Идеята за премиване през 1 част от Ликийска  пътека възникна случайно и нарочно. Това стана на пещерния събор в Ракитово, в началото на септември 2021. Там се запознахме с ИВАН ГАНЕВ /а името му до края ще е с големи букви, понеже има защо/.

И така, през трите вечери на сладка приказка край лагерен огън и маса, с ИВАН разбрахме , че имаме подобни нагласи към разни ходения /и афинитет към не много популярни места/.

После мина половин година и направихме първите походи с групи организирани от него - симпатична разходка до Орцево, в началото на март /с нощувка/, и траверс Амбарица - Ботев /една от детски ми мечти/ в зимни условия.

От двете ходения останах много доволен, а и завързах и полезни връзки….

После мина, време, тестовите походи останаха назад, платихме си капарото и една вечер в началото на април поехме с автобус от София към Истанбул. Бяхме две групи и щяхме да се разделим на летището. Те - за трета част Ликийската пътека, Ние - за първа част с водачи - ИВАН и Тургай /Тургай не е рожденото име на другия водач Митко, но му прилепна плътно и от сега нататък така ще му викам/.

Доста тегаво ми е пътуване с автобус и влак от Варна до Азия и чак в машината на Turkish Airlines    започнах да се ококорвам.

Накратко пътя…

Път до София. Сумрак.
Път до Истанбул. Мрак.
Полет до Даламан. Просветление.

*Олудениз (тур. Ölüdeniz, дословно Мъртво море) — крайбрежно курортно селище в Турция в провинция Мугла, на 15 км от град Фетхие.

Нулев ден.

След кацане в Даламан, двете групи се разделиха за различните части на маршрута и всяка пое по своята.

Преди първото настаняване в Олудениз, спряхме да заредим храна в местен супермаркет.

Аз взех - кашкавал, хляб, бутилка вино и безкрайно дълга телешка наденица ... която тутакси умириса всичко на чесън  /миришеше дори дни след като я бяхме изяли/.

Първото ни хотелче беше симпатично, с много лимонови, портокалови дървета  и гигантски кактуси в двора . Имаше и басейн, дето киснеха и се кикотеха полутрезви англичанки /по-късно вечерта, те  пълноценно скъсаха синджирите... /

Междувременно, починахме половин час, и повечето се натоварихме отново на буса и отскочихме до интересно изоставеното село наблизо /Каикьой/.

Историята му - с няколко думи /на Каикьой/ - след приключване на многобройните турско-гръцки войни през около 1920 г. и заради бежански спогодби, населяващите го гърци /оригиналното му  име  е било Кармелисос или нещо такова/ отпътуват към майката-родина, а заселените на тяхно място турски земеделци* си правят село наблизо.

И сега всичко това има статут на “призрачен град” /бая голям/ и старини и грижливите домакини го поддържат като атракция и си прибират по двайсетина лири за входен билет.

Връщането после до Олудениз проходихме през панорамна пътека и видяхме небезизвестната/Синя лагуна от птичи поглед.

Вечерта хапнахме в ресторанта при хотела, сервитьорите буквално хвърчаха да изпълняват поръчки -  на нас и англичаните, /които крещяха и хвърляха безумни погледи от съседната маса/ а сметката накрая беше приятна и поносима.

Като сме отишли после в стаята,  аз съм заспал като брадва /пътят от Варна до тук не е малко хич/.
Другите ни туристи, будували много, скърцали със зъби и псували британците дето обикаляли под прозорците и ревяли като разгонени жирафи и така до сутринта.

Малко вметки за Ликийския път под формата на цитати от нета :

”Ликия (на латински: Lycia) е древна територия в югозападна Мала Азия. На запад Ликия граничила с Кария, границата минавала по река Аксон (Kirten Dere). На север е граничила с Писидия и Фригия, на изток с Памфилия. Населението се е наричало ликийци”.

"Според Страбон /античен географ/, 23 града образуват Ликийския союз. По три гласа в него имала столицата Ксантос и още 5 най-влиятелни  града: Патара, Пинара, Олимпос, Мира, Тлос.

Другите градове от съюза , които имали един или два гласа били -  Антифелос, Ариканда, Бальбура, Бубон, Кианея, Лимира, Сидима, Симена, Телмесос, Фаселис, Еноанда."

”Ксантос се намира на 40 километра от Фетийе, на брега на река Ешен и е бил столица на Ликийския съюз. Предполага се че първото селище тук е било създадено още през 1200-ната година преди новата ера. Ликийските войски са участвали в троянската война водени от военачалник от Ксантос. Известно е че народът на Ксантос е бил войнствен и храбър. Историкът Херодот пише че по време на войната през 545та година преди новата ера, армията на Ксантос се е съпротивлявала храбро на безбройните персийски орди. Всички жени и деца са били затворени в града след което те са се самозапалили. Останалите живи воини са нападнали врага и са загинали с оръжие в ръка.”

Ликийска пътека. Има достатъчно инфо в нета. Заслуга за създаване на маршрута има англичанката Кейт Клоу. Първи стъпки по трасиране и маркировка - в началото на 90 години на 20 век. Има книги на английски, немски и турски.

* - за седем дни пребиваване тук, разбрахме че местните не отбират много от морски начин на живот /и не желаят като че ли да го правят явно и тъй са  си добре/, риболов, лодкарство и прочее. Прехраната е предимно от земеделие и животновъдство.

1 ден.
Олудениз - Фаралия.
Денят започна със закуска. Снощните дразнители се бяха покрили.
До началото на Ликийската пътека ни закара бусче и това ни спести известна денивелация. После продължихме пешком.

Началото бе бодро. Оглеждахме се често назад, към Лагуната /тая гледка щеше да ни следва поне три дни оттук нататък/. Заради дребния прах, довят от Сахара, тя тънеше в мъгла и синееше мистично.

На една от почивките ни настигна симпатична девойка с малка раничка и широкопола шапка. Поплямпахме си на инглиш /който може/ и разбрахме, че се казва Фарназ и е от Иран. Също, че изучава английска литература в Анкара и пътешества сама.
После тръгнахме всички заедно.

Леко и спонтанно не се разделихме още пет дни.

На  три часа от старта, спряхме в крайпътно капанче. Хората налетяха на местното изкушение - гьозлеме /две палачинки залепени една за друга с лепило от сирене и трева /трева в добрия смисъл - зеленчуци някакви/.
Това всичко се готви на сач.

Аз го пробвах, не беше нещо особено, но трите жени дето го майсторяха - постоянно крещяха и се кикотеха и самия процес на правене и ядене беше космогонно величествен и яко зареждащ /вички  лапаха, викаха с пълни усти и снимаха едновременно и гюрултията беше грандиозна/.

Накрая презаредихме тотал и Фарназ и писна тръгна пред всики. После горчиво съжали, но дотам имаше време.

За нас към Фаралия последва яко и стръмно слизане и една от новите  приятелки от групата /Цвети /получи силни крампи на прасеца.  Като стигнах до нея  - гримасничеше и пъшкаше /явно я болеше много/, а подбедриците и бяха твърди  и болезнени.

Въздъхнах, разделих се с предпоследния ни мипрофен  и отроних на жената две-три добри думи. Изчакахме малко и това хвана дикиш /мускулите се отпуснаха/,  и продължихме нататък.

Надвечер стигнахме къщата за гости във Фаралия. Казваше се „ Montenegro“. Имаше силен интернет и син басейн. Всички бяхме в отделни къщички. Още като влязохме и умирисах нашата на наденицата /после спахме на отворен прозорец./

По някое време се появи и поизмачкана и изплашена Фарназ. Загубила се в древни, сенчести и бодливи маслинови гори, и  там се лутала и обикаляла и накрая я открили местните хорица, които и ни я доведоха..

Девойката повече не се отдели от всички до края /в Калкан/

Вечерята беше в нещо като столова. Зад масата имаше полица с книги, където мернах една анадолска историческа енциклопедия  /заинтригува ме и снимах корицата/.
Храната беше обилна - основното една кюрдска манджа….

Като се нахранихме се прибрахме в нашата къщичка, много от другите останаха да ударат по едно от “който каквото си носи”....

Понеже басейна беше пълен до ръба и водата яко прозрачна, последните ми мисли преди да заспя беха - дали некой от нашите туристи няма да се освежи неволно на нетрезва глава на път към бунгалото, но така и нищо не се чу. Явно са го предполагали и са обикаляли издалеч басейна.

После се отнесох.

2 ден.
Фаралия - Кабак - Фаралия.

Поради недоразумение в организацията, нощувката в Кабак /следващия пункт/ отпадаше и щяхме да отперем тук две спанета / Фаралия/.

Условията снощи бяха повече от прилични и надали някой имаше нещо против.

Но походът остана и заранта към 9 и нещо бяхме на пътеката.

Първо минахме над Долината на Пеперудите
Butterfly Valley (Turkish: Kelebekler Vadisi) .

Долу има и хубав плаж, а отбивката натам е стръмна. Предния следобед с ИВАН бяхме решили да слезем, но мен честно казано ме домързя, а сега като видях отгоре, че плажчето е превзето от бунгала и някакви заведения /достъпът за хора и материали е по море, но явно интензивен/ не съжалих особено.
Затова снимките бяха отгоре.

После пътеката се изви през иглолистна гора и неочаквано … изчезна.
Работата е там, че по брега кипи усилено строителство на черни пътища, стълби, укрепления и множество малки бунгала и всичко това обърква пешеходците. Затова често ползвахме навигацията.

Не след дълго излязохме на плажа, Ак тач /плаж силно казано, това са различни по размери камънаци малки и големи, а морето е синьо, чак накъртва/.

Там беше планирана обедната ни почивка. Докато другите хора си киснеха изморените нозе в морето, ние намерихме някакво барче за гости на местното хотелче и след кратък пазарлък с любезните сервитьори ударихме кой кафе, кой кола, кой още нещо.

Продължаване към Кабак през горски пътеки. Плътна миризма на смърч, морска сол и някакви цветя ни замайваше главите.

Йоана и Фарназ мислят.

В 16.30 бяхме над плажа.

Там някакви хора се мотаеха по пясъка, преминаваха назад напред с раници и без, и една - две глави стърчаха дори от водата.

Прежалих се и аз и ….естествено направих сефтето с подскок и дълдисване. Първата баня винаги ме изстрелва /за кратко - умом и телом/ в  друго измерение, но когато чувството, че те е ударил гръм премине, на тялото  му става леко и приятно във водата.

Радко и Фарназ, примерно, отпраха доста дълго между вълните в сладка приказка , не излязоха към час и накрая дори не бяха посинели.

Към 18 ч. се натоварихме на нашето бусче, чакащо ни в покрайнините на Кабак и цъфнахме отново в “Montenegro ”.

Вечерята мина доволно и ситно.
Басейнът остана втора нощ празен.

3 Ден.
Фаралия – Кабак - Гей.

Тръгнахме от “Montenegro” в 9.20. Целта ни беше село Гей /на картата ми е отбелязано като  Yediburunlar.

Това място, забито високо в планината, сравнително навътре от морето, обещаваше да е интересно.

Понеже официалното тръгване трябваше да е от Кабак, отново се включи бусчето, па и денивилацийка намазахме малко.

В началото пътеката започна доста стръмно нагоре и хората се поумълчаха. Аз походих известно време с Емо и си поговорихме за това-онова.

Сега като пиша, си давам сметка , че по време на похода ни аз….мммм…. съвсем спонтанно и невинно  се присламчвах към някой от туристите /поне до тея, до които се докопах в ограниченото време/ и вървяхме заедно и си мълчахме, а понякога си говорехме и  разменяхме разни мъдри мисли и впечатления. Накрая спонтанно се разделяхме хахахаха...Това ставаше обикновено в рамките на час.

Така до края се опознах почти с всички.

А пътеката … ах пътеката, тя се виеше с иглолистна гора и  покрай огромни канари, морето тънеше в смотаната сахарска омара и рядко се очертаваше парче вода, нос или остров. Нагоре към планината се кълбеше мъгла. Отвсякъде се обаждаха невидими птици и тук там някой буболечка. Миризмата - отново смърчова с мнооого редки нюанси от морска сол /само за чувствителни носове/.
Чудно ходене беше него ден.

На една от почивките забелязах , че на Йоана маратонката е с разлепена до половината подметка отпред.
Тургай преджоби санитарния си запас и закърпихме положението с левкопласт /уникален продукт и всеупотребим, алфата и омегата в потребностите на туриста/.

На друг баир, Фарназ зловещо я заболя глава /каза - мигренозен пристъп?/ . Тук аз се включих с Диалгин /казах и че много силно обезболяващо люкарство, премълчах че най-вече на махмурлии помага/ и после смело продължихме напред.

Спряхме за по-голяма почивка на пункт за самообслужване. Имаше бира, безалкохолни и бутилирана вода, също и вафли.
На едно дърво бе ковнат и ценоразпис в лири.  Взех две коли и пуснах пари в една кутия с дупка /”в Касата “ демек/.

По нататък стигнахме до Алинча /това е някакво село по пътеката/. Местните ни чакаха с дежурното малко заведенийце. Там откарахме към час релакс на гьозлеме, чай и кафе. Накрая нашите хора образуваха малка шумна тълпа за фланелки и разни малки книжки за пътеката /продаваха се в заведението/.

След това продължихме надолу, в посока морето, по стръмни сипеи. Боящите се от височина панически мълчаха. Останалите просто не говорехме. На едно удобно място Тургай събра групата и се зае  да учи хората /някои/ да ползват правилно щеки, по баири , сипеи, и стремителни слизания.. Всички го гледаха внимателно и  ентусиазирано попиваха чалъмите.
Жалко, че баира свърши малко след това.

Накрая излязохме на голяма обзорна площадка с места за седене, пейки под формата на луна, сърце и други приятни малки неща. Там също отдъхнахме, някой се поснимаха. Снимахме се с Ирена и ние в едно огледало. Двойниците ни гледоха ококорено от там, но имаха все още свеж, дори напет вид.

Има Човек на Луната.

После продължихме към Гей /така ми остана това име, а не онова Йедибур...дългото./ през тучни пасища.

Тук-таме стърчаха майсторски разпънати яранги /нещо като нашите бунгала за почивка в МПО.селища/.

Преминахме и близо до големи каменни резервоари за вода.

Накрая влязохме в Гей. Малко, но поддържано село беше, с няколко магазина /единия работещ/ и футболно игрище на което пасяха кози.

Къщата ни за гости всъщност  бяха няколко слепени жилищни контейнера, но майсторски изкусурени, украсени дори и  с големи бани и тоалетни и уютни спални.

Котарак / леко шашав/ -  жител на Гей.

Вечерята /отново/ беше повече от обилна и както винаги към 22 ч. краката сами ме отведоха до кревата. .../ по това време, вече трета вечер “фатално” ми се приспиваше.

Другите, като се нахранили  се събрали около голям огън в двора /запален от гостоприемните домакини /и пяли и пили до късна доба.

Аз подучувах първо техните трели, но те се смесиха, по едно време, с гласа на мюезина от джамията и сред тея фантастични аудиомиксове по някой време съм заспал като пън.

4 ден.
Гей - обстановка - връщане до Гей. С бус до Гелемиш /Патара/.

Тръгването заранта бе чевръсто и весело. Поне отначало.

След около час ходене по черни пътища, спряхме за малка почивка под гигантска маслина. Наистина Майка на Маслините, огромна, необятна, стара безкрайно и с много дебела сянка която приюти цялата група.

След това преминахме през обзорна площадка /прашеца от Сахара все още замацваше мирогледът/ и запристъпвахме през стръмен сипей.

Явно не достатъчно внимателно сме кретали там, понеже още в началото една жена от групата ...може би стъпи накриво /аз не видях пряко случката/ и си нарани левия глезен.

Без никаква паника се събрахме наоколо и много оперативно изгонихме другите жени на равно и безопасно място /с водач и пазител - Твръдко, понеже и той от два дни беше полуконтузен/, Тургай се зае с логистика, ИВАН хукна да търси преки пътеки към път за кола, а останалите помъкнахме щадящо Поли далеч от сипея.

Преди това огледах крака, наместих колкото мога и знам /глезенът беше деформиран, сто процента фрактура, ма си затраях, за да не плашим жената допълнително/ и шинирахме с шина изровена от раницата на Тургай. Вдъхновено намерих в раницата си и обезболяващ прах, разтворих в малко вода и и тя го пое на малки глътки.

Слава Богу - ранената се държеше спокойно, дори примирено, а ние си действахме без излишно суетене, методично дори.
Ако беше почнала да вряка и да се мята, като нищо щехме /поне още някой/ да се свлечем с нея по сипея, та картинката щеше да стане рязко съвсем друга.

След около час и нещо лекичко примъкване, омагьосване и успокояване, малко кандърми и много пот и вода - най-сетне излязохме на безопасно място.

Там ни посрещвнаха двама местни и единия без много приказки метна ошашавената ни спътничка на гърба си и я отмъкна към черния път наблизо. От там я пое автомобила на някакви задействани тукашни  хора и с Тургай и Фарназ за преводач всички  отпарашиха за близката болница.

Ние, междувременно си поехме дъх и с премрежени от топлото погледи, допълзяхме в жегата под Майката Маслина при жените /там разбрахме че и Твръдко от попреди заорал земята с нос на едно място, но за щастие си счупил само щеката/. Него ако трябваше да мъкнем, вече щеше да си бъде сериозно предизвикателство.

После отдъхнахме и лека полека се върнахме в Гей. По пътя за връщане ИВАН ни показа първия ликийски саркофаг в местността а аз се прилепих към Твръдко да  си говорим за тва онова и нищим политиките /на Балканите, в Европа, Света и Космоса/. Оказа се много интересен събеседник  и по повечето въпроси мненията ни бяха съвсем близки.

От Гей ни взе нашето автобусче и ни откара до следващата къща в селото Гелемиш  /до старата Ликийска столица - Патара./

Като пристигнахме, се засякохме с страдалката /преминала през местната Спешна помощ/ убинтована отново и чакаща превоз за голяма болница с рентген и ортопеди.

Ние, след кратък отдих се разходихме до разкопките на Патара /на няколко км от къщата ни/. Там обикаляхме близо три часа и накрая като се върнахме бяхме поизморени, а също и доволно ошашавени от многото разнообразни впечатления през този твърде динамичен и жегав ден.

На вечеря разбрахме, че дружката ни е счупена все пак, и ще лети за България за по нататъшно лечение.

До догодина ?, пак този път - безаварийно!!!

ПП. Аз към 22 ч, след като хлопнах на вечеря чаша вино - бях заел поза ембрион под един чаршаф в нашата стая.

5 ден.

Голям ден !!!!

Днес щяхме да обикаляме околностите само, без голям пешеходен преход /един вид - ден за почивка/.

Заранта, след закуска се отправихме първо към каньон Saklikent.

Той е един от най-известните в Турция и в Европа и когато водата се вдигне над 7 градуса и реката престане да е убийствено бурна - пускат туристи да вървят по течението нагоре с водачи.

В началото дават каски под наем и продават някакви яки силиконови обувки за вода /за който си няма мокри буйки/.

От нашата група се пожелахме 15 човека да поджапаме, разхвърляхме си дрехите, нахлузихме обувките и каските и цамбурнахме във водата…

Пък тя брррррррррбббб……….

Фазите на Йоана.

В началото, среещу течението се придвижвахме хванати за ръце, а на стесненията, и там където беше най-бурно, преминавахме по самостоятелно и турските ни гидове си ни предаваха един на друг.

Аз още в началото изгубих едната си обувка и скоростта ми на придвижване рязко падна /вдигах краката нависоко, за да не ритна някой камък и постоянно се пързалях по хлъзгавото, ледено речно дънно/. Сигур съм представлявал комична картинка /къде е тръгнал тоз сакат чичка/.

Също, на два пъти цопнах с кофража и водата ме повлече, но не бях единствен във вода “по горе от гърдите”.

Нагоре и надолу имах чувството, че вървим страшно много , а има няма да сме изминали около километър общо.

На връщане изгубих и втората обувка и пристигнах съвсем бос. Като спрях да треперя, си огледах стъпалата, нямаше големи поражения и просто два дни после горяха като от огън.

Температурата на водата беше около 10 градуса по мои сметки.

Но вън времето беше топло - към 17-20 градуса.

След приключението седнахме за малко на едно заведение да се стоплим кой с каквото може.

Аз ударих една чаша червено вино и върнах боята и отново навирих нос /на турски ЧВ - кармазъ шара/.

Аз плюс. ?

После се натоварихме отново на буса и отидохме да разгледаме разкопките на друга ликийска столица - Ксантос.

Там почти час и половина обикаляхме около много запазените старини и дори снимах на един от саркофазите - конник пронизващ змей /нещо като нашия Мадарски конник/.

След обяд се върнахме  в хотелчето и след кратка почивка, няколко човека се хванахме и отидохме до плажа. Ползвахме неофициална пътека през града и си спестихме едни лири за вход.

Плажа е огромен, с много дюни и няколко малки рекички. Застрояване практически няма /възстановяват само историческия фар на Патара/.

Вечерта мина бързо и  приятно. Направо профуча край мене.

Направих обичайното упражнение - хранене, чаша вино и заемане на поза ембрион в леглото.

6 ден.

Гелемиш /Патара/ - Калкан.
Последен преход.

Комай единствен който стартирахме веднага пеш. Приятен преход с малки денивелации и много слънце и вятър. След средата водачите избраха крайморската пътека.

Сахарския прах беше напуснал хоризонта и   накрая се виждаше синьото море и няколко острова.

За пръв път видяхме и кораб /ферибот/ който блесна в далечината и пъргаво се скри зад чупките на брега.

Малко преди финала, спряхме до чешма с пейки за обяд. Към водата беше обаче свързана цистерна и скоро от нищото се появи мълчалив местен, който любезно си разкара маркуча и ни позволи да се напием и измием.

Последния обект покрай който преминахме беше акведукта Delikkemer.

Там поспряхме за снимки, Фарназ направи няколко гимнастически/балетни фигури и отново с бусчето си спестихме петте км. до Калкан.

В курортното градче, бързо се настанихме в малък хотел и след глътка въздух и течности, няколко човека плъзнахме връз.
Уличките тук са тесни /в старата част*/ и  има много баири и стълби.
Колкото по-нагоре се качва човек, по е гъмжило.
Обиколихме, повъртяхме се и се върнахме до "къщи".

Котарак в Калкан.

Шарени стълби в Калкан.

Нощ в Калкан.

* - изкуствено стара част, понеже града е разрушен от земетръс до шушка през 1950-те и построен на ново и май  различно място.

На покрива на къщата ни имаше чудна тераса и на нея бичихме айляк до вечеря. /хранене не се полагаше тая вечер в хотела/.

А тя беше в някакъв семпъл ресторант, горе по високите части.

Наблизо имаше голяма джамия, гдето заради днешния празник Байрям? се беше събрал маса народ.

Докато се настанявахме на нашата маса си помислих страхливо, че след молитвата всички тея гладни/и жадни гърла ще се из сипят при нас /но това не стана/.

След като хапнахме, мен отново ухапа сънната муха и преди полунощ бях в кревата. Ирена и тя.

Радко и Йоана отишли след вечеря с другите в някакъв хипарски бар пушили и пили и клюкарствали пак до зори.

На другия ден към обяд се натоварихме на вечното бусче за летището на Даламан и приятната част от екскурзията приключи.

За последно от бусчето.

Еееееххх?

Последва дълго прибиране, още по скучно и тягостно от идването.

Когато след около 30 часа се довлякохме до вкъщи, бехме порядъчно омачкани и унили.

Сега ще я караме, щем не щем на спомени.

ПП. Магията беше, че ... въздушно леко и мило, по време на това ходене се оказахме спътници с много хора /повече от десет?/съвсем абсолютно като нас, на наша частота, с нашия модус вивенди или както там се казва.

Обаче това, кой знае защо, ич не ме учуди.?

ZVENO Ви Благодари?

Малко като скрито рекламно съобщение ми звучи ама нейсе...

Не само ти звучи! Линка е премахнат, защото така или иначе е несъществен за въпроса...

пацо написа:

Само да не види " генерала"!
Шегата на страна , радвам се че сте разпуснали.
Имаше ли някакви  гъби?

Оглеждах за някоя кладница, но за съжаление нищо...
Но пък и ние гледахме да се движим само по пътеката, за да не гепаме някой кърлежче...

Студено е още!

Полезен ресурс, с нюансчета по пътеки които не съм открил другаде:-). N.joy