XENOS::BUSHCRAFT FORUM > Българският Бушкрафт Форум

Бушкрафт, Оцеляване, Примитивни технологии, Туризъм, и Живот с Природата...

Вие не сте влязъл.

#1 12.10.2010 11:47:43

xenos
Modern Abo
Репутация: 682

От: Дивдядово, Шумен
Регистриран: 06.10.2010
Мнения: 5,575
Уеб-сайт

Паниката и оцеляването!

aivanov

Здравейте!

Представям на вашето внимание един цитат от "Долината на конете" -- третата книга на Джийн м. Оел от поредицата "Децата на земята":

   

Не знаеше, че паниката е характерно поведение за оцеляване в изключителни положения. Когато всичко друго се проваля и всички други методи за намиране на решение се изчерпат, паниката надделява. И понякога едно ирационално действие става решението, за което рационалният ум не е и помислил".

Много интересен цитат, не мислите ли.


anjsan

Донякъде е така , но в много случаи, ако човек се паникьоса и действа прибързано вместо да прецени трезво може да си навлече куп неприятности. Повечето специалисти съветват да не се поддаваме на паника и да се контролират емоции,чуства, мисли и действия. При бърза опасност за човек , инстинктите по принцип помагат , но също така погрешно действие породено от паника може да коства живот.
Много зависи от конкретната ситуация и обстоятелства,от самия човек,от акъла,от опита, от реакциите и т.н.


Криси

Струва ми се, че "паника" не е подходящата дума, иначе съвсем вярно.
Хората реагират различно, когато животът им е застрашен. Единият вид реакция е "да се направиш на умрял"- пълно вцепенение, възможно е и човекът да припадне.
Другата крайна реакция е пълна моблизация- много адреналин, който ни прави по-безчувствени на болка и с по-бързи реакции. В такива случаи човек използва и мускулни влакна, които са му само за резерва и става доста по-силен. Изглежда същото важи и за мозъчните клетки- интуитивните ни решения могат да се окажат доста точни.
Според случая могат да се наблюдават и двете и то от един и същи човек. Например попада в лавина със ските, кара добре като никога и след като го затрупа припада веднага, за да си пести въздуха докато го изровят...


Kent

Съществевали са при мене елементи на тиха паника, като загрубее картинката. Не, че имам кой знае какъв опит. Зависи в кой "Кон" впрегнеш елеменнта и.аси. Сещам се за мишката дето паднала в сметаната...С две думи, паниката е лош съветник, но е добър наркотик [:D]


Стоян Стоянов

Ако говорим точно за паниката, то това не е хубаво нещо. Страхът е по-креативен. Той те кара да мислиш и да действаш, за да преодолееш заплахата. Когато физически, или психически не успееш в това си начинание (или си мислиш, че няма да успееш), тогава идва паниката, и почти 100% не носи нищо добро със себе си.

Паника не знам дали съм изпитвал. Със сигурност обаче съм усещал началните й признаци. Като почнат да ти се въртят в главата въпроси от рода "Ами сега?, "Ще мога ли?", "Ами ако...", "Ето така започват нещастията..." и т.н. И като ти премине хладната вълна по тила, че дори леко ти замае и главата. [:)]
Най-помага (и не случайно всички го казват), да седнеш и да се опиташ да прецениш цялата ситуация. Като си отговориш на въпросите с "Ами какво толкова!", "Да, мога!", "Няма ако, има сега!" и т.н., и нещата доста се пооправят. Дори съм усещал известна бодрост, когато го направя. [:)]


GEGATA

Инстинска паника в живота си съм изпитвал само един път, когато с братовчед ми отивахме към Шумен с колата и по пътя запуши и се запали. На 10тина км от "Немои дере". Тогава просто се паникьосах. Братовчед ми взе пожерогасителя от багажника, но се беше нажежил капака на двигателя толкова много, че не можехме да го отворим. Тогава много добре знаех къде е козия крак, но просто се стаписах и гледах... в един момент братчеда ми каза клекни и се успокой. Това и направих. Седнах покрай пътя и седях около 30-40 секунди. Успокоих се и всичко се нареди. Сетих се, че е над резервната гума, извадих го и отворихме капака и т.н.
Не е кой знае какво, но това беше единствения път когато станах свидетел на инзвънредна ситуация. Нормално беше да се паникьосам.


Kent

Значи аз на планина, както казах горе съм бил близо до... само. Задавал съм сивъпрос - как ли ще изглежда тялото ми след два-три часа примерно и толкова. После мисълта за и разсъжденията върху насъщната ситуация е изтиквала тази крамола от главата ми и...досега да чукна на дърво съм жив и имам две ръце, два крака и двайсе пръста общо и разни други неща, всичко си е на мястото засега [:-)]
Най-близко до паниката съм бил ...на Морето. Веднъж на Шкорпиловци /със семейството бяхме на плаж там/ се гмуркам за миди. Те са на плитко в началото на лятото. Примерно на към метър и двайсе дълбочина, върху плочите с които е покрито дъното...Гмуркам се аз, пълня си торбичката /дръжките са ми осукани около китката, найлонова, шумоляща такава обикновенна торбичка/...а, да не забравя - с маска, шнорхел и плавници съм да става по бързо, че много обичам миди на тенекия... В момента на гмуркане, задника ми стърчи над водата, а шнорхела е потопен под нивото...тялото ми заема почти вертикално положение, с главата надолу.
И по едно време проклетата торба както се беше понапълнила се заклеши барабар с митите в една цепнатина между плочите / там ги има в изобилие8 и ни напред ни назад...т.е. - нагоре. Дърпам, суча не излиза /торбата май излезе здоста здрава/...почна да ми свършва въздуха. [:oops:]
Накрая събрах сетни сили, замахаха с плавниците и дръпнах яко и изглежда мидите са се преформатирали в кесията и се измъкнах. после дишах с отворена уста към минута и нещо горе...Жена ми гледала от брега и казва , че нещо много бързо съм заработил с плаавниците накрая. Има си хас. На смалко да се удавя на метър и нещо и на 15 метра от брега... А, морето ми е стихия. Не съм състезател, но съм плувал много. И лятото и зимата /едно време моржувах дори/...оттогава само с живарник и то в ръчичка, никога на китката с торба [:-)]


Криси

Обикновено нещата се случват бързо и човек няма време да се замисля много.
Ама веднъж каква глупост направих...
Запалили сме си ние огънче край морския бряг, пием червено вино, зяпаме пълната луна, въобще чудесно.
Не съм била пияна, чашка- две може би. Само че реших да се поразходя малко и понеже не ми бяха удобни джапаниките оптлувах в посока луната. Държах този курс около половин час, тръгнах да се връщам към огъня, плувах още половин час, обаче той не се приближаваше изобщо. Заплувах с всичка сила, упорито, без да мисля за резултата- същата работа. Отпуснах се по гръб и си представих как птиците Глад-Глад ми изяждат очите и други подобни. Не ми хареса и започнах да си мисля какво, по дяволите, са всъщност тези морски течения. Щом има вода, която отива навътре би трябвало да има и такава, която се връща навън. Тръгнах да плувам настрани, после и към брега и излязох на няколкостотин метра от огъня. Беше ми толкова студено, че почти влязох в него.


Kent

Една хубава тема от друг клуб за мъртвото вълнение или както му е името там... Мисля че мястото и е точно в темата за паниката, че всяко лято по няколко човека си отиват заради това.

http://forum.offroad-bulgaria.com/showt … 5%ED%E8%E5


slu4ajna

Веднъж съм се паникьосвала до степен да не мога да се движа. Тръгнах за пръв път в планината, при това сама, през септември. Първите два дни не беше толкова зле, но после един хижар успя да ме наплаши с мечките:) и на тръгване за последния преход от "Ехо" за "Васильов", докато вървях през една голяма поляна с папрат, усетих как пулсът ми е като да съм бягала два часа и че не мога да вървя и треперя. Това беше тотална паника. Осъзнах, че така няма да стигна доникъде и си преча сама. Седнах,дишах, помислих си, че няма после а само секунда след секунда сега и СЕГА трябва да съм свободна от мисли и концентрирана, но не стегната. После съм вървяла като кон, защото пристигнах неочаквано бързо:)

Веднъж се паникьосах на скалите, докато се катерех. След поредица от простотии, като да отида с една приятелка, дето била осигурявала веднъж, ама преди две години и то в залата, да се кача по един маршрут който ми е над възможностите на долна осигуровка, без достатъчно примки, поради което си откачвах долните и ги закачах горе. По едно време, усетих че се изплъзвам и и казвам "Ели, не се плаши, но ми се струва, че след малко ще падна". А тя ми вика "Жуже, аз не се плаша, ама ми се струва, че няма да е добре да падаш, защото, ако се извади клина на който си закачена, последния е чак долу и няма да те хване." Стана ми много топло и усетих как се паникьосвам, но се сетих, че не трябва да виждам как се провалям, а да видя как го правя и да го направя. И се качих. После съм се опитвала да мина по този маршрут от същто място, не можах нито веднъж:)

Паниката може би е някаква реакция на свръх мобилизация на организма. Но ми се струва, че някак трябва да се овладява и изпозлва, поне с ръба на съзнанието:)


Бушкрафтът е най-първото от всички занимания на хората. И дори по Земята да стъпва последния човек, той ще бъде практикуван!

Офлайн

    0

#2 11.01.2012 22:11:04

Atanassovski
Редови
Репутация: 0

Регистриран: 02.09.2011
Мнения: 297

Отг: Паниката и оцеляването!

Много интересна тема. Аз съм изпитвал паниката само веднъж при много близка среща с една огрома немска овчарка като малък. Парализирах се, и нищо не ми се случи, от тогава насетне се контролирам мисля, че доста добре. Минавал съм и съм виждал мн гадни неща и съм се научил на контрол от тази гледна точка... Хубава тема.


''....в началото, бях вятър...''

Офлайн

    0

#3 11.01.2012 22:30:56

RELAX
Модератор
Репутация: 1429

От: Шумен
Регистриран: 13.03.2010
Мнения: 3,585

Отг: Паниката и оцеляването!

Аз пък си мисля колега, че всичко с паниката е подсъзнателно и колкото и да даваш сигнали на мозъка за реакция, той просто е "изключил" и не приема нищо ??? Това е паниката според мен - неконтролируемо човешко състояние ...


self-made-man  ...Разликата между мъжете и децата е най-вече в цената на играчките!...

"... там където глупостта царува, разумът е безумие..."

Офлайн

    0

#4 11.01.2012 22:40:39

Atanassovski
Редови
Репутация: 0

Регистриран: 02.09.2011
Мнения: 297

Отг: Паниката и оцеляването!

Не мисля така аз, според мене се дължи в повечето случаи на неподготвеност за различни ситуации, тоест човек с нагласа за всичко възможно е много по-трудно да се паникьоса. Всичко що е страх и най-вече този от непознатото + човешките комплекси в определен момент в такава ситуация могат да развържат реакция на паника. Има много ситуации, които са наистина непредвидими, примерно да се катериш и изведнъж да се подхлъзнеш, подготвен човек ше отреагира, неподготвен ще се паникьоса. Друг пример е опитен катерач да се изправи срещу диво животно без да има практика и без да е подготвен поне теоретично за такава среща - паниката е по-вероятната реакция, докато поне ментално подготвения ще задейства реакция базината на информацията за такава ситуация.

Извод - много е релативно, но човек подготвен ментално за разлини ситуации реагира много по-хладнокръвно. Така тренирахме и Карате едно време... представхме си различни ситуации и начина по който бихме реагирали. Това е приложимо абсолютно навсякъде и е много добра тренировка, на този вид трениране е базирана и науката на сугестологията. Менталната подготовка е супер полезна, от опит го казвам.


''....в началото, бях вятър...''

Офлайн

    0

#5 11.01.2012 22:50:18

windwarrior
Зла Гад
Репутация: 695

От: Трети Картофен Пояс
Регистриран: 09.12.2009
Мнения: 5,571

Отг: Паниката и оцеляването!

Хм, да. Паниката си е състояние в което замръзваш, и колкото и да се опитваш да подаваш сигнали към крайниците - нищо не се получава.

Сещам се за една случка преди почти 20 години. Крачка напред от люка на самолета, шум в ушите, броиш забързано "хиляда и двайсе и едно, хиляда и двайсе и две....". Удар, дърпане. По инструкция поглеждаш нагоре - ШИБАНИЯ КУПОЛ ГО НЯМА. Ебаси м@йката, що ми тряяше да се правя на мъж, коя беше шиб@ната ръчка на запасния, пълен или частичен отказ, в коя точно посока се хвърляше запаската, да се таковам в десантчика, да го туря на всички парашутисти..... (това всичко за части от секундата). После основния купол се отвори и след около две минути се приземих успешно по гъз на майката земя. Ама паниката още я сънувам понякога.


"All great things are simple, and many can be expressed in single words: freedom, justice, honor, duty, mercy, hope".

Sir Winston Churchill

Офлайн

    0

#6 11.01.2012 22:52:50

Atanassovski
Редови
Репутация: 0

Регистриран: 02.09.2011
Мнения: 297

Отг: Паниката и оцеляването!

Малеййййй е тва е ................ аз ако съм, качвам се с бял панталон, падам с кафяво зелен... Евала колега!


''....в началото, бях вятър...''

Офлайн

    0

#7 11.01.2012 22:55:51

windwarrior
Зла Гад
Репутация: 695

От: Трети Картофен Пояс
Регистриран: 09.12.2009
Мнения: 5,571

Отг: Паниката и оцеляването!

Показваха ми снимки от самолета, малко преди да скоча. Имам приятно жълто-зелен цвят на лицето, чак аз не можах да се позная  big_smile

П.С. За протокола - имам панически страх от височина.


"All great things are simple, and many can be expressed in single words: freedom, justice, honor, duty, mercy, hope".

Sir Winston Churchill

Офлайн

    0

#8 11.01.2012 23:34:49

RELAX
Модератор
Репутация: 1429

От: Шумен
Регистриран: 13.03.2010
Мнения: 3,585

Отг: Паниката и оцеляването!

Атанасовски, говоря за реални и научно доказани неща. Примерно отделянето на адреналин от човешкият организъм е подсъзнателно и повишаването му се "хваща" примерно от дивите животни или от скитащите кучета. Това именно променя и тяхна реакция - дали да са агресивни към тебе, или не!


self-made-man  ...Разликата между мъжете и децата е най-вече в цената на играчките!...

"... там където глупостта царува, разумът е безумие..."

Офлайн

    0

#9 11.01.2012 23:59:29

Aloo
Редови
Репутация: 21

От: Бургас
Регистриран: 18.03.2011
Мнения: 1,049
Уеб-сайт

Отг: Паниката и оцеляването!

Здравейте и от мен!

Да си дам и аз моите 5 стотинки по – темата. Според мен, паниката връхлита на два етапа (поне моят опит до такъв извод ме е довел). Имал съм следната ситуация, преди две години някъде: Намирам се на връх Синилка (до Сливен, източно от Карандила), на старта съм, подготвям се да излитам (с парапланер). Духа силен северен вятър (Гръб), по принцип при такива условия в парапланеризма си събираш нещата и - пеша надолу. Но точно този ден аз не постъпих така (много ми се летеше, пък и опитните пилоти започнаха да излитат един по един). Казах си, ще се пробвам. И тук идва момента с менталната подготовка, по-опитните на старта ме предупредиха: Горе ще е страшно докато не се отдалечиш от планината, излиташ и максимално бързо - максимално далеч от планината, имай предвид, че ще имаш много колапси. И като умен човек, аз взимам всички съвети присърце и си припомням всичко, което знам за екстремното летене и излитам УЖ подготвен. Излитам и давам само направо, максимално бързо да се отдалеча от баира и като се почна... Крилото дали седя и една секунда изпънато - от ляв асиметричен колапс опитвам да контрирам моментално в десен, после челен тъг. Вариометърът (това е джаджата, която показва на пилота в реално време дали се издига или потъва в метри в секунда) постоянно свиреше, че пропадам с критични стойности от над 14м/с е тогава вече почувствах онова стягане на косата, коремът ми се сви на буца и буцата започна да се чуди нагоре ли надолу ли  smile. И аз просто се вдървих, люшкаше ме във всички посоки, поглеждам нагоре крилото го няма, поглеждам на ляво пак го няма поглеждам на дясно - отново не е там. В главата ми започват да се въртят мисли за близки срещи с земята (ама не от приятните), започвам да си мисля да хвърля запасния парашут, но се усещам, че ръцете ми са стиснали коланите и не мърдат. Имах чувството че това продължава поне 10 мин. Мислех си какво трябва да направя, но не го правех, убеден бях, че ако не сторя нещо, ще се претрепя и пак не правех нищо. Ужасно чувство. И в следващия момент виждам крилото си точно Пред а не Над мен, и в този момент виждам картинката как крилото минава под пилота, губи въртящ момент и пилотът пада вътре в крилото и няма запасен, братче, до тука си. И точно в този момент някак си се събудих, хванах управленията, спрях крилото да не влезе под мен, започнах да правя остри леви и десни завои (защото когато крилото е натворено от едната страна, е много по-стабилно). Колапсите спряха, планината се отдалечи. Установих, че започвам да набирам височина и всичко е наред. Само дето на мен изобщо не ми се летеше вече и по най - бързия начин кацнах.
Та изводите за мен лично от тази случка са няколко. Първо и най -  важно: не нарушавай принципите, щом са казали хората, при гръб не се лети; не летиш и не се правиш на смел. И второ: паниката наистина те вдървява, но когато наистина ситуацията се напече, нещо в теб прищраква и почваш да действаш механично, а после се чудиш как си ги правил някои работи. Поне при мен така се получи.


[url]http://photo-cult.com/author.php?aut=aloo[/url]

Офлайн

    0

#10 12.01.2012 10:49:37

anjsan
Пущиняк
Репутация: 90

От: Пущинака
Регистриран: 04.01.2010
Мнения: 1,135

Отг: Паниката и оцеляването!

Ти направо даде 100лв.бре !


Донту Ориби Хапи

Офлайн

    0

#11 12.01.2012 11:01:57

anjsan
Пущиняк
Репутация: 90

От: Пущинака
Регистриран: 04.01.2010
Мнения: 1,135

Отг: Паниката и оцеляването!

Atanassovski написа:

Не мисля така аз, според мене се дължи в повечето случаи на неподготвеност за различни ситуации, тоест човек с нагласа за всичко възможно е много по-трудно да се паникьоса.

Много трудно, да не казвам невъзможно е човек да е подготвен за всичко . Ако човек смята , че е такъв значи дълбоко се заблуждава и малко е преживял . Само хора , които са били подложени на тежки ситуации , много пъти и са оцелели успяват да реагират адекватно и правилно на дадена ситуация . Именно тогава се задействат някои инстинкти или се пренебрегват,контролират други . Нагласата е едно , но изпълнението и действието е съвсем друго . Безпорно обаче тренирани хора най-вече психологически , развиват някои усещания неприсъщи на останалите хора . При бойните изкуства това важи в голяма степен и доста важно за да си добър боец . Най-вече обаче приложението е в самият живот .

Има и напълно противоположен метод - приемаш че не си подготвен , че тъй или иначе ще се случи нещастие или умираш . Човек се успокоява и действа много по-нормално въпреки заплахата и оцелява . Това също се случва в живота и предполагам всеки го изпитал в една или друга степен .


Донту Ориби Хапи

Офлайн

    0

#12 12.01.2012 11:39:07

windwarrior
Зла Гад
Репутация: 695

От: Трети Картофен Пояс
Регистриран: 09.12.2009
Мнения: 5,571

Отг: Паниката и оцеляването!

Друг метод за справяне с паниката е оттренирването на дадена ситуация до пълен автоматизъм. Типичен пример - прословутите "атом в ляво, атом в дясно" - тялото автоматично реагира, преди човек даже да успее да осмисли ситуацията. Така дори и мозъка да блокира, тялото продължава да си действа под влиянието на създадените навици.


"All great things are simple, and many can be expressed in single words: freedom, justice, honor, duty, mercy, hope".

Sir Winston Churchill

Офлайн

    0

#13 12.01.2012 21:13:39

sika
Блокиран
Репутация: 0

От: Гданск ,Полша
Регистриран: 27.11.2011
Мнения: 55

Отг: Паниката и оцеляването!

Паниката според мене е крайна степен на страха  в която ти вече нямаш 100% контрол над себе си .И както в началото някой е цитирал от някъде по време на паника всичко е автопилот и работата става 50/50 или ще натиснеш правилното копче или няма ала човек в такъв момент сам почти не осъзнава действията си ,които са свързани с инстинкта за самосъхранение.Тук има хора ,които смятат ,че са изживяли паника по няква причина и съответно имат свой поглед за това кво е паника или май всеки има свой поглед върху своята паника. Както един е по-страхлив ,а друг по-смел така е и с паниката,едни хора почти нямат контакт с нея ,а други имат и то доста.
Незнам дали може да се увладее напълно ала съм почти сигурен ,че можеш да повишаваш нивото си на паника или ако вчера си се паникьосал от куче ,след тренировки утре да не ти дреме от лъв и да го нариташ smile


Високи сини планини!За сто години пет войни!
А пък реките, езерата!За сто години пет преврата!

Офлайн

    0

#14 13.01.2012 09:59:09

anjsan
Пущиняк
Репутация: 90

От: Пущинака
Регистриран: 04.01.2010
Мнения: 1,135

Отг: Паниката и оцеляването!

Нещо което се сещам четейки някои постове по-горе виъв връзка с мускулите .
Според това човек дали се плаши или не сътветно може да действа по един или друг начин . Човек си мисли примерно , че ще се бори , мозъкът праща сигнали , адреналина се покачва и енергията се насочва към горната част на тялото и ръцете . Обратно , ако ще бяга - краката се активизират . Затова човек придобива неподозирани сили при опасни ситуации . Това става автоматично , но ако мозъкът е подал правилна команда . Обикновено става тъкмо обратното на това което искаме и тогава настъпва хаос и паника . Най-вече бягане му е майката smile


Донту Ориби Хапи

Офлайн

    0

#15 13.01.2012 10:19:53

Atanassovski
Редови
Репутация: 0

Регистриран: 02.09.2011
Мнения: 297

Отг: Паниката и оцеляването!

Прави сте колеги, харесвам всички мнения до тук, защото са и личен опит.


''....в началото, бях вятър...''

Офлайн

    0
Потребители в тази тема: 0 госта, 0 регистрирани потребителя

Board footer

Задвижван от FluxBB, Превод: Stoyan Stoyanoff