XENOS::BUSHCRAFT FORUM > Българският Бушкрафт Форум

Бушкрафт, Оцеляване, Примитивни технологии, Туризъм, и Живот с Природата...

Вие не сте влязъл.

#1 17.08.2018 22:28:46

kyshe
Редови
Репутация: 187

От: Русе
Регистриран: 15.03.2017
Мнения: 191
Уеб-сайт

Плаж Свобода

Както някои от колегите знаят след мероприятието на Чернелка с Ники решихме да изкараме няколко дни на един прекрасен плаж-Кара дере. Тези дни в последствие се оказаха прекрасни. Тръгнахме по обяд и  без да бързаме полека приближавахме невероятното място, където щяхме да изкараме следващите дни. Спирахме няколко пъти заради кучето и децата. В един момент звънна колега от форума, който ни е видял на отбивка и пита дали всичко е наред или да се върне да помага.  Отзивчив и прекрасен човек. Аз реших да карам след друг колега от форума, който живее във Варна, но след известно време се оказа, че той няма да се прибира и продължихме сами. След дълго и изморително пътуване към 19часа пристигнахме на плажа. Един от най-красивите в родината. За 30 минути бяхме разпънали лагера и седнахме да вечеряме. Ставаме все по-бързи с разпъването на лагера. Морето беше тихо и спокойно. Знаехме, че идва някакъв циклон и ще мине покрай нас, но това не ни притесняваше особено. Нямаше да е първата буря, която ни връхлита за годините скитане.
Ден втори :
Започнах да изучавам плажа и се оказа, че на няколко места по скалите се спускат малки ручеи вода.  Разкопахме пясъка под скали те и си направихме импровизирана вана, в която да се изстудява бирата. Водата беше ледено студена. Ники направи от бутилка чучур и  имаше вече къде да мием посудата. Извадихме и соларен душ, за да има топла вода за къпане. Стана горещо и се прибрахме на сянка под заслона. Гледахме как се къпят жената и децата, а ние се грижехме за драстичното намаляване на запасите от бира.  Дойде един мъж да разучи местата за бивакуване. Поканихме го при нас на сянка и Ники му направи кафе, а той остави лакомства на децата. В последствие се настаниха на около 150 метра от нас с приятелката си. Много мили и усмихнати хора. В игри и закачки денят започна да преваля, а времето започна да показва характер. Трябваше да помислим за лагера. Разпънахме платнище около шатрите и се окопахме. Издялкахме здрави дървени колчета и укрепихме с тях шатрите и палатките. С друго платнище любезно предоставено от Ники завихме 10 годишната палатка, която 2 дни преди това пропусна вода за пръв път. Стана време за вечеря. Ники беше направил боб, който отново се оказа изключително вкусен, въпреки че изтърва солницата в него. В комбинация с безсолната бира се получи чудесно. Започна да вали дъжд и да духа вятър, но ние се бяхме подготвили. Останахме сухи, и с настроение. Легнахме да спим. Ние в палатката, а Ники под шатрата с Хари. Той също си имаше палатка, но под звездите е най-добре. Леко му завиждах, че остава да спи на открито.
Ден следващ:
Събудихме се с изгрева, а времето беше прекрасно. Пихме кафе и в сладки приказки денят напредна. Очаквахме да имаке гости-Цецо и Надя от София. Ники ходи до Бяла с децата за течни провизии. Аз също ходих с тях, а Деси остана на наглежда лагера. Ядохме сладолед пред магазинчето. Не ние, а децата. Нашето меню беше течно. Всичко друго си имахме. След обяд пристигнаха гостите с малка палатка и шатра със страници. Вързахме я за нашите и я закопахме в пясъка.  Днес се очакваше да сме в окото на бурята. Запалихме огън и  направихме картофки и други благинки на браната. До този момент май бяхме карали само на наденица, пържоли и шишчета.  Всеки се правеше, че не ги вижда и чакаше някой друг да ги довърши. Тайно си мислех, че трябва да стана веган или поне вегетарианец за известно време. Предполагам, че и с другите е било така. Хари се зарадва на ситуацията. Опекохме и едни пържоли, които не можаха да се размразят за Чернелка и ги мислехме за леко съмнителни. Оказаха се перфектни.  Децата още ги помнят. Казваха, че били много гадни и те щели да ги ликвидират. Успяхме само да ги опитаме. Точно успяхме да приготвим достатъчно количество храна и заваля... Силно и дълго. Небето светеше в хиляди различни цветове. Дъждът валеше почти хоризонтално заради силните пориви на вятъра.Една голяма вълна прескочи пясъчния нанос и почти изгаси огъня, но почти... Цецо се грижеше за врчерята, а Ники копаеше ров, в който да се стича водата и да не залива отново огнището. И двамата бяха в 20 сантиметра вода под поройния дъжд и пееха с пълно гъро, а аз го играх фотограф.  Всички си изкарахме супер с изключение на Надя, която май малко се стресна. Все пак и беше първо такова приключение. Децата хапнаха и се посмяха с нас, а бурята не им направи впечатление. Бяха спокойни и весели. Ние дъртите с едно око следяхме дали няма да се скъса някое въже или да се извади някое от укрепваащите колчета. Бяхме си свършили добре работата през деня и всичко беше наред. Единствено в браната останаха малко зеленчуци, но храната беше достатъчно и решихме да не се мокрим заради тях,но за това утре.
Ден трети:
Утрото отново беше прекрасно и след сутрешното ароматно кафе решихме да запалим огъня и да решим какво да правим с зеленчуците в браната. Те бяха полу-задушени заради дъжда от предния ден. След няколко идеи в движение се получи невероятен импровизиран гювеч с приятен леко опушен вкус и аромат на билки и зеленчуци.Добавихме и една консерва месо.  Децата и това не обичат да ядат, но го нападнаха като освирепели. Не, че бяха гладни, но този вкус и аромат... Този път успяхме и ние да хапнем подобаващо, заради голямото количество което се получи.
Ден почти последен:
След обичайните сутрешни занимания ходих до Бяла за някои неща, а и да видя дали на някой му липсвам, че на деренцето няма обхват. Нормалните неща. Занесохме боклука до първата кофа. Опитахме да съберем и чужд боклук. Дадохме на децата по един чувал и ги пуснахме по плажа. Офертата беше 2лева на чувал, а Ники ги почерпи с лакомства по техен избор. Едва напълниха два малки чувала. Просто хората тук са отговорни и не си оставят боклука по плажа.
Ден последен:
Станахме рано и полека започнахме да прибираме това, което беше наш уютен дом последните дни. Не бързахме и не ни се искаше да тръгваме. Посрещна ни прекрасна дъга над морето. Бавно заличавахме всичките следи от човешко присъствие на това девствено и прекрасно място. Точно натоварихме колите и започна леко да вали. Притеснявах се, че няма да мога да изляза по глинестия и усеян с дупки път с натоварената кола, но всичко мина без произшествия. Отидохме до съседното село за обяд. Има една малка кръчма, в която готвят вкусно и цените са добри. Хари си хапна ребърца. Бяхме тихи и усещахме, че прекрасните броени дни на безвремие са отминали.. Просто трябваше да планираме следващото приключение. Не ни се разделяше, но отпуската отмина неусет. Сбогувахме се и всеки пое по своя път. До следващата среща.
По-късно ще има и някоя снимка. В такива прекрасни моменти човек забравя да снима и пази спомена в сърцето си.Сега, когато пиша това отново вали силно, гърми и святка. Бурята вилнее с пълна сила, а аз съм на сухо пред телевизора. Какво не бих дал да бъда отново там сред стихията. Там, където е сърцето.

Последно редактиран от kyshe (17.08.2018 22:36:00)


Достатъчен е един слънчев лъч, за да разсее много сенки.

Офлайн

    8

#2 18.08.2018 09:34:02

desi chobanova
Редови
Репутация: 178

От: Гр. Русе
Регистриран: 22.01.2017
Мнения: 209

Отг: Плаж Свобода

А пък аз ще подплътя с малко снимки tongue
240.jpg

243.jpg

244.jpg

245.jpg

320.jpg

321.jpg

322.jpg

327.jpg

332.jpg

350.jpg

354.jpg

358.jpg

362.jpg

366.jpg
368.jpg

370.jpg

374.jpg

375.jpg

379.jpg

390.jpg

393.jpg

396.jpg

399.jpg

426.jpg

435.jpg

437.jpg

441.jpg

449.jpg

454.jpg

458.jpg

Офлайн

    7

#3 18.08.2018 12:41:49

Niki
Редови
Репутация: 385

От: Перник, но живее в София
Регистриран: 29.06.2015
Мнения: 665
Уеб-сайт

Отг: Плаж Свобода

То вече мина един месец, откакто се върнахме. Та е малко срамота, че се бавя със снимките. Тази година обаче не съм снимал чак толкова много. Просто наблегнах повече на биропиене, почивка, и както вече стана ясно  - укрепване на заслона и защита от природните елементи.

Ден първи

На тръгване от Чернелка - няколко снимки, правени в движение, от колата с телефона.

Колата на Станимир и Деси изобщо не е натоварена...
Kara_dere_1.jpg

Kara_dere_2.jpg

Някой да забелязва нещо необикновено тук?
Kara_dere_3.jpg

Господ гледа и вижда. Той е във всяко едно дърво, езеро, скала. Затова преценявайте какво правите. Всичко се връща - и доброто и лошото.
Kara_dere_4.jpg

Kara_dere_5.jpg

Пристигане на познатото място. Идилия, спокойствие, сбъдната мечта... Какво му трябва на човек...

Kara_dere_6.jpg

Вечерта набързо опънахме палатките и се приготвихме за лягане. Честно казано ми беше доста студено и се намръзнах.  То един вятър... Наложи се да облека ветровката и да намъка чорапи и кецовете, а когато си легнах дори пих един аспирин да туширам евентуална настинка.

Ето и една снимка един час по-късно. Съседите са запалили огън.

Kara_dere_7.jpg

А ние сме скапани от път и се навряхме в спалните чували и заспахме.


Ден втори

Време е за малко удобства. Шатра, под която всеки намира място.
Kara_dere_8.jpg

Има сянка дори и за табиетлийските мезета.

Kara_dere_9.jpg

Една снимка от високо.
Kara_dere_10.jpg

Има една приказка, че колкото по-голям джип караш, толкова по-голям трактор трябва за да те издърпа.

Kara_dere_11.jpg

Шегата на страна, човекът наистина беше закъсал, не защото не може да издрапа, а вероятно заради повреда. Наложи се тракторът да го дърпа до града.

Импровизиран хладилник с въженце, подарено от Наско. Един голям камък и право у ряката.

Kara_dere_12.jpg

Привечер ни е полазила още една шатра.

Kara_dere_13.jpg

И за финал няколко снимки на луната и нейното отражение в морето.

Kara_dere_14.jpg

Kara_dere_15.jpg

И естествено лагерния огън.

Kara_dere_16.jpg


Ден трети

Освен боклуци и парчета дърво понякога бурното море донася и други неща. Горкото делфинче имаше дупка на корема, от която излиза някакво въже. Кой знае с какви боклуци се е нагълтало. Това е един пример до какво довежда човешката немърливост и безотговорност. На другия ден се наложи да го погреба, че морето не пожела да си го прибере а някакви баш-бушкрафтъри го душили и оглеждали за вечеря.

Kara_dere_17.jpg

Kara_dere_18.jpg

Дойдоха Цецо и Надето и се появи още една шатра. Укрепихме и другата с платнище.  Палатките също им трябва защита. Вятърът беше много силен. Очаквахме да ни удари циклона, който удави Гърция.

Kara_dere_19.jpg

Kara_dere_20.jpg

Kara_dere_21.jpg

Въдицата ми. За тежест се ползва камък. Не се оказа добър вариант, а и в тези вълни не става.

Kara_dere_22.jpg

Безгрижие.

Kara_dere_23.jpg

На Цецо шатрата е като апартамент.

Kara_dere_24.jpg

Силният вятър не пречи да се изпекат зеленчуци.

Kara_dere_25.jpg

Kara_dere_26.jpg

И естествено пържени картофи. Морето е прескочило окопа, но като гледам никой не е притеснен.

Kara_dere_27.jpg

Kara_dere_28.jpg

Kara_dere_29.jpg

Марш обратно!

Kara_dere_30.jpg

Куче да си на днешно време...

Kara_dere_31.jpg

И заваля... Но всички са на сухо с пълни стомаси.

Kara_dere_32.jpg


Ден четвърти

Цецо и Надето си тръгнаха и останахме с една шатра по-малко. Но за сметка на това ги укрепихме с платнища.

Kara_dere_33.jpg

Kara_dere_34.jpg

Не липсват и украшения, любезно направени от Деси  и най-вече малката Криси.

Kara_dere_35.jpg

Навсякъде съм разхвърлял дрехи, дюшеци да се сушат, че предната вечер беше голяма влага

Kara_dere_36.jpg

Това беше и последната снимка на палатката. Изсуших я и отиде в колата. Повече ми харесва на дюшека под шатрата. Платнищата пазят от вятъра.

Какво да правим с втората партида картофи, които не успяхме да сготвим заради силния дъжд? Ми хайде под огъня направо с дъждовната вода.

Kara_dere_37.jpg

Kara_dere_38.jpg

След това добавихме зеленчуците, които не успяхме да доядем предната вечер и една консерва месо. Получи се най-вкусния гювеч на сач.

Kara_dere_39.jpg

Kara_dere_40.jpg

Торбите с боклуци, които децата събраха и изхвърлихме в коша в Бяла. То просто нямаше повече.

Kara_dere_41.jpg

Буш-маникюра на Криси.

Kara_dere_42.jpg

Това парче земя съм го заплюл и препикал. Ако ви харесва гледката може да направим сбирка там. Естествено първо трябва да го оградя и изчистя.

Kara_dere_43.jpg


Ден пети

Сварихме ориз, добавихме една консерва от Куман и пак се получи страхотна манджа.

Kara_dere_44.jpg

Kara_dere_45.jpg

Мале какъв облак. Сигурно над Бяла вали и им е гадно?

Kara_dere_46.jpg

След миг се усетихме, че вятърът идва точно от там и набързо прибрахме каквото има за прибиране. Вързахме няколко найлона за защита и затаихме дъх.

След няма и 10 минути пороят валеше над нас. Но на кого му пука?

Kara_dere_47.jpg

Kara_dere_48.jpg


Ден шести

С...с он дъ биич.

Kara_dere_49.jpg

Някъде там вали ли вали...

Kara_dere_50.jpg

Kara_dere_51.jpg

Kara_dere_52.jpg

Kara_dere_53.jpg

Kara_dere_54.jpg

Дъги да искаш...

Kara_dere_55.jpg

Kara_dere_56.jpg

Kara_dere_57.jpg

Изоставено лозе. Този кол прилича на стар гроб.

Kara_dere_58.jpg


Ден седми

Бавно и лежерно събрахме багажа. Обядвахме естествено "При Панчо" в село Горица и всеки пое по своя път.

Къде е по-добре? На нашето място или в тази бетонена джунгла? Не, че не съм ходил и там, но сега някак си не мога и да си представя да "почивам" в този мегаполис.

Kara_dere_59.jpg


Работа ли е, не ми го хвали...

Офлайн

    10

#4 19.08.2018 13:36:56

kyshe
Редови
Репутация: 187

От: Русе
Регистриран: 15.03.2017
Мнения: 191
Уеб-сайт

Отг: Плаж Свобода

И от мен малко снимки.  smile
И си останаха много недоизписани неща за разказване пред огъня.
IMG_20180629_210944.jpg
Наздраве от плажа.


IMG_20180629_170201.jpg
Криси и Хари.


IMG_20180628_210729.jpg
Ники меси. Питките станаха супер.


IMG_20180628_213859_HHT.jpg

IMG_20180627_183816.jpg
Хари си тича безгрижен.

IMG_20180627_184846.jpg


Достатъчен е един слънчев лъч, за да разсее много сенки.

Офлайн

    6
Потребители в тази тема: 0 госта, 0 регистрирани потребителя

Board footer

Задвижван от FluxBB, Превод: Stoyan Stoyanoff