Конкурс "24 Bushcraft"

windwarrior · 06.09.2013 21:05:49

бай Кольо написа:

Мисля си, че целта на форума е взаимно да се допълва индивидуалният опит а не да се конкурира.

И изрази това твое мнение в има-няма 5-6 поста само в тази тема. Мнението ти бе чуто, някои го споделят, други (като мен) - не.

Ще ме прощаваш но последните ти постове лично на мен ми звучат като злорадстване, че конкурса не е успял съвсем според замисъла, един вид "казвах ли ви аз на вас". Което, както казах омаловажава усилията и на организаторите, и на съфорумците, които все пак си направиха труда да участват. Ето това намирам за контра-продуктивно.

Кольо · 06.09.2013 21:10:48

windwarrior написа:

Ще ме прощаваш но последните ти постове лично на мен ми звучат като злорадстване, че конкурса не е успял съвсем според замисъла, един вид "казвах ли ви аз на вас". Което, както казах омаловажава усилията и на организаторите, и на съфорумците, които все пак си направиха труда да участват. Ето това намирам за контра-продуктивно.

... Не се бях замислил върху това. Опасявам се, че имаш право. Искам извинение и занапред ще си трайкам до приключване на конкурса.

windwarrior · 06.09.2013 21:16:13

Знаех си, че ще се разберем *DRINK*

П.С. Оффтопик - тая бира дето ще я пиеме, стана историческа вече...

Кольо · 06.09.2013 21:35:42

*YES* *DRINK* Естествено ще се разберем. Минусите не правят дупки.

Галимунди · 07.09.2013 10:37:35

На нас пък с Митака ни беше много хубаво да се впуснем в онова приключение и честно си признавам, че ако не беше конкурса едва ли щяхме да го направим по този начин. Никога до този момент не бяхме отивали на непознато място с толкова малко ресурси (а можеше и по-малко, ама както и да е). Така че, поне за нас конкурса си свърши работата. И смятам че ще е едно хубаво начало на по-чести експедиции в този стил, а не в чеверме-туристическия.

The Dark Owl · 07.09.2013 17:51:56

Аз днес след работа мислех да запиша някакво символично (или пък не,не знам другите какво са показали) участие и утре сутрин да се прибера....Само дет след 2 часа обикаляне,освен че не си намерих място (навсякъде имаше дошли по рано) ми и на местата дет можеше да се разположа чак ми стана гнусно....Тва само човек може изкуствено да създаде без да има такава умисъл толкова красиво място,и само човек може да го осере до безобразие....Значи имаше 2 подходящи места...обаче защо не останах?На едното бяха горяли гуми и беше пълно с боклуци,на другото освен боклуци ми се бяха е@#%и и сичко си бяха зарязали така....Какво остава аз след нощна,да седя да чакам някои да си тръгне та да поседя...Другото което е там дето някои долни малоумняци си хвърлят боклуците след години си стават част от пейзажа...личи си как природата си взема лека по лека своето ...уви прекалено бавно...Също първото което отбелязах е че от там няма да ям и да пия нищо...въпреки че е ако беше чисто ресурс не липсва,как се вика с едното ножче и кибрит може да се постигне много..
Поне се разходих и направих някоя друга снимка ако не друго..

xenos · 10.09.2013 13:48:39

И така... да теглим чертата! Обявяваме този конкурс за приключен! Имаме двама участника, които автоматично са финалисти. Представям ви техните репортажи:

На Fat_Jim:

Споменавам само, че сме в Източния предбалкан, в близост до сладководен водоем.
Местност: гориста, смесена. Преобладаващи дървесни видове: бял бор, ясен, бук, акация.
Фауна: голям пъстър кълвач, гургулици, козодои, кукумявки. С изключение на прилепите, други бозайници не срещнахме, но следите от диви прасета и воят на чакал някъде в далечината съвсем ясно говореха, че ги има. Единственото четириного което ни направи компания за няколко минути, беше един симпатичен костенурчо от вида Testudo graeca ibera.
Нощем из тревите плъзваха някакви странни едри сиво-кафеникави паяци, чиито очи блестяха в светлината на челника като капки роса, но които за съжаление не се сетихме да заснемем.
Климатични условия: период на бивакуването беше от 26 юли до 28 юли и за тези дни времето беше сухо и тихо. Дъжд не валя. Максимална температура +33 градуса на сянка в следобедните часове. Минимална температура – около +14 градуса към 04.00 часа. Вятърът се колебаеше от пълен щил в ранните следобеди и около полунощ до лек бриз надвечер и призори. Предимно източен денем и предимно западен – нощем.
Всичко по-горе може да се изрази и с три думи: условията бяха идеални.
Още с пристигането си, избрахме място за бивака: неголяма поляна сред млади буки и акации. Разположихме палатката под тях. Преди да я разпънем, окосихме малко трева и я постлахме под нея – като внимавахме там да не попадне трън. Огнището разположихме на няколко метра встрани от нея в посока центъра на поляната по-далеч от дърветата – с идеята хем да няма опасност от отхвърчане на искри към тях, хем откъдето и да задуха вятърът, димът да няма как да отиде към входа на палатката. Ето схема на разположението:
А ето я и самата палатка в разпънат вид (вторият слой не е сложен):
Запалих малък огън с помощта на калиев перманганат и няколко капки антифриз:
Този начин на запалване хвърли сина ми в истински възторг, но за съжаление именно заради захласа му, моментът на самото запалване беше проспан.
Ето го и нашият малък огън:
По-късно показах на сина си някои удобни разпалки за огън, налични в момента в гората около нас – като този лишей:
И пухчетата от магарешки бодил:
За съжаление, наоколо нямаше тополи, за да му демонстрирам – но му обясних, че белият мъх от тях също е качествена разпалка.
Носехме си сгъваеми столчета. По пътя бяхме намерили парче пресован картон, който подходящо изрязан и в комбинация с няколкото дървени колчета, които носех в раницата си, превърнах в чудесна масичка:
Надвечер заложихме рачилото. На въпроса: „какво е рачило?” отговорих, че с него ще си наловим раци. „И като ги наловим – пак пита синът – после какво ще ги правим?” Усмихвам се: „Ще си ги хапнем”.
Такива въпроси може и да разсмеят някого, но големият ми син расте в парникови градски условия и има силен уклон към електронните игри.
Та, отговорът на моето „Ще си ги хапнем ” беше „И-ха! Яко!”.
След което сложихме скарата:
Първата вечер:

... първата сутрин:

... и първата работа – да проверим рачилото. Направо го изсипах в торбата:

Не, не сготвихме всичко. Отделих най-едрите раци и върнах останалите обратно – нека да растат на воля! Сварихме големите на два пъти. Ето как:

В действителност – огънят е по-тих. Малко преди да снимам, синът ми сложи няколко дръвца в повече.
А ето я и закуската:

Идеално върви с изстудената през нощта бира
Денят продължи с упражнения в бой с нож:

... и стрелба:

А аз си сварих конска доза кафе:
Така дойде време за обяд (тия наденички „Оренда” действително много засищат, но е по-добре да не четете какво има в тях!) :
След което научих сина си как да определя посоките според сянката:
Тъй като слънцето се движи на запад – сянката винаги се пълзи на изток:
После малко попартизанствахме:
Когато посочих на сина си, мъха по дърветата и казах, че той винаги расте от северната им страна, последва въпросът дали не е възможно едно дърво цялото да е обрасло в мъх. „Може – казвам – но от северната му страна той ще е най-плътен.”
„А не може ли – пита – мъхът да расте само от южната страна на дървото, а от северната да няма мъх?”
„Не, сине – засмивам се – това е невъзможно”
И му го демонстрирам нагледно:

Обяснявам, че от север е по-влажно – и затова мъхът се чувства по-добре там.
Вечерята ни е класическа за българския бушкрафт:
Втората вечер:
... и втората сутрин

Имахме си и гостенин:

Добре, че срещна нас, а не Беър Грилс или някой от феновете му – иначе като нищо щеше да стане на закуска. Ние обаче го пуснахме да си ходи по живо и по здраво.
А закуска си сготвихме. От кутийката пастет, изяден предния ден в следобедните подхапвания, стана импровизиран спиртник:
... с помощта на който си приготвихме чудесен кус-кус:
А ето и остриетата, които бяха с нас:
Тръгнахме си към обяд, след като събрахме всички трудноразградими отпадъци от мястото на бивака.
Синът ми остана изключително доволен. Попил е всичко. Доведох го геймър и го върнах запален турист.

... и на Галимунди, към който ще дам само линк, защото го има в съществуваща тема във форума, и да не правим дублиране на съдържанието:
http://forum.xenos-bushcraft.com/viewtopic.php?id=1669

Администрацията реши двамата да получат награда, а останалите награди от наградният фонд да останат за някой бъдещ конкурс...

Okdalf · 10.09.2013 18:30:16

Честито на победителите.

Галимунди · 10.09.2013 20:48:32

Поздрави на Джими за победата.

Митака е много щастлив и пита каква ще му е наградата.
Казах му, че сме на второ място, защото не искаше да ми помага да събираме дърва и да помага за лагера. Обеща следващия път да се старае повече.

Давайте да мислим за следващата тема. Да има време хората да се подготвят.

Вече знаем каква ще ни е наградата и благодарим на спонсора. Митака е щастлив като кучка в каручка.

Последно редактиран от Галимунди (10.09.2013 20:54:33)

Fat_Jim · 10.09.2013 22:47:58

Победа... всъщност съм предпоследен. :[
Така че - поздрави на Галимунди за второто място.
Надявам се следващият конкурс да събере много повече участници, старите заклети туристи да тръгнат към гората, а младите да си спомнят, че туризмът сред Природата е практическа, а не интернетна дисциплина.
Направи ми впечатление, че и Галимунди също участва в екип със сина си. Та си мисля - не е ли добра идея следващото лято да си направим една специална горска среща на бащи и синове?

Галимунди · 10.09.2013 23:23:24

Fat_Jim написа:

...
Направи ми впечатление, че и Галимунди също участва в екип със сина си. Та си мисля - не е ли добра идея следващото лято да си направим една специална горска среща на бащи и синове?

Без проблеми. И аз си го мислех. Може да заберем и Котарака с неговия, а и Кента с Радко. Ама Кента трябва да го пуснем пеш на 30 км от мястото на сбирката, щото той иначе не може.

bubachco · 11.09.2013 08:19:31

това за бащи и синове не е лошо, ама трябва да е по-скоро, че има опасност моя да ми откаже, а става все по-голям от мен и нямя да мога да му се наложа

Ийон Тихи · 11.09.2013 11:44:48

Това е дискриминация. Ние с дъщерите у къщи ли да си стоим

Последно редактиран от Ийон Тихи (11.09.2013 11:46:29)

Галимунди · 11.09.2013 11:51:07

Няма бе, ше направим и алтернативен "бащи и дъщери" поход. Мен ми е ледно, мога да играя и в двата отбора.

The Fox · 11.09.2013 17:30:18

А може ли някой да снима готовия томахок?(незнам журито ли го запази победителя ли го взе

XENOS::BUSHCRAFT FORUM > Българският Бушкрафт Форум

#76 06.09.2013 21:05:49

Отг: Конкурс "24 Bushcraft"

#77 06.09.2013 21:10:48

Отг: Конкурс "24 Bushcraft"

#78 06.09.2013 21:16:13

Отг: Конкурс "24 Bushcraft"

#79 06.09.2013 21:35:42

Отг: Конкурс "24 Bushcraft"

#80 07.09.2013 10:37:35

Отг: Конкурс "24 Bushcraft"

#81 07.09.2013 17:51:56

Отг: Конкурс "24 Bushcraft"

#82 10.09.2013 13:48:39

Отг: Конкурс "24 Bushcraft"

#83 10.09.2013 18:30:16

Отг: Конкурс "24 Bushcraft"

#84 10.09.2013 20:48:32

Отг: Конкурс "24 Bushcraft"

#85 10.09.2013 22:47:58

Отг: Конкурс "24 Bushcraft"

#86 10.09.2013 23:23:24

Отг: Конкурс "24 Bushcraft"

#87 11.09.2013 08:19:31

Отг: Конкурс "24 Bushcraft"

#88 11.09.2013 11:44:48

Отг: Конкурс "24 Bushcraft"

#89 11.09.2013 11:51:07

Отг: Конкурс "24 Bushcraft"

#90 11.09.2013 17:30:18

Отг: Конкурс "24 Bushcraft"

Board footer