Обработка на животински кожи

Black Wolf · 21.08.2013 08:50:48

88 написа:

Митак, това, че всичко живо е палело с хенд или боу-дрил не е така, имаше само няколко човека, които палеха по споменатия начин, като един от тях беше признат за авторитет в тази област и изнесе практически семинар(уъркшоп), ползваше само юка и за свредел и за подложка. Освен това за да се полчи добро триене слагаше щипка много фин(пресят) пясък във дупката, това с пясъка ми се стори ключов момент, улесняващ много процеса. Истината е, че почти всички чехи, ползваха чакмак за палене на огън.

ОК, Вальо, ти си бил там, знаеш по-добре. Аз от разказите с такова впечатление останах.

bobber · 21.08.2013 12:08:07

няколко думи да кажа за този тип обработка на кожи
технологията е много стара,това е сигурно първия начин за обработване на кожи
идеята е следната,след като се изчисти кожата от ципи,меса,косми и тн.
се изцежда много добре и се маже с разбития в топла вода мозък.всяко животно има точно толкова мозък колкото е необходим за обработването на неговата си кожа...с изключение на бизона
мозъка се втрива много добре от двете страни на кожата и се оставя сгъната за 24ч
след това се разгъва и се изчиства от мозъка...втриването и чистенето става на рамка
и се почва с едно дърпане,бутане и щипане.кожата трябва да се опъва в най-различни посоки докато изсъхне напълно(това отнема часове а може и цял ден )
идеята е да са разделени фибрите на кожата.тя съдържа лепило от което се прави и туткала
трябва да не се оставя кожата да изсъхне със слепени влакна защото тогава става твърда(сурова кожа)
и така след многото часове разпъване кожата е суха и мека

като казвам мека....имам предвид че тая кожа става за риза
НО проблема е там че веднага след намокряне лепилото се активира и пак при съхнене ще втвърди кожата
за това се прави и опушването,то импрегнира кожата и не позволява при следващо мокрене да се втвърди.след опушването кожата спокойно може да се пере и със сапун
точно в момента опушвам кожата,ще е готова довечера някъде...

дано всичко мине нормално да мога да се похваля с първата ми мозъчно-дъбена кожа
проблема е че има много ключови моменти в обработката....дори и опушването,не трябва да има грам пламък защото този тип кожа от огън се скапва

ааа и още нещо.....сега разбирам защо тая СМРАД струва 200лв кв.м

88 · 21.08.2013 12:47:21

Адмирации, за ентсиазма bobber! Кожата изглежда много добре, дано и финалния етап с опушването да се полчи както трябва. Смрадта наистина е голяма, но за съжаление, щавенето с мозък е единствения начин да се получи автентично изглеждаща кожа за дрехи. При чехите, наред с щавени с мозък, имах възможност да видя индустриално обработени кожи(с масло от треска), които се опитват да имитират щавените с мозък, но всички индустриални, бяха много по-зле и като вид и като качества от тези обработени по стария начин.

bobber · 21.08.2013 12:57:21

на вас разчитам да ми кажете до колко съм я докарал тъй като сте виждали наживо
след като я направя ще снимам и клип за да се види по-добре колко е мека

bobber · 21.08.2013 16:47:51

[video][/video]

88 · 21.08.2013 18:23:11

Като се има предвид, че ти е първи опит, е супер! Много близо е, до това което видях в Чехия.

slaf40 · 21.08.2013 18:48:11

Бе като я слушам как тропа по паркета , май още щипане е искала !?

88 · 21.08.2013 19:13:24

Може и мозъка да не е бил достатъчно, затова да стои малко по-твърда. В интернет масово се пише, че мозъка на животното е достатъчен, но на практика, не винаги е така. Чехите, купуват свински мозъци от супермаркета и използват колкото преценят че им трябва. Според мен е най-добре да се сложи повече мозък, от колкото да се окаже в последствие, че не е бил достатъчно.

bobber · 21.08.2013 19:26:18

щипането е достатъчно,разтягах я часове до пълно изсъхване.когато изсъхне спира да се разтяга във всички посоки
най-вероятно мозъка е бил малко
когато говорих с мимока ми каза да мажа от двете страни и да втривам с камък докато спре да попива,а останалата част да си я намажа по кожата точно преди да я сгъвам...демек да се ползва и мозъка в излишък
НО при мен се получи така че на третата ръка мазане мозъка ми свърши и направо си я сгънах
предполагам че ако имах още мозък поне една ръка щеше да попие повече
пак казвам че не е толкова твърда колкото иглежда на клипа,ама няма и значение де
все ще я вкарам в употреба...като например за такива работи

Gorski · 28.08.2013 16:38:48

За тези, които разбират руски език ценни видеоуроци за обработка на кожи в домашни условия има на следния сайт: http://meh-prom.ru/ . За съжаление филмите са платени, но четири от видеоуроците техния създател - Павел Юрко ги предоставя безплатно.

gallop · 20.09.2013 11:39:57

Темата винаги ме е интересувала и дори съм се опитвал не веднъж да обработвам сам, кожи от зайци,телета,катерици...и дай Боже някой ден и от елен и в този ред на мисли се разтърсих из необятното интернет пространство. Винаги ми се е искало да разбера по какъв начин коренните жители на Америка са се справяли с предизвикателството - ОБРАБОТКА НА КОЖИ ?!
Ето какво открих Надявам се следващите редове също да са интересни и на Вас

Щавене на кожа от елен при горските индианци

( по материали, подготвени от Цветан Георгиев )

Общоприетата представа за американски индианец е войн с корона от орлови пера, облечен в кожена риза с ресни, гамаши, мокасини и набедреник. Девойката, която го придружава винаги е облечена в рокля от бяла щавена кожа, украсена с мъниста.
Това описание на типичен американски индианец е точно толкова вярно, колкото да кажеш, че всички европейци носят баварски тип кожени гащи, тиранти и тиролски шапки, а всички европейки-дървени обувки и датски шапчици.
В действителност мъжете от много племена носели гамаши, но те се различавали по модел и не винаги били в употреба през цялата година. Някои племена носели ризи, но през зимата вместо тях се загръщали в кожени наметала с козината навътре. Дори набедреникът нямал единен стандарт във всички региони. Обувките се различавали – факт, потвърждаван в кино или TV филмите, в които най-често опитен в проследяването каубой казва: “Тези са шайени. Познах ги по следите”. Жените понякога носели рокли, но не задължително от щавена кожа, често дори ходели без горнища. Бяла щавена кожа се е използвала, но по-често се срещала оцветената и опушена кожа, която била и по-функционална.
В североамериканските индиански култури щавената еленова кожа била почти универсален материал за изработването на дрехи, но се използвали още кожата на уапити, лос или бизон.
Процесът на щавенето на кожите (skins при малки животни или hides при големи) при различните племена се различавал съвсем малко в зависимост от вида животно или от личния избор на индивида. В основни линии тук ще опиша процеса на щавене на еленова кожа (или buckskin) според културата на горските индианци.

Преди да започнете, имайте предвид следните две неща: Широкоразпространена е практиката да се натърка вътрешната страна на прясната кожа със сол, за да се запази от разваляне. Ако ще ползвате осолена кожа, много е важно да измиете всичката сол преди да продължите, като за целта редно е тя да кисне във вода поне няклоко дни.
Също така трябва да се има предвид, че някой кожи се считат за по-лесни за щаване от други. Есенната или зимна кожа на елена е по-дебела и по-твърда от лятната. Кожите на мъжкарите са по-твърди от тези на женските, а също така кожата от старо животно е по-твърда от кожата на младо. Казват, че лятната кожа въпреки, че е по-тънка е по-жилава от зимната и е предпочитана за направата на дрехи.

ИНСТРУМЕНТИ

Нужни инструменти: нож, стъргалка за отстраняване на плътта, стъргалка за космите, рамка за опъване, игла и конец за зашиване на дупки, въже, дърво за разпъване на кожата.

ПОДГОТОВКА

Процесът на щавене включва: отстраняване на остатъчната плът, мазнини и косми, намазване с мозък, разпъване и опушване. Последователността на първите две може да е различна при различните племена, но все пак е необходимо да се извършат и двата процеса. Моят опит показва, че е най-добре първо да се отстрани плътта. Работата се върши на открито, но повечето процеси могат да бъдат извършени и на закрито, стига да не ви притеснява силната миризма.
Първата стъпка е да се измие кожата от кръвта и мръсотията. Мократа еленова кожа е доста тежка и неудобна за работа. Изстисква се няколко пъти на ръка.
Продължителното накисване и изплакване ( в рамките на няколко дни) ще спомогне за падането на космите. Това може да се провери, като рязко се издърпа малко снопче косми. Кожата не трябва да се разложи така, че козината да окапва. Направете проби на няколко места – космите на раменете са по-упорити. Някои предлагат да се зарови кожата за шест дни в земята, докато космите започнат да падат. Студът обаче не помага на процеса. Някои народи натриват страната с космите с дървена пепел. Пепелта, смесена с вода образува луга, която също кара космите да падат. Обърнете внимание, че космите трябва да излизат изцяло, а не просто да бъдат откъсвани.

ОТСТРАНЯВАНЕ НА ПЛЪТТА

Кожата се поставя върху плоскост или трупа и всичката плът и мастна тъкан, останали от одирането сега трябва да се отстранят. Леки, перпендикулярно движения с острието ще освободят част от тъканта, която се държи и издърпва с свободната ръка. Трябва да се внимава да не се нарани самата кожа. Такива прорези веднага се забелязват и могат да ви създадат трудности по-късно. Когато се отстранят излишната влакна, кожата отвътре трябва да не е мазна и все пак да има хлъзгава бяла повърхност. Ако кожата започне да изсъхва, което става ясно по появяващия се жълтеникавокафяв цвят, я навлажнете колкото е необходимо. Уверете се, че сте премахнали всичката мазнина, в противен случай тя ще се абсорбира в кожата и след като изсъхне , ще се втвърди.

Примитивното стъргало за тази дейност се е правело от пищялната кост на лос или мечка (Фиг. 2). Задоволителен заместител може да се направи от пищялната кост на крава, която е около 4 см широка. Костта се отчупва на около 15-20 см от колянната става, като се образува наклонен ръб, който се набраздява с трион или пила. Ставата на костта обикновено е снабдена с кожен ремък, през който минава китката и се притиска при движението, както днес се държат щеките за ски.
За следващата процедура е необходима греда. Гредата се прави от трупа на дърво дълго 1,5-2,4 м или пък разрязана на половина по дължина трупа, заровена в земята под 45 градуса, така че част от нея да стърчи 1,2-1,5 м на нивото на стомаха, под кръста (Фиг. 3). Тази греда трябва да се закопае здраво, понеже върху нея ще се приложи значителен натиск надолу. Друг вариант изисква гредата просто да се остави да легне срещу стена или да бъде подпряна на някой солиден обект, за да не се мърда по време на работата.

Обърнатата кожа се опъва върху гредата с космите нагоре. Кожата се задържа, като се подпира в тялото на щавещия. За тази цел гредата трябва де се заобли и заглади. Много е важно горната повърхност на гредата да няма вдлъбнатини или издатини, които да задерат кожата или да ви накарат да вкопаете с ножа.
Стъргалката за косми е инструмент, който се прави от прав клон около 6-7 см в диаметър и около 50 см дълъг, така че да е удобен за хващане. По-рано острието на стъргалката се е правело от кремъчни отломки, но сега се използва острие на обикновен кухненски нож, поставен в средата на дръжката. За целта може да се използва чук. То трябва да не стърчи повече от 6-7 мм . После острието се изглажда, като леко му се заоблят ръбовете. Това, което премахва космите е натиска на инструмента и самото движение, а не наточения режещ ръб.

Когато индианската жена се навежда напред над гредата, тя държи инструмента с двете си ръце и стърже с твърдо движение надолу (Фиг. 4). Внимавайте да не получите гънки, които да спрат острието и да срежете кожата. Внимавайте също да не движите стъргалката странично, защото със сигурност ще срежете кожата. Космите на особено трудна за обработване кожа може да се подстрижат малко, за да се улесни процеса.

Днес еленовата козина не се използва за нищо, но преди с нея коренните жители на Америка са пълнели своите дюшеци или са я натъпквали в конските хамути.
ТРЕТИРАНЕ С МОЗЪК

Много важна стъпка при щавенето е употребата на мозъчното вещество. В миналото понякога се използвал мозъкът на бобър, заек или прасе, но най-често на елен. За негов заместител еднакво добре върши работа свинския или телешкия мозък.
Поставете мозъка в тенджера с леко затоплена вода. Киснете го около четвърт час или докато стане сиво-бял. Мозъкът трябва да стане на каша. Лайфорд отбелязва, че към сместа се добавяла и малко мазнина. Сетън описв метода, използван в равнините или югозапада, където местните народи смесват черен дроб, мазнина, счукана на прах юка и сол. Така приготвената смес се оставя да изстине и вече е готова за употреба. Наскоро научих една новост за този процес, но не съм я прилагал още. Ако не можете да намерите мозък използвайте като заместител някакво олио. Не се споменава определено количество, но мисля, че една чаша съдържа колкото мазнината на еленовия мозък. Опасявам се обаче, че ощавената с олио кожа може да граняса и за това опушването става повече от необходимо.
Изчистената от мазнини кожа се измива, може със сапун и вода, и се изплаква. После се усуква като въже и се увива около дърво, като се прихлупва и през нея се прокарва здраво, гладко дръвче дълго около 90 см, което спомага за по-силното и завиване, като се завърта на едната страна, после на другата, за да се изстиска влагата и да се разпъне кожата.

За целта трябва да се избере гладко дърво или кол, или пък то да се обвие със защитно покритие. За извиването използвам дръжката на брадва или бейзболна бухалка. Извиващото движение трябва да се прави със сила. Не се тревожете, че ще скъсате кожата, тя е доста здрава.
В Аляска пробиват четири дупки в краищата на кожата, така че през тях да се прекара дебела 8-10 см пръчка. Другия край се завързва за стълб и с пръчката се усуква кожата. Пръчката се дърпа назад, за да не става кожата на топка. Няма значение как ще я изстискате, важното е да бъде максимално суха преди да я разпънете.

След като разгънете кожата, втъркайте добре и размажете обилно я цялата мозъчна смес. Някои оставяли кожата в сместа за по-малко от 5 минути а други предпочитали да я оставят за през нощта.
Мазната мозъчна смес трябва напълно да попие във влакната на кожата. Ако това стане от първото мазане, не е нужно да повтаряте процедурате.
Намазаната кожа отново се изстисква на ръка и на кола за изстискване, за да се отстрани ненужната влага (а сега тя е доста) и отново се разгъва.

РАЗПЪВАНЕ

Отрязват се четири кола дълги около 2,5м с диаметър приблизително 25-35 см, които се обелват и изглаждат. Два от тях се забиват в земята на около 1,8м един от друг. Другите два се завързват хоризонтално за първите – единия на нивото на коленете, а другия на 15 – 30 см над главата. Четвъртитият отвор между прътите трябва да е по-голям от размера на кожата. Рамката обикновено се прави на сенчесто място. Ако не е поставена стационарно, може да бъде преместена и облегната на твърда опора – например на две дървета. Върху рамката се упражнява доста налягане, и затова трябва да е колкото се може по-солидна.
Ще имате нужда също и от инструмент за разпъване. Той може да се направи от дръжка на брадва, чиято долна част да се издялка във вид на тъпо острие и да се изглади максимално, за да не скъса кожата. Тя може да се просне върху нещо или да се държи в скута, докато се пробият дупки в краищата ѝ на около 2 см разстояние една от друга.
Сетне през дупките прокарвам връв, ( въже за простор също върши работа.) За целта Уинебаго си служат с пет въжета – по едно за всяка страна от врата, по едно от преден до заден крак и едно от заден крак, през опашката, до заден крак.
Свободните краища от въжетата се завързват за рамката, като държат кожата в приблизителния ѝ център.

Накрая дълга връв или върви се прекарват през малките дупки в кожата заедно с другата връв, която след всяка дупка минава и около кола в последователен “камшичен шев”. При този метод се изравнява опъна на всички места. Въжето не минава през всяка дупка, а може да се прескачат по една или две. В резултат кожата трябва да стои еднакво добре изпъната от всички краища.
Сега идва ред на последното остъргване на кожата. То е с цел да се изравни дебелина ѝ. Прави се стъргалка с метално острие, завито под прав ъгъл с полукръгъл режещ ръб. С този инструмент можете да я остържете в области като раменете, които са доста
дебели. Щавената кожа при индианците е почти равна на дебелина във всички места. За дебелината на кожата може да се съди според степента ѝ на прозрачност. Остъргването може да се прави и от двете страни. В случая, когато епидермисът вече е отнет, остъргването изобщо не наранява повърхността.
Това процес на стъргане създава характерния кадифен мъх на индианското щавене.
Сега вземете разпъващия инструмент ( дръжка на брадва) с едната ръка в задния край, а с другата близо до върха. И като стоите под лек ъгъл спрямо кожата, я търкайте енергично. Да се внимава най-вече около дупките и по границите. Най-добре е движението да се прави напред-назад, като под бързината и натиска кожата значително започва да се разтяга.
В това упражнение ръцете се уморяват сравнително бързо, затова в миналото жените са работили по две.

Докато кожата постепенно възвръща първоначалния си размер, прекъснете работа и нагласете въжетата, така че да са постоянно натегнати. Сигурно ще трябва да затегнете и самата рамка. От студена, хлъзгава и бяла кожата започва да става по-суха и по-непрозрачна и да придобива оттенък на цвета на слоновата кост.

Работата може да продължи от двете страни на рамката, ако тя е поставена вертикално. Някои племена обичат да накланят рамката под 45 градуса, тъй като така натискът е насочен надолу, а не странично. Племената от равнините разпъват кожата с колчета на земята и работят в това положение. Някои племена използват рамка, поставена хоризонтално на земята, съчетавайки горската и прерийна техника.
Във всеки случай е необходимо известно време ( може дори и цял ден), докато кожата стане съвсем суха, мека и бяла.
Времето наистина оказва влияние. Както споменах и преди, работата обикновено се върши на сянка. Сухите и ветровити дни не се считат за най-подходящи за разпъването, защото кожата съхне прекалено бързо. Ако все пак работите в такъв ден ще трябва леко да навлажнявате кожата, за да не се разкъсат тъканите прекалено бързо. Ако кожата изсъхне и се втвърди, може би ще е по-добре да я свалите и отново да я намажете с мозък и процесът да бъде повторен. Търкайте и разпъвайте, докато кожата изсъхне напълно.
Сега тя е готова за опушване и може да бъде свалена от рамката.

ОПУШВАНЕ

Всички дупки трябва да се зашият с игла и конец. Сега когато кожата е мека шиенето трябва да е съвсем лесно. Някои кожи се оставят с бял цвят, по-често обаче те се опушват, за да се импрегнират и да не привличат паразити.
Цялата кожа се зашива във вид на грубо оформена торба с широк отвор в долната част (около 40 см) и съвсем малък в горната, за да пропуска дима. Не е важно, коя част от кожата ще е отгоре или отдолу.
Някои индианци зашиват отдолу брезент, така че да предпазят кожата от близостта с огъня.
Преди за процеса на опушване коренните жители изкопавали дупка в земята. В нея запалвали огън и го оставяли да образува жар. (Днес някои индианци ползват стара желязна кофа и въглища)
После върху въглените се добавя опушващ материал. Огънят има нужда от малко кислород за да дими, но трябва постоянно да го следите, за да не пламне. Трябва ни дим, а не топлина. Материалите, произвеждащи дим варират според племето и конкретния човек. Някои използват гнил бор, трески от зелено дърво, натрошена кедрова кора или кора от бреза в съчетание с бял бор. Оджибуе са слагали върху жаравата царевични кочани. Уисконинските Уинебаго предпочитали клонки от смрадлика.

Когато се разнесе силен, гъст дим, кожената торба се закачва над жаравата. Торбата може да се закачи за клон на дърво, ако огънят е запален в неговата основа. За същата цел може да се забие кол, който да се надвеси над жарта. Понякога за целта се скалъпвало
типи и кожата се увивала около структурата. Ако решите да използвате кофа, кожата може да виси над нея, особено ако се зашие отдолу брезентов цилиндър. Това ще я предпази от допира с горещото желязо. Торбата може лесно да бъде повдигната, за да се провери огъня, да се добави гориво или да се пропусне въздух. Ако огънят се направи в дупка в земята, кожата трябва да се забие над него с колчета, като се остави малък процеп, за да може да влиза въздух.

Издигащият се отвътре дим оцветява кожата и прониква във фибрите ѝ. В зависимост от използвания материал и продължителността на процеса цветът на кожата варира от светло кремаво до тъмно кафяво с оранжев оттенък. Торбата трябва да се наглася от време на време, за да се уверите, че всички участъци ще бъдат равномерно опушени. Ако се появи пламък, кожата трябва веднага да бъде свалена, пламъкът загасен. Дори съвсем малко пламъче ще набръчка кожата завинаги. Опушването продължава от 15 минути до 2-3 часа според желаният от вас цвят.
След като сте опушили вътрешната страна на кожата, трябва да свалите кожата, обръщате я наопаки (пак под формата на торба)и се опушва по същия начин.
Когато и двете страни се опушат равномерно, торбата се сваля и разшива. Кожата е готова за ползване. Индианските кожи имат типичен остър аромат, който трае с години. Ако не сте особено привързан към него, може да окачите кожата навън за няколко дни и да почакате тя да се разсее. Внимавайте за кучета! В очите на тези четириноги опушената животинска тъкан е нещо като плосък пушен суджук.

bobber · 20.09.2013 12:01:48

по този начин(почти) е обработена последната ми кожа която съм показал

Black Wolf · 20.09.2013 15:14:35

Това не е окончателния вариант на текста и Цецо не искаше да се качва в Интернет...

bobber · 20.09.2013 17:23:04

аз я имам книгата от която е извадена рецептата ама никога не съм я чел на английски
единстено да кажа че кожата е задължително да се опушва а не препорачително

gallop · 20.09.2013 19:57:53

Аз пък искам да благодаря на Цецо, макар че с него не се познаваме, за статията...., не знам как продължава накрая,но човека си е направил труда! *THUMBSUP*

XENOS::BUSHCRAFT FORUM > Българският Бушкрафт Форум

#106 21.08.2013 08:50:48

Отг: Обработка на животински кожи

#107 21.08.2013 12:08:07

Отг: Обработка на животински кожи

#108 21.08.2013 12:47:21

Отг: Обработка на животински кожи

#109 21.08.2013 12:57:21

Отг: Обработка на животински кожи

#110 21.08.2013 16:47:51

Отг: Обработка на животински кожи

#111 21.08.2013 18:23:11

Отг: Обработка на животински кожи

#112 21.08.2013 18:48:11

Отг: Обработка на животински кожи

#113 21.08.2013 19:13:24

Отг: Обработка на животински кожи

#114 21.08.2013 19:26:18

Отг: Обработка на животински кожи

#115 28.08.2013 16:38:48

Отг: Обработка на животински кожи

#116 20.09.2013 11:39:57

Отг: Обработка на животински кожи

#117 20.09.2013 12:01:48

Отг: Обработка на животински кожи

#118 20.09.2013 15:14:35

Отг: Обработка на животински кожи

#119 20.09.2013 17:23:04

Отг: Обработка на животински кожи

#120 20.09.2013 19:57:53

Отг: Обработка на животински кожи

Board footer