XENOS::BUSHCRAFT FORUM > Българският Бушкрафт Форум

Бушкрафт, Оцеляване, Примитивни технологии, Туризъм, и Живот с Природата...

Вие не сте влязъл.

#1 25.09.2018 16:27:01

Емос
Редови
Репутация: 132

От: Юпитер
Регистриран: 17.06.2016
Мнения: 221

Необработени приказки.

30.04.2018г.      Състезанието

Имало едно време, едно момче на име Тодор. То било състезател, велосипедист и винаги печелило на колоездене. Един ден момчето отишло на състезание. Събрали се точно десет момчета. Предстояло им да карат късно следобед, когато Слънцето им печело право в очите. Момчето Тодор, което винаги печелило на малки приятелски състезания, се приготвило. Всички потеглили и в началото друго момче се отказало, защото колелото му било неизправно. Останали девет състезателя. Тодор както си е по-старо му бил начело. Слънцето печело много ярко в очите на всички момчета. Към финала Слънцето почти залязло. На Тодор му останали пет метра и бил отново първи. Оставало последен лъч светлина, огряващ земята. Като по чудо Тодор паднал долу, заедно с колелото си. Нещо му се отразило от тревата точно преди финала и разбира се, той загубил състезанието.
Победителят в състезанието видял Тодор как пада и поради тази почти нечестна игра, победителят му подарил флейта. Флейтата, която му подарил била вълшебна и прогонвала всички зверове. На другия ден, Тодор мислил как е паднал точно преди финала. Нещо му просветнало, той си спомнил онази ярка светлина, която излизала от тревата. Тодор взел велосипеда си и тръгнал към финала на вчерашното състезание. Той пристигнал на мястото и търсил до тревата, клякал, ставал, гледал от различни ъгли земята, че да се отрази тази светлина. Накрая той настъпил някаква пръчка. Тодор взел пръчката и тя блестяла отвсякъде. Била дълга един метър и била цялата в злато и диаманти. Той взел чувал и скрил златната пръчка на сигурно място.
Петдесет години по-късно, Тодор бил стар. Той бил дядо с две деца и пет внука. Една вечер, докато стария, но пак способен да кара велосипед, Тодор, четял вестник. Навън царил пълен мрак. Лампите на къщите светели и из улиците имало малко останали хора, които са се прибирали по домовете си. Изведнъж главата на Тодор започнала да го боли. Без да се осъзнавал, той отишъл при златната пръчка. Тя светила много ярко. Болейки го главата, Тодор взел светещата пръчка и излязъл навън. Тогава главата му се оправила. Той дошъл на себе си и видял, че държи същата пръчка, която намерил преди петдесет години.
Излязъл навън в тъмното, той продължавал да държи ярката пръчка. По улиците минавали хора и се спрели, и гледали какво свети в двора на дядо Тодор. Гръм от ясно небе бе ударило най-високото дърво. Тодор погледнал съседния двор и видял друга светлина. Приличала на обикновена врата, но тя била вълшебен портал. От този портал се появило някакво куче, но когато то скочило и се приближило до дядо Тодор, то приличало на вълк. Този вълк бил целия в злато и диаманти и светил също като пръчката, която Тодор държал. Без да мислел, дядо Тодор побягнал към улицата, с същата скорост на велосипед. Той излязъл на улицата и побягнал към пътя, където се правили състезания с велосипеди.
Златният вълк тръгнал да преследва дядо Тодор. Щом видел човек, злият вълк се спирал при тях и ги душил, за златната пръчка. Спирал се при хората по улиците, душил всеки все едно е хрътка и търси следите на ранен глиган. Златната пръчка започнала да свети по-силно и тогава злият вълк забелязал старият велосипедист. Уморен от бягането дядо Тодор се спрял. Златният вълк връхлитял върху него и захапал ярко светещата пръчка. От здравата си захапка вълка счупил пръчката на две. В същият момент дядо Тодор се превърнал в вълк и от него изпаднало флейтата подарена му от преди петдесет години. Тодор си спомнил думите на момчето победител, което му подарило флейтата. Флейтата прогонвала зверовете. Понеже се превърнал в вълк, трудно задържал в устата си флейтата, но успял да посвири малко и тогава златната пръчка и златният вълк изчезнали. Тодор се преобразил в човек, но тогава се събудил от съня си. Той се опипал, не е вълк и не е старец. Тодор се събудил в същия ден, когато му предстояло състезанието с другите девет велосипедиста. Най-накрая му олекнало и разбрал, че това е просто сън, и когато тръгне да се състезава няма да има златни пръчки и ще побеждава в състезанията. Така младият велосипедист се научил да не мисли зло и започнал да печели големи състезания.

П.П. Тази приказка беше вдъхновение от мой сън. Наполовина приказката е от моят сън и наполовина е измислена. Написах я в същия ден когато сънувах почти цялата приказка.


Може да е много трудно, но аз не се предавам.

Офлайн

    0
Потребители в тази тема: 0 госта, 0 регистрирани потребителя

Board footer

Задвижван от FluxBB, Превод: Stoyan Stoyanoff