Около 10.45 вече бяхме при големият Стоян - съпругът на Dakota, който хитроумно беше заел най-подходящото място - прикрит от возилото си от силният вятър. Около щанда с майсторски ножове, лъкове и стрели нямаше място дори и за зяпачите. С неприсъщият си хъс Стоян беше завлядал вниманието на всеки посетител, дори и с празни джобове...

На изложението - нищо особено за хора като нас - с различни от това интереси. Много и различни гълъби, пъдпъдъци, яребици, фазани, пауни, рошави кокошки, декоративни птички .... Включително и търговия с яйцата им. Предложиха ни заплодени яйца от щраус на цена 20 лв., които само трябвало да си излюпим! 

От останалите животински представители имаше също пълна гама - зайци гиганти, много породисти кученца, аквариумни рибки, малки мишлета, таралежчета, чинчили и един щанд с влечуги - игуана и два вида питони /единият албинос/.

Лошото време, множеството от блъскащи се хора и търгашеският дух на "мероприятието" бързо ни насочиха в посока "кръгом". Щом и Румбата - малкият палавник на Xenos задържа вниманието си не повече от 20 мин. - всичко за нас вече беше ясно - не сме за там!

В цялата животинска палитра се откроявеше един представител на търговията със стари /и нови/ военни дрехи, пособия и атрибути. Хит бяха маскировъчните дрехи, за които се тълпяха необорудвани делиормански ловджии. Между всякакви стари военни лопатки, манерки, колани и каиши, забелязах странна, кръгла, метална кутийка, която предизвика любопитството ми. На въпроса какво е това, получих отговор: "...... ами това е, като си в окопа, да си стоплиш консервата...." След кратко разглеждане и сумата от 3 лв. кутийкта беше вече в джоба ми!

Не се стърпях, и тази вечер направих първият тест. Здрава и дебела метална кутийка с винтова капачка и плътно закрепена външно, стойка. Това е общият вид:

При отварянето, с изненада открих и лист А4, с подробни инструкции, който ще покажа по-късно:

Във вътрешността имаше кръгло платно от азбестов материал и под него азбестова вата /сякаш/:

Съгласно инструкциите, това е правилният начин за експлоатация:

50 ml денатуриран спирт /може и бензин/, и палим:

Теста направих с войнишко канче, в което имаше 500 ml студена вода:

Първите ми впечатления - стабилен, но ниско активен пламък в домашна среда /хола в нас/, който се поклаща и при най-малкият полъх на течение. При по-екстремни условия едва ли ще удържи! Водата достигна степен на стопляне до състояние, че започна да "пуши", но кипене нямаше. Появиха се само малки мехурчета на дъното на канчето:

Това стана около двайстата минута на горенето и до края се поддържаше това състояние. Общото време до крайното изгасване на примуса е 37.55.1 мин.:

А ето я и инструкцията за експлоатация, в която има някои доста интересни съвети!:

Крайнто ми впечатление от уреда е в разрез с очакванията ми. Нестабилен пламък, ниско КПД, и ниска енергийна ефективност. Верно, че е определен само за затопляне на консерви, готови храни, инстантни супи, чай и кафе, но аз лично очаквах повече. Ще направя тест и с бензин, и ако и там резултатите са същите, смятам малко да го модифицирам с отвори по крайната окръжност на стойката, зада се увеличат огнените езици.