И да побликуваме информацията за отровните сърнели....
GEDAK:
"ОТРОВНИТЕ ДЖУДЖЕНЦА или „СЪРНЕЛКИ”
Тези гъби са от рода Lepiota - Лепиота известни като Dapperling ( джудженца) и някои от тях наистина представляват миниатюрно копие на някои от познатите ни сърнели по външен вид. Различават се главно по миниатюрните си размери,изключително са крехки и чупливи и имат отвратителна миризма и вкус.Почти всички сe считат за отровн.Всъщност някои от гъбите от този род наистина са толкова малки по размери, че идентифицирането им понякога е доста трудна задача . Класифицираните от рода Лепиота видове са доста много,аз съм подбрал имената само най-известните-40 вида а именно: 1)Lepiota aspera; 2)Lepiota bickhamensis ; 3)Lepiota boertmannii ; 4)Lepiota boudieri ; 5)Lepiota brunneoincarnata;6)Lepiota calcicola; 7)Lepiota castanea; Lepiota cingulа ;9)Lepiota clypeolaria; 10)Lepiota cortinarius; 11)Lepiota coxheadii ;12)Lepiota cristata ;13)Lepiota echinacea ;14)Lepiota echinella; 15)Lepiota ermine;16)Lepiota feline;17) Lepiota forquignonii; 18)Lepiota fuscovinacea ;19)Lepiota grangei ;20) Lepiota griseovirens; 21)Lepiota hymenoderma ;22)Lepiota hystrix ;23) Lepiota ignivolvata ;24)Lepiota jacobii; 25)Lepiota lilacea; 26)Lepiota locquinii ; 27)Lepiota magnispora; 28)Lepiota medullata;29)Lepiota obscura ;30)Lepiota ochraceofulva; 31)Lepiota oreadiformis; 32) Lepiota parvannulata;33)Lepiota perplexa; 34)Lepiota pseudoasperula;35)Lepiota pseudolilacea ;36)Lepiota subalba;37) Lepiota subgracilis;38)Lepiota subincarnata ;39)Lepiota tomentella ;40)Lepiota xanthophylla .
В българската литература (говоря за изданията на ЗЕМИЗДАТ София-1971,1978 и 1986 които според мене са най-добрите от сорта) са описани само 3 вида гъби от този род.Тук сум направил опит да обогатя и попълня съществуващата информация за тези 3 вида,а и отговарям на желанието на колеги от форума за описание на тези гъби.
Lepiota cristata
В българската литература е описана като Гребенеста Сърнелка.В западната литература се води под името Вонящо чадърче (Stinking Parasol).
Гугла: млада-конична,по късно плоска чадъровидна до широко обратно обърната.Бяла,кремава до светлорозово кафява с малка гърбица по средата.Отначало е гладка но много бързо става люспеста.Цвят на люспиците обикновенно шоколадово кафяви.Стара с размери 2-4 см ( на голяма челядинка).
Ламели ( хриле): белезникави,с възрастта бледо кремави,свободни от пънчето,гъсти и издути.
Пънче:цилиндрично, тънко,крехко,кухо,бяло до розово,дебело 2-5 мм и високо 2,5 до 4 см, гладко ж основата надебелено с форма ная луковица,с малък пръстен които изчезва бързо.
Месо: бяло,тънко,с приятен вкус и изключително неприятна миризма наподобяваща запалена гума.
Споров прах: бял до кремъв
Месторастене: на групи или поединично в широколистни и смесени гори на горски поляни ,ливади и пасища,от Юли до Октомври
От всички автори гъбата е класирана като ОТРОВНА.
Снимки на гъбата(Моля, обърнете внимание на листата,боровите иглички и тревичките за ясна представа за размера на гъбите):
http://gedak.snimka.bg/nature/divorasty … 4.14402248
http://gedak.snimka.bg/nature/divorasty … 4.14402274
http://gedak.snimka.bg/nature/divorasty … 4.14402291
Lepiota аcutesquamosa - Oстролюспеста сърнелка
Тази гъба е една от наи-големите от рода на джуджетата-някои автори описват, че дори стига до 10 см.
В западната литература гъбата е по известна като Lepiota aspera,но и двете имена са за един и същ вид гъба.Всъщност тази гъба прилича повече на представител от рода Аманита –(Мухоморки) отколкото на „сърнелка”.
Гугла: млада звънчевидна,по-късно обла до плоска 5-8 (10) см,с ниска заоблена гърбица покрита с остри,стърчащи пирамидални люспи,образуващи вериги. При отронването на люспите остава белег.Цвят на гуглата: тъмнокремава до охрена към светлорозово кафява. Цвят на люспите-тъмно кафяв.
Ламели (хриле) тесни,гъсти,несраснали към пънчето.Отначало бели,по-късно слабоохренокремави,при натискане стават ръждивокафяви.
Пънче:отначало плътно,после кухо,цилиндрично,високо 5-8см,дебело 0,8 до 1,5см,в основата луковицовидно удебелено с двуцветен пръстен,отгоре бял,отдолу с кафеникави люспи.Пръстена понякога изпада.
Месо:меко,бяло с отвратителна миризма на запалена гума и неприятен вкус.
Месторастене: предимно в широколистни гори ( дъб или бук), близо до гниещи листа или остатъци от дървета,на групи или самостоятелно от края на Август до края на Октомври.
Гъбата се счита за ОТРОВНА,въпреки че някои автори я класифицират за ядлива,но с тази неприятна миризма едва ли някои ще ce опита да я консумира .
Снимки на гъбата:
http://gedak.snimka.bg/nature/divorasty … 4.14417338
http://gedak.snimka.bg/nature/divorasty … 4.14417464
http://gedak.snimka.bg/nature/divorasty … 4.14417600
Lepiota brunneo-incarnata –Червенокафява сърнелка-СМЪРТОНОСНО ОТРОВНА !!!
Tази гъба у нас е описана като Червенокафява сърнелка, в западната литература като смъртоносно джудже (deadly dapperling) в руската литература като: ЛЕПИОТА ЧЕШУЙЧАТАЯ - смертельно ядовитый гриб.Опасността и се дължи на това,че гъбата съдържа amatoxin - смъртоносния токсин съдържащ се в Зелената мухоморка,които разрушава черния дроб и причинява бавна мъчителна смърт.Единственото положително е, че тази гъба се среща изключително рядко.
ГУГЛА: 1,5 до 4 см,светло виненокафява до тъмнорозовокафява,като млада звънчевидна,по-късно плоска и дори обърната.Кожата се разкъсва бързо със остаряването и образува множество по-тъмни дребни люспици откриващи бялорозовата основа на месото,особенно по ръба.Гъбата е много крехка и силно чуплива.
ЛАМЕЛИ(ХРИЛЕ):гъсти,несрастнали към пънчето,обикновенно са бели до слабо- бледокремави,при смачкване се оцветяват много бавно в слабо-винено-кафяв цвят.
ПЪНЧЕ:високо 1,5 до 4 см,дебело 3-4 до 5-6 мм,цилиндрично,понякога извито в основата,без луковицовидно удебеляване,с прустен в горния край,които бързо се откъсва от основата си и е подвижен.Обикновено пънчето екъхо, светло оцветено близо до гуглата и потъмнява към основата.
МЕСО:бяло,в средата до пънчето розово-кафяво,при нараняване се оцветява в слабо виненочервено.Младите гъби имат много силен плодов аромат.Старите гъби силна –неприятна миризма.
СПОРОВ ОТПЕЧАТЪК:бял
MEСТОРАСТЕНЕ:поединично или на малки групи от 3-4,в покраините на горите или на места богати на дървестни останки,както и при горски билки от Юли до Ноеври.Много рядка гъба.
ВНИМАНИЕ: В българската и руската литература гъбата е описана като съдържаща мускарин.
Това не е вярно,тази информация е грешна!!!.Гъбата садържа –АMATOXIN.Разликата е в това,че в почти всяка болница има противоотрова за мускарин,но за аматоксина ВСЕ ОЩЕ НЯМА ПРОТИВООТРОВА и отравянето е почти винаги фатално !!!!!
Снимки на гъбата:
http://gedak.snimka.bg/nature/divorasty … 4.14436039
http://gedak.snimka.bg/nature/divorasty … 4.14436111
http://gedak.snimka.bg/nature/divorasty … 4.14436136