Един мой познат проучваше идеята да си направят или да се присъединят към подобна комуна. Каза, че според това, което е видял и чул, след първоначален разцвет от няколко години, обикновено настъпвала деградация, впиянчване и апатия. Проблемът с децата и социализацията им в "голямото" общество бил сериозен. Или учели в близките градове и отказвали да се върнат да живеят в комуната, или отказвали да учат в градовете.
Предавам неговите думи и мотивите му той да не се хвърли в подобно начинание.
Аз, за себе си, като човек пораснал на село, мога да кажа, че не ми летят чак такива пеперудки в главата като ми заговорят за селска идилия. Първия проблем са ограничените контакти, ако не пасваш в стадото може да се окажеш в жестока изолация. Вторият проблем е тежкият и обезличаващ труд, убийствен понякога. Капризите на природата могат да заличат с един замах това, което си градил месеци. Не знам колко от вас са се пробвали да отглеждат "еко" продукция, но мога да кажа, че ако няма хербициди, ще ви изпадат ръцете от копаене и плевене. Ако някой е копал 10 дк царевица през юни, ще ме разбере. Отделно са безкрайните болести по дръвчетата, по зеленчуците. Събиране в кофичка всяка сутрин на колорадски бръмбари от листата на картофите започва да писва по някое време:) И това при положение, че има топла вода, ток, хляб от магазина, купени дрехи. Не искам да си мисля ако се пече хляб, предат и тъкат дрехи, палят огнища.
Третият проблем е донякъде следствие от първите два. Условията на живот и тежката борба за оцеляване правят хората прагматични, примитивни и еснафи. По-лошото е, че в условията на малката общност няма къде да избягаш от "окото на Саурон". Аз лично се наложи да се откажа от карането на колело привечер извън селото, понеже майка ми разплакана ме помоли - цялото село говорело, че съм ходела да се срещам с таен любовник. Също така, познавам части на Стара планина по-добре от хълмовете и поляните покрай родното си село, понеже женската работа е в къщи и е срамота да хукнеш да се разхождаш по баирите... Също си спомням, че като заведох гаджето си на гости в къщи (бяхме на по 21 години), майка ми категорично го настани да спи на ДОЛНИЯ ЕТАЖ на къщата, в стая от която се излиза през стая, в която спа баща ми! И въпреки това, комшийките разпитваха и поддумваха, да не съм се сгодила и една седмица махалата се занимаваше с това кой къде спал и наистина ли. Комично, но не за майка ми, която живее в тази общност и ако не иска да се върне разплакана всеки път като отиде за хляб, трябва да се съобразява с тях.
Дългичко стана, но това е моето мнение за селските прекрасности:)