XENOS::BUSHCRAFT FORUM > Българският Бушкрафт Форум

Бушкрафт, Оцеляване, Примитивни технологии, Туризъм, и Живот с Природата...

Вие не сте влязъл.

#1 04.12.2017 22:04:27

Kent
Wee Willie Winkie
Репутация: 355

От: Варна
Регистриран: 17.02.2010
Мнения: 1,386

Да избухнем в хубави места.

Сватбари в мъглата.

Оня ден, решихме да финтираме градския живот за два и колкото помогне Господ дни и стегнахме два малки ранички.  Дада кихна услужливо сутринта в събота и поехме за Кипилово. Този път минахме през Преслав и Ябланово.  По проходчето преди Величка всичко е избацано и лъскаво от към настилка. В мъглата, покрай нас прехвърча сватбен кортеж, от към Върбица за Преслав. Бяха изтървали един червен балон на пътя. Опитах се да го сгазя и за малко не заорах в гюрлюка. В България червени балони трудно се пукат...
Величка -Тича си е добре, ако е сухо.  В Ябланово има голям автосервиз, ако някой страда по пътя.

Малко след 12.40 бяхме в Кипилово.  Още на входа на селото две замислени фигури ни помахаха.  Паркирах в центъра, излязох от колата и  намерих пейка. Там си разкърших врата и кръста.

Скоро пристигнаха и фигурите. Здрависахме се и поехме към пещерата - СВ40М.

Колите предвидливо оставихме под едни дървета, а аз се преобух.  Омръзна ми да лепя кални фигурки на ромбчета и паралелепипеди по педалите на Дада.

Пътя до дупката беше неочаквано дълъг и топъл. Натам ни отне към 40 минути. Вътре още толкова. Назад към 40 минути.....


DSC04019_edited.jpg


DSC04020_edited.jpg


DSC04021_edited.jpg



DSC04047_edited.jpg


DSC04051_edited.jpg




Пещерата е отдавна известна, и въпреки това не е окончателно начупена. Имам предположение, че ще надживее няколко пъти душманите си.



DSC04052_edited.jpg

Като стигнехме обратно под дърветата, автомобилите си бяха там със здраве ключалки. Взехме си довиждане с фигурите и потеглихме към къщетата ни за гости, южно от Котел.

Тъкмо преди сумрака бяхме в Катунище което си бяхме избрали за база.  Хазайката ни увери, че можем да паркираме Дада направо в двора и да не я мислим един-два дни /тук прекалено се предоверих на метеорологичните условия/ и след като се устроихме в бунгалото, слязохме до центъра да хапнем и пийнем.  Това не се проточи дълго и скоро бяхме в леглата.

На другия ден си направихме разходка към ЖерУна  /старата марка на Жеравна/. Има и екопътека, която е тайна откакто „столичаните” от близкия Градец и околности са чофнали табелките. Елементарно познаване на топографската карта подсказва от къде е преминавала тая пътека.


DSC04067_edited.jpg


DSC04072_edited.jpg



DSC04079_edited.jpg




DSC04083_edited.jpg



DSC04085_edited.jpg




DSC04095_edited.jpg









Разходката беше повече от приятна. Намерихме и „Сираков камък” където според преданията деца-сираци се скрили по време на лятна буря и мълния ги изпепелила.

Като огледах камъка, реших че дечицата трябва да са били с размерите на не много едри хамстери. Ирена промърмори, че мълнията може да е била кълбовидна. Нали затова са преданията, хората да си развихрят фантазията...


DSC04102_edited.jpg




DSC04120_edited.jpg




DSC04122_edited.jpg




DSC04128_edited.jpg



Жеруна в мъглата.



DSC04134_edited.jpg



DSC04137_edited.jpg












След тая чучка продължихме към водопада „Куков вир”. Погледа върху разни достъпни карти ни позволи да придобием  представа къде е, и след около час се оказахме на място. Пътя включи само 15 минути трънинг, а останалото беше лежерно ходене.


DSC04144_edited.jpg









Водопадчето с вира са мънички, но много красиви.  Естествено, не успях да направя кой знае какви снимки, щото дъжда зашиба яростно по реката, още щом водопада се показа из-зад един завой в гората.

DSC04146_edited.jpg





Повъртяхме се там и тръгнахме обратно към Катунище.  Докато се връщахме ту валеше, ту се отказваше.


DSC04147_edited.jpg



DSC04156_edited.jpg



DSC04160_edited.jpg


DSC04162_edited.jpg

  Лошото, че едната ми обувка след четири години вярна служба започна да пропуска вода.  Тоест бях мокър отгоре и отдолу.

Не пречеше да вървим да си говорим без да бързаме, а на второто събуване и изстискване на чорап стигнахме кръчмата в Катунище.

След дъжд и студени крака няма по-голям лек от горещо шкембе с всички възможни лютиви молекули, изсипани вътре и две или повече бири.

После мръкна. Но ние бяхме вече в нашето къще.
Нямахме сухи дрехи, затова щъкахме неглиже из стаите. Вън спря да вали по едно време. Изчаках малко и излязох да се порадвам.

Установих, че дъжда е преминал в сняг. Колата беше със зимен камуфлаж, а утре ни чакаше доста слизане по хлъзгав  калдъръм, стръмно до центъра.


DSC04164_edited.jpg

Към 23 часа, след няколко неуспешни опита да си внуша, че всичко ще е наред, угрижен заспах.

Заранта се оказа, че валежът е спрял. Снега беше кишав и отдолу като че ли нямаше от оная гадна ледена коричка. Прекръстих се и подкарах Дада надоле. След пет минути потене,  стигнахме с щастливо до шосето, без да се бухнем в някой дувар или да пропаднем в канавка за вода. Скоро дойде и Ирена. Пихме по едно кафе в кръчмата и отпътувахме към Варна.

Пътя през Котленския – зимна приказка. Само след разклона за Кипилово имаше някакъв страдалец. Колата му без предница /или отпред като хармоника по-реално/, до него полицай с професорска физиономия и кима като Айнщайн, а страдалеца се хили загадъчно и  щастливо.



IMG_20171128_093826-01.jpg




IMG_20171128_093856-01.jpg


IMG_20171128_094006-01.jpg



IMG_20171128_094057-01.jpg


IMG_20171128_094223-01.jpg

Ранени не видях, затова не спрях.


77. Морските кончета винаги пътуват заедно - хванати опашка за опашка.

Офлайн

    10

#2 04.12.2017 22:43:01

Okdalf
Сръчко
Репутация: 802

Регистриран: 10.08.2010
Мнения: 4,271

Отг: Да избухнем в хубави места.

Средата на Октомври се прибирах от Тъжа по този участък след Котел. Пътя е перфектен. Чудесно кръщене за Дада.

Офлайн

    0

#3 06.12.2017 00:11:20

bafama
Редови
Репутация: 32

Регистриран: 01.09.2017
Мнения: 33

Отг: Да избухнем в хубави места.

Браво,професионални снимки!Чудесен усет за красивото!

Офлайн

    0
Потребители в тази тема: 0 госта, 0 регистрирани потребителя

Board footer

Задвижван от FluxBB, Превод: Stoyan Stoyanoff