...плаши ме безпаричието.

"Пипи дългото чорапче" ако мога да цитирам. Мен не ме плаши липсата на кокаин примерно, щото не съм зависим. Зависими ли сме от парите и защо? А трябва ли да сме?! Искаме ли да сме зависими от нещо? Защо искаме? ... Мен лично ме плаши липсата на бира, понякога. Сега се уча да си я варя сам, щото тъй!

При всички положения ако някой иска дори просто да отиде да живее на село, това изисква определени навици и умения, които аз например нямам. А от това, което съм видял и изпробвал през ваканциите при баба и дядо на село (всъщност всички ваканции докато съм бил ученик съм ги изкарал от до при тях ) мога да кажа мерси, това не е за мен.
Земеделската работа си е робия, който каквото ще да ми разправя.

Една друга голяма илюзия е за чистия въздух и тишината на село. Гостите ми са оставали потресени от гюрюултията, която вдигат кокошките, овцете и кравите. За миризмата, която се носи лятото - да ен говорим. Малко хора се сещат, че чашата истинско прясно мляко сутрин върви с лопатата за ринене и събиране на кравешките лайна. Ако искаш еко тор, ги слагаш в градината. Мирише ли - ужасно. За рояците мухи, които могат да те побъркат също малко хора се сещат. И за комарите на талази, когато не се пръска срещу тях. А половината година се палят печки във всяка къща, че и по две-три и понякога навън въздухът е толкова задимен, че чак главата те заболява. 
Сигурно има някакъв начин човек да живее   в хармония с природата, но това, което аз съм виждала на село е далеч от идилията. А може би ние сме кекави, не знам.

Мила колежке,

Ако администраторите създадат отделна тема за компостирането и обработката на органични отпадъци, подробно ще ви разпиша технология, как се прави акото да не мирише :):)
Поздрави,
С.

Пичовете които се занимават с Перма култура казват, че - еко земеделието е яко мъкнене.

Не съм съгласен, че физическият труд те мачка по-малко от интелектуалния... Може да ти мачка егото и самочувствието, щото природата непрекъснато те поставя на мястото ти ти показва как нищо не зависи от теб.. Което може и ще е шок за хората които са свикнали на стъклено-бетонният балон на града... (като мен)

Ама един такъв здрав физически труд те прави по-здрав и издържлив и търпелив...
Тялото ти не залинява от седене на бюро или каране на кола, а заяква от това, че нонстоп работиш.

И на село поне за разлика от града - Навсякъде Непрекъснато има НЯКАКВА работа която ТРЯБВА и МОЖЕ да бъде свършена... Няма пари... ама то това е идеята извън системата... Да не си зависим от финансовата система - да зависиш само от себе си и благоволението на природата.

В никакъв случай не съм с идеалистичните мисли, че природата ще ме пощади... Ама и обществото в което живея сега не ме щади - така че реално изборът е - дали да предпочета природата и естественият път на нещата или синтетичната човешка среда.

Да живееш на село в днешно време не означава да се откажеш напълно от всички блага на цивилизацията. Има сателитен интернет, има соларни панели, има ветрогенератори... Дори дизелови агрегати които работят на биодизел може да се ползват.

Колкото до индивидуализма - да - това е нещо нормално, всеки си има собственото усещане за лично пространство - С добре проектирани екоселища нещата могат да се предвидят и нагласят според индивидуалните желания на хората. Ако не се кефиш на тълпи хора - винаги можеш да решиш че твоята къща ще е далеч от селото.
Обаче обществото винаги е полезно, защото може да се споделя работата и труда. Както са го правили на времето нашите баби и дядовци. Работиш на единия срещу това после той да ти работи на тебе...

И не всичко в този остарял морал е лошо... Поне за мен.

бе не можах да се формулирам като хората ама май се схвана идеята ми 

Аз, за себе си, като човек пораснал на село, мога да кажа, че не ми летят чак такива пеперудки в главата  като ми заговорят за селска идилия. Първия проблем са ограничените контакти, ако не пасваш в стадото може да се окажеш в жестока изолация. Вторият проблем е тежкият и обезличаващ труд, убийствен понякога. Капризите на природата могат да заличат с един замах това, което си градил месеци. Не знам колко от вас са се пробвали да отглеждат "еко" продукция, но мога да кажа, че ако няма хербициди, ще ви изпадат ръцете от копаене и плевене. Ако някой е копал 10 дк царевица през юни, ще ме разбере. Отделно са безкрайните болести по дръвчетата, по зеленчуците. Събиране в кофичка всяка сутрин на колорадски бръмбари от листата на картофите започва да писва по някое време:) И това при положение, че има топла вода, ток, хляб от магазина, купени дрехи. Не искам да си мисля ако се пече хляб, предат и тъкат дрехи, палят огнища.
Третият проблем е донякъде следствие от първите два. Условията на живот и тежката борба за оцеляване правят хората прагматични, примитивни и еснафи. По-лошото е, че в условията на малката общност няма къде да избягаш от "окото на Саурон". Аз лично се наложи да се откажа от карането на колело привечер извън селото, понеже майка ми разплакана ме помоли - цялото село говорело, че съм ходела да се срещам с таен любовник. Също така, познавам части на Стара планина по-добре от хълмовете и поляните покрай родното си село, понеже женската работа е в къщи и е срамота да хукнеш да се разхождаш по баирите... Също си спомням, че като заведох гаджето си на  гости в къщи (бяхме на по 21 години), майка ми категорично го настани да спи на ДОЛНИЯ ЕТАЖ на къщата, в стая от която се излиза през стая, в която спа баща ми! И въпреки това, комшийките разпитваха и поддумваха, да не съм се сгодила и една седмица махалата се занимаваше с това кой къде спал и наистина ли. Комично, но не за майка ми, която живее в тази общност и ако не иска да се върне разплакана всеки път като отиде за хляб, трябва да се съобразява с тях.

Дългичко стана, но това е моето мнение за селските прекрасности:)