Форумна среща - Осоговска планина - 04-06 Юни 2011 г.

xenos · 06.06.2011 19:48:14

Видях, че първите присъствали на срещата вече са се прибрали! Знам, че в момента няма да имат време, но аз за да не губя - отварям тази тема за впечатления, разкази, и снимки!

AleX_86 · 06.06.2011 20:50:26

Впечатленията (моите) - повече от много добри! Изключително приятна, весела, позитивна компания! За мен срещата мина перфектно, единственото лошо нещо - срещата взе, че свърши снимки и видео, ще има, ако останалите участници ми разрешат, и ако някой(моля ви) ми посочи свестен хостинг поне за снимките

velio · 06.06.2011 21:09:03

ббббб

AleX_86 написа:

Впечатленията (моите) - повече от много добри! Изключително приятна, весела, позитивна компания! За мен срещата мина перфектно, единственото лошо нещо - срещата взе, че свърши снимки и видео, ще има, ако останалите участници ми разрешат, и ако някой(моля ви) ми посочи свестен хостинг поне за снимките

Алекс, за снимки:

www.photobucket.com

или

https://picasaweb.google.com/home

А ето малко тийзъри от мен, сега толкова, тия дни повече, че сега нямам време.

Залез над лагера:

Изгрев над лагера:

Към връх Руен:

xenos · 06.06.2011 21:27:24

Ммм... хубави тийзъри!!! Абе това на последната снимка на сняг ми прилича?!

windwarrior · 06.06.2011 21:56:18

Ще се опитам да нахвърлям няколко реда, докато са ми още пресни спомените.

В събота, към 7:30 паркирах на Централна Гара, и звъннах на Бачо за да видя каква е хавата (влака им пристигаше в 7:20 по разписание). Бачо каза че са на гарата, но ще се забавят поради неочаквано повикване от Втори терминал за Владо, което налагало посещение на стаичката с шифър WC. Запалих си една цигара, и след около 5 минути от входа се изниза малко сънената група от Ийст Коуст в състав - Бачо, Владо, Роман и Мони (съпругата на Роман). Звъннахме на Явор, шофьор на втория автобус, и след 3 минути цялата група бяхме в пълен състав. Докато ние пиехме кафе, най-малкият член на групата - Мими (дъщеричката на Явор) успя да се справи успешно с един кроасан Натоварихме се по колите и потеглихме за Кюстендил.

Пътя мина незабележимо в бъбрене и майтапи, и около 10 и нещо бяхме на Лукойла на влизане в Кюстендил. Направихме кратка спирка за тоалетна, вода и за по цигара и тръгнахме към комплекс "Трите Буки" над Кюстендил, който трябваше да бъде изходна точка за групата. Съгласно договорката пробвахме да звъннем на Жу, която се очакваше да пристигне по-късно, но без успех. Към 11 вече бяхме на паркинга на комплекса, разтоварихме раниците и взехме лека-полека да се приготвяме за път. Явор се договори с персонала на хотела да ни наглеждат дилижансите, докато нас ни няма. Успяхме да се чуем с Вельо, който вече беше пристигнал в Кюстендил, и изчакваше Жу. Чухме се и с Жу - всичко вървеше по план. Всъщност не съвсем - установихме че никой от нас няма телефона на Алекс, но решихме че тъй като е местен, ще ни чака на заслона. Планът за деня беше следния - основната група тръгва към заслон "Превала", където правим лагера и изчакваме Жу и Вельо, които трябваше да тръгнат от Кюстендил към 1 и нещо, и освен това бяха решили да се качат до комплекса пеша (ок. 17 км + около 2 часа ходене до заслона).

Нарамихме раниците, и в 11:30 поехме по маршрута. По идея трябваше да има пътека от самия комплекс, която да се събира с пътеката от хижа Осогово (тази по която аз бях ходил) някъде около паметника на убитите ремсисти. Тъй като спомена от лутането на Кръстец беше още жив във мен и Бачо, решихме да се върнем 5 км назад по асфалтовия път, и да хванем отбивката от хижата. Ходенето беше приятно, времето - слънчево но прохладно, маршрута - лесен, без особенни стръмнини. След около час ходене, желязното войниче Мими започна видимо да изостава, въпреки че се опитваше да поддържа темпото на групата, и си пееше и сумтеше тихичко без да мрънка или да хленчи. По взаимна договорка аз, Бачо, Роман и Мони продължихме с ускорено темпо напред, а Владо изостана да прави компания на Явор и Мими (пък и без това се беше натоварил като катър ).

Към 2 часа първата група стигнахме до заслона, и локализирахме прословутата чешма Бег Бунар, която аз бях пропуснал при предишните си две ходения. Точно над нея се намираше и удобна беседка, а в непосредствена близост - две удобни площадки за разпъване на палатки. Започнахме да разпъваме лагера и в този момент на около 100-тина метра от нас мина джип на Гранична полиция. Полицаите ни позагледха, но подминаха и се спряха на заслона. След около час на заслона се появи и втората група, обаче тях полицаите и ги спряха и около половин час нещо ги разпитваха. Тъкмо взехме да се притесняваме, когато групата дойде в лагера - оказа се че полицаите са ги разпитвали какви сме и какво правим там. Опънахме лагера, хапнахме и вече взехме да мятаме белтъци към двулитровката с бира, която Бачо геройски беше изнесъл до горе, и която се изстудяваше под чешмата, когато полицаите дойдоха в лагера. Оказаха се много свестни момчета, обясниха ни че това е гранична зона, и че по принцип за лагеруване там, както и за качване на Руен трябва да подадем предварително молба в Гранична полиция-Кюстендил с описание на групата, маршрута и пр. В нашия случай се ограничиха само с учтива молба да ни погледнат личните карти и съвсем бегла проверка на багажа. Побъбрихе си с тях за службата (Явор е бивш граничар и е служил на близка застава), оръжия, ГПС- и и други интересни теми, предупредихме ги че чакаме още двама души, и те си продължиха по пътя.

Оползотворихме бирата и се припичахме на слънце, когато към 5 часа по пътя се зададоха двама души - мъж и жена. Тъкмо с Бачо коментирахме че момчето носи Мора окачена на врата си, когато той се приближи с широка усмивка и каза "Здравейте, аз съм Алекс, а това е майка ми". В контролното време (18:00) се обадихме на Жу и Вельо, и установихме че те се намират малко преди хижата - това не беше добра новина, предвид че ги чакаха поне още 2 часа ходене от самата хижа. Към осем и нещо вече започнахме да се притесняваме, и решихме да идем на близкия хълм и да се опитаме да ги видим къде са (последните 2/3 от изкачването се виждаха перфектно от там). Събрахме цялата налична оптика (2 бинокъла и един монокъл), взехме челниците за всеки случай и спасителната група (май аз, Владо, Бачо и Явор) се затътрузи по обратния път. Тъкмо стигнахме завоя от който се виждаше цялата долина - и какво да видим, Жу и Вельо бяха на не повече от 200 метра от нас - уморени но усмихнати Върнахме се в лагера, напалихме си огън (благодарение на Роман, който се погрижи за дървата) и си изкарахме една много приятна вечер около огъня.

На другата сутрин всички бяхме будни към 8:30, и към 9:30 сформирахме групата за атака на върха. Алекс и майка му решиха да останат да пазят лагера, а Явор и Мими - да направят кратка разходка около лагера. Оставахме Владо, Бачо, Роман, Мони, Вельо, Жу и аз. Затепахме кротко по пътеката (успяхме и да се позагубим в самото начало - изцяло моя заслуга), и на изкачването към връх Кюнек (Роман - ти следеше картата, поправи ме ако бъркам), видях че сме останали само 6 джудженца. Изчакахме да се съберем цялата група и Владо каза че Жу се е чувствала зле, и е решила да се върне за да не задържа групата. Продължихме в изключително добро темпо (поздравления на цялата група) - и стигнахме порутената гранична застава под връх Шапка точно в описаното време - час и двайсет минути (рядък случай в моята кариера в планините). Тук спряхме за кратка почивка за по цигара, и поехме нагоре. След около 40 минути бяхме на самия връх Руен - следи от граничен кльон, две стари гранични пирамиди и един заслон. За жалост времето се сговни - облаци, силен вятър и температури от порядъка на 8-10 градуса, та нямаше чак кой знае какви гледки. Аз бях може би най-щастливия от цялата група, защто най-накрая бях успял да се кача на върха (знаете за предишните ми 2 безуспешни опита). Хапнахме малко ядки, нащракахме малко снимки и поехме на обратно. Слизането също беше в много добро темпо, и ни отне около 2 часа. В ранния следобед бяхме в лагера, хапнахме и минахме към най-забавната част - конкурса за палене на огън

Решихме огнище да не копаем, а да се ограничим само до самото запалване. Натръшкахме се по тревата, и се почна голямото пироманстване. В крайна сметка най-сръчен се оказа Бачо, който успя да запали огън с помоща на лупа и прахан от овъглен плат. Поради което беше обявен за победител и отнесе наградата - нож. За най-изобретателен пък бе коронясан Владо (специално изключен от журито по повода), заради идеята да ползва суха конска фъшкия за прахан - и спечели наградата от Релакс (комплект за хранене Щил и сгъваема чашка). Поощрителна награда - пак от Релакс (месалче и дъсчица) получи най-новия член на бандата - Вельо. Жу успя да запали огън с помоща на гнездо от суха трева и разпалка от овъглен плат, ползвайки новата си ферородна запалка. Абе въобще - голямо забавление беше. Към края решихме да направим и индианска свещ, съгласно описанието във блога на Стоян. Речено - сторено, направихме свеща, и от там се започна голямата мъка Как ли не я палихме тая свещ - и с ферород, и с обикновенна запалка, и ветроупорна запалка (горелка), и със спирт я поливахме, и на газов котлон я слагахме - не щя да се запали туй чудо, и туй то. Накрая плюнахме и го метнахме в огъня, където си и изгоря безславно.

Докато се въргаляхме из тревата и се опитвахме да подпалим нещо, от върха слезе група туристи и се спряха да починат на чешмата. Един мъж на средна възраст се приближи с интерес, разговорихме се, и на въпроса какви сме с гордост изпъчихме форумните тениски с които бяхме облечени Човека беше заинтересован, и обеща да потърси блога в интернет. Остатъка от следобеда и вечерта мина в приказки и вицове около огъня.

Днес бяхме решили да тръгваме на 2 групи - Явор, Мими, Роман, Мони и Вельо - около 10 часа (Роман и Мони гонеха влак), докато останалите решихме да се измързеливим и да тръгнем по обед. Първата група тръгна, останалите започнахме мързеливо да събираме лагера. В 12:30 с тежки въздишки натоварихме раниците, и се изнизахме от лагера. След около 40 минути ходене видяхме на около половин километър пред нас 2-ма души да слизат и те надолу, но решихме че са туристи на разходка. Когато след около 10-15 минути ги настигнахе, за наше учудване това се оказаха Явор и малката туристка Мими, която тепаше като пингвинче едвам-едвам по пътеката. Решихме Бачо да я качи на конче (при което Мими се усмихна от ухо до ухо) и така продължихме надолу. След около половин час се събрахме с останалата група, която почиваше на паметника на ремсистите и след още 15 минути вече бяхме на паркинга на "Трите буки".

Така завърши сбирката ни на Осоговската планина. Още веднъж имах удоволствието да бъда сред позитивни и весели хора. Благодаря ви, приятели !

П.С. След като всички фотографи дадат линкове към снимките си, смятам да разкрася пътеписа с подходящи снимки и клипчета (с тяхно позвление, разбира се)

velio · 06.06.2011 21:57:52

само ти прилича
сняг нямаше - имаше съвсееееем малко петно, мислехме дали да слезем до него да напишем ***, ама всички ни мързеше, та се въздържахме

RELAX · 06.06.2011 22:36:27

Wind, имаш поредният (+) - много добри преживявания и супер емоцонално описание. Предполагам, че останалите колеги - участници ще допълнят палитрата от весели моменти! Но нека да се приберат, че сега е /23.30 h./ и май още пътуват...

Пък таз пуста Дакота /не Вики, а огнището.../ пак не сте я направили !!!

Ийон Тихи · 06.06.2011 22:51:18

И ние се върнахме

windwarrior · 06.06.2011 23:17:55

Само да допълня - засега поставяме рекорд за най-височинна сбирка на форума - лагера на Бег Бунар беше на ок. 1800 метра надморска височина (точните цифри ще дам утре след като сваля данните от ГПС-а)

AleX_86 · 06.06.2011 23:53:58

Ето снимчици и от мен

Ийон Тихи · 07.06.2011 00:00:42

Алекс, страхотни снимки. Имаш талант, приятелю! Поздравления!!

windwarrior · 07.06.2011 00:03:40

Да, наистина Алекс - добри попадения, давай още !

П.С. Не забравяй да ги пратиш на Жу, за архива на нейната страничка.

П.П.С. На тези снимки се вижда колко безкрайни декари гора сме изсекли, за да сглобим една мижава беседка

AleX_86 · 07.06.2011 00:13:50

Благодаря ви старая се.
За още-то амии.. те са си толкова, поне използваемите
А за пращането на суровия мат'рял(снимки и видео) -никакъв проблем давам скайпове, фейсбуци и всякакви подобни на лични

velio · 07.06.2011 06:23:40

относно изсечената гора, на долната снимка се вижа добре

всички тия хълмове бяха залесени, но не ни харесваше пейзажа с дървета и затова ги изсякохме. А и нямахме беседка, където да пием ракия та трябваше да направим. Част от дървения мат'рял отиде за беседката, а останалия го изгорихме на лагерния огън, за да опечем дивеча, който изтребихме от гората и да го изядем.

Okdalf · 07.06.2011 07:10:46

Ку-ку тук съм.

XENOS::BUSHCRAFT FORUM > Българският Бушкрафт Форум

#1 06.06.2011 19:48:14

Форумна среща - Осоговска планина - 04-06 Юни 2011 г.

#2 06.06.2011 20:50:26

Отг: Форумна среща - Осоговска планина - 04-06 Юни 2011 г.

#3 06.06.2011 21:09:03

Отг: Форумна среща - Осоговска планина - 04-06 Юни 2011 г.

#4 06.06.2011 21:27:24

Отг: Форумна среща - Осоговска планина - 04-06 Юни 2011 г.

#5 06.06.2011 21:56:18

Отг: Форумна среща - Осоговска планина - 04-06 Юни 2011 г.

#6 06.06.2011 21:57:52

Отг: Форумна среща - Осоговска планина - 04-06 Юни 2011 г.

#7 06.06.2011 22:36:27

Отг: Форумна среща - Осоговска планина - 04-06 Юни 2011 г.

#8 06.06.2011 22:51:18

Отг: Форумна среща - Осоговска планина - 04-06 Юни 2011 г.

#9 06.06.2011 23:17:55

Отг: Форумна среща - Осоговска планина - 04-06 Юни 2011 г.

#10 06.06.2011 23:53:58

Отг: Форумна среща - Осоговска планина - 04-06 Юни 2011 г.

#11 07.06.2011 00:00:42

Отг: Форумна среща - Осоговска планина - 04-06 Юни 2011 г.

#12 07.06.2011 00:03:40

Отг: Форумна среща - Осоговска планина - 04-06 Юни 2011 г.

#13 07.06.2011 00:13:50

Отг: Форумна среща - Осоговска планина - 04-06 Юни 2011 г.

#14 07.06.2011 06:23:40

Отг: Форумна среща - Осоговска планина - 04-06 Юни 2011 г.

#15 07.06.2011 07:10:46

Отг: Форумна среща - Осоговска планина - 04-06 Юни 2011 г.

Board footer