XENOS::BUSHCRAFT FORUM > Българският Бушкрафт Форум

Бушкрафт, Оцеляване, Примитивни технологии, Туризъм, и Живот с Природата...

Вие не сте влязъл.

#1 15.05.2017 22:22:06

Кольо
КорифееЦ
Репутация: 1181

Регистриран: 01.02.2013
Мнения: 3,309

Отровните змии на България

Отровните змии в България

Със затоплянето на времето, шансът да срещнем змии при излетите ни в пущинаците се увеличава все повече. Видях, че във форума няма спецална тема за змиите и реших да пусна тема в която да обобщя достъпната информация за различните видове змии, местообитанията им и нещо за мен, поне, много важно - признаците по които да различим отровната от неотровната змия. Ползвал съм източници и снимки от нета, най-вече теми на Марко Иванов (goshawk), д–р Красимир Христов и Георги Русев от форума Наука.

Та....
Оказва се, че няма единно мнение за това колко точно вида змии се въдят в България. Едни източници казват около 20, други конкретизират 17. Разликата идва от това, че някои видове като каменарката (аспидата ), примерно се считат за изчезнали на наша територия, но се срещат в съседни страни така, че е възможно да се открият и тук.  Пет от всичките произвеждат отрова, а отровата на три вида е потенциално опасна за човека. Казвам потенциално, защото рядко реакцията може да е смъртоносна за здрав човек, но е възможно да се развие алергичен (анафилактичен) шок с летален изход.
Ще започна с визуалните разлики между отровните и неотровните змии. Искам да подчертая, че признаците се отнасят за видовете които се срещат по нашите ширини и не са академични а за визуално ДИСТАЦИОННО определяне без физически контакт.
Разликите са няколко и най-характерната е формата на главата. При отровните змии главата е триъгълна (стреловидна) с тесен врат и видимо по-широка глава. Неотровните змии имат по-тесни и издължени глави.
image.jpg
Много сигурен белег са характерните вертикални зеници.
jpg.jpg
Обикновено тялото на отровните видове е по-късо и набито и опашката им е не е така издължена и с остър връх като на неотровните.
Има още един дистанционен признак и това е положението на тялото на змията при преодоляване на водна преграда.  Оказа се, че само отровните змии плуват с тяло на повърхността на водата. Този признак го намерих в научно-популярен рускоезичен сайт за рептилии, претендиращ за достоверност. Потърсих и ... верно.

Разглеждането на отровните змии ще започна от най-разпространените и познати видове.

Пепелянка  /Vipera ammodytes/

image.jpg -_Vipera_ammodytes2.jpg

Това е може би, най - опасната европейска змия, заради изключително дългите си (за Европа) зъби.
Тя е най-често срещаната отровна змия в България. Неправилно на много места я  наричат усойница. От нея тя се различава по рогчето на горната част на муцуната, макар, че при някои индивиди може и да липсва. То е покрито с дребни люспи. Змията има  характерно оцветяване - сивкаво тяло (от тук и името и), изпъстрено с тъмни ромбоидни шарки. Има голяма вариация в цвета - от почти или напълно черни екземпляри до светло сиви. Окраската на тялото варира силно, но при всички случаи е в кафяви тонове. По средата на гърба има тъмна зигзаговидна ивица. Главата е с триъгълна форма, а опашката - много къса и завършва рязко. На дължина достига обикновено до 50см., много рядко 80 или 100см. Пепелянката обитава припечени места, бедни на растителност, особено карстови терени. В по-южните райони на страната се среща и из високата растителност, папрати и даже из редки храсталаци. У нас е характерна за низините и предпланините и много рядко достига до 1400м. надморска височина. Колкото се отива по на юг, тя се среща в по-високи места. Пепелянката е активна предимно през деня, но в низините и при топло време - също и нощем. Храни се главно с дребни бозайници и птици, по-младите екземпляри - с гущери. Понякога яде и змии, включително други пепелянки. Прекарва 2 до 6 месеца в зимен сън. Като цяло е доста "мързелива" и рядко хапе без причина. Предпочита да избяга при възможност. Когато се стресне реагира различно - остава неподвижна или съска и бяга или в редки случаи, направо хапе. Пепелянката е яйцеживородна, т.е. след оплождането яйцата се задържат в яйцепроводите на женската до пълното развитие на зародишите. Женската ражда малките през юли-август. Те пробиват тънката яйчна обвивка и заживяват самостоятелно. Спомням си едно ходене на Реселец през един много влажен  юли. Бяха се излюпили страшно много пепелянчици и се грееха на слънце по асфалта на пътя към хижата. Целият път беше осеян с тях. Невероятна гледка - стотици, стотици еднопедови пепелянки се припичаха на слънце и трябваше да ги прескачаме за да минем. Интересно е, че нямаше птици и бозайници които да се хранят с тях.
Пепелянката се храни главно с дребни гризачи, гущери, а понякога и насекоми. Нахрани ли се става слабо подвижна. Пепелянката е отровна змия и като повечето отровни змии обикновено не бяга от опасността, която я заплашва. При приближаване на неприятел нагърчва предната част на тялото си и се изхвърля като пружина, за да ухапе. След това бързо се укрива, но ако неприятелят не се отстрани, тя заема отново поза за ухапване. При среща с пепелянка просто заобиколете мястото. Ако не може да я заобиколите, отстранете я внимателно с пръчка или щека ако ползвате такава. Тя най-вероятно ще избяга и скрие. Никога не пробвайте да я хващате за опашката, за да я отстраните от пътя си!
Отровата на пепелянките е сравнително токсична, но се променя през годишншт сезони и при различните популации. Тя има както протеолитични (разрушаващи белтъцте ), така и невротоксични компоненти, като съдържа и хемотоксини с кръвосъсирващи свойства. Симптомите при ухапване могат да настъпят незабавно - болка, подуване и обезцветяване, понякога замайване и изтръпване. Бозайниците и птиците реагират бързо на отровата на пепелянката. Гущерите са по-слабо засегнати, а земноводните дори могат да оцелеят след ухапване. Някои змии, като медянките и водните змии, изглежда са нечувствителни към нея. Дори без антидот симптомите отшумяват до няколко дни. Може да е опасна за деца и възрастни хора с лошо здраве.
Спомням си инструкторът ми по алпинизъм в Академик ни разказа следният случай.
Изпитва курсистка на Враца. Тя го води и още в началото на тура му казва, че се е убола нещо в една хватка. Той поглежда и вижда свита на кълбо пепелянка. Не казва нищо на курсистката и я моли да слезе защото уж му прилошало. Прегледал ръката й и вижда двете следи от ухапването. Предлага й да го придружи до болницата във Враца и по целия път я наблюдавал – никакви признаци за проблем.  Нито отичане, нито посиняване, нито замайване – нищо! В болницата обяснил за какво става дума и лъжат курсистката, че той има амебно натравяне и е заразно и й слагат противоотрова. Пак никаква реакция. На сутринта пръста дето е ухапана е поотекъл, но нищо друго. След десетина дни на раздаването на дипломите, пред всички курсисти разказва случая и ... ръката на курсистката отекла до мишницата и лимфните й възли станали като орех! Един фелдшер ми разказа, че аутопсиите на хора ухапани от змия показвали, че по-често хората умират от страх  от факта, че са ухапани и след това от алергична реакция!

Усойница (Vipera berus)

peg.jpgvipera-berus-26425.jpg

Окраската варира силно в зависимост от условията за живот. Най-често е сива или сивокафява с ясно изразена зигзаговидна ивица на гърба.

Макар и рядко, се срещат и напълно черни екземпляри. При тях тъмната зигзаговидна ивица на гърба почти не личи или е съвсем слабо изразена непосредствено зад главата.
Рядко се срещат усойници със светлосив гръб. Те нямат зигзаговидна ивица на гърба.
Главата е триъгълна, а тялото - тромаво и завършва с много къса опашка. На дължина обикновено достига до 40-60см., в изключителни случай 80см. Усойницата е типично планинско влечуго. Това е едно от най-студоустойчивите влечуги в света. Никога не се среща по-ниско от 800м. надморска височина. В планините е намерена до 2700м. надморска височина. Обитава главно сенчести и усойни места, затова носи името си "усойница". Не е изключено обаче да се срещне по скалисти и припечени места, обрасли с висока тревиста растителност или хвойна. У нас е улавяна по високите части на Витоша, Рила, Пирин, Родопите, Средна гора, Люлин, Осогово и Стара планина. Усойницата е активна през нощта, когато търси храната си. Среща се и през деня, но тогава е ленива, излиза да се погрее на слънце. Тя е яйцеживородна - оплождането става към края на юни, а раждането - към края на август. Женската ражда до 18 напълно развити малки. Само няколко минути след раждането те са способни да хапят. Храни се главно с гризачи, по-рядко напада гущери и насекоми. Не е агресивна, дори може да се каже, че е страхлива змия. Хапе, само в изключителни случаи, когато я настъпите, например. Ухапванията от усойници на хора и домашни животни са относително чести. В Швеция например има около 1300 такива случая годишно, като при 12% от тях е била необходима хоспитализация. Отровата на усойницата е силно токсична, но поради факта, че инжектира твърде малко количество от нея (10-18 mg при екземпляри с дължина 48-62 cm), ухапването рядко е смъртоносно. От 1876 са регистрирани 14 смъртни случая, последният на петгодишно дете през 1975.
Локалните симптоми при ухапване включват незабавна и силна болка, последвана след няколко минути (в някои случаи до половин час) от подуване и изтръпване. След няколко часа болката може да се разпространи, заедно с повишена чувствителност. Могат да се появят червеникави петна и целият крайник да се подуе до 24 часа.

Подуването може да се разпространи по торса, а при деца - по цялото тяло. Системните симптоми, вследствие на анафилактика, могат да бъдат тежки. Могат да се проявят до 5 минути след ухапването или да се забавят с часове. Те включват гадене и повръщане, коремни колики и диария, инконтиненция, потене, треска, тахикардия, световъртеж, загуба на съзнание и други. Ако не се третират, тези симптоми могат да се задържат до 48 часа. В тежки случаи може да настъпи сърдечна недостатъчност.

Степната усойница  (Vipera ursinii)

image.jpg-_Vipera_ursinii.jpg

Наричана също урсиниева или остромуцунеста усойница. Достига до 55см. дължина. Отличава се от обикновената усойница по тясната и вълнообразна гръбна ивица, трапецовидното сечение и по-малката и ниско разположена ноздра. В България са намирани общо четири екземпляра - два на платото при Шумен, при село Вердикал, днес част от Банкя, (1927) и при манастира Свети Крал над Княжево (1934).  Но дали наистина видът е изчезнал от нашата херпетофауна не е ясно. България попада в най-югозападната граница на ареала на вида и има вероятност да се намерят някои спорадични находища.
Степната усойница се храни главно с гущери, дребни гризачи, едри насекоми, по-рядко с жаби и малките на птици. Ражда по 3 до 16 малки. Въпреки че змията е отровна, няма известни смъртни случаи на хора.

Аспида (Vipera aspis)

-_Vipera_aspis.jpg Vipera-aspis-.jpg

Наричана е също и каменарка. Обикновено достига дължина 60-65см., в редки случаи до 85см. Мъжките са по-дълги, но по-тънки от женските. Върхът на муцуната е леко, но отчетливо повдигнат нагоре. Гръбните шарки варират силно, но много рядко имат ясната зигзагообразна форма. В България са открити само два екземпляра, при това в началото на 20 век. Единият е от района на Харманли и е уловен през 1933 г. Другият е намерен в колекцията на Катедрата по зоология на Софийския университет „Свети Климент Охридски”, без подробности за мястото или годината на улавянето му. Освен тези два екземпляра, на Балканите са намирани и един край Сараево и един край Рипан, южно от Белград. Откриването на аспиди толкова далеч от основния им ареал, както и наблюдения на процеса в Словения, показват, че тя е изтласкана от Балканския полуостров от разпространението на пепелянката, поне така твърдят учените. Аспидата предпочита слънчеви местности със сравнително сухи почви. Най-често се среща по каменисти склонове, но понякога се намира и в равнините. Храни се главно с гризачи и гущери. Ражда по 4 до 8 малки с цвета на възрастните. Отровата на аспидата е по-силна от тази на пепелянката, но по-слаба, отколкото при усойницата. Въпреки това ухапването е болезнено и според някои данни, 4% от случаите, в които не е получена медицинска помощ, са фатални.

Малоазиатска Отоманска отровница (Montivipera xanthina)

-_Montivipera_xanthina2.jpg
Greece2004_34.jpg

Разпространена в Мала Азия, Европейска Турция и Североизточна Гърция. Най-близкото, до територията на страната ни, наблюдение е около гр. Александрополис, на около 30км. от българо-гръцката граница, в Източните Родопи. Поне засега, вида не е наблюдаван в България, но не е изключено, все пак, да се намери някой екземпляр по границата ни с Гърция. Тялото е по-дебело от това на другите европейски отровници. Главата e триъгълна, рязко разграничена от тялото, покрита отгоре с люспи, подобни на гръбните (при някои видове присъстват и щитчета).Отровница3Върхът на муцуната е заоблен. Гръбната страна на тялото варира от сивкава, жълто-кафеникава или сиво-зеленикава, с широка, вълнообразна тъмна ивица, която често е разпокъсана на отделни петна. Шарката на главата й е подобна на тази при другите отровници, но много по-контрастна. Коремът е сивкав, с тъмни петна. Краят на опашката обикновено е жълтеникав или оранжев отдолу. Окраската на мъжките индивиди е по-контрастна от тази на женските. Обикновено дължината на тялото достига до 70-95см., но в редки случаи са намирани и екземпляри достигнали дължина на тялото 130см. Като цяло тази змия обитава разредени гори, каменисти склонове и влажни ливади. Дневно животно, но в големите летни горещини, е активно предимно вечер. Храни се с дребни бозайници и птици, а младите имат афинитет към гущерите. През август-септември женската ражда от 2 до 20 малки. Ухапването е много опасно за човек и може да бъде фатално!

Тези змии са така от така наречените Отровници  – типични змии с изнесени напред в устата отровни зъби. Следващите два вида са от групата на отровнте смикове. Техните зъби са дълбоко в устата и не могат да „клъвнат“ както отровниците.

Вдлъбнаточелият смок  /Malpolon monspessulanus/

image.jpg
image.jpg

Това е сравнително едра змия от сем. Смокообразни /Colubridae/. Достига до към 2 м. дължина, а най-големият екземпляр, намиран в България е около 160 см. Окраската на гърба варира от тъмно- до светлосива, а младите индивиди са пъстри. Нарича се вдлъбнаточел поради факта, че надочните му щитчета са изпъкнали.
Вдлъбнаточелият смок  е много пъргава змия, която в случай на опасност бърза да се скрие. При невъзможност, обаче, е агресивен, яростно съска (това е "шампиона" по съскане в България) и хапе, като заема отбранителна поза, понякога издигайки предната част на тялото си, подобно на кобрите.
Отровните му зъби са разположени на задния край на горната челюст, като сведенията за това, дали е опасен за човека, са противоречиви.
Вдлъбнаточелият смок е разпространен в Южна Европа (Пиренейския полуостров, Южна Франция, Северозападна Италия, западната и южната част на Балканския полуостров), района на Кавказ, Западен Иран, Северен Ирак, Турция, източното крайбрежие на Средиземно и Червено море и в Северна Африка. В България се среща по долината на река Струма на юг от град Симитли, в Източните Родопи, около Хасково, Харманли и Свиленград, по Черноморието южно от Бургас и в Странджа. Живее по припечни склонове, обрасли с храсталаци и ниски дървета. Особено предпочита каменисти и скалисти места с много възможности за укрития. Добре се катери по дърветата и храстите.
Храни се предимно с гущери, поради което в някои краища на България го наричат змия - гущерница. В менюто му влизат също и гризачи, дори змии, включително други вдлъбнаточели смоци и пепелянки.
Женската снася през април-май 5-10 яйца (понякога повече), от които след около 60 дни се излюпват малките.
Остана и последната отровна змия в България:

Котешка змия  /Telescopus fallax/.

image.jpg-_--telescopus-falax.jpg

Тази змия също е представител на сем. Смокообразни . Достига обикновено 70-80 cm, мах. до 110 cm дължина. Оцветена е от светлосиво до белезникаво-жълто, с напречни тъмни петна от двете страни на гръбната линия. Името си дължи на тясната вертикална зеница на окото, подобна на тази на котките, и поради пъстрото си тяло, напомнящо котешка опашка.
Котешката змия се среща по адриатическото крайбрежие на Балканския полуостров, в Гърция, Македония и Източна Тракия, повечето острови в Източно Средиземно море, Задкавказието, Туркменистан, Северозападен Иран, Северен Ирак, източното крайбрежие на Средиземно море до Синайския полуостров в Египет. В България се среща в най-топлите южни райони на Югозападна България – в Санданско-Петричката котловина, където обитава каменисти припечни склонове, голи или обрасли с храсталаци. Умее да се катери. Сравнително най-многобройна е по вулканичния рид Кожух. Смята се, че през последните десетилетия е увеличила числеността си. Възможно е числеността и да е била подценявана поради нощния и начин на живот и по-редките срещи с човека в резултат на това.
Котешката змия снася в началото на лятото 6-9 яйца, от които в края на лятото се излюпват малките. Тя се храни с дребни гущери и гризачи, които умъртвява, използвайки две „оръжия“ – първо се увива около тях, за да ограничи движенията им, а след това ги умъртвява с отровата си. Отровните и зъби са разположени в задния край на горната челюст, поради което за човека е напълно безопасна. Когато е застрашена, хапе, но общо взето е плашлива змия, която бърза да се скрие в случай на опасност.
Котешката змия е включена в Червената книга на България като рядък вид. Защитена е и от Приложение II на Бернската конвенция. Дори само улавянето и се смята за неотстранима щета върху природата.

Как да избягваме ухапване от змия.

Съвременните хора ходим тежко и змиите ни усещат отдалеч. Макар повечето от тях да избягват контакта с хората и предпочитат да избягат и да се скрият вместо да хапят, все пак трябва да знаем как да избягваме близки срещи от трети вид с тях.

1.    Гледайте си в краката!
Змиите не се разхождат за удоволствие. Те обикновено преследват жертвите си или ги дебнат в техните местообитания. Избягвайте високата трева и гъсталаците, където може да настъпите змия без да го желаете. Предпочетете утъпкани пътеки и открити площи, където може да видите змията от разстояние. Ако ни се наложи да ходим у гъсталака по някаква причина (примерно да търсим изгубена стрела), добре е да имаме някаква тояжка с която да потропваме по земята и да разгръщаме треволяците. Едни високи обувки с някакви гети освен, че ще ни пазят краката от влага и клечоряци ще ни вардят и от змиите.

2.    Старайте се да не настъпваме пукнтините в сухата земя.
Змиите често търсят в тях гризачи. Ако си изпуснем нещо в пукнатина не бъркайте докато не сте сигурни, че около изпуснатата вещ не е безопастно.

3.    Не сядайте на дънери или каменни блокове без да проверите дали на него или зад него няма змия.

4.    Ако се налага да съберете дърва в гората или да преместите голям камък не бъркайте с ръка там където не си виждате пръстите! Ако се налага да ловите риба с бъркане в подмолите не бъркайте с издадени пръсти в дупките а затваряйте отвора с отворена длан. Така на змията ще й е по-трудно да ви ухапе.

5.    Бъдете внимателни със сухите зидове и подпорни стени.
Змиите често ловуват на гущери между камъните.

6.    Бъдете внимателни когато видите змия изглеждаща като умряла. Понякога това е мимикрия с която се опитват да заблудят потенциален враг – орел змияр, дива котка или друга по-голяма змия. Не пипайте и случайно намерен череп на отровна змия. Белтъците от отровата могат да се съхраняват "работоспособни" учудващо дълго.

7.    Внимавайте с ниските дървета и високите храсти. Особено ако решите да си берете люляк по 24 май, примерно или шипков цвят. Често в люляка и шипкте си правят гнездата косове, славеи и коприварчета, а змиите обичат пресни яйца.

Какво да правим обаче ако все пак ни ухапе змия?

1.    Не се паникьосвайте! Това е най-важното условие! Когато човек е притеснен, сърдечният ритъм се покачва и това спомага за по-бързо разнасяне на отровата в организма.

2.      Преценете дали ухапването е ефективно или сухо.
Дори отровните змии не винаги инжектират отрова в раната. Като защитна реакция змията може да симулира атака като само ни „чукне“ с муцуна без да инжектира отрова. Има случаи в които зъбите проникват в тялото и ранички има, но не е вкарана отрова и липсват каквито и да е местни или общи симптоми на отравяне. При пепелянките има по-голям процент сухи ухапвания, в сравнение с усойниците. Това в известна степен може да е обясни с различията в поведението им. При пепелянките се наблюдават по-голям брой спокойни и не агресивни екземпляри, които не хапят ако не са настъпени или сериозно провокирани.
При сухите ухапвания, при които не се инжектира отрова, както и при силно кървящите охлузни рани от неотровните змии няма реални опасности за здравето ни. Профилактирането е много лесно, достатъчно е да се измие засегнатото място с дезинфектант, може да се сложи малко студено и това е всичко. За повече сигурност може да се постави и тетанус за елеминирането на евентуални инфекции, въпреки, че по принцип тетанусовия бацил не обитава устната кухина на змиите, но може да попадне в раничките от външната среда.
При ефектвното ухапване отровните змии оставят ДВЕ слабо кървящи дупчици, докато неотровните змии оставят многобройни широки елипсовидни охлузени рани, обикновено силно кървящи.  image.jpg ukus_02-350x155.jpg

3. Ако ухапването е ефективно т. е ясно личат двете ранички и присъства силен болков синдром, в първите 5-10 минути след инцидента може да се изстисква, без да се масажира, възможно повече отрова и телесна течност от раничките, оставени от зъбите на змията. Най-добре е да имаме екстрактор за извличане на отрова, уредът е на достъпна цена и при навременно използване може да спаси човешки живот.
image.jpg

4. Не правете разрези!

5. Не правете турникети ако не сте обучавани СПЕЦИАЛНО да го правите.

Може да се фиксира потърпевшият крайник с подръчни материали, с цел обездвижване, като при счупване. Абсолютно е забранена консумацията на алкохол. Пострадалият трябва да пие само чай или вода. Препоръчително е да се направи антиалергична инжекция или да се приемат антиалергични лекарства.

6. Отидете максимално бързо (но не панически) до болница за противозмийски серум.
Като всяко диво животно, змиите странят от хората. Те не търсят конфронтация а предпочитат да останат незабелязани, свити някъде и ако бъдат игнорирани и никой не ги закача, ще си останат там. Няма змия, която се е излюпила с намерението да убива човек. Хапейки ни, те не знаят, че ще ни убият. Това е защитна реакция и ние сме виновни, че сме минали границата на рисковата зона, която в повечето случаи е ясно дефинирана със съскане и агресивно поведение.

Niki, допълни, че всички влечуги са защитени от Бернската конвенция и, че В НИКАКЪВ СЛУЧАЙ УХАПВАНЕ ОТ ЗМИЯ НЕ ТРЯБВА ДА СЕ НЕГЛИЖИРА И ПРИ НУЖДА ВИНАГИ ДА СЕ ТЪРСИ АДЕКВАТНА МЕДИЦИНСКА ПОМОЩ!

На всички пожелавам срещите ни със змиите в дивото да носят само радост от досега с дивата природа и никога да не звъниме на Кента с въпроса: "Казвай какво да правя?" ! smile


"Когато хората убиват, за да се хранят или оцелеят, това е естествен подбор. Когато го правят за удоволствие и ловни трофеи - е преднамерено убийство."
Ръдиард Киплинг

http://redrockbg.com

Офлайн

    22

#2 16.05.2017 07:38:20

petergaitan
Редови
Репутация: 244

Регистриран: 27.02.2012
Мнения: 633

Отг: Отровните змии на България

Кольо, благодаря ти за този пост. Точно в момента сме из Родопите и се обучаваме по тази тема с малкия, който често бере цветя за майка си из високите треви. Това за люляка не го знаех и е много важно. Поздрави и безаварийно прекарване на всички.

Офлайн

    0

#3 16.05.2017 14:23:59

windwarrior
Зла Гад
Репутация: 570

От: Трети Картофен Пояс
Регистриран: 09.12.2009
Мнения: 5,421

Отг: Отровните змии на България

Прекрасна статия на Бай Кольо - адмирации. Допълнение от мен - освен екстрактор за отровата, е добре да си носите и автоинжектор с адреналин (нещо от сорта на Епипен/Анапен) - в случай че ухапания развие остра алергична реакция.


"All great things are simple, and many can be expressed in single words: freedom, justice, honor, duty, mercy, hope".

Sir Winston Churchill

Офлайн

    1

#4 16.05.2017 15:30:14

Niki
Редови
Репутация: 347

От: Перник, но живее в София
Регистриран: 29.06.2015
Мнения: 619
Уеб-сайт

Отг: Отровните змии на България

Страхотна статия!


Работа ли е, не ми го хвали...

Офлайн

    0

#5 16.05.2017 15:39:29

Кольо
КорифееЦ
Репутация: 1181

Регистриран: 01.02.2013
Мнения: 3,309

Отг: Отровните змии на България

Жорка, това с адреналина ми беше новост. Би ли дал линк към тая джаджа?
Niki, ти си най-вътре в материята. Мното бих се радвал да направиш тема за паяците или отровните насекоми. Би била полезна за всички. Насърчавам те!


"Когато хората убиват, за да се хранят или оцелеят, това е естествен подбор. Когато го правят за удоволствие и ловни трофеи - е преднамерено убийство."
Ръдиард Киплинг

http://redrockbg.com

Офлайн

    0

#6 16.05.2017 17:55:06

windwarrior
Зла Гад
Репутация: 570

От: Трети Картофен Пояс
Регистриран: 09.12.2009
Мнения: 5,421

Отг: Отровните змии на България

Кольо написа:

Жорка, това с адреналина ми беше новост. Би ли дал линк към тая джаджа?

Линкове в мрежата много - просто напиши Epipen или Anapen. Това са две търговски марки за по същество едно у също нещо - автоинжектор (автоматична спринцовка) с Епинефрин/Адреналин (от там и ЕПИ-пен и АНА-пен). Обикновено са 2 разсфасовки - 300 мл (за възрастни над 25 кг) и 150 мл (за деца 15-25 кг). Ползват се при остри анафилактични шокове в следствие на ухапване от змия, пчели, стършели и т.н.


"All great things are simple, and many can be expressed in single words: freedom, justice, honor, duty, mercy, hope".

Sir Winston Churchill

Офлайн

    1

#7 16.05.2017 20:22:20

Seeker
Редови
Репутация: 244

От: гр. Варна
Регистриран: 05.02.2017
Мнения: 258
Уеб-сайт

Отг: Отровните змии на България

На истина много-полезна статия.

Офлайн

    0

#8 16.05.2017 21:02:43

Ludipipo
Редови
Репутация: 93

От: Бургас
Регистриран: 31.03.2011
Мнения: 774

Отг: Отровните змии на България

Адреналинът е хубаво нещо, но не бих рискувал да го туря на дете (на себе си съм го пробвал и работи, нося си). Предпочитам урбазон и читава планинска застраховка. wink

Офлайн

    3

#9 16.05.2017 21:24:36

windwarrior
Зла Гад
Репутация: 570

От: Трети Картофен Пояс
Регистриран: 09.12.2009
Мнения: 5,421

Отг: Отровните змии на България

Да, адреналина може да направи доста поразии сам по себе си. Затова и епипена го дават за използване само в животозастрашаващи ситуации. Един вид - да събереш отново душата с тялото. Ама то същото си важи с пълна сила и за урбазона/метилпреднизолона.

А за планинската застраховка - подкрепям на 100%, но конкретно при тежък анафилактичен шок върши същата работа като билетче от градския транспорт. Док да ме поправи ако бъркам, но тежката анафилаксия се развива в рамките на минути. Между 5 и 30 мин. И после тока спира.

Впрочем ето какво намерих във викито за урбазона:

Малко вероятно е кортикостероидите да окажат някакво влияние при епизод на анафилаксия, който се развива в момента. Те може да се използват в опит да се намали риска от бифазова анафилаксия, но ефикасността им при предотвратяването на бъдещи симптоми на анафилаксия е неясна.


"All great things are simple, and many can be expressed in single words: freedom, justice, honor, duty, mercy, hope".

Sir Winston Churchill

Офлайн

    0

#10 17.05.2017 10:04:55

Niki
Редови
Репутация: 347

От: Перник, но живее в София
Регистриран: 29.06.2015
Мнения: 619
Уеб-сайт

Отг: Отровните змии на България

Кольо написа:

Niki, ти си най-вътре в материята. Мното бих се радвал да направиш тема за паяците или отровните насекоми. Би била полезна за всички. Насърчавам те!


Коле, нямам много знания за тези неща за жалост...

Животните, които отглеждам са главно тропически видове и са много различни от нашенските.

Знам, че в България най-отровното животно се води каракуртът. Сколопендрите, стършелите също са доста отровни. Скорпионите са по-скоро безопасни. Ако ми остане време ще поровя в нета да видя до каква информация мога да се добера. Но не обещавам да е скоро защото аз постоянно си имам ангажименти на главата....


Работа ли е, не ми го хвали...

Офлайн

    0

#11 17.05.2017 11:10:01

osobso
Сталкер
Репутация: 231

От: София
Регистриран: 27.05.2016
Мнения: 844
Уеб-сайт

Отг: Отровните змии на България

Да споделя личен опит.

1. Ухапване от пепелянка - не съм ползвал серум. Изстисках колкото можах от дупките. Поду се ръката, тресе ме няколко часа, наспах се и това беше.
2. Убождане от дракон - бая ми се поду ръката. Няколко дена си беше болезнена и подута.
3. Убождане от скорпид - нищо работа.
4. Ужилване от стършел - щях да пукна. Туй според мен е най-опасната гад в Б-г. За минутки станах безпомощен и добре, че бяхме на вилата, а не в гората. Натъпкаха ме с метилпреднизолон с изтекъл срок на годност/това имаше на вилата/ и ме заливаха със студена вода. Усещането беше ужасно. Лошото е, че е съпроводено с повръщане и хапчетата не вършат особена работа. Почти веднага се появи задушаване и бях като риба на сухо. Туй, като поотмина започна някакъв ужасен сърбеж по цялото тяло. После съм заспал. Два дена бях парцал. От тогава винаги нося Урбазон ампули и анапен. Вярно анапена е скъп, но живот ми и този на близките ми струват, къде повече от 70 лв. на година.


In vino veritas, in aqua sanitas.

Принципите нямат никаква сила, ако не си добре нахранен.
Марк Твен

Офлайн

    1

#12 17.05.2017 11:24:54

Кольо
КорифееЦ
Репутация: 1181

Регистриран: 01.02.2013
Мнения: 3,309

Отг: Отровните змии на България

Адашко то най-времеемко е засичането на източниците за да се отсее житото от плявата за да е достоверна информацията. Ако искаш да се кооперираме за да направим такава тема и за отровните в смисъл опасни бабалюги по нашите ширини. Можем да се консултираме и с наще хора в ИБЕИ и ПМ. Трудничко е ама става. Както видя тази стания ми отне около седмица време, в часове около 20тина, ама беше страшно полезно време и за мен и за тия дето ще я четат.
Я да се видим на по бира и да го обсъдим.

Последно редактиран от Кольо (17.05.2017 11:27:54)


"Когато хората убиват, за да се хранят или оцелеят, това е естествен подбор. Когато го правят за удоволствие и ловни трофеи - е преднамерено убийство."
Ръдиард Киплинг

http://redrockbg.com

Офлайн

    0

#13 17.05.2017 11:42:46

Niki
Редови
Репутация: 347

От: Перник, но живее в София
Регистриран: 29.06.2015
Мнения: 619
Уеб-сайт

Отг: Отровните змии на България

То бирата е убава идея. Ама май трябва да се почне от един прост списък на потенциално опасните членестоноги.

Примерно:
Черна вдовица(Каракурт)
Стършели
Пчели, оси(заради възможна алергична реакция)
Сколопендри
....

Осо, какво е дракон?

Адаш, ако нямаш нищо против ми се иска да пусна линк към статията тук: http://exotic.bg/forum/index.php/board,9.0.html

За да може и други хора да дадат отзиви или при желание да допълнят нещо.

Последно редактиран от Niki (17.05.2017 11:50:29)


Работа ли е, не ми го хвали...

Офлайн

    0

#14 17.05.2017 12:13:10

Кольо
КорифееЦ
Репутация: 1181

Регистриран: 01.02.2013
Мнения: 3,309

Отг: Отровните змии на България

Дакона и скрпида са морски риби с отровни шипове. Твърди се, че убождането от дракона е много болезнено.
Ошо, аз си нося винаги антиалергично с мен, ама май ще почна да си нося и урбазон.
Адаш нямам против да я публикуваш където искаш, стига да носи полезност за онези хора от форума.

Последно редактиран от Кольо (17.05.2017 12:17:13)


"Когато хората убиват, за да се хранят или оцелеят, това е естествен подбор. Когато го правят за удоволствие и ловни трофеи - е преднамерено убийство."
Ръдиард Киплинг

http://redrockbg.com

Офлайн

    0

#15 17.05.2017 12:47:56

osobso
Сталкер
Репутация: 231

От: София
Регистриран: 27.05.2016
Мнения: 844
Уеб-сайт

Отг: Отровните змии на България

Кольо написа:

Дакона и скрпида са морски риби с отровни шипове. Твърди се, че убождането от дракона е много болезнено.
Ошо, аз си нося винаги антиалергично с мен, ама май ще почна да си нося и урбазон.
Адаш нямам против да я публикуваш където искаш, стига да носи полезност за онези хора от форума.

Носи Коле. И 2 броя Анапен Джуниър по 150 носи. Хем да става за детето, хем и за възрастен.


In vino veritas, in aqua sanitas.

Принципите нямат никаква сила, ако не си добре нахранен.
Марк Твен

Офлайн

    1
Потребители в тази тема: 0 госта, 0 регистрирани потребителя

Board footer

Задвижван от FluxBB, Превод: Stoyan Stoyanoff