doino_57
За чакмак може да се ползва направо парче от стара пила за желязо. При коване трябва да се закали на много твърдо. Обикновена стомана не върши работа. Праханта се вари от дървесна гъба праханка от бук. Накисва се в разтвор от вода и калиев нитрат(изкуствен тор), но не амониев- ако не държите на автентичност(автентичната прахан мирише много хубаво). Може към разтвора и сяра. Кремъци има навсякъде.
samotniq valk
Лично мое мнение е, че няма лошо човек да има и такова умение, но е излишно. Вместо да нося чакмак, прахан и кремък, много по-удобно е да си нося кибрит и запалка.
Стоян Стоянов
Самотен вълк, много умения вече са забравени точно затова, защото има измислени по-модерни и удобни неща. Това, с което ние се занимаваме тук е практикуването и съхранението на такива стари умения. Това е една от страните на Бушкрафта.
BPetrov
А и е по-екологичен метод. Няколко искри не повишават толкова околната температура колкото пламъка на запалката. Също така не замърсяват толкова въздуха. Не са направени от пластмаса...
Минусите са, че все по-трудно се намират, По-трудно се изработва праханта и изискват добре тренирана ръка. Не са достатъчно компактни.
samotniq valk
Не искам да засягам никой, но ми се вижда малко странно да се запазват някакви странни умения, докато сме екипирани с най-съвременни средства. Не мога да си представя някой да пали огън по метода на прадядо ми, и в същото време да е облечен и снаряжен като командос с кордура, полар и не знам какви още модерни материи. Виж, умението да се пали огън с триене, не му знам английската дума, която използвате, определено е полезно. Винаги може да си изгубиш запалката и да се наложи да палиш огън, с подръчни материали.
BPetrov
Естествено, че никого не засягаш - всеки си има право на мнение [:)]
Даже съм склонен да се сгълася, че малко хора навлечени с кордура, ще тръгнат с чакмак и праханка, друг е въпроса - това не е ли предрасъдък?
А и какво отличава метода на палене с триене от този с чакмак и прахан? И двете са умения които трябва да имаш, за да ги ползваш ако ти се наложи. А ако ти е студено и нямаш запалка под ръка, ще ползваш каквото можеш. Защо тогава да не се научим и на някой дядовски метод. Не се знае какво ще ни попадне в ръката. То това е опортунизма. Да се научим да ползваме всичко налично за различни и най-разнообразни ситуации.
Мисля, че и двамата ще сме по-полезни, ако споделим нещо за паленето на огън с кремък. По-малко сме полезни, ако критикуваме метода.
samotniq valk
За съжаление нямам личен опит с кремъка. Не ми се е налагало да го ползвам. А разликата между този метод и медота с триене е, че в критична ситуация може да намерим подходящи парчета дърво и да запалим огън, ако нямаме нищо друго. Докато прахана и кремъка, трябва да си ги носим с нас, както може да си носим и запалка. Ако си изгубя предварително приготвения прахан или кремъка, доста е малка вероятността да си намеря нови, когато имам нужда от тях. А дърва има навсякъде. За мен е въпрос на прагматичност
vanjo
@samotniq valk
А дърва има навсякъде. За мен е въпрос на прагматичност
Това с дървата навсякъде е неточно като твърдение дори за България, но и да има не винаги може да се запалят лесно по метода с триенето . Както е казал Мечо Пух :
"Колкото повече толкова повече". Въпрос на прагматизъм.
samotniq valk
vanjo, мисля, че прекалено буквално прие думата "навсякъде". Все пак ще се съгласиш, че е много по-лесно да се намерят дърва, отколкото кремък. Пък и, ако няма дърва, паленето на огън леко се обезсмиля. Не, че няма какво друго да се гори в критична ситуация. Затова смятам, че в гората или планината или, където и да било другаде из пущинака, метода с триене е по-практичен от този с огниво и кремък. Все пак това си е лично мое мнение, което не налагам на никой.
Hobo
Искам да го видя това, как някой си е забравил кибрита и затова пали огън с триене. Ей така случайно. Без да е подготвен предварително. Във влажната гора! Убеден съм, че това никой от форума не го може. Ако иска да ме опровергае да се обади. Специално ще се разходя да видя как го прави.
В същото време всеки, който умее да пали огън с чакмак, кремък и прахан има реален шанс да го направи и с заместители като два твърди камъка и настърган мъх (прахан) от Т-шърта.
Един път да сме на едно мнение със Стоян, че:
Това, с което ние се занимаваме тук е практикуването и съхранението на такива стари умения. Това е една от страните на Бушкрафта.
Black Wolf
Samotniq valk e прав - наистина е по-добре и по-важно човек да владее техники за набавяне материал в гората, направа на устройството и използването му, т.е. изцяло да използва наличния природен ресурс.
Иначе дали ще е кибрит, запалка, огниво или "файър стил" е почти все едно - при всички тях става въпрос за нещо, което си носиш от къщи, приготвено предварително.
Стоян Стоянов
Hobo, трябва да те разочаровам, но без да се заяждам ще кажа, че чакмака и праханта също не са измислени по нашите земи, и не са наш патент. Паленето на огън с "чукане" (на два кремъка, кремък и пирит и т.н.) е открито доста назад във времето.
П.П. Дано да ми остане още време да се поупражнявам, и може да те накарам да се поразходиш да видиш как се пали огън с триене направо в гората, без подготовка. [;)]
Hobo
Трябва да те разочаровам, но без да се заяждам ще кажа, че чакмака и праханта също не са измислени по нашите земи...Паленето на огън с "чукане" (на два кремъка, кремък и пирит и т.н.) е открито доста назад във времето
Извън темата на форума е, а и няма нужда да спорим кои земи са били населени тогава, доста назад във времето. [:)] По-важно е да се знае, че със същата техника както с кремък, чакмак и прахан може да се запали лесно огън и само с два кремъка без чакмак. Иска малко повече прецизност в удрянето, съответно малко повече практика. Всеки може да се справи стига да има наоколо кремък, както е при вас.
Според мен паленето на самата прахан е много по-лесно, отколкото следващото упражнение, а именно паленето на огън с тлееща прахан. Може би ще е добре всеки да сподели как точно го прави, защото то е същото дори ако запалиш прахан с триене.
anjsan
Хобо и във влажна гора си има чалъми за палене на огън . В джунгата е много влажно , но хората се справят . Аз не съм спец, но сега чета една книга "Уай-уай" отнасяща се за пътешествие в Гвинея. Авторът се чудеше как индианците винаги могат да запалят независимо от времето, влажността, дъжда и т.н. Главното което научих засега е , че вътрешността на едно мокро дърво е суха , отделно има места и материали в гората които не са напълно мокри . В книгите/филмите за оцеляване също споменават разни техники . Трудно е , но не е невъзможно .