XENOS::BUSHCRAFT FORUM > Българският Бушкрафт Форум

Бушкрафт, Оцеляване, Примитивни технологии, Туризъм, и Живот с Природата...

Вие не сте влязъл.

#1 13.10.2010 10:24:19

xenos
Modern Abo
Репутация: 591

От: Дивдядово, Шумен
Регистриран: 06.10.2010
Мнения: 5,490
Уеб-сайт

Обучението по Оцеляване в БНА

Стоян Стоянов

Завърза се спор относно подготовката и обучението за Оцеляване, които са получили служилите в специалните части на Българската Армия по времето на социализма. Моля хората, които имат наблюдение, а още по-добре, са участвали в това, да разкажат това, което предполагам ще е много интересно за по-младите.


Shady

Предполагам съществува още такъв сектор на специалните части към Българската Армия [:?]
Знанието е знание само когато е придобито чрез усилията на мисълта, а не на паметта...


ckaiyokar

мисля , че ставаше въпрос не само за времето на социализма , а за времето когато имеше боеспособна армия , което според мен продължи до около 1995-1997 някъде


windwarrior

Не знам доколко е по темата - директора на училището за планински водачи в Черни Осъм ми е разказвал като малък, че про времето на соц-а е служил в някакъв вид планински (алпийски) части, със съответната подготовка. За съжаление човека почина преди няколко години (лека му пръст), и няма как да получа повече информация


Hobo

Не знам, Стояне, защо си мислиш, че само специалните части в БНА са добре обучавани за Оцеляване. Знам, че всички редовни войници, без КЕЧ и строителни войски, по програма се обучаваха на много бушкрафтерски умения. Е, тогава този термин не го знаехме дори, но знанието си е знание. Няма войник от редовната армия на БНА, който да не е бил на летен и зимен лагер. (може би само гранични войски, но пък те напрактика всеки ден си бяха на лагер [:-)] )Там практически е затвърдил придобитите теоретичните знания Само малка част от обучението:

Топография - всичко свързано с работа с карта и компас. Придвижване по местност с и без карта и компас. Ориентиране с и без карта и компас.

Топография някои учеха повече, някои по-малко в зависимост от войсковата им специалност. Но всички бяха обучавани поне на ниво обща култура, достатъчна да оцелеят ако се наложи. Говоря за войниците. Офицерите бяха в пъти по-добре подготвени по топография.

През зимните и летните лагери наред с други общовойскови умения усърдно се тренираше: Палене и потдържане на огън при всякакви условия, устройване на лагер, съответно строеж на убежище за летни и зимни условия. Предпазване и справяне от и с всякакви гадини като кърлежи, змии и т.н. Приготвяне на храна. Усвояване на умения за грижа и потдръжка на облеклото и снаряжението и изработване на временни заместители. Например заместител на обувка, изработване на снегоходки и т.н. Придобиване на елементарни медицински умения за оказване на първа помощ в полеви условия. Оцеляване и справяне със ситуации като попадане в горски пожар и т.н. и т.н.

Може да се изброява още, но се чудя всичко това дали е свързано с бушкрафта? [:-)] Повтарям това го е учил всеки войник от БНА.

Вярно е, че някои успяваха да се скатаят по различни начини от лагерите. Тогава им завиждахме, но сега се радвам, че аз не съм бил от тях и съм имал възможността да науча толкова интересни и полезни неща.

Нашият зимен лагер го отлагаха два пъти защото в периода, когато трябваше да бъде, времето излезе топло. Накрая отидохме. Имаше дебела снежна покривка. Температурите паднаха до -25С през нощта. Въпреки че бяхме на палатки направени от платнища (много дупки имат) никой не замръзна. Нямаше дори настинали. Това говори за добри инструктори. Всъщност това е модерна дума. Тогава не ги наричахме така.

По-младите, поразпитайте бащите си. Много ще се учудите колко неща знаят за бушкрафта, при това от казармата. Само не им говорете с английски думи. [:-)]


windwarrior

Hobo,

Не знам къде и кога си служил, но по мое време (95-97 година, Зенитно ракетни войски) такива неща нямаше. Топография и ходене по азимут учехме само по картинки, за другите неща въобще не е ставало на въпрос. На лагер ни изкараха само една зима, но понеже офицерите ни зарязаха за 3 дена насред едно огромно поле без грам дърво на него, без храна и с по една скъсана палатка на 2-ма души, единственото умение за оцеляване което развихме е как да просим ракия и храна от жалостивите баби от едно сравнително близко село, че да не пукнем от глад и студ [:(]


ops

Да по времето на соца особено в школите подготовката беше желязна. Инициираха се групи за убягване от плен, групи за оцеляване и групи за диверсии. Примерно ни пускаха по едно отделение нейде из Стара Планина и имахме 3 дни на разположение да се приберем в школата /особено зимно време/. За капак ти даваха по 3 консерви и пълно бойно снаряжение и ако те гепят часовите около школата ти даваха по 2 дена арест, а ако часовите не ни хванеха /както обичайно се получаваше/ си отнасяха те арестите. Всичко това беше предружено със изпраштането на една рота да залови "диверсантите" като им даваха само някой инфромации от типа че е имало раздвижване в еди кой си район или са забелязани съмнителни лица еди къде си , демек притиворечиви информации. Уточнявам че нямахме право да навлизаме в населени места. Та обучението си беше съвсем сериозно и мога да твъря, че след финланските и руските обучения това си беше на трето място за европата по качество по онова време.
Другите интересен вариант беше групи за подривна дейност и пратизански действия в планински и градски условия. Особено втория вариант беше много странен от начало а после стана и много интересен. М-да сега си припомням някои хтри дивотии за градското укриване, подривна дейост и убягване от вражеска територия.:))))
Там'с Стояне, че ми припомни за мнинали интересни времена.
Ако имам време ще поразкажа туй-онуй и на какво ни научиха някои стари старшини [:)] Да са живи и здрави още дълги години или господ да ги прости не съм ги виждал от 25 години.


Стоян Стоянов

Е за това говоря хора! Искам факти! Наистина ще ми е интересно. Ама не съвсем военната страна, а тази, по ново му наречена "бушкрафтърска". [:)]

Hobo, смятах, че тая по-специална подготовка е била само за някои специални части, защото тия от обикновените не са ми разказвали такива неща. Примерно баща ми е бил командир на танк и такива неща не съм чувал от него. Кръстника ми е бил парашутист и може да е имало нещо такова, ама също не съм го чувал да разказва.


ops

Аз служих 86-7 година в плевен и 2-ра рота беше специално за такива изпълнени. Всички школници минали от там трябва да са минали по този ред. Аз поне минах. А поради стеклите се навремето обстоятества касаещи турския въпрос тогава много бяха се натопорчили военните да се минат тези видове обучения. Спомням си специалн Добри Джуров беше си довлачил задника за тези циркове.
Да действително има много интересни неща които могат да се споделят относно различни техники за оцеляване в трудни моменти [:)]
Обещавам да наиша някой ред по въпроса [:)]


Hobo

Предлагам windwarrior за награда. Няколко пъти по една бира задето повдигна бойния дух, разбирай настроението, на четящите тази вечер. [:lol:] [:lol:] Аз поне много се смях четейки какво и как е научил. [:lol:] [:lol:]


ops

[:lol:] наздраве по повод високия боен дух [:lol:]


ckaiyokar

Аз бях в ШЗО Хр.Ботев гр.Плевен 92-93 година.Бях втора рота от смесения автомобилен батальон.Командир на ротата беше прословутия Железен Арни.Те така ни и викаха-Втора желязна Арнаутска рота(по името на ротния-Арнаутски и прякора му-Железния)На лагери не сме ходили но строевата подготовка , уставите и физическата подготовка бяха на сериозно ниво.Там разбрах , че мога да бягам.Правехме по 2-3 обилкоки на плаца , някой ако помни да каже колко беше обиколката но със сигурност беше над 2 км и то имаше както баири така и нанадолнища, с по една 20кг тежест в мешките и понякога с противогази.Може да ви се струва че няма какво толкова да научиш свързано с оцеляването но ще ви кажа- това си беше оцеляване.Правихме няколко 30 километрои марш на скока.почти всяка седмица имахме занятия по съседните поля и полигони.От бягането научих как се бяга , как да си пестиш силите , как се диша и още мн.- бяга се с главата не с краката smile-за който се чуди как се бяга.
От занятията по военна психология научих един метод на бърза релаксация.Ползвам го и до днес.Върши чудеса.Тогава знаех от занятията по военно химическа подготовка от кой газ как да се предпазя.Имахме занятия по медицинска подготовка и първа помощ.Там се учиш как се превързва рана , какво тр да правиш ако те ухапе змия и какво да си биеш при раняване , радиоактивно заразяване и различни бойни отровни вещества.Влизали сме в газова камера без противогаз.Пускат газа и тр да си сложиш твоя и да излезеш.Това те учи основно на самообладание в екстремна ситуация.Методиката е подобна на описаната от хобо за напалма.И нас ни палиха но от хеликоптер не са ни заливали.Имахме много изпити с полоси.Повечето преминавахме с пълно бойно.Това те учи как да си носиш оборудването и оръжието така , че да не ти пречи и да не те осакати.Доста неща имаше.Повечето съм забравил.Голяма част са станали нещо като условни рефлекси и се задействат неочаквано в необходимия момент.Така е и с уменията които за 4 години, като ученик придобих в бойните изкуства.За мен най-полезен и , най-използван съзнателно и до днес е метода за релаксация.
Имам една молба.Нека не се заяждаме едни с други.Тук сме да обменяме опит , а не да се класифицираме като такива или онакива.Според мен умението да си хванеш одереш , подготвиш и сготвиш вечерята е умение за оцеляване.То никак не се връзва с "хуманното"(според мен идиотски термин) , отношение към животните.Аз обичам животните , но обичам и да ги ям и нямам скрупули.А относно ловците- мога да ви кажа едно-не съм ловец но именно ловците са причината за съществуването на дивите животни , които самите ловци ловуват.Ако не бяха ловците фермерите отдавна да са изтребили всички зайци , глигани и сърни.Така че моля без обидни квалификации .Особено от типа на "булгар-булгар" , и каквито и да било други термини използвани с умисъл да се обиди който и да било.Иначе тази чудесна идея на Стоян ще се опорочи .
Нека използваме труда на човека с благодарност и уважение един към друг.
Благодаря.


Shady

Като ви чета коментари ми е интересно, но май съм най-малък от съфорумниците [:|] [:mrgreen:] Жалко че за нас няма да има казарма....


ops

Ази бях луд кашик [:lol:]
ckaiyokar ти завари ли лудия майор Станев от кашимерията или само легенди си слушал? [:lol:]


ckaiyokar

Още нещо си спомних- не е било в програмата за обучение в БНА но там го научих:
Давахме караули на Гривица- склад за боеприпаси , за който казваха , че ако се взриви ще отнесе половината Плевен.Печката в караулното беше със запушен комин.Така , че не можеше да се отпуши с подръчни средства.Докато хората които бяха длъжни да го оправят се задействат - (няколко случая които да дадат основание за няколко рапорта , съответно рапортите на командирите преминат по бюрократичната машина стигнат до съответния командир той да разпореди и така да се задейства тромавата машина) нашата рота трябваше да даде няколко наряда там.Аз предпочитах да спя отвън а не вътре на дима.Освен това на 24 часа наряд се полагаха 2 часа за сън преди да отидеш на стойка( да охраняваш на поста си)два часа преди съня си бодърстваща смяна , така този цикъл по 4 повторения.Аз спях отвън през нощта като използвах за сън и четирите часа от бодърстващата смяна..Температурата помня беше -22С.спах с два шинела и една габина-това е много голяма ,дебела и тежка шуба за пост при ниски температури.постилах единия шинел на масата за почистване на оръжието , другия мятах отгоре и габината през глава.Така обаче се събуждах потен вир вода.Разбрах , че това е заради главата.Тя оставаше на студа само частично покрита.Започнах да слагам плетената от майка ми качулка тип нинджа и кепето със спуснати ушанки и спрях да се потя.И до днес спя ли на студено слагам на главата си една шапка тип "идиотка"-тези плетените плитки фесове без пискюли.Така спя комфортно.Иначе се потя изключително много както и да се завивам- много или малко.Топло ли ми е на главата спя комфортно и не се потя.Може да е само при мен но това е техника на оцеляване според мен.
Другото нещо е ТЪРПЕНИЕТО.След казармата неща които преди ми се струваха досадни ги вършех с лекота и дори удоволствие.Необходимо беше да си припомня само колко часове съм похабил там за безсмислени глупости, които не искам да изброявам.(имаше ги в изобилие, но пък те са част от системата за обучение и оцеляване в армията-научих го в часовете по военна психология , а и до днес се прилага тази методика например в турската армия , която е една от най-добрите)


Бушкрафтът е най-първото от всички занимания на хората. И дори по Земята да стъпва последния човек, той ще бъде практикуван!

Офлайн

    1

#2 13.10.2010 10:28:42

xenos
Modern Abo
Репутация: 591

От: Дивдядово, Шумен
Регистриран: 06.10.2010
Мнения: 5,490
Уеб-сайт

Отг: Обучението по Оцеляване в БНА

ckaiyokar

имах приятел - градски от Попово в първа рота при кашиците , но нямам спомен за имената на командирите им , но наистина бяха луди кашици- замяраха се вечер с гранати , под дюшеците имаха патрони за АКМ и КПВТ , понякога не издаваха оръжието в оръжейната а стоеше по цяла нощ при тях , скъсваха ги от тактика , почти всеки ден имаха стрелба или полево занятие , нищо не знаеха за уставите и май бяха втори(след нас ) по строева подготовка
дет се вика луди кашици [:)]


ops

Туй с гранатите беше обичайно. На нас ни направиха тараш точно 20 мин след нова година и от целия корпус на кашимерията бяха изкарали боеприпаси за 4 часова отбрана на целия плевен. Наистина си беше луда работа. А гъбината е нещото което няма да го забравя. След казармата успх да се снабдя с една такава от ротния ми старшина. Ей това нещо е изпитано през годините и мисля че е най-доброто за зимна екипировка. С гъбината може а се оцелее навън при -25 - 30 градуса. Такъв клинч беше на Гривица. А със нея спокойно си полягвахме по замръзналия сняг по постовете [:lol:]


Стоян Стоянов

Колеги, виждам с какво умиление се връщате в спомените си. Интересно ми е да ги чета, но ще ви помоля чат-пат да поглеждате към заглавието на темата и да прецените кое точно е за нея [:wink:]


ckaiyokar

с шинел и гъбина съм спал на пост в самото шзо , горе при танковете Т-34-ките и на гсм-ма , на гсм-ма , ме беше затрупал снега.Събудих се (това е друго умение добито тогава- да спя определено време- виждам колко е часа представям си целия път който стрелката трябва да измине примерно за 1 час и 45 минути и заспивам.Събуждах се на минутата .тогава ми беше много странно и му виках индианско спане)точно преди да ми дойде смяната и се уплаших в първия момент ,като видях само бялото на снега - срещу мен имаше стълб с лампа , а иначе не съм усетил студ.


ckaiyokar

Стояне това да не се изпозастреляте когато наоколо гъмжи от калашници рпг-та и гранати си е умение за оцеляване, макар и не свързано с бушкрафта [:D]
няма да се отклонявам повече, поне не много


wanderer

Да ви кажа и аз за обучението в армията.Служил съм в Парашутната бригада 94-96г.Там действително имаше обучение по оцеляване,правили сме тридневни учения,с групи от по 5 или 6 души не си спомням точно.Пуснаха ни вечерта в Средна гора,придвижихме се по карта около 10-12 километра.През ноща валеше дъжд /беше началото на декември/това беше първия и последния път когато не можах да запаля хубав огън,а носих сухи разпалки и конячно шише с нафта,но валеше из ведро.На другия ден разузнахме някакви цели и докладвахме координатите им чрез радиовръзка.После пак преход и рано на другата сутрин извършихме нападение над вражески лагер/там спяхя началниците/ и така нататък.На зимните лагери копаехме землянки,правихме си снегоходки.Имахме една малка книжка,май беше превод от руски където имаше описани начини за ориентиране,имаше описани доста видове капани,способи за палене на огън май имаше и списък на комплекта за оцеляване.Доста неща научих там и за топографията и то нагледно на терен, а не на книга.Някой който е бил там може да каже,че не е научил нищо,но в крайна сметка ако си искал да научиш нещо имаше такива работи.Сега доколкото чувам от колеги,които са там обучението е доста засилено на тая тема.Книгата на Джон Уайзман от SAS им е основно четиво съм чувал.Учиха по едно време и алпийски способи.
Тези, които не могат да оцелеят сред природата умират от срам.


BPetrov

Привет,
Много яки спомени! Аз съм от глезльовците дето им се размина казармата... Предпоследен випуск дето можеше да влезе. Сега съжалявам, че пропуснах.
Вижам, че доста неща са ви научили. Но можете ли да споделите някой по-конкретен приом... Доста интересно звучи. От снегоходките до техниките за релаксация... Но обяснете по-подробно моля [:)] Тръпна в очакване да прочета!!! Стига да не е военна тайна естествено :Р
Борката


Black Wolf

Как се правят снегоходки (или поне нещо, което минаваше за снегоходки tongue) видях, когато бях в 6-ти клас - във в. "Септемврийче". [8)]

А за релаксацията... В ония години подобни "техники" се смятаха за някакви религиозни източни глупости; малко по-късно руснаците се сетиха и ги пуснаха под името "автогенна тренировка". Че и книжки излязоха. Всъщност някои техники от йога, ама разказани на руски.
Примерно когато започнах да тренирам Киокушин-кай (преди 30 и кусур год.), моите инструктори, които и двамата бяха курсанти последна година в Търново, показваха такива неща, ама не ги бяха научили във военното училище, а техния сенсей от Полша им ги беше показвал...
Тия работи после започнаха да навлизат, когато Юли Абаджиев "създаде" т.нар. СРБ, барабар с цялата психологическа подготовка. Тогава ги развиваха тази работи във военния факултет на ВИФ. Но не искам да коментирам качеството... [:wink:]


BPetrov

Ама на мен ми е интересна самата техника, не детайлите около това как се е развивала и колко е била качествена [:)] Би ли споделил? И за снегоходките ми е интересно...


Nikolay

На мен ми е интересна тая работа с "Палене и потдържане на огън при всякакви условия". Може ли подробности?


Black Wolf

Ами то си е писано по-горе - с шише нафта. [:P]


Nikolay

Да де, а с вестници и бензин се пали и поддържа огън още по-лесно [:)] Въпросът е на какво друго са ги учили?


Black Wolf

Абе и аз мога да ти ратягам цял ден месали за полеви лагери, маршове на скок, богата гама от малоумия на началници и набори и пр. и пр. [:mrgreen:]

Има една тънка разлика. Целта на военното обучение е да победиш врага. Минаваш през определини "природни зони", за да достигнеш врага и го атакуваш. Обаче винаги целта е някакво взаимодействие МЕЖДУ ХОРА. Врагът е И ресурс - от него можеш да вземеш храна, дрехи, всичко необходимо.

Мисля, че ние тук говорим за малко по-различна ситуация, а именно в условия, когато няма хора и единствения ресурс е околната среда.


Hobo

@Nikolay
Не ми е възможно в един постинг да опиша всичко за палене и потдържане на огън във всякакви условия. Някога ще напиша в статия каквото помня. С малко думи идеята е следната. Войниците от БНА бяха обучавани да воюват когато се наложи, а не по разписание. Затова военните си умираха да ни мъчат с учения точно в най-големия дъжд, кал, студ, сняг, пек и т.н. Така си мислехме ние. Сега разбирам, че добре са избирали трудните метео условия, за да ни сложат нещо ценно в манерките.

Та за огъня. Колкото и да е валяло. Винаги има сухи съчки и дърва които горят. Само трябва да знаеш къде да погледнеш и да си ги вземеш. Например изсъхнала шипка, стари лозови пръчки, долните клони на елата и т.н. Никакви нафти бензини и други помощни средства. Ех и ние за по-лесно злоупотребявахме понякога като или си носехме скришом парчета гума, крадната от ГСМ-а, или вадехме от кутийките вакса за обувки. Във всяка мешка друго и да няма вакса винаги има по устав, пък и много следяха за тая пуста вакса старшините. Като чели не можеш си умря с нелъснати обувки на фронта. [:-)] Другото важно е правилно да си избереш място за огъня. Тогава наистина и в най-големия дъжд и сняг гори. Естествено лятото е най-лесно, но пък тогава не ти трябва огън. [:(]

Да кажа, че аз не съм бил в планинска/алпийска рота. Ние тренирахме общовойсково. Най-високо в ниската планина и там, както и в полето винаги се намират дърва за огън. Тоалетна хартия нямаше и всеки имаше поне по парче вестник "Народна армия" в джоба си. Ставаше и за подпалка и за гъзпапир. В краен случай късаш от тефтерчето. По устав всеки войник задължително носеше в горния джоб тефтерче и молив/химикалка. Разбира се и подръчна прахан сме ползвали също.

Такива ми ти работи. И аз имам мерак всичко да опиша, но не знам кога ще е. Потърпи до тогава. Или търси в руските сайтове. Там има вече публикувани много от армейските ръководства по различни дисциплини. Нас ни учеха горе долу същото, разбира се адаптирано за тукашните условия.


Hobo

@Black Wolf
По-принцип си прав за цялостното обучение. Но в много от дисциплините се придобиваха знания и умения подходяши точно за каквото коментираме тук в този форум.

Иначе най-тънката разлика беше в едно нещо дето всеки го имаше. Правеше ни безапелационно убедителни независимо дали му казваха АК 7.62, АКМ или АК47 срещу това нещо трудно се намираха опоненти! [:lol:] [:lol:]


Бушкрафтът е най-първото от всички занимания на хората. И дори по Земята да стъпва последния човек, той ще бъде практикуван!

Офлайн

    0

#3 13.10.2010 10:36:41

xenos
Modern Abo
Репутация: 591

От: Дивдядово, Шумен
Регистриран: 06.10.2010
Мнения: 5,490
Уеб-сайт

Отг: Обучението по Оцеляване в БНА

mechkolis

Докато служих в парашутните (2003) командира на поделението ме накара да илюстрирам един наръчник по устройване на капани (за лов на дивеч и неприятели) мисля че беше някакъв американски наръчник на командоса, та от там доста капани научих. Освен капаните имаше и сума други полезни неща - за направа на укрития, различни възли и разни доста полезни работи. Тъй де доста полезни неща научих, пък и на кадроваците вече ще им е с цветни картинки smile


Black Wolf

Е, след 10-ти ноември вероятно е друго, особено когато започнаха да вкарват стандартите на НАТО.


Hobo

Ние как живеехме без стандартите на НАТО не ми е ясно. [:lol:] И партенки носехме. [:lol:] [:lol:]


mechkolis

Партенките, както и наполеонките, още бяха задължителни когато служихме, както и гребенчето с което незнам какво трябваше да си решем, при положение че ни стрижеха 0 номер (1 номер при специалн а заявка)
А на тва НАТО още му се сърдя, зарад него не позволяваха на Антоновката да прави полети и не успяхме да скачаме в казармата... да ги е...


hiron02

Аз ще се постарая да не изпадам в мили спомени от Плевен и Асеновград.Дано да бъда полезен.

Колкото и да звучи тревиално но понякога малките подобрения и промени например на дрехите правят живота по-лесен.За едно такова нещо дори се пее в една стара войнишка песен:"Ако ти погледнеш войнишкия шинел -ще видиш как се шият копчета със тел"Това си и самата истина защото конците не издържат протриването на металните копчета и се късат точно в най -неподходящия момент.За целта се използа тънка и гъвкава ,желязна тел не стоманизирана.Шие се няколко пъти като обикновен конец а след това двата края от вътре се усукват ,отрязват се късо и края се забива обратно в плата за да не боде.

Другото нещо което мисля ,че трябва да може да прави всеки ,който го тегли на приключения или му се налага да оцелява, е да може да навива партенки.Започнах да се готвя за това една година преди казармата.Баща ми разказваше как са страдали като новобранци с наранени крака и дори някои са получавали инфекции и са лежали в бацилника(лазарета).Казах си ,че няма да допусна това и накарах баща ми да ме научи да си навивам партенки.

Почти цяла година ходих с високи обувки и партенки не само в планината но и в града (малко преди да ме вземат).Не казвам ,че са били кой знае какви усилия но когато ме забраха в Плевен и по цял ден набивахме крак на плаца с тежките си подковани обувки ,за мен нямаше никакъв проблем докато народа пререва и някои ходеха дори известно време с чехли.Тогава все още не се решавах да слагам партенки ,защото все още не можех да ги навивам бързо ако ни вдигнеха по тревога а и ставаше страшна блъсканица.

В школата не видях никой от нашите да носи партенки.Когато ме преместиха в Асеновград изведнъж попаднах в царството на партенките.Дори видях как един от старите демонстрираше на новобранците как може дори да марширува по коридора без да му се развият на краката(без обувки).Аз също веднага захвърлих чорапите и минах на партенки.Правехме ги от бракувани чаршафи.Лятото с чисти крака и партенки се чувстваш отлично дори когато е горещо и предпазват от попадане на пясък-ако са навити добре и обувките не хлопат.Съществува дори проста техника как при тревога ,бързо да ги сложиш на краката си ,да обуеш обувките и да бягаш навън.После когато намериш малко време вече ги оправяш защото ако са сгърчени и убиват скоро ще излезеш от строя.

Цялата тънкост на носенето на партенки е в стегнатото увиване ,като не се допускат никакви убиващи ръбове и трябва да пазят крака добре от обувките.Най -добре е да се дерат от памучни ,гладки чаршафи.При дрането (а не рязането)най -лесно се подържа права линия.По краищата по никаккъв начин не се поръбват за да не убиват.Размера се подбира опитно според крака като е по-добре да са по-големи за да се задържат по здраво.Някои дори използваха допълнителна лента от същия плат (като тесен бинт)за да доувият отгоре и да завържат по-здраво.

Съществуват различни варианти на увиване но всеки трябва сам да подбере своя и да го прави винаги по един и същи начин за да го доведе до автоматизъм и дори пиян или сънен (дори да не помни как )но пак да го прави добре.

Позволих си да бъда по-обстоятелствен но това е защото времето минава бързо и всяко ново поколение все повече ще се отдалечава от тези неща ,а може и да се мъчи да ги преоткрива отново(както ние с рецептата за обработка на прахан).Нямах късмета специално да ме обучават в техники на оцеляване.Работа с карта и компас научих в Плевен но защото беше част от специалноста ми.Тези неща ми бяха безкрайно интересни макар ,че по тези времена картите бяха секретни и се подписвахме за всяко листче .Даваха ни ги да работим и след това ги прибираше един от нас специално назначен и после ги носеше на съхранение.Сега не е никакъв проблем да си свалиш от Интернет карта(макар и старичка) и да я копираш на цветен принтер.След това отделните картни листове се изрязват по особен начин и се подлепват и сгъват. Разбира се ,че не е необходимо да си направиш цял чаршаф а само на съотвентния район който те интересува...

Казармата влияе различно на всеки (някои дори психясват)и това не винаги се дължи само на условията а на умението бързо да се приспособяваш,да се скриваш в анонимната група,да не стърчиш ,но и да не забравяш ,че не целия свят е казарма и никога да не се смачкваш.Много често голяма част от това което си принуден да правиш ти изглежда глупост,абсурд ,но като краен резултат те е научило на нещо (ако не си си останал теле което само са гонили насам натам).

Научаваш се да се грижиш за себе си ,да търсиш автоматично по-защитеното място ,да предвиждаш опасностите ,да бъдеш изобретателен.Понеже там рядко си сам (освен на пост)трябва винаги да мислиш и за другите.Да си част от тях но винаги да имаш и собствено мнение (което най-често да пазиш за себе си ).Да не си "тънкообиден",да не се "хващаш за думата" ,да не спориш за глупости.Нека времето докаже правотата ти.

Признавам си ,че се увлякох макар ,че ми се искаше да съм строго конкретен.За сега толкова .Сещам се за още доста неща но може би друг път.


Hobo

+1
hiron02, едва ли може да се каже по-добре!!!


BPetrov

Привет,
на мен ми харесва. Аз не съм бил войник и искам да се науча да правя и ползвам партенки. Просто за всеки случай, за шоуто и щото ми е интересно.
Мога ли да те помоля да споделиш как става?
Поздрави!
Борис


Hobo

Написал съм статия точно по въпроса. Има и снимки. Изчакай малко ще я публикувам скоро.


BPetrov

[:)] Златен! Чакам и чупя пръсти от нетърпение! И докато не си я завършил - И ВИДЕО! [:)]


hiron02

Днес случайно попаднах на този руски сайт и понеже BPetrov се интересуваше от навиването на партенки изпращам адреса.


jordanov

Привет на всички и за много години!На теб Стояне голямо браво за чудесния блог, има много полезни и интересни неща. Отдавна се канех да се включа ама дискусията за БНА-то ми даде як тласък! Веднага правя уговорката-всичко зависи от това къде си служил при какви командири и с каква нагласа си отишъл там. Аз я карах в Нови пазар, Вътрешни войски специалност мотострелкови, 85-87г. Бяхме момчета от Сев. България и София с ниво на интилигентност от много ниско до много високо, но после в колектива всички луфтове се обират, пък и като ти се случи след 6 часа тичане при 37-8 градуса някой нискоинтилигентен келеш да ти даде манерката си да изпиеш трите глътки миришеща на алуминий вода някак си нещата се избистрят. Ся за обучението-започва от втория ден с формиране на навици по поддръжка на: външен вид, облекло, обувки, снаряжение, битови помещения.Аз си мислех че няма да имам проблем ама само си мислех, а пък имаше момчета дето не бяха виждали вакса и не бяха оправяли легла, е после нещата си дойдоха на мястото. Всеки по устав трябваше да носи:гребен/според мен излишен/, тефтерче, огледалце ,химикал/и сега си нося/, ножка/и сега си нося/, носна кърпа платнена/и сега си нося/. В кепето-2 игли с 1-2 метра конец бял черен. Обучението по шев бе гениално просто-при сутрешен личен преглед/зимата е тъмно по това време/ отдельонния ти къса якичката или 1-2...копчета и ти дава 1 минута да се приведеш в опрятен вид и да се върнеш в строя, след няколко упражнения р-тът е впечатляващ!! После ни разрешиха за аварийно шиене на копчета да ползваме безоп.игли или халки от сигнални ракети/и сега една ми виси на ключодържателя, а преди няколко години с нея заших аварийно копче на едни дънки/. Шил съм брезента на ГАЗката при скорост 60-70км/ валеше дъжд а пък старите искаха да им е комфортно [:lol:] [:twisted:] Оттогава шев с/на всякакви материи/материали ми е просто забавно занимание. В процеса на обучение по разните му там занятия започнахме да усвояваме: ориентация, работа с карта, компас, оказване на домедецинска помощ и всякакви такива. Научихме се да палим огън при всякакви условия/дъжд, сняг до коляно/ нямаше чакмаци и магнезии, ама разбрахме че кибрита трябва да е сух! А пък имаше момци от София дето си казваха че не са виждали печка на твърдо гориво /при късния социализъм твърдо гориво се ползваше само по селата/.Физическата подготовка-3 км крос по всяко време на деня при всакакви условия/нормативът за отличен май беше 12 мин/ си е отлично физ- и психоупражнение, марш на скок с носене на ранен другар :oops:, пеши преходи-20-25км/5 часа /тогава се научих как се пие вода/. Вдигането по тревога-нощем при пълна тъмнина и максимална тишина се обличаш, обуваш, вземаш каквото трябва да вземеш и на десетата минута и последният трябва да е в камиона/след години при едно земетресение в Свищов навика проработи/. След това ни откарваха в една гора край едно шуменско село и там всяко отделение се построяваше десетместната палатка за норматив при мрак и тишина. Ами стоенето на пост прав и буден с 10 кг снаряжение 2 часа при всякакви условия-вятър, студ -20, пек+40, мокър, недоспал, полугладен си е много добро психоупражнение както и да го погледнеш. Две години съм носил въшкарници, кубинки, лятос партенки, зиме вълнени чорапи плетени от баба ми, имал съм случаи по 26-7 часа не съм си свалял обувките-еми оцелял съм. Научиха ни всяка вечер да си мием краката със студена вода и при най-малка раничка-мазане. В поделението имахме само студена вода веднъж седмично на градска баня ако си наряд-губиш [:P] имал съм случаи 3 седмици без баня-еми оцелял съм. Имам няколко януарски нощувки при много минусови температури в гората ама не е голям зор. Ако пък знаеш в такива условия как избуява бълг.техн. гений-то не бяха бързоварчета от бръснарски ножчета, походни нафтови печки и какво ли не. Втората година бях командир на отделение, там пък какво съм научил за психологията на личността и групата и сега ми е от полза/работя повече с хора отколкото с машини/ ама това е друга тема. Почнахме алпийска подготовка някъде по шуменското плато с инструктори от пожарната, беше супер гот ама само два-три дена ,че ни измислиха друга програма...Там съм свикнал на самодисциплина, самообладание и трезва оценка на ситуацията. Двадесет месеца не бях излизал в домашен отпуск-еми оцелял съм. И сега съм привърженик на наборна служба до 6-8 мес. с интензивно обучение/имам син на десет години/. Стояне първата година стреляхме на Дивдядово, втората на Памукчи ако имаш снимки оттам пусни да видя че повече от двадесет години не съм ходил там. А пък оцеляването е въпрос на психология-през ВСВ един руски летец Маресиев е оцелял след сваляне 18 дена в зимна гора с негодни крака че даже се е върнал на протези в строя- те това му викам Оцеляване. Поздрави на всички и успешна година!


Христо Дипчиков

Офтопик, за да не стартирам нова тема, тъй като в тази се вкючва част от въпроса ми!

Какъв физически тренинг е нужен преди едно излизане в дивото!В смисъл освен нужните качества да оцелееш, не може просто така да се отиде.Нужни са поне 1-2 месеца по-усилени упражнения за такива начинания (предполагам и не вкключвам хората трениращи ежедневно)!Вие какво точно правите?


windwarrior

Никакъв физически тренинг не ти трябва [:)] Трябват желание и добро настроение. Аз миналия уикенд направих еднодневен поход с навехнат 1 седмица преди това глезен - нищо, оправих се [:)] А водя доста заседнал начин на живот, и за последно като се мерих бях близо 103 килограма [:(]


Hobo

Има разлика дали го правиш в БНА или в цивилния живот. [:)] В БНА натоварването беше жестоко и преди да влезе човек в час доста месеци беше на ръба на оцеляването без дори да подозира, че командирите постепенно вдигаха летвата.

В цивилизацията никой не те гони за никъде. Има една група туристи, които търсят самодоказване и още щом наближат планината хукват в свински тръс, та да видим колко са пъргави. Останалите вървят и правят всичко с темпото, което могат или им е приятно. Без да ги интересува кой за какво и пред кого се доказва.

Единствено необходимо е човек да си знае темпото и на тази база правилно да си състави маршрута, за да не замръкне на непредвидено място. Например далеч от хижата или не стигнал обратно в града в планирания час. Затова добре е в началото да се правят еднодневни излети с различно тежка раница. Например 15кг в раницата нищо, че излета е еднодневен. И да се види какви са ни възможностите. По-добре е човек да се подцени, отколкото да се надцени при планиране на часовете за преход от хижа до хижа.

При движение в група важно е хората да са горе долу с еднакви възможности за бързоход. Казвам бързоход, защото познавам слаби и пъргави хора, които ходят като охлюви и други, по-обемни, бързи като светкавици. [:)] Ако не са съвместими по-бързите се дразнят, а по-бавните се изморяват, бързайки да не изостават.

Това е за туристи, които правят преходи. За трениране на бушкрафт е още по-лесно, защото движението е малко, само докато се стигне до предварително планираното място за бивак. После се прави лагера и започва занимание по палене на огън, готвене и все такива бушкрафт неща. Прочети на Стоян статиите за Шуменското плато и Русенски лом. Той прави точно това.

Най-трудно е да си намериш другар с твоите интереси. Още по-трудно е да си намериш такъв с твоите интереси, сходен характер и еднакви с твоите физически възможности. Другото да не те притеснява. И най-кекавия може да излезе в дивото и да направи преход. Само, че ще му отнеме повече време.


Христо Дипчиков

До windwarrior:На килограми си приличаме, но на мен още не ми достига достатъчно хъс за да тръгна в тоя студ.Като се постопли тогава ;)Всъщност тренировката е много важно нещо преди всяко извънградско изживяване, тъй като причина за много злополуки са такива разтягания на сухожилия и изкълчвания, които са резултат от нераздвиженост на мускулатурата!
До Hobo:Изключително трудно е да се намери 2-ри човек, който за човек като мен е задължителен.Миналата есен си направих пробно походче (х.Здравец-Пловдив) сам, и хич не е забавно, а за по-дълги походи е нужен 2-ри за да се раздели багаже поне.

За тренировки говоря за цивилни хора като мен и обкръжението ми.Тъй като е отменена казармата ми се премахва всякаква възможност за придобиване на тази самодисциплина, която е нужна на един мъж.Съответно и за това искам да се поорганизирам - бягане (за издръжливост), фитнес (за улесняване туристическата дейност (пренос на товар, т.н.) и не на последно място се подготвам психически от половин година с блоговете на Стоян и съответно Беър Грилс!


Бушкрафтът е най-първото от всички занимания на хората. И дори по Земята да стъпва последния човек, той ще бъде практикуван!

Офлайн

    0

#4 13.10.2010 10:41:49

xenos
Modern Abo
Репутация: 591

От: Дивдядово, Шумен
Регистриран: 06.10.2010
Мнения: 5,490
Уеб-сайт

Отг: Обучението по Оцеляване в БНА

jordanov

Задължително бягане на дълги разстояния /3..10/км по всяко време при всякакви условия на пресечен терен. Ако можеш включи качване на стъпала под товар/10-20/кг. В бита използвай само студена вода /две години съм бил на такъв режим за бръснене,миене,пране/ действа добре [:D] и за следващата зима си готов. С Беър Грилс не си губи времето и не му подражавай-например на студ и вятър слагай нещо на главата,че оттам най-изстиваш,гол и бос по лед не минавай,че много реже като се начупи и от локва вода недей да пиеш. Успех


mincov

Много добра тема сте захванали и като изключим неволното залитане по спомените от казармата/което е простено на всеки който е бил в армията:)/,може да се извлече доста информация.Не знам кой къде е служил ,но моето мнение е ,че много зависи войсковата специалност и длъжност и от там дали е преминал някакво обучение.Аз съм бил свързочник и като такъв освен морзова азбука ,работа с радиостанция ,приемане и предаване друго не са ме обучавали.Това като специална подготовка.Иначе всички минавахме стандартно обучение-стрелба,физическа подготовка/макар че ФП ниправеха най вече когато сгафехме нещо и решяваха да ни гонят по устав/ Останаилите неща който се споменават по горе в различни мнения по темата ,като оправяне на легла,вещи за сутрешен преглед не ги обсъждам,тъй като не виждам връзка по темата.След 9 месеца в свързочна рота ме изпратиха в разузнавателна.Там момчетата които ги обучаваха ,като разузнавачи имаха обучение по топография,работа с карта,ориентиране по азимут,ориентиране без компас.От там съм запомнил приказките на ротния за посоката в която се поставят кръстовете в гробищата,за означенията на картата./любим въпрос му беше например какзо означава числото 300 и буквите КМ отстрани написани до някое населено място.Всички правехме грешката ,че това са километри до населено място.А то било друго КМ означавало че в населеното място има кметство , а 300 броят на къщите./Така ,че моето мнение е ,че някаква по специална подготовка са имали само някой специални подразделения ,десантчици,разузнаватели роти,алпийски роти .Останалото е просто общовойскова подготовка и няма нищо ,като специални умения за оцеляване.Всички сме били на летни и зимни лагери,на студ ,жега,прал ни е дъжда,не сме спали като хората с дни и сме оживели,но това освен ,че те прави по издържлив друго няма.
И аз съм чувал това което беше споменато по горе в едно мнение за това че те пускат в определена местност и ти трябва сам да се ориенитарш и прибереш,като никой не успее да те залови.Това специално са ми го разправяли за десантчиците-като част от обучението им в БА.


Hobo


   

Mincov написа:

    Останалото е просто общовойскова подготовка и няма нищо ,като специални умения за оцеляване.Всички сме били на летни и зимни лагери,на студ ,жега,прал ни е дъжда,не сме спали като хората с дни и сме оживели,но това освен ,че те прави по издържлив друго няма.

Човек като усвои нещо и му се струва много лесно. [:)] Умението да се оцелее се състои от много на брой простички умения. В това се състои и цялото обучение. Да се усвоят тези умения. В казармата ги довеждаха до автоматизъм.

Понякога даже не съзнавахме, че всъщност това е обучението по оцеляване. По-важното е, че след служба човек е в пъти по-обучен от неслужилите да оцелява в екстремни условия. Дори и да не го осъзнава.

В специалните части учеха много повече неща, но и службата там беше много по-тежка! [:)]


Black Wolf

Преди няколко дни гледах една книга за историята на парашутно-десентните части в България, от създаването им до началото на "демокрацията".
Имаше и за обучението им, и за тези занятия с "игра на гоненица" с милицията. Абе имало е някакво обучение, ама ако мислите, че е било като в SAS, в руския спецназ или при тюлените - не е било баш така май. [:P] Има страшно много МИТОЛОГИЯ около тези неща, вкл. и при споменатите чуждестранни части.
Е, навремето имаше едни руски филми - "Зона на особено внимание", "Ответен удар" и пр., та там яко се рекламираха тези работи. [:mrgreen:]

Затова лично аз се интересувам главно от нещата около "оцеляването", които правят различните "примитивни" народи, които ежедневно са били в такива условия, в течение на векове и хилядолетия. При тях това наистина е изпробвано на практика. [:wink:]


Стоян Стоянов


Понякога даже не съзнавахме, че всъщност това е обучението по оцеляване. По-важното е, че след служба човек е в пъти по-обучен от неслужилите да оцелява в екстремни условия.

Сега като се замисля как обяснявам някои основни принципи и умения в Оцеляването на баща ми и някои негови връстници (част от които и в по "специалните" части)... И съм сигурен, че те не са единствените служили (при това в така хвалената социалистическа армия), които биха допуснали елементарни грешки... А съм неслужил... Това "в пъти" е малко пресилено.

С две думи: да не започваме пак спора за "служили-неслужили". Подценяващо е някак спрямо втората група. Човек или знае, или не.


Black Wolf

И аз мисля така, но на хората от едно малко по-старо поколение им е винаги мило да се сещат за казармата. [8)] Имаше еднв период, когато като седнеха мъже на маса в един момент неминуемо разговора стигаше до казармата. [:mrgreen:] Напъследък като че ли не се случва много често.
Освен това младите хора вече са от поколение, от което много хорате са ходили в казарма, а даже през последните години няма и как да ходят. Тка че всеки сам си изработва някои умения.
Между другото, "цивилния" живот (;имилизацията [:P] ) от година на година вече става все повече и повече такава джунгла, че изисква съвсем други умения...


slu4ajna

Аз в казарма ясно е че не съм ходила, но едно време имаше нещо, наречено НВО - начално военно обучение. И в края на 10 клас се ходеше за един месец на лагер с военно обучение. За зла участ моят лагер беше точно лятото на '89 година, когато беше възродителният процес и цели села около Силистра бяха опустели, така че нас ни изпратиха да прибираме реколтата от малини в едно близко село.
Не се научих да стрелям и да хвърлям гранати, научих се да ходя да пишкам вечер с шапка, че като те върнат от средата на пътя да си я сложиш е много гадно. Роптах безсилно срещу тъпотиите на военните, козирувах сред малините с кофа в ръка, когато ротният(ака Митко Звеновода) минеше.

НО! В крайна сметка се научих да се обличам за две минути.
Това беше приносът на БНА в моите умения за оцеляване:)


windwarrior

Не че нещо се заяждам, ама възродителният процес беше '84 - 86 та години, жена ми е българска туркиня и си го спомня доста ясно. 98-ма нямам спомен да е имало такъв, пък и НВО-то го махнаха доста по рано:) Предполагам си се объркала де.


slu4ajna

ъф 89 имах превид:) Даже успях да го редактирам преди да ми изтече времето;)
То тогава всъщност не беше възродителния процес а голямата екскурзия, когато цели села заминаха за Турция.


jordanov

Ето Случке баш за това си говорим тука-за дребните неща които едни 18-19г. момчета и 17г. момичета са научили тогава и които в определена съвкупност в даден момент стават много важни /а в ония години и Интернет нямаше даже big_smile/ Ако ти си се научила да се обличаш и обуваш за две минути кажи едно благодаря на командирите щото едва ли и половината от тука пишещите го могат. А ако някой го интересуват тъпотиите и простотиите там то някой от старите кучета тука да пуска отделна тема че да има на какво да се смеят младите бушкрафтери. Между другото!! Простотии /от цивилна гледна точка/ е имало и има във всяка армия, винаги! Във Вермахта са му викали мунщровка, в руската-дедовщина, в турската и Чуждестранния-и там има, не знам как е при швейцарците на папата, ама сигурно и те бутат масло от време на време.Преди време в Англия се вдигна много шум когато изтекоха кадри как в една елитна част чисто голи новобранци се млатят до кръв пред сержантите, да не говорим за оная американка в Ирак какви ги вършеше. Така че и тези простотии помагат на оцеляващия да оцелее в дадена ситуация-цялата тази философия е описана от Ерих Мария Ремарк в "На Западния фронт нищо ново".


slu4ajna

Впрочем, аз това за обличането го казах съвсем сериозно и го смятам за много ценна придобивка, особено като за жена:) По въпроса за "безсмисления гърч" мнението ми се промени, след като четох една книга на Карлос Кастанеда, в която той смята, че "малките тирани"(каквито са и разни старшини и стари войници и всякакви тормозещи командири) всъщност са голям подарък за "този, който е поел по пътя на воина". Те му помягат да намери свръхсилите в себе си и да се изгради като личност, устоявайки на издевателствата им, както и да бъде "безупречен".


jordanov

Ааа ама ти съвсем не си била случайна! С коментарите си даваш прекрасен пример как трябва да се чете и обсъжда дадена тема. Кастанеда не съм го чел но се сещам поне за още две-три книги от сериозни автори където нещата са обяснени както трябва. Поздрави


Nikolay

Напоследък чета спомени на хора, който са участвали във войната с Румъния през 1916 г. и излиза, че дори да си абсолютно неподготвен основните неща се научават доста бързо.

Естествено на никой български войник или офицер не му се е налагало да оцелява(да си лови храната сам, да търси вода и т.н.), но пък повечето войници са можели да си направят елементарно убежище, да палят и поддържат огън, да си поправят дрехите... Явно неволята наистина учи.

Dip4ikov, единственото, което ти трябва е желание. Вярно ако тръгнеш да качваш Мусала пеша малко тренировки няма да навредят, но пък не е задължително в началото да започваш с нечовешки походи. Горичките, ливадите или хълмовете около мястото, където живееш също са "диво". Можеш да започнеш от тях, а като се почувстваш готов тръгвай и на по-сериозни походи. НА моя пръв излет в "дивото" бях екипиран с яке, телефон и портфейл. Нямах дори шапка и ръкавици, а беше началото на март, но реших и отидох и от тогава няма спиране [:)]


windwarrior

Пропускаш че 99% от воювалите през 1916 година са били селски момчета, за които това на което сега му викаме оцеляване си е било просто ежедневие - напр. да си намери вода или да си построи подслон от дъжда докато пасе козите [:)]


Nikolay

Прав си разбира се, но щом едно козарче може(с цялото ми уважение към козарчетата) значи не става въпрос за ядрена физика и всеки може да се справи. Както казах по-горе, трябва само желание.


Бушкрафтът е най-първото от всички занимания на хората. И дори по Земята да стъпва последния човек, той ще бъде практикуван!

Офлайн

    0

#5 13.10.2010 10:47:02

xenos
Modern Abo
Репутация: 591

От: Дивдядово, Шумен
Регистриран: 06.10.2010
Мнения: 5,490
Уеб-сайт

Отг: Обучението по Оцеляване в БНА

cat

Николай повярвай не всеки може да се справи. Намирали сме хора в закъсали коли които казват " Немога" предават се и стоят вътре без да направят никакъв опит за измъкване ако ги оставиш ще умрът от измъзване. Извинявам се че не е по темата


Nikolay

Така е, но си мисля, че тук става въпрос по-скоро за липса на желание и мотивация. Вярвам всички ще се съгласим, че когато "ножа опре до кокал" човек е способен на невероятни неща. По едно от дискавъритата имаше поредица(не и помня името) за хора, които са си чупели краката, били са затискани от скали и въобще случвали са им се ужасни неща и въпреки това тези хора са намерили начин да оцелеят.


cat

Да така е,не случайно всички експерти говорят за волята за оцеляване


Hobo

Предполагам windwarrior под козарче има в предвид вече научен и добре обучен младеж за живот сред природата. Предавало се е от баща на син.

Не, че сега компютърното поколение няма да усвои тези познания. Ще, обаче трябва тепърва да се обучава. Докато овчарчетата и козарчетата са отивали войници вече научени и обучени точно на тези умения.


BPetrov

Еми то тея години... служба не остана... УВО УВО [:)] аххаха

Според мен нещата не са черни и бели [:)] И всеки е изживял нещата си по различен начин - по добре да ни разкават истории от казармата, отколкото истории от фронта.

Пък за да има оцелели от фронта се иска и добра подготовка. Аз лично мога да дам идея - да се създаде гражданска организация по модела на Гимнастическите дружества. Само така ще може да се поддържа бойния дух и дисциплината, която и аз нямам в момента. Но за разлика от казармите, тези организации са доброволни и не е имало изцепки. Говорим за дисциплина по немски и хигиена и мн. други неща дето не всеки български кашик притежава в момента.

Предпочитам да има такива организации, щом няма войска.
И бойскаутска организация по модела на американските ще е полезна. Не само компютрите и чалготеките [:)]


georgetg

Така, много се колебаех въобще дали да взимам отношение по въпроса. Защото спорът е абсолютно безмислен и извън контекста и идеята на форума. И следователно - спам. Не е важно кой е прав и кой крив, защото абсолютна истина НЯМА. Тя е едно имагинерно понятие, което всеки разбира по различен начин, определен от неговите опит, среда, възпитание, обучение и т.н...
...да не говорим, че има разлика между цивилно и военно "оцеляване" - най-малкото заради крайната цел [;-)] Казвам го, защото тука се намесиха специални части, десантни и т.н. Бил съм в такова поделение и спомените са ми сравнително положителни. Съжалението ми е, че прекалено малко време се отделяше на теоретичната и практическата част от "десантството" (вкарах и дума, ама [:D] )Общо взето на малко хора им се занимаваше да ни научат на нещо полезно, а бяхме бойна бригада директно подчинена на ГЩ и не ми се мисли ако трябваше да ни "използват". Иначе мога да кажа и доста положителни неща за БА. Дори и сега, в работата си се случва понякога да работя с ВМС и съм на мнение, че при кризисна ситуация имат доста сили и средства, които да са в помощ на населението...
Както и да е, предлагам да спрем да си ги мерим, както каза Стоян, и да си споделяме опит и мнения - с усмивка и желание.


Kent

В армията /БА/ през времето в което служех, като че ли не се наблягаше много на създавене на навици за оцеляване. Годината 96-97 беше такава, че само до уроци по сървайвинг им беше на военните [:roll:] е, научих се да боравя до известна степен с леко стрелково оръжие - АКМ и ПМ /поне колкото да не се гръмна или да не думна някой по погрешка/, което само по себе си е ценно и за оцеляването в по-нататъшното битие... стрелал съм и със средна противотанкова гранатохвъргачка по вкопано мтлб, ма сега надали ще я наближа без опасения [:lol:] Друго какво...първите три месеца в нуц-а всяка сутрин ни изритваха на физзарядка, което само по се беси създава полезни навици, а и понеже често се дънех с неудачни опити за скатаване, почти нон-стоп кършех снага из плаца по часовниковата стрелка във "всеоръжие" [:D] което също нямаше лошо влияние върху физиката ми. Още..."дошлайфах" си уменията на оцеляване в колектив /рота/...бяхме 105 човека в едно спално, хора меко казано доста различни [:-)] За тактиките кво...бяхме като овце. Направо за посмещише. А и ротния умираше от страх някой да не се увреди и успешно оряза голяма част от занятията...
После като полкови лекар, си спомням че един път импровизирах носилка от две камуфлажни якета с два кола прекарани през ръкавите, за един образ дето го беше ухапало куче в една "посрана гора" докато бацилите ми мигаха на парцали и искаха да го носим на циганска люлка [:-)] ма това е друга тема...
Та толкова от мене по навиците за оцеляване в БА. Службата не беше нито лека , нито тежка. Нямам особено ярки спомени също. Като че ли ми остана само снимката на аватара в един друг форум и една малка червена книжка [:lol:]
п.п. Също се присъеденявам към идеята, че е неумесно противопоставяне на служили или не. Кой служил служил дет се вика...форума е достатъчно свестен и няма нужда да се зацапва с подобни делби и дрязги. Поздрави на всички [:-)]


Kent

а, без малко да забравя. От казармата ми остана и любовта към шанцовия инструмент. Не си правя майтап...може щото не съм служил две години и нямах кървави мазоли после от лопатката. Сега имам германска бундесферска лопатка /тука се продават в един магазин във варна/ заточил съм я бая и я мъкнеме постоянно със себе си. Има страшно много функции....ставва и за основа на самар /щото е чупеща се/ и за ледена ръка /е малко тежичка/ и за кво ли не друго покрай основно си шанцово предназначение. може да пусна снимка в темата за мултитуловете и др.... скоро.


Бушкрафтът е най-първото от всички занимания на хората. И дори по Земята да стъпва последния човек, той ще бъде практикуван!

Офлайн

    0

#6 05.11.2010 16:06:25

PeterS
Новодошъл
Репутация: 0

Регистриран: 02.11.2010
Мнения: 6

Отг: Обучението по Оцеляване в БНА

В "Уставите" и "Наставленията" на БНА съществуваше понятието "планирани загуби". Звучи безобидно, но всъщност означава какъв е очакваният брой загинали при съответната категория учение(става въпрос за МИРНО ВРЕМЕ). Напр.:"Полково учение с бойни стрелби и участие на верижна техника - 4 бр...."Армейско учение(т.е. участват повече хора, оръжие, техника) с бойни и т.н. ... - 12 бр." Може да не цитирам точно, все пак минаха(няколко десетки) години, но принципно беше нещо такова. Ранените и осакатените въобще не се броят.
Така че, който е излязъл от казармата жив и що-годе здрав(физически и психически), може да си брои едно оцеляване.

Офлайн

    0

#7 05.11.2010 19:16:06

windwarrior
Зла Гад
Репутация: 599

От: Трети Картофен Пояс
Регистриран: 09.12.2009
Мнения: 5,440

Отг: Обучението по Оцеляване в БНА

Това с планираните загуби е факт (баща ми е военен и го знам и от него), но далече не е толкова стряскащо. Първо - съществува във всички армии в света, не само в българската. Второ - има го дори и в цивилния живот. В компанията в която работя (85 000 служители - 4 пехотни дивизии, горе долу колкото едно армейско учение) годишно при трудови злополуки загиват 3-5 служителя и 5-10 контрактора - в т.ч. автомобилни и авиокатастрофи (ако е в работно време се брои за трудова злополука). И то при положение че не боравим с бойни оръжия и верижна техника smile

Тъпо звучи, но чисто статистически при толкова големи групи хора, винаги ще стане някой сакатлък. А пък когато това са 18-годишни момчета с бойно оръжие в ръце, шансовете нещо да се обърка се увеличават значително. Така че дайте да не плюем по армията. Не че си нямат трески за дялане, но точно в тази ситуация армията няма никаква вина.


"All great things are simple, and many can be expressed in single words: freedom, justice, honor, duty, mercy, hope".

Sir Winston Churchill

Офлайн

    0

#8 05.11.2010 20:48:37

xenos
Modern Abo
Репутация: 591

От: Дивдядово, Шумен
Регистриран: 06.10.2010
Мнения: 5,490
Уеб-сайт

Отг: Обучението по Оцеляване в БНА

Така е windwarrior! Но само с едно малко (но много съществено за мен) уточнение: в задължителната казарма поемаш този риск насила! wink Аз поддържам мнението, че човек трябва да има избор във всичко, и сам да преценява кой риск може да поеме. Макар не винаги да е така.. wink

Е, ако можеше да проследим всички "ако", може да се окаже, че за много хора влизането в казармата всъщност е било спасение от някакво друго нещастие, но... въпрос на късмет! smile


Бушкрафтът е най-първото от всички занимания на хората. И дори по Земята да стъпва последния човек, той ще бъде практикуван!

Офлайн

    1

#9 05.11.2010 21:48:17

Yavor
Редови
Репутация: 102

От: София
Регистриран: 14.10.2010
Мнения: 2,418
Уеб-сайт

Отг: Обучението по Оцеляване в БНА

Аз служих в ГВ. Там периодично ни изнасяха лекции на тема кърлежи, змии, оказване на първа помощ(шиниране, (не)преместване на пострадал, поставяне на инжекция)... Но пък и при нас нещата се развиваха бързо- нямаше хора по заставите и обучението в батальона беше набързо, после клетвата и айде по горите. На място 1-2 пъти за 18 месеца се качваше по някой пълничък майор/полковник да ни опреснява знанията за Кримската хеморагична треска т.н. През въпросния кратък период на престой в батальона повече се наблягаше на разпознаването на следи, маскировка, опъване на разтяжки... кратко, ама явно бяхме схватливи, защото после горе не сме се замисляли при разни ситуации. Та така, не казвам че не е имало обучение, но в моя случай беше разпокъсано, предимно на място в движение, но безспорно беше полезно според всички които бяхме там.  Не може да се каже, че беше баш по оцеляване обаче.

Малко офтопик: windwarrior, каква е тази компания с 85000 души бе, щото ако след световно известното й име стои едно "- България" това е друга бира wink Били сме колеги до преди 2,5 години май...


Един е Айляк и Мохабет е негов пророк!

Офлайн

    0

#10 06.11.2010 23:57:22

RELAX
Модератор
Репутация: 1228

От: Шумен
Регистриран: 13.03.2010
Мнения: 3,464

Отг: Обучението по Оцеляване в БНА

Чудя Ви се, звучите ми малко недоволно, но носталгично? Хем са Ви обучавали в някакви умения, хем пък било недостатачно /според Yavor/. Личното ми мнение е, че казармата ни даде много и ни изгарди като хора и личности. И на мен в началото ми беше гадно, както предполагам на всички, но когато посвикнах и най вече след това, когато се уволнихме осъзнах колко много ми е дала/казармата/, как ми е помотнала да стана по-голям човек, как да се справям с всякакви ситуации, така че ............. sorry, не споделям горните мнения напълно. Какво ще ми кажете за сегашните младежи, които изобщо незнаят за какво става въпрос? Незнаят какво е наряд, стойка, бяла якичка, устав, ред, дисциплина- докъде сигнахме........? Аз съм  се "пръкнал" през 1966г. и се радвам /сега/, че съм минал от там. Голяма школа и училище е за истинският мъж - силните оцеляват, слабите ....... . Взводният ни беше повече от баща, учеше ни на всичко и това ми е останало и до сега. Родителите ми неможаха да ме познаят когаго се върнах.  Ще си спомням съветите му цял живот. Той наистина ни учеше как да оцеляваме - и физически и морално, и наистина това ми е останало като "придобивка". Жалко ми е за сегашните младежи - нямат от къде да го придобият, или да го видят, или да го чуят. Технокрацията ги осъкътява - безвъзвратно ! Съжелявам за негативните ми разсъждения, но според мен това са фактите. А като реверанс към Yavor искам да кажа, че службата в ГВ, според мен е най истинската и мъжката. Там компромиси не се допускат.
Съвети от взодния:
- когато си лягате - не лягайте с всичките дрехи облечени на тялото - легне с долно бельо, а с дрехите се завийте.
- под одеялото винаги поставяйте чаршаф - той задържа топлината от тялото.
- партенките "държат" ходилото топло, свободно и сухо.
- мъж без колан на кръста не е мъж /приложения много/.
- винаги носте джобен нож.
- не издавайте местоположението си със сив тютюнев дим - хората, а най вече животните го усещат от километри.
- и най интереснто - всяка седмица под строй ни водеха  на кино - взводния - "Няма лош филм - във всеки можеш видиш нещо добро и интересно" Билетите бяха по 0.20 лв.
Имаше и други съвети, но вече изминха  N – години и амнезията ........!


self-made-man  ...Разликата между мъжете и децата е най-вече в цената на играчките!...

"... там където глупостта царува, разумът е безумие..."

Офлайн

    1

#11 07.11.2010 00:47:42

Yavor
Редови
Репутация: 102

От: София
Регистриран: 14.10.2010
Мнения: 2,418
Уеб-сайт

Отг: Обучението по Оцеляване в БНА

Аз от службата си не се оплаквам, нито я смятам за изгубено време. Това не пречи да смятам, че не бяхме обучени достатъчно и че заради липсата на хора бяхме преждевременно изпратени по заставите и се учехме там в движение, докато патрулирахме из пущинаците с бойни патрони. Факт е, че при няколкото сериозни ситуации, които сме имали, действахме адекватно. Но е късмет, че ситуациите не се случиха в първите ни месеци. Бяхме диваци, но въпреки това си личеше, че сме били подбирани(след известно време го осъзнахме). Учеха ни в движение командирът и старите войници, не чрез гърч, а с обяснения и показване, и ние възприемахме... май по това се разбра че сме подбирани- хем диванета, хем възприемащи диванета. Както и ние след това не сме гърчили, а сме показвали и обяснявали. Доста тъпо е да гърчиш някого, който на другия ден ще ходи с теб в гората с пушка и 50 патрона(това беше първия урок от старите) wink
Не виждам какво толкова те притеснява в поста ми?! Написах ли, че всички смятахме придобитите знания за полезни- написах.


Един е Айляк и Мохабет е негов пророк!

Офлайн

    0

#12 07.11.2010 09:26:52

Black Wolf
Бял индианец
Репутация: 162

Регистриран: 04.12.2009
Мнения: 1,889
Уеб-сайт

Отг: Обучението по Оцеляване в БНА

Съвети от взодния:
- когато си лягате - не лягайте с всичките дрехи облечени на тялото - легне с долно бельо, а с дрехите се завийте.
- под одеялото винаги поставяйте чаршаф - той задържа топлината от тялото.
- партенките "държат" ходилото топло, свободно и сухо.
- мъж без колан на кръста не е мъж /приложения много/.
- винаги носте джобен нож.
- не издавайте местоположението си със сив тютюнев дим - хората, а най вече животните го усещат от километри.
- и най интереснто - всяка седмица под строй ни водеха  на кино - взводния - "Няма лош филм - във всеки можеш видиш нещо добро и интересно" Билетите бяха по 0.20 лв.

Тизи неща ги научих от майка ми, от чичо ми (писател, бивш офицер) и дядо на село още когато бях пионерче. cool
А на кино сам си ходех - понякога по 2-3 пъти на ден. cool  cool  cool


To strive, to seek, to find, and not to yield

Офлайн

    0

#13 07.11.2010 11:11:29

xenos
Modern Abo
Репутация: 591

От: Дивдядово, Шумен
Регистриран: 06.10.2010
Мнения: 5,490
Уеб-сайт

Отг: Обучението по Оцеляване в БНА

Когато прехвърлях темите от стария форум във този тук, много се замислих за тази точно, и въобще за темите с казарма. Заговори ли се за казарма, обикновено нещата пак се завъртат около сияйни спомени за "доброто старо време", и оплакване (ако не се стигне до подценяване, подиграване, или дори обиждане) на "младежите" и тия, които не са били там.

Все пак почистих спама от тази тема, и я прехвърлих, с надеждата по нея все пак да се напише нещо полезно, нещо конкретно. Силно се надявам да не залитнем пак в теории и лични убеждения, а просто да споделяме полезното. Защото пак ще има несъгласни, засегнати, нападки, разпри и т.н. - нещо, което не е довело до нищо добро. Ето като пример, няколко поста по-нагоре сегашните младежи заобиколно бяха наречени "сакати". Всъщност всяко старо поколение смята себе си за идеално, а новите за "осакатени". Така ще си и бъде винаги! Днешните младежи друго ги осакати, и това не е липсата на казарма.

Моето лично мнение е, че казармата не е единственото и задължително място, където да научиш важните неща за живота. Там просто ти се сервират по-бързо и наведнъж (в добрият случай). Това, че някой ги е осъзнал, е защото е имал качеството и възможностите да ги осъзнае. И не значи, че не би могъл да ги научи и от живота извън казармата. Защото "Когато ученикът е готов - учител се намира!". Някои и 100 години казарма не биха им помогнали. Щом не могат да осъзнаят някои неща...

Всъщност друга тема е, че тия неща можеше да бъдат представени на младежите и под съвсем друга форма, без да се намесват фуражки, устави и избиване на комплекси от миньони с мустаци, не мислите ли?

Та думата ми е, че е най-добре да се концентираме върху конкретното даване на примери за обучение по оцеляване в казармата. Без да окачествяваме и категоризираме хората, които са ходили, или неходили в казарма. Винаги, когато нещо такова се появи във форума, ще бъда принуден да го премахвам. Защото това винаги ще води до разпри и обиди. Вече имахме горчив опит с това!

Благодаря!


Бушкрафтът е най-първото от всички занимания на хората. И дори по Земята да стъпва последния човек, той ще бъде практикуван!

Офлайн

    1

#14 07.11.2010 14:54:17

windwarrior
Зла Гад
Репутация: 599

От: Трети Картофен Пояс
Регистриран: 09.12.2009
Мнения: 5,440

Отг: Обучението по Оцеляване в БНА

Аз като цяло си мисля, че тази тема си плаче за катанеца отдавна.

Ако мога да резюмирам всичко казано досега, личният си опит, и този на баща ми (бивш офицер, 27 години под пагон):

- до "перестройката" основната маса наборни войници са получавали практическа подготовка по някои основни "бушкрафт" умения. Подготовка в по-специални знания и умения са получавали само служещите в някои специфични родове войски - ГВ, парашутните части, разузнавателните поделения, алпийските части, тихинайците и т.н.

- след "перестройката" с намаляване финансирането на армията, орязването на офицерския състав и пр. поготовката на наборния състав се влошава драстично, и обучението по основните умения става теоретично (както казах и по горе - по картинки), в бойните части се бичеше основно наряд на свръх-секретни обекти - например складове с обувки и одеяла. Положението в спецчастите не е било по-розово щото пари за учения, техника и снаряжение няма.

Не забравяйте че старата БНА беше наборна армия. А в света няма наборна армия (освен може би Израелската), която да разчита на висока подготовка на редовия личен състав. Малко ФП, малко строева, малко тактика - и айде бегом зад танка.


"All great things are simple, and many can be expressed in single words: freedom, justice, honor, duty, mercy, hope".

Sir Winston Churchill

Офлайн

    0

#15 26.11.2010 02:55:00

E.Z.
Новодошъл
Репутация: 0

Регистриран: 26.11.2010
Мнения: 2

Отг: Обучението по Оцеляване в БНА

Големият плац в НШЗО "Х. Ботев" в гр. Плевен е с обиколка точно 1,5 км

Офлайн

    0
Потребители в тази тема: 0 госта, 0 регистрирани потребителя

Board footer

Задвижван от FluxBB, Превод: Stoyan Stoyanoff