След почти седем месеца " Чума " наречена " Ковид 19 " най после осъществихме малко скромничък детски лагер сред природата. Мястото е язовира на с. Николаевка. Избрано по ред причини навярно се досещате защо. Децата на възраст от 1-ви до 8-ми клас + две каки мааалко по големи за талисман. Идеята на проекта е запознаване на децата с природата и придобиване на някакви способности. Писането на проекта започна в началото на февруари, като идеята беше две седмици от училищното време да са лекции и занимания на закрито. Изготвяне на проекти свързани с природните ресурси и после десет дневен лагер на палатки с изработване на самите проекти. " Слънчев душ " " Слънчева печка " пречистване на вода, събиране на билки и запознаване с тях. И т.н. лагера щеще да се осветява от собствена " соларна " с-ма. Да ама не, както се казваше. Дойде " чумния " период и всичко затихна. Всеки започна бавно да се приспособява и да прави нови проекти. В средата на август нещата леко се разместиха и светна лъч в " мъглЪта ". Последната седмица нещо стана проекта се задвижи. И настана хаус, от пет работни " магарета " бяха останали две и половина. Двете си развяваха г....... по Пирин и бяха на тУризъм. С това се занимават. Та започна се едно ровене в нета за матеряли и инструменти. Не съм си представял, че има толкова много бЮрокрация. Нещото трабва да е на стойност ТОЧНО колкото си го написъл в проекта. Фактурите са с дата преди началото на проекта и там има едни писания дето никой не знае как да се напише. Два дена пазарене, три дена събиране на фактури. За първи път ми се наложи да купувам стока за точна сума, без значение за нейната експлоатация. Бе трябваше да купя акумулатор за точно 109 лв. Момчетата в магазина се смяха дали могат да ми отрежат за толкова пари. На всичкото отгоре се оказа, че и лагера е със съкратена програма. Щото......
Всичко беше напазарено и транспортирано в лагера. Вечерта си взех програмата и започнах да планирам нещата. Нахвърлах известните другото го оставих в движение. Започна се " ужасът ".
Рано сутринта натоварих домочадието на " Зуза " и в лагера. Докато разтоварим и подредим пристигнаха и децата с личния багаш. Започна се едно разтоварване, преглед на багажа и терзания дали нещо не е забравено. По едно време идва щерката на един приятел и започва трескаво да рови за спалния си чувал. Ми оказа се, че Тати сложил друг и малката се шашнала. Бавно започнаха да се подреждат нещата. Поради напредване във времето изграждането на лагера го оставихме за къстния следобед. Програмата се завъртя " обяд " после разделяне на отбори, избиране на " капитани ", име на отбора и рисуване на логото на отбора. Малко свободни игри за сплотяване и дойде време за построяване на лагера и подготовка на лагерния огън. 

Населване на лагера написване на първите правила. Много мога да разправям както повечето съфорумници знаят. Лагера се заформи вечеря и нощна дискотека. До къстно укротяване на страсти, оказа се, че доста деца са за първи път на палатки и без родители. Сутринта ставане и начало на нов ден. Закуска занимания, свободно време, обед после пак малко занимания за да разхлади и т.н. А забравих да спомена, че имахме деца от селото и с техните родители се осъществи среща на самото място. Демек в лагера. Малко резервирани малко уплашени, но с интерес ни се довериха. Първоначално беше решено, че децата от селото ще си спят по къщите. Но после родителите се съгласиха децата да останат в лагера до края. И така ден след ден до края. 
В програмата включихме запознаване с история на селото и посещение на " музея " Селския православен храм с доста интересна история на създаване. Къщата на " учителя Дънов " и рибното стопанство. 

Неизменните занимания с въжета и възли 




Стана малко дългичко писанието но какво да се прави. И дойде време за раздялата аз с моето домочадие тръгнах ден по рано поради други ангажименти. Последна снимка на сертификата който получи всяко детенце
Всяко нещо рано или къстно завършва планове за следващия лагер сбогуване с нови приятели и трудната раздяла. Те това е от мен, малко сбито ви запознах с един детски лагер, премислян дълго време. Да се надяваме за другото лято нещата да са по спокойни.