Всичко започна от Slu4ajna /Жу/...
След дълги премислени и /не толкова/ уговорки на 16 април вече бяхме на паркинга под стародавният "Мадарски конник". Заредени с много енергия и очакване за добро време и много емоции...

Всички бяха пристигнали, а с Okdalf срещата ни беше на самият паркинг:

Настроението от срещата на живо м/у стари приятели вече беше на нужното ниво:

Okdalf, с неприсъщата си вещина беше в стихията си с презентацията на хоби-лента, която в последствие се оказа много ценна придобивка за всички от лагера:

Началото беше запечатано от случайни туристи, а вече имахме и представител на "авангарда" - Миро Червенков, който е пратил хабер от третият ориентир на платото:

Първата група се изнася, умело заобикаляйки заветните 4- левчета за вход към монумента. А останалите сладко допиваме обедното кафенце /някои и биричка/:

Втората група - в лицето на Bubachco & Okdalf решават да атакуват стъпълата на скалите, като категорично отказват да вземем част от по-тежкият им багаж от раниците.
Аз и Xenos, решаваме да пробваме "късмета си" с представител на японската техника - "Toyota" Korola, въпреки предупрежденията на колегата Kent, който предният ден беше на разузнаване в района по наша молба. Мисията ни беше да доставим възможно по-близо до лагера така необходимите 50-60 л. вода ...
Това е резултата:


Въпреки всички умения на водача, терена беше неузнаваемо лепкав и всеки следващ метър създаваше невъзможност от моторизирано предвижване. След засядането с радост установихме, че виждаме ориентир №1 - ретранслационната кула и Xenos прави лек трекинг с GPS-а, зада види къде сме. Оказава се, че сме достигнали на 1.3 км. от лагера - доста добро постижение:

Следвайки показанията на техниката цепихме пеш направо през една изорана нива и не след дълго бяхме вече в "наши води", въпреки гнусната кал по ботушите:

Колегите вече бяха стигнали до лагера /с известно отклонение
/
На Жу неистово й се пиеше чай и спиртника влезе в употреба:
Сложи някакви "парички" във водата, за които издаде тайната, че са причината да изглежда толкова добре!

След малко с крясъци оповести намирането на красива дървесна жаба, като чаят остана на заден план...

Дори целуна жабката, ама принца не се появи...

Междувременно беше започнало устройването на лагера, като всеки разпъваше придобивките си за спокоен сън и подслон. Bubachco беше заложил на ултра лек хамак + заслон от платнище:

И започвна екшъна. Хамака му стоеше като дамски прашки, - въпреки усилията на всички, покоят в него беше съмнителен и доста несигурен:

Миро, нямаше как да сдържи възхищението си:

Управителният орган - "Съвета на старейшините" направи необходимите уточнения, и част от бандата остана да устройва лагера, а останала тръгна към базовият лагер - "Toyota"-та, за пренасяне на необходимите провизии и вода. По пътя се натъкнахме на много интересни свидетелства от местната фауна. Оголени от кората си ниски храсти - дали питателна храна на зайци и сърни в снежната зима:

Интересни дървесни образувания, които по нашият край са известни като "шикалки" - използвани в минлото за игра от децата, а и за направа на мастило:

Както и много следи от различни животни:

Групата вече се връща и нашият "гуру" носи заветната кратуна, на която после обръщаме подобаващо внимание:

Междувременно лагера вече е почти готов:

Жу е в "собствени води"...

Всичко за "Буш" чорбата е сложено в 10-литровия скаутски котел /любезно предоствен от поповската организация на скаутите/ - заслугата е на Skaiyokar:

А "Бушовете" вече са направили две триноги за окачване:

И започват демонстрациите - химическа възглавничка за подгряване на газов примус:

Минало и бъдеще в съдовете за носене на вода:

Моя милост в странна поза, сред продукти на биохимията...

И Бачо в стихията си - темата е изработка на кука от две части дърво:


А огъня вече е доста добър и супата се готви яко:

По наша молба присъстваме на супер полезен урок по палене на огън с лък от Xenos:


Баш-пустиняка в бандата Anjsan, вече е направил своя буш-хамак и с удоволсвие го пробва:

Отклонени са всички опити от останалите да го приютят на топло:

Междувременно Бачо показва, че червеите не са толкова гадна храна:

А Миро се кефи на буш-мивката: / и в Мирково нямат такава
/

Междувременно на Жу й е кофти - ще се разболява и трябва някой да я разтрие. Наема се Влади:


Тук вече всичко е положително - Жу е много по-дорбре, а и Влади ....

Нищо лично ...

Миро с чаровната си усмивка приветсва невинноста на ситуацията, а Андро е в дълбок размисъл:

И нашето спасение - огъня:

Бачо е неудържим:

Студа ни събира около огъня - часът е около 02.00 - градусите също...

Пък Жу обяснява как изобщо не се е изгубила...


Това е среднощната банда на мадарското плато, пък автора снима:

"Героите" са изморени:
Влади:

Жу:

Стоян:

Роман:

Мишо - 1 :

Мишо - 2 :

Андро и Мирко:

И....., Влади си получава заслуженият подарък - кенче бира "Стела Артоа", заради един наш облог, за една лодка...

Така приключи първият ден - с много емоции, смях и радост от срещата със стари и добри приятели...
Сутринта беще също вълнуваща. Градусите на възуда бяха около нулата, но настроението беше много над измерваните от Целзий и Фаренхай стойности...
Най-раннобудните вече се пробваха да запалят огън с ферород запалка и брезова кора:


А по-опитните наблюдаваха критично:

Светилото:

Събуждането - Жу е вече с мини Буш-четка за зъби в устата:

И Влади се надига:


Трябва да знаете, че Жу много мрази цигарите:


И Стоян става:

Пък това е палатката на Фладко - глезльо такъв ...

Отново всички са край огъня:

Андро сверява посоките, да не са се променили нощес...

Пък това е творението на Бачо - пренощувало една нощ:



Това пък ни е СОТ-а. М/у другото - през нощта едниният периметър е хванал нарушител - когато легнахме започна да се чува вой на чакали. Малко по-късно се чу и тройният гръм на пиратка - явно сработи СОТ-а, защото всички вече си бяхме легнали и не беше от нас ...

Следва леко ревю на чантичката за обикновенна военна манерка, която Андро-пустиняка находчиво си е изработил:




Един личен мотив от мадарската среща - темата е "Глад, студ и ...":

Чируз в устата, ала - Пирдоп-Златица:

И последвалият трекинг за търсене на вода:



Дерето:

Оня мъх...

Миро във "фото-акция":

Волски език:

Първи признаци на вода по дерето:

И много красоти:



Миро- "Фото-акция"2 в голямата пещера:

И заветното поточе:

За по-малко от 20 мин. напълнихме 50 л. вода, и поехме обратно към лагера:

И Жу се "включи"

И Миро

Пък това са интересни дървесни гъби:

В лагера не скучаеха - Влади се беше захванал да прави дървена копанка/чаша:

Копривената чорба ...

Зареждане на буш-мивката с прясна вода:

Следва темата - "Кратуната, като съд за вода" в няколко действия:


"Буш-пасиране" на чесън:

Буш-щипки:


И малко повече красота:




Ами това е...
Чудесни приятели, красиви преживявания, незабравими спомени - сладко безвремие...