрещат като национален герой и го произвеждат в чин генерал.
Сега / 2007г./ 85-годишният ветеран живее в Токио, избягвайки общуването с пресата. Пред август 2004г. "АиФ" публикува статията "Последният самурай" за съдбата на подпоручика, която предизвика небивал читателски интерес и стотици писма с въпроси:
- Как е могъл да преживее толкова години в екстремални условия ? Да отговори на тези въпроси може само  Онода. След тригодишни преговори той се съгласява да се срещне с  кореспондент на "АиФ".

"Боледувах само един път"

- Честно казано, не мога да си представя, как е възможно 30 години да се укривате в джунглата...

- Хората в мегаполисите са се откъснали от природата. Всъщност в джунглата има всичко за оцеляване. Много лечебни растения повишаващи имунитета, служещи като антибиотици и за дезинфекция на раните. Да умреш от глад също е невъзможно, главното за здравето е да спазвате нормален режим на хранене.
Например, от честата консумация на месо телесната температура се повишава, а при пиенето на кокосово мляко - напротив, се понижава. През цялото време боледувах само един път. Не трябва да се забравят елементарни правила - сутрин и вечер си чистих зъбите с палмова кора. Когато след време ме прегледа зъболекар, той се порази - за 30 години аз нямах нито един кариес.

- Какво на първо време трябва да се научи човек за да оцелее в джунглата?
- Да си запали огън. Отначало запалвах огъня с барут от патроните, но те трябваше да се пестят и затова се опитах да получа пламък с триене на две бамбукови пръчки. След известно време се получи. Огъня е нужен за преваряването на речната и дъждовната вода – това е задължително, в тях има вредни бацили.

- Когато се предадохте, заедно с винтовката си предадохте на филипинската полиция 500 патрона в отлично състояние. Как успяхте да съхраните толкова боеприпаси ?

- Пестях ги. Патроните отиваха само за престрелките с военните и за добиване на прясно месо. Дебнехме по покрайнините на селата за отбили се от стадото крави. Убивахме ги само с един изстрел и то по време на силен дъжд, за да не се чуват изстрелите от местните селяни. Месото го изсушавахме на слънце и го разпределяхме така че да стигне за 250 дни. Винтовката и патроните ги смазвах с маста и разбира се,  я чистех редовно. Въобще отнасях се с нея като с дете - прикривах я с тялото си когато валеше.

- Какво друго ядехте освен сушено говеждо ?

- Варехме каша от зелени банани в кокосово мляко. Ловехми риба в ручейте и от време на време правихме набези по магазините в селата и взимахме от там ориз и консерви. Залагахме капани за мишки. По принцип във всяка тропическа гора няма нищо толкова опасно за човека.

- А как се справяхте с отровните змии и насекоми ?

- Когато прекарвате в джунглата години наред се сблъсквате често с тях.И разбирате че те никога не нападат просто така - самата змия се бои до смърт от Вас. Така е и с паяците - те никога не нападат целенасочено хора. Достатъчно е да не ги настъпвате, тогава всичко ще е нормално. Разбира се, отначало джунглата е много страшна. Но след месец свиквате с всичко. Ние се опасявахме не от хищници или змии, а от хората - даже супите от банани ги варяхме изключително през нощта - за да не се вижда дима.

" Най-много от всичко ни липсваше сапун"

- Не съжалявате ли че сте загубили най-хубавите си години в безсмислена партизанска война в самота и то при положение че Япония отдавна е капитулирала?

- В императорската армия не е прието да се обсъждат заповедите. Майора ми заповяда:
“ - Ти си длъжен да останеш докато не се върна да те взема. Тази заповед мога да я отменя само аз”.
Аз съм войник и изпълнявам заповедите – какво удивително има тук? Оскърбяват ме определенията че борбата ми е била безсмислена. Аз воювах за да може моята страна да стане могъща и процъфтяваща. Когато се върнах в Токио видях че Япония е станала силна и богата – даже по-богата от преди. И това успокои моето сърце.
А за останалото ….  Откъде мога да знам че Япония е капитулирала? Аз и в най-страшните си сънища не можех да си го представя. През цялото време докато се сражавахме в джунглата бяхме уверени че войната продължава.                             

- Хвърляли са Ви вестници от самолет, за да разберете за капитулацията на Япония.

- Съвременното полиграфическо оборудване може да напечата всичко, което е нужно на спецслужбите. Аз реших че тези вестници са фалшиви, врага ги е напечатал за да ме подмами да изляза от джунглата. През последните две години ми хвърляха писма от моите близки от Япония, които ме приканваха да се предам, аз разпознах почерка им, но си помислих че американците са ги пленили и са ги накарали насила да ги напишат.

- В продължение на тридесет години Вие воювахте в джунглата против цяла армия- против Вас в различно време са действали батальон войници, отряди спецназ, вертолети. Направо казано - сюжет за холивудски екшън. Нямате ли чувството че сте супермен?

- Не. С партизани винаги е било трудно да се воюва – в много страни не са могли в продължение на десетилетия да се справят с въоръжената съпротива, особено в труднодостъпни местности. Ако се чувстваш в гората като риба във вода - то противника ти просто е обречен. Аз много добре знаех че на някои открити местности трябва да се маскирам със сухи листа, на други  - само със свежи. Филипинските войници не бяха наясно с тези тънкости.

- Какво най-много Ви липсваше от битовите удобства?

- Трудно е да се каже. Сапун може би. Перях си дрехите в течаща вода като използвах пепелта от огъня като измиващо средство и се миех всеки ден, но …. много ми се искаше да се насапунисам. През дъждовния сезон живеех в пещерите, а в сухия си строех “квартира” от бамбук, като я покривах с палмови листа – в едното помещение беше кухнята, в другото спалнята.

- Как изживяхте завръщането си в Япония?
- Трудно. Как от едно време да се пренесеш в друго? – небостъргачи,девойки, неонова реклама, непозната музика. Аз си помислих че ще получа нервен срив – всичко беше много лесно достъпно – питейната вода тече от крана, продават я по магазините. Не можех да спя на легло - през цялото време лежах на голия под. По съвет на психотерапевта заминах за Бразилия, където направих кравеферма. Само след това можех да се върна у дома. Но и сега три месеца в годината прекарвам в гористите местности на остров Хокайдо- там основах училище за малчугани – уча ги на изкуството за оцеляване.

- Как мислите, възможно ли е и сега някои от японските войници да се крият в джунглите, не знаейки че Втората световна война е свършила?

- Възможно е, моят случай да не е последният. През април 1980г. се предаде капитан Фумио Накахира, който 36 години се е крил в джунглите на филипинският остров Миндоро. Не е изключено в джунглите да са останали и още войници....

- Но ако майор Танигучи не беше отменил заповедта си…. щяхте ли да воювате и досега?

- Да.

Офлайн

    0

#4 28.01.2012 21:27:42

windwarrior
Зла Гад
Репутация: 695

От: Трети Картофен Пояс
Регистриран: 09.12.2009
Мнения: 5,571

Отг: Хиро Онода или как се оцелява 30 години в джунглата

Да се опитаме да фокусираме върху темата ? А именно - оцеляване в джунглата за период от 30 години, във враждебна среда, при това продължавайки да водиш военни действия.

П.С. Темата ще бъде основателно почистена и всички странични мнения отиват в Ушав-а.


"All great things are simple, and many can be expressed in single words: freedom, justice, honor, duty, mercy, hope".

Sir Winston Churchill

Офлайн

    0

#5 28.01.2012 21:36:51

sika
Блокиран
Репутация: 0

От: Гданск ,Полша
Регистриран: 27.11.2011
Мнения: 55

Отг: Хиро Онода или как се оцелява 30 години в джунглата

Борка , разбирам ,че се застрахова с онва изказване "е Хиро е мисле ,че е на война" обаче застраховката ти е пошла. Неможе да сравняваш убиеца ,затворника ,крадеца ,простият бай Киро дето крал къде квот може ,чакал на социални в коя да е друга страна с офицера Хиро ,който е водил война ,развивал е и благотворителност след края на "неговата" война. Няма двони стандарти ,има убиец ,беглец,кокошкае и герой от война!


Високи сини планини!За сто години пет войни!
А пък реките, езерата!За сто години пет преврата!

Офлайн

    0

#6 28.01.2012 21:41:20

BPetrov
Хун
Репутация: 139

Регистриран: 07.12.2009
Мнения: 1,826

Отг: Хиро Онода или как се оцелява 30 години в джунглата

o_O Явно има - щом ми ги няма мненията smile

Офлайн

    0

#7 28.01.2012 21:44:34

samotniq valk
Дразнител
Репутация: 115

Регистриран: 10.04.2010
Мнения: 643

Отг: Хиро Онода или как се оцелява 30 години в джунглата

Ако се абстрахираме от моралната страна, която е силно субективна и зависи от гледната точка, и обърнем внимание само на оцеляването, ще видим, че и бай Минчо, и Онода действат почти еднакво. Хващат, каквото могат от природата, като не пропускат и по някоя кражба от цивилизацията.


Онези, които са готови да се откажат от основна свобода, за да си купят малко преходна сигурност, не заслужават нито свобода, нито сигурност.

Офлайн

    0

#8 28.01.2012 21:48:57

windwarrior
Зла Гад
Репутация: 695

От: Трети Картофен Пояс
Регистриран: 09.12.2009
Мнения: 5,571

Отг: Хиро Онода или как се оцелява 30 години в джунглата

Хъм, най-сериозно бих препоръчал да се вгледате в мнение No 4 от темата. Сегашните ви офтопици не мога да ги преместя, щото ще стане мазало и ще се бъгне темата, от друга страна-  не искам и да ги трия. Но ако продължавате в същия дух - просто ще затворя темата.

П.С. Досегашните офтопици по темата не са изтрити а са преместени в Ушав-а.


"All great things are simple, and many can be expressed in single words: freedom, justice, honor, duty, mercy, hope".

Sir Winston Churchill

Офлайн

    0

#9 28.01.2012 23:18:48

sika
Блокиран
Репутация: 0

От: Гданск ,Полша
Регистриран: 27.11.2011
Мнения: 55

Отг: Хиро Онода или как се оцелява 30 години в джунглата

Хиро се слял с пейзажа ,щом филипинците ,които са местни там не са го намерили за 30 лета


Високи сини планини!За сто години пет войни!
А пък реките, езерата!За сто години пет преврата!

Офлайн

    0

#10 29.01.2012 01:04:20

Галимунди
Незнайко в страната на чудесата
Репутация: 684

Регистриран: 29.03.2011
Мнения: 4,174

Отг: Хиро Онода или как се оцелява 30 години в джунглата

За пореден път се доказва, че при японците няма тън мън. Казана дума, хвърлен камък убит човек.

Обаче малко ми се види странна тази работа. За трийсет години да не разбереш и сам, че войната е свършила? Най-малкото поведението на населението по време на мир и война се различава корено. Да не говорим, че за да водиш ефективна подривна дейност ти трябва информация, за складове, движение на войска и войсково оборудване. Няма как да не си разбрал, че поведението на местната армия се е променило.

Иначе евала за уменията му за оцеляване в джунглата, ама ми прилича на Гюро Михайлов, "великия български герой", дето изгорял със знамето вместо да го изнесе и спаси (както м/у другото е по устав).

Последно редактиран от Галимунди (29.01.2012 01:05:04)


Аз знам, че нищо не знам... като се замисля, даже кой го е казал и това съм забравил. - Димитър Шишманов

Аз, лично, от време на време, спирам да гледам картата, компаса и GPS-а, за да си погледна и в краката. smile - Неандерталец

Офлайн

    0

#11 29.01.2012 01:16:54

windwarrior
Зла Гад
Репутация: 695

От: Трети Картофен Пояс
Регистриран: 09.12.2009
Мнения: 5,571

Отг: Хиро Онода или как се оцелява 30 години в джунглата

Ако говорим конкретно за японците - историята познава и още по-фрапиращи случаи. Като тръгнем от историята за 47-те роннин на даймьо Асано, минем през камикадзе пилотите през ВСВ и стигнем до съвсем пресния случай, в който японски пенсионери доброволно поискаха да ликвидират последиците от аварията във Фукушима (под предлог че така или иначе им остава малко да живеят). Друга култура, кво да ги правиш...

П.С. Има интересен очерк на Константин Симонов по повод размяната на военнопленници след Халхинголският конфликт. Живо го препоръчвам.


"All great things are simple, and many can be expressed in single words: freedom, justice, honor, duty, mercy, hope".

Sir Winston Churchill

Офлайн

    0

#12 29.01.2012 11:37:27

Okdalf
Сръчко
Репутация: 1061

Регистриран: 10.08.2010
Мнения: 4,573

Отг: Хиро Онода или как се оцелява 30 години в джунглата

Гюро Михайлов не беше ли онзи дето седял три дена на пост, щото нямало кой да го смени.
Виш за японците, то това е неразбираемо за нас. Чест и дастойнство. Не лична слава. За нас те са фанатизирани, просто защото така го е наложило обществото. По съвсем същия начин може да се говори и за ислямистите. Фанатизма за нас е религия. Да ние му казваме религия а Те, вяра.
Бушидо пътят на воина. Да станеш по добър, за да защитиш своя господар. Ами няма как да го разберем. Няма да пишем есета на темата, това показва колко силен може да бъде човек когато има вяра и цел. За сръвненията  с българския Рамбо май не може да се говори.
  Какво защитава единия и какво другия?

Офлайн

    0

#13 29.01.2012 13:01:27

homedreamer
Редови
Репутация: 1

Регистриран: 11.12.2011
Мнения: 294

Отг: Хиро Онода или как се оцелява 30 години в джунглата

"В резултат на неговата «трийсетгодишна война» са били убити и ранени 130 войници и полицаи"..
Още по темата и тук: http://lubomir33.blog.bg/history/2011/0 … t-i.674199

Офлайн

    0

#14 07.01.2013 17:35:24

Неандерталец
Редови
Репутация: 261

Регистриран: 14.11.2012
Мнения: 745

Отг: Хиро Онода или как се оцелява 30 години в джунглата

Наскоро имах удоволствието да работя с японци (в Япония).

Прави сте - друга култура, друго светоусещане. Там за първи път забелязах, колко, всъщност, сме близки културно всички европейци.

Хората там все още имат тая чест, това лично достойнство, които в Европа са изчезнали преди векове. За съжаление, глобализацията не ги е подминала и тях - на всеобщия фон, младите им и там също са лекета, както и у нас. По-възрастните, обаче, още са самураи по дух. Дори отношението им към смъртта е друго.

След снимките на реда след голямото земетресение, следите на които, още се виждат в Токио, след организацията и дисциплината на обикновените хора, мога само да им се поклоня.

Дали е бил прав да воюва, дали не - за нас е трудно да го разберем. Това са хора на честта, при които даденото обещание се спазва, дори с цената на живота им.

Питая огромен респект към японците. Навремето и ние сме били такива. Сега сме кифли.

Офлайн

    0

#15 07.01.2013 19:00:02

кочевой
Редови
Репутация: 188

Регистриран: 17.02.2012
Мнения: 940

Отг: Хиро Онода или как се оцелява 30 години в джунглата

За това че не се е предал и 30 г е изпълнявал "бойна заповед " има моите най-големи уважения . Но оцеляванео му е тип нашите шумкари . Трепали на хората добитака и нападали селски бакалии . Те и Антонивановци изпояли на родопчани животните и им обрали мандрите . Айдуци и половина.

Офлайн

    0
Потребители в тази тема: 0 госта, 0 регистрирани потребителя

Board footer

Задвижван от FluxBB, Превод: Stoyan Stoyanoff