Човекът, който заряза парите и...

gergoff · 29.01.2016 20:47:56

...създаде ферма за пермакултурно земеделие.

Марк Бойл доказа как в един свят, доминиран от парите, може да се живее цели три години без ни една стотинка в джоба и как да се оцелява, благодарение на размяната и контактите с местните общности. Каква е първата му покупка след края на експеримента? Чифт маратонки за 4 британски паунда, купени от благотворителен магазин.

„Беше толкова странен момент! Животът без никакви пари за мен беше станал напълно нормален. Стоях в този магазин за благотворителност, размотавах се с тези маратонки в ръка и се чувствах толкова странно, колкото и когато за пръв път се отказах от парите“, казва Бойл.

Марк е роден през 1979 г. и израства в Балишанън, област Донегал, в Северозападна Ирландия. Преди да се премести във Великобритания през 2002 г., той завършва икономика в Института по технологии на Голуей-Майо (Galway-Mayo Institute of Technology). През последната година от следването си Марк гледа филма „Ганди“ за живота на Махатма Ганди. По-късно често пъти споделя, че този филм променя живота му из основи. През първите шест години от живота си във Великобритания, Бойл живее в Бристол и управлява две компании за органични храни. През 2007 г., след разговор с приятел, двамата решават, че парите нарушават връзката между хората и техните действия и Бойл основава общността Freeconomy. Вдъхновен от т. нар. Поход на солта, който Махатма Ганди органира през 1930 г. като протест срещу британския монопол на солта, и от американската активистка за мир Пийс Пилигрим, през януари 2008 г. Бойл предприема пътуване към Индия без никакви пари и с ограничен брой вещи. По-късно е принуден да се върне, тъй като езиковите бариери правят престоя му невъзможен. Тогава ирландецът разработва нов план – да живее изцяло без пари. Купува си някои вещи като соларен панел и печка на дърва, възстановява изоставена каравана и я ползва като свой дом. С помощта на натурална размяна, доброволен труд или чрез търсене на храна в кошчетата за отпадъци на супермаркетите, той доказва, че човек може да живее и оцелява, като в същото време създава устойчиви връзки с местните общности.

36-годишният ирландец днес е е съсобственик на малка пермакултурна ферма върху близо 13 декара в Голуей, в дивите западни райони на Ирландия. Иронията е, че в покупката на земята Бойл влага своите авторски и лицензионни възнаграждения, натрупани от продажбите на книгата „Безпаричния човек“. Така или иначе, в пермакултурната ферма са ангажирани между пет и 30 души, като част от тях живеят и работят в нея, а другите редовно я посещават. „След експеримента си, с който доказах, че човек може да живее и без пари, продължих напред и създадохме тази нова общност“, казва Бойл.

Колапсът в цените на ирландските имоти, последван от финансовата криза, е позволил на Бойл и неговата партньорка Кърсти да купят стопанството за 95 000 евро. Останалите обитатели на фермата обаче живеят в нея безплатно. Благодарение на събраните 20 000 лири стерлинги от кампания за краудфъндинг във Великобритания (на англ.: crowdfunding – групово финансиране, нов начин за събиране на финансови средства, като много хора биват подканяни да осигурят малки суми за определена кауза или начинание), Марк, Кърсти и армия от доброволци се заемат да преустроят стара изоставена свинеферма. Благодарение на използването на евтини естествени материали като кочани от царевица, парчета дърво и кирпич, фермата „Щастливата свиня“ вече е създадена и работи. Според Бойл, тя е била построена за около 11% от цената на равностойна конструкция. „Искахме да създадем едно свободно пространство, където хора от всякакви среди могат да се срещнат, да посещават безплатни семинари и курсове, да хапнат и да пийнат, да танцуват и свирят, просто да прекарат известно време навън, да споделят уменията и историите си, при това без да плащат за това и стотинка“, разказва Бойл, докато приготвя вино от билката жълтуга. Той възнамерява след като дърветата и растенията в стопанството дадат реколта, тя също да се раздава на хората, които живеят или посещават „Щастливата свиня“.

Единственият недостатък, според Бойл, е, че е трябвало да отвори отново банкова сметка, макар и с много малка сума в нея. “Чувствах се много свободен, докато живеех без никакви пари и това, че се налага да попълвам данъчни декларации и да се занимавам с неща, свързани с парични потоци, ми е в тежест“, признава той.

„Ние управляваме малка ферма без да използваме гориво, така че не разполагаме с трактор. Оборският тор идва от местен фермер, който отглежда коне и отчаяно иска да се отърве от техните купчинки. Всичко, което използваме за храна и фуражи, се отглежда от нас. Стремим се да бъдем общност, която да открие как да задоволява нуждите си по най-екологичен и забавен начин“.

Бойл казва, че местните фермери, много от които следват дълги традиции на устойчиво земеделие, са били много добре приети в групата и са споделили напълно нейния дух. „Един ден косях ливадата, но трябваше да спра, защото бях обещал да напиша статия за т. нар. икономически подаръци. Докато пишех на компютъра си, един от моите съседи е дошъл и е довършил косенето. Когато излязох навън, сеното от цялата ливада беше събрано. Този съсед никога не е чувал за „икономически подаръци“, това просто е неговият начин на живот“, казва Бойл.

Идеята на „икономическите подаръци“ е, че можете да помагате на другите, без да очаквате нещо в замяна, но с убеждението, че безкористното даване ще ги насърчи и те да направят безкористен подарък, помагайки на някой друг. Това, според ирландеца, е вид „плащане напред“.

Бойл, чието желязно спокойствие крие стоманена решителност, работи по 16 часа на ден не само в пермакултурната ферма, но и по написването на нова книга. С нея той се надява да отправи предизвикателство към нас за начина, по който трябва да бъде организирано обществото.
“Политиците, големият бизнес, едрия капитал и много обществени групи имат интерес да се запази статуквото и досегашният бизнес модел. Нима има поне един човек, който вярва, че някоя от основните политически партии възнамерява да изгради истински устойчиви, здрави общности, които да живеят в баланс с останалите? И ако е така, защо ние продължаваме да им поверяваме съдбата си?“, пита се Бойл.

Централна тема в новата му книга заема това, което той нарича „непреднамерено насилие“, и което, според него, е в центъра на западните икономики. „Отидете до която и да е близка индустриална ферма, от която идват на трапезата ви месото, млякото и яйцата и се замислете дали индустриализмът говори добре за нас или е най-ниската точка на падение на човечеството“, казва Бойл. “Упражняваното насилие, прикрито като прогрес, е не просто насочено срещу хуманността. Това, което правим срещу света, го правим срещу себе си. Живеем в култура, в която ако някой бъде нападнат на улицата, това ще предизвика вълна от възмущение, и с право. Но в същото време фактът, че всяка седмица в една индустриална ферма се унищожават няколкостотин вида животни, предизвиква само леко повдигане на веждите. Време е да се борим и бунтуваме срещу това“.

Ето какво още казва „безпаричният“ Марк Бойл:
• „Степента на разделение между консуматора и консумираното се е увеличила толкова много, че сме напълно наясно с нивата на разрушения и страдание, въплътени в нещата, които купуваме.“
• „Ако произвеждахме сами храната си, нямаше да изхвърляме една трета от нея, както го правим днес. Ако правехме сами своите маси и столове, нямаше а ги изхвърляме винаги, когато ни хрумне да променим интериора. Ако пречиствахме сами питейната си вода, най-вероятно нямаше да я замърсяваме“.
• „Ако не притежавате телевизор с плазмен екран, хората си мислят, че сте екстремист.“

Кольо · 29.01.2016 22:23:03

Аз се радвам, че все повече хора, се уморяват от непрекъснатото преследване на кариери и пари и избират простичките, но не по-малко трудни, пътища на живот в близост да природата. Но не знам защо все гледаме на вън и не забелязваме онези около нас, които го правят. Ради не беше ли така?! Механика?! Познавам и други, които зарязаха престижни длъжности и избраха простите и естествени неща. Отец Климент от Зограф, млад и изключително образован човек, шеф на нещо си в Брюксел, владеещ 10 езика и получаващ 6 цифрена заплата в евро, стана монах в Зографският манастир и казва, че не би заменил този живот с никой друг.

acero · 30.01.2016 12:23:54

Пермакултура - модерната форма на паразитизъм върху обществото. Мангалите го практикуват от години. Храна от кофите, поработят тук-там, краднат друго, нямат ток, вода, не плащат данъци, ако им трябва лекар отиват на спешна помощ, че там е безплатно ( стават такива опашки от пермакултуристи, че наистина нуждаещите се от спешна помощ чакат с часове).
Пича от горната статия си продал книгата "Безпаричния човек" и си купил ферма за 100 бона - егаси дебелоочието! Ще си живея без пари вика, ама ако хвана пневмония, ще кацна при "глупавия" лекар, който не може да вдене колко е яко да си бараш патката и да живееш в каравана, ами седнал да ми лекува хората ЗА ПАРИ- ужас!
Ама те много работели - айде бе, 12 декара и 30 човека персонал. Дядо ми сам обработваше няколко декара с магарето си. За тях това е бизнес. Няма пермакултура, няма тинтри-минтири. Това е маркетингов трик, да си продават книги, серияли и т.н. Хората от векове са се научили да живеят без пари. Който е мераклия да отиде в амазонската джунгла на 1000 км от най близката цивилизация, да търгува с пигмеите и да оцелява.
п.п. Да си в Зографския манастир е не по малко престижно в църковните среди от колкото да си в Брюксел, така че не виждам каква толкова жертва е направил въпросния. А как се е уредил да е там - един бог знае.
Това е лично моето виждане по темата. Най-вероятно не съм прав, разбира се.

Последно редактиран от acero (30.01.2016 12:26:34)

bobber · 30.01.2016 13:28:37

не знам аз ама си заслужава да се видят пигмеи в амазонската джунгла!!

Кольо · 30.01.2016 18:53:16

acero написа:

п.п. Да си в Зографския манастир е не по малко престижно в църковните среди от колкото да си в Брюксел, така че не виждам каква толкова жертва е направил въпросния. А как се е уредил да е там - един бог знае.

Друже, за престижно е престижно. Прав си. Ама е престижно щото е трудно да се издържи, не за друго. Ама не си казал - не съм те "уредил". Страшни връзки трябват за да се уреди човек на място дето ежедневно службите започат в 2 ч. след полунощ и продължават до 7. След това има трапеза на която се яде некаква манджица, след което всеки отива да си работи "послушанието" - нещо като професия в манастира. Така до 16 часа, когато започва вечернята, която е 2 часа. Следва вечеря и след нея има още една "кратка" служба от още един час. След което довършваш нещо по послушанието си ако има такова и лягаш щото сутринта в 2 часа трябва да си на линия. Месо не се яде целогодишно, освен риба на празници. В понеделник, сряда и петък се яде веднъж на ден а през четирите годишни поста в тези дни не се яде освен ако си диабетик или болен. Връзкари са там, а?!
Дано да съм ти бил полезен в изясняването на оперативната обстановка в СПА "Зограф".
За това, че и пермата се превърна в своя антипод - спор няма. Стана си бизнес от който се печели много. Ама какво от това?! Стига с това сиромахомилство! Бедността сама по себе си не е добродетел! Те поне не паразитират върху обществото като някои други. Пожелавам ти и на теб да направиш от хобито си прафесия и да печелиш добре!

Бобъре +! И аз си мисля, че ако имам опция да се позатрия за некой и дреуг месец из Амазония - нема да откажа.

Последно редактиран от Кольо (30.01.2016 18:55:04)

BPetrov · 30.01.2016 19:03:15

Напълно нормално... в държава в която до оня ден частната собственост е била нещо срамно и всичката РАБОТА (бизнес) е била държавна... днес всичко дето носи пари се приема за мръсно. На всеки доходоносен труд се гледа като на нещо мръснишко.
Не виждам нищо лошо, ако един кадърен човек с интелект профилирал в някаква дисциплина се реализира като пермакултура консултант. Ква е разликата между това и някъв друг тип консултант? Било маркетинг. Ми че то всичко дето носи пари е свързано с маркетинг. Всеки един продукт, всяка една услуга - всичко разменено за пари включва елементи на маркетинга.

Често - до кога, ще говорим за бизнеса и работата за пари като за нещо мръсно?
Парите не са всичко и не са щастие, но съществено допринасят за постигането му!

Докато се продаваме евтино - ще ни ценят като евтина стока! Докато не ценим собствения си труд - няма да ценим и чуждия!
Пермакултура, Маркетинг, Продавач на бензиностанция - все тая с какво се занимаваш! Никога няма да вложиш същите емоции и усилия в това което правиш, ако то не ти харесва. И ако то не ти харесва, ще го правиш намусен, нещастен и крив... "за хляба"... Затова са ни криви сервитьорките и намусени продавачките. Щото са си сложили подписа на заплата под средната. Целуват гъза на шефа и не им се работи, щото не си обичат работата.

Но отново! НЕ Е СРАМНО ДА РАБОТИШ ЗА ПАРИ! Особено ако ти се плаща в много пари. Срамно е да се навиеш на малко и да се оплакваш, че толкова ти плащат. Аз лично се срамувам от себе си.

Последно редактиран от BPetrov (30.01.2016 19:03:53)

acero · 30.01.2016 19:49:51

Кольо написа:

Бобъре +! И аз си мисля, че ако имам опция да се позатрия за некой и дреуг месец из Амазония - нема да откажа.

Друже, Бобъра имаше предвид, че пигмеите всъщност живеят в Африка, ама карай. Имаш + от мен

Галимунди · 30.01.2016 21:35:50

BPetrov написа:

Напълно нормално... в държава в която до оня ден частната собственост е била нещо срамно и всичката РАБОТА (бизнес) е била държавна... днес всичко дето носи пари се приема за мръсно. На всеки доходоносен труд се гледа като на нещо мръснишко.
Не виждам нищо лошо, ако един кадърен човек с интелект профилирал в някаква дисциплина се реализира като пермакултура консултант. Ква е разликата между това и някъв друг тип консултант? Било маркетинг. Ми че то всичко дето носи пари е свързано с маркетинг. Всеки един продукт, всяка една услуга - всичко разменено за пари включва елементи на маркетинга.

Боре, откачен си като див заек напролет брат ми. Не може да защитаваш тезата, че е редно да правиш пари от рекламирането на "живот без пари". Това е оксиморон братле.

acero първия ти плюс е от мен (този дето компенсира първия ти минус). Гледам че салдото в момента е +4, което ме успокоява. Значи не съм някакъв нихилист. Явно и други мислят като мен. Колкото до монасите... абе попрочитали сме и ние някоя и друга книжка. Това което разказва Бай Кольо (при цялото ми уважение и приятелски чувства) е живота на послушника. Живота на монаха е различен.

Последно редактиран от Галимунди (30.01.2016 21:43:09)

BPetrov · 30.01.2016 21:41:23

"Човекът, който заряза парите и... създаде ферма за пермакултурно земеделие."

Всичко явно е оксиморон в човешкия живот Противоречия бол!
Човекът е намерил начин известно време да съществува без да има нужда от пари. В последствие пише книга и я продава за пари с които да си създаде ферма... След като е имало хора които да си купят книгата му... и то достатъчно, че да си купи ферма след това... значи най-малкото е къдърен писач! Но да - вие имате пълната свобода да съдите човека, че живеел противоречиво

Последно редактиран от BPetrov (30.01.2016 21:42:12)

Okdalf · 30.01.2016 22:25:28

Да ти припомня твоите теории за свободния живот. Що най после не отидеш на село и заживееш както ти харесва. Щото не ти отърва. За това.

windwarrior · 30.01.2016 22:27:57

Борка, умишлено не пиша в този раздел (далеч съм от тематиката), но дори и на мен ми е ясно едно просто нещо -няма как да еб@ш за девственост В случая - да се откажеш от парите, ама само за малко, колкото да напишеш книга как се живее без пари, и после да продадеш книгата си "Как да живеем без пари" за много пари. И то при положение, че таргет групата са ти хора които по презумпция нямат пари (щот нали живеят пермакултурно). Нек'си не връзват логически нещата.

Кольо · 30.01.2016 23:16:06

acero написа:

Кольо написа:
Бобъре +! И аз си мисля, че ако имам опция да се позатрия за некой и дреуг месец из Амазония - нема да откажа.
Друже, Бобъра имаше предвид, че пигмеите всъщност живеят в Африка, ама карай. Имаш + от мен

Благодаря ти за плюса. "Пигмеи" го изтълкувах като нарицателно за дребни хора.

Кольо · 30.01.2016 23:23:53

Галимунди написа:

Колкото до монасите... абе попрочитали сме и ние някоя и друга книжка. Това което разказва Бай Кольо (при цялото ми уважение и приятелски чувства) е живота на послушника. Живота на монаха е различен.

Това което ти говори байти Кольо е от личният му опит и впечатления от първа лице единствено число. Животът на послушника не е по-различен. Само, че послушникът не е дал обети и може да си тръгне когато иска. За това е послушник - за да разбере може ли да понесе такъв живот.

BPetrov · 31.01.2016 11:17:10

Okdalf написа:

Да ти припомня твоите теории за свободния живот. Що най после не отидеш на село и заживееш както ти харесва. Щото не ти отърва. За това.

Еми докато съм все още рационално мислещ, няма да зарежа всичко, без да съм сигурен, че ще успея да си осигуря живота, който искам да имам.
Не мисля, че преча на някого с това...

Windwarrior написа:

Борка, умишлено не пиша в този раздел (далеч съм от тематиката), но дори и на мен ми е ясно едно просто нещо -няма как да еб@ш за девственост wink В случая - да се откажеш от парите, ама само за малко, колкото да напишеш книга как се живее без пари, и после да продадеш книгата си "Как да живеем без пари" за много пари. И то при положение, че таргет групата са ти хора които по презумпция нямат пари (щот нали живеят пермакултурно). Нек'си не връзват логически нещата.

Нека разгледаме нещата така...
1. Обществото ползва пари.
2. Парите са основна разменна единица в обществото и въпреки, че все още има някаква останала бартерна размяна оценката на всяка една стока се случва в пари. Включително земята.
3. Хипотетично господин "Човекът" е решил, че нещо го кара да намери друг начин за оценка на света около себе си - различен от парите. И си е поставил за цел да живее без тях.
4. Обществото се присмива на такива опити и винаги търси начин да изобличи неспособността на човек да се откъсне дори и за малко от монетарната система в която сами сме се навряли доброволно. Нормата на поведение отрича "безпаричието" като начин на живот.
5. Човекът пробва и живее без пари, но с помощта на други хора. Те са намерили начин да осъществят размяна на стоки и услуги по начин който не изисква посредничеството на пари. За сметка на какво е това... след като е имало размяна - Всяка страна (примерът с доктора) е приела, че извършвайки размяната двете страни ще бъдат условно казано - удоволетворени от нея.
6. Господин "Човекът" решава, че иска повече хора да научат за натрупаният от него опит. Опит който му е коствал усилие и време. И решава да вземе от хората като размяна това което те ценят най-много. В днешно време това са парите явно. И след сполучливат аразмяна е решил, да инвестира в голяма ферма.
7. Ние критикуваме някакво човече, че е намерило начин да спечели пари от това, че е живяло известно време без пари. И го критикуваме на база moral high grounds, че един вид ние тука не сме направили опит да живеем без пари ама не сме и искали пари от хората да ни плащат за това, че знаем как.

Може и да се бъркам, но изпитвам лееко усещане дори сред най-свободомислещите тук, че обичаме конформизма и ни е трудно да излезем от рамките на някакви морални правила които изискват от нас да съдим хората които опитват нещо различно. И докато за част от нас парите са цел, за други са средство. И колкото по-малко нужда изпитваме от парите за да оцелеем - толкова по-малко са те цел и са повече средство. И това би трябвало да бъдат. Инструмент за личностно и обществено израстване. Уви в момента не са. Затова има хора които опитват. И е напълно естествено в среда в която земята струва пари, да са ни нужни пари за да я купим... (изобщо не говорим за обществена зрялост в която хората могат да стигнат до нивото мислене и осъзнатост в които е ясно на всички, че не притежаваме дори дрехите които носим)

Последно редактиран от BPetrov (31.01.2016 11:18:28)

acero · 31.01.2016 12:13:14

BPetrov написа:

Нека разгледаме нещата така...
............

Не мисля, че разбираш общата картинка. Въпросния господин "Човек" не иска да живее без пари. Той иска да прави пари, живеейки без пари. И му се получава единствено защото предствавлява 0.000001% от обществото и реално няма конкуренция. Ако 99% от нас започнем да живеем така, животът му нямаше да е толкова розов в караванката. Кадърните ще си пласират продуктите, а некадърниците ще гладуват.

XENOS::BUSHCRAFT FORUM > Българският Бушкрафт Форум

#1 29.01.2016 20:47:56

Човекът, който заряза парите и...

#2 29.01.2016 22:23:03

Отг: Човекът, който заряза парите и...

#3 30.01.2016 12:23:54

Отг: Човекът, който заряза парите и...

#4 30.01.2016 13:28:37

Отг: Човекът, който заряза парите и...

#5 30.01.2016 18:53:16

Отг: Човекът, който заряза парите и...

#6 30.01.2016 19:03:15

Отг: Човекът, който заряза парите и...

#7 30.01.2016 19:49:51

Отг: Човекът, който заряза парите и...

#8 30.01.2016 21:35:50

Отг: Човекът, който заряза парите и...

#9 30.01.2016 21:41:23

Отг: Човекът, който заряза парите и...

#10 30.01.2016 22:25:28

Отг: Човекът, който заряза парите и...

#11 30.01.2016 22:27:57

Отг: Човекът, който заряза парите и...

#12 30.01.2016 23:16:06

Отг: Човекът, който заряза парите и...

#13 30.01.2016 23:23:53

Отг: Човекът, който заряза парите и...

#14 31.01.2016 11:17:10

Отг: Човекът, който заряза парите и...

#15 31.01.2016 12:13:14

Отг: Човекът, който заряза парите и...

Board footer