XENOS::BUSHCRAFT FORUM > Българският Бушкрафт Форум

Бушкрафт, Оцеляване, Примитивни технологии, Туризъм, и Живот с Природата...

Вие не сте влязъл.

#1 28.04.2017 14:45:47

Кольо
КорифееЦ
Репутация: 1260

Регистриран: 01.02.2013
Мнения: 3,357

До меандрите на Бяла река

Вчера Кента ме питаше за меандрите на Бяла река и реших да пусна един пътепис от този район, който направихме с Петя преди време. Писах го за рибарски форум и за това акцента е върху риболова, но се надявам да ви е поне интересно.

В средата на септември с Петя направихме едно забележително за нас пътуване по разни интересни места. Направихме и доста снимки, преди да падна и да си удавя апарата в Бяла река. Видяхме и се насладихме на уникални гледки. С кеф ще споделя тази малка част от пътуването с вас.
Та значи, излизам от болницата, подавам си молба за отпуск и предизвестие за напускане на работа, взимаме на прословутата малка масичка от Марко и вече като свободен човек заминавам с жената за Ивайловград. Целта са любимите ни Източни Родопи и ако е рекъл Бог да стигнем до моренцето. Минаваме през Любимец и от там на юг. По пътя спираме при един изоставен военен бункер от отбранителната линия „Юнак” където се е предполагало, че ще громим натовските интервенции в благоденстваща България и заминаваме за тракийската гробница край с. Мезек.
image.jpg
Намираме ексурзоводката в кръчмата, дава ни ключовете от гробницата и 2 билета по 50 стотинки, обяснява ни маршрута и айде... „минете на връщане да ги върнете”. В центъра на селото се натъкваме на местнатата маршрутка:
image.jpg
Разглеждаме гробницата. (Снимките се затриха някъде) Аз полягам на погребалното ложе на тракийският вожд а Петя коментира, че не си пада по тракийски погребения big_smile (любимата съпруга е била екзекутирана и кремирана заедно с вожда) и ми дава зор да тръгваме към любимия  язовир.
Почти всяка година идваме на Ивайловград на палатки, но сега ще го раздаваме културно, т.е с покрив над главата си и легло. Колега от форума учтиво ни предостави бунгалото си за 3 дена. Да е жив и здрав - голям хаир ни направи!!! Мястото е прекрасно и е всичко онова от което се нуждаем за да се разтоварим от софийската лудница. Мир, спокойствие и красота...
Пристигнахме по тъмно, но сърце юнашко не изтрая и късно през ноща спретнах една дънарка на грозд от земни червеи. Голям кеф е да поседнеш край въдицата си в мрака и да слушаш звуците на ноща. Сиви чапли се чуваха нейде в небето, улулици и сови в гората, чакали виеха по баирите и неколцина съсели решаваха некакви важни съселски дела в клоните на дъба до вилата. Идилия! На сутринта се насладих на такива гледки.
image.jpgimage.jpg

При ваденето тръгна трудно и ми скочи адреналина, но явно беше закачила някъде по камънака и след няколко опита да извадя линията скъсах... Явно не прецених правилно монтажа. Вместо „ин-лайн” в тази ситуация по-подходящ би бил монтаж с фиксирано олово в края на линията на по-тънък повод или монтаж с клипс за тежеста. Както и да е... Реших да ловя с директния пред себе си.
image.jpg
Забърках един футер хенд-мейд захранка + ароматизатор „ванилия”, 1 пакет „река” на Търнев и пакет бисквитена галета и я оставих малко да „втаса” докато оправях такъма. Основно 0.14, повод 0.12 , плувка 1.5гр. На язовир като този мога да си позволя по груб такъм – ненаплашена риба, масово каракуди по половинка, кленове по кило и нагоре и е камънак та знаели се. Захранката е светла и бъкана с протеини. Хвърлих една стиска захранка на една скала на около метър пред мен и докато си правех 6-цата, забелязах, че се появиха бабушки, които нападнаха захранката като кокошки... Заставаха почти вертикално и я обираха от скалата. Тука са! Мерене на дълбочината пред мен (5,60-70м!), 5-6 топки като портокал в язовира и ... се почна! Взимаха от дъното като обезумяли и всяко хвърляне беше риба. Излизаха много едри червеноперки и малко по-дребни бабушки. Между другото за първи път ми се случва да ловя и двете риби на едно място и такава дълбочина, а пък и червеноперка не бях виждал много отдавна. Излизаха спорадично и костури и мерни кефалчета. Само на торен. Бял не искаха въобще. Имах и едно късане, което така и не се видя от какво е... М**ка му... Що не сложих ластик? Очаквах и каракуда да излезе, но я нямаше никаква. Вечерта хвърлих една тежка плувка за бяла на слънчевка и на другата сутрин Петя извади един кефал към кило. Пак слънчевка и до обяд още един но малце по-дребен. Вечерта бялата ядеше като обезумяла в плитчините, но не иска да вземе нито на воблер, нито на туистер, нито слънчака от плувката. Сигурно искаше уклей, но пък заведението не предлагаше такава екстра. Така минаха трите дена и дойде време да си ходим. Вечерта най-неочаквано дойде и полиция. Ей така, дошли да видят какво – що по вилата. Обикалят всички вили. Евала на момчетата!!! Пичове бяха, хапнахме пийнахме и споделиха, че ИАРА и горското от известно време стегнали много режима. Оплакаха се, че „даже” и мрежи на техни колеги били взели. Изкефих се на макс! На другата сутрин правим тур през полуизоставените села в района - Сив кладенец, Мандрица, Одринци, Долно и Горно Луково, през крепостта Лютица (предполага се че тук е издъхнал Цар Калоян след обсадата на Цариград) и вила Армира към изходния пункт към заветната цел – меандрите на Бяла река. И тук се губят снимки но селцата са нещо такова. image.jpg.
Всичките са от преселници от Беломорска тракия след Балканската война. Къщите са кирпичени големи но правени на бързо и за малко. Всички са очаквали, че ще се върнат по родните си места. Поцъкахме с език, помислихме за съдбата на тези хора и бедите и премеждията през които са минали и се отправяме към меандрите. Минаваме през Меден бук, оставяме колата в селото, купуваме вода и нещо като кафе от кръчмата - това трябва да се види обезателно!!! Портрет на Сталин и бай Тошо сред снимки на голи каки в крайно неприлични пози и ловни трофеи на дървени подложки... Да не се изпуска в никакъв случай! И нтръгваме срещу течението. Гледките си струват и снимката не може да предаде атмосферата. Скалите са много сини и в комбинация с бистрата като сълза вода са невероятно впечатляващи.
image.jpgimage.jpgimage.jpg

Бяла река  е  малко  позната. Тя е най-големият ляв приток на Луда река извираща от територията на Гърция, преминава няколко километра в България и се влива в р. Марица отново на гръцка земя.  Реката извира от рида Мъгленик в Източни Родопи (до село Черничево). Дълга е близо 70 km и се влива в Луда река край село Сив кладенец. Реката е средиземноморски тип  по отношение на речния си режим, т.е. през лятото на отделни места почти пресъхва, докато през зимата е пълноводна и буйна. Образува красива речна долина като в нейното поречие са разположени едни от най-обезлюдените, но изключително самобитни български селища - Меден бук, Горно и Долно Луково, Мандрица, Одринци и Сив кладенец.
Не само географската отдалеченост прави реката интересен обект за посещение, но и своеобразната природа около нея. Климатът е средиземноморски, като растителността и животинският свят се отличават доста от обичайните за България. Те по-скоро са аналогични с флората и фауната на Северна Гърция и европейска Турция, които са силно повлияни от Средиземно море.  За това тук са характерни  южните растения кукуч, грипа, зайча сянка, червена хвойна, ягодово дърво (кумарка) и подобни. Птиците са в изобилие и районът е рай за грабливите птици. Непрекъснато виждахме различни видове соколи, орел змияр, осояди. Често пред колата от шубраците излизаха ята фазани и яребици, които се държаха като домашни кокошки и ни допускаха на няколко метра от себе си.
Релефът на долината се харектеризира със стръмни склонове и много меандри. Те всъщност са дали името на защитената местност „Меандрите на Бяла река“, която е защитена зона от Източните Родопи по НАТУРА 2000.

Много интересно и характерно образувание за ландшафта по долината са еворзионни котли – големи дупки в скалите, образувани от измитите от преминаващато вода по-меки участъци в скалите. Те допринасят за изграждането на една природна картина с неповторим изглед. Водите на реката са известни със своята чистота и прозрачност, което позволява без особено затруднение да се наблюдават многобройните пасажи риба. Речните раци и миди също доста лесно се забелязват. Понеже някога Родопите са били дъно на море и раците в реката не са речните раци а криви като морските. Те са реликти от последният ледников период. Тук е открит и ендемичен вид риба, който не се среща никъде другаде по света -  родопският щипок. Всъщност това е едно много невзрачно рибе с размер на показалец ама си е уникално. Така де…

До там се стига по няколко  начина като два са най-удобни. С автомобил до село Меден бук, което е достижимо само откъм Ивайловград или през Гугутка. Ако минете през Гугутка ще вървите повече до реката но е много диво. Върви се няколко километра по пътека, успоредна на речната долина докато се достигне до тесния речен пролом. През лятото и есента са по-подходящи, тъй като тогава реката е маловодна и свободно може да се върви покрай нея или в нея. В района заслужават да се посетят и селата Мандрица, Горно и Долно Луково, които се отличат със своеобразна запазена архитектура, както и Ивайловград и намиращата се в близост римска вила Армира. От към Гугутка е и крепостта Бялото кале.

Абе въобще, мястото е страхотно с много щука, кефал, уклей и костур, невероятно бистра вода и обиталище на много видове птици. Точно тук докато се правех на експерт по придвижване по труден терен се подхлъзнах на една скала и заедно с фотоапарата и гсм-то се оказах във водата. Затова със снимковия материал приключвам тук.
Вирът беше към 3 метра дълбок и с все стръмни скали наоколо, обрасли с мнооого фини водорасълчета... Всякак се опитвах да се задържа по тях, но все се свличах надолу и така - понакиснах се здравооо... Да се смееш ли, да плачеш ли ?! Разглобих слушалката да съхне, прежалих ги и двете джаджи – важното е, че съм жив и здрав и не си цепнах кратуната проста. Сушене на дрехите по скалите, къпане в реката ( този път доброволно и с кеф ) и айде към село Студен кладенец. Тази вечер без риболов, хапване и пийване с бай Исмаил, на другата сутрин ходене до Чакъла (фантастична местност като каменна пустиня но с едри и трудно проходими камъни, безуспешно търсене на кладенеца със супер студена и вкусна вода ) и бързо до Шейтан кюпрю. Как ме е яд, че не е жив фотоапарата за да ви направя съпричастни на това диво и интересно място... Нагледах ме се на лешояди и много видове грабливи птици. И пак на път. Сега до Ардино с неговия древен мост където е сниман „Време разделно”. Мостът е на трудно достъпно място на река Арда и сигурно държи риба, защото видях изхвърлена кутийка от влакно(шаранджийско) 0.25мм. и не малки люспи, предполагам от кефал.
Следващата спирка е Велинград. Два дена семинари и пороен дъжд и айде през Пазарджик към морето. Минаваме през Сакар и Странджа и гоним Бургас. Да ама минаваме през Малко Шарковоооо. Каним му се от много време и … спираме. След кратко (ама много кратко!) обсъждане вместо ляв –десен завой и през селото, покрай лудницата и стената, та на Бялата пръст. Идеята е да търсим шаран. Да ама вода –йок. Плиткаж. Решавам да проверя в дъното на залива дали има път към залива преди стената дето е по-дълбоко. С колата по брега до дъното на залива, виждам, че не става, тръгвам да обръщам и ... предна лява потъва дълбоко в една уж поизсъхнала кал. Баси!!! Напред –назад и все по-дълбоко... Ми сега? Айде до съседния бивак на километър от нас за помощ. Оказват се едни пичове от Хасково, седели от много време. Те ми казаха, че е шаранът е давал добре до дъждовете, след което е спрял да кълве. Според сонара, обаче, рибата е там. С дружни усилия.... закопаваме колата още по-надълбоко, късаме и въжето на единия от тях. Емо ми предлага да ме закара до селото да търсим помощ. Сполай ти, човече! В селото се сблъсквам се с най-отвратителното племе на света! Хора, които директно ми отказват да ми помогнат. „ Абе, остави ме на мира”, ми казва един. „Имам 150 глави добитък на главата, ще ходя да те дърпам. Оправяй се.” Един, втори, трети... Едно и също. Не искат пари, просто не искат да помогнат. Накрая се уговарям с едно младо момче, оказа се син на онзи с 150-те крави, да дойде на другата сутрин да ме тегли. Уговорено. Айде обратно до язовира. Добре поне, че на язовира е красиво и спокойно. Ама пред нас на 100 метра на вътре – една педя вода и вълни като на морето. Кво да правиме? Направих бивак , стъкнах огъня и седнахме край масичката на Марко. Довършихме с Петя ивайловградската смокинова ракийка, хапнахме наденичка на скарица, седиме си край огъня, хортувкаме си, слушаме дъждосвирците и пей сърце – е*ал съм ти проблемите.  На сутринта в уречения час оня го няма. Ходене до баира за обхват, разговори по ГСМ-а. Той не можел, но щял да изпрати човек да ме извлече. Още 1 час и няколко разговора и ... разгеле! Трактор на хоризонта!!! Дръпна ме човека. Пешо-голем пич. Оплаках му се от местните, а той : „Такива са си тука. Миналата година оставиха едни софиянци с джип 5 дена на язовира. Криви хора са тука.” Разбираме да се чакаме в кръчмата. Минах да оставя едни консерви царевица на пичовете от Хасково и аре към кръчмата. По пътя Пешо тракториста седи и ни маха. Нафта нямал. Чорбаджиите не му дали достатъчно... Пак разговори по телефона и поредната наглост на ония - „ Ми иди до Болярово да купиш нафта и му я занеси”. Ми нали си платих, колкото се разбрахме, какви са тия простотии, сега? Ми такива. Ми ако си тръгна какво ще стане, а ?!? Платил съм както се разбрахме, дигам си чуковете и си….. ама айде! Хора сме. Заради Пешо. Айде до Болярово, купуваме нафта и обратно до М. Шарково. И пак през Болярово към Бургас. В Бургас се видяхме с Краси Локала и Боцмана от морския подфорум, кафета , мелби, бири, това-онова, светнаха ме за дереджето по морето и айде на Поморие. На другия ден заранта, тежко и чорбаджийски след кафе и закуска си понасям задника към морето на едни буни. Всички ловяха на 30 грама, плуваща бомбарда и махай, махай на час по един. Пробвам, ама ме човърка, че всички сме с еднакъв монтаж и дава лошо. Сменям с една пъстърваджийска, потъваща като 13-сет, 20 грамова бомбарда на Triana и хоп, веднага първата. Ами това било... Бавно потъваща и бавно водене му било чалъма за момента. Голямо удоволствие е да се лови тази риба. Излизаха риби от 30 тина сантиметрови писалчици до 50-60 сантиметрови. Видях и един пич на една буна, който ловеше зарган с чепаре. Беше си хванал 20-тина риби. Ловеше се на средните куки. Налових се два дена на заргани и дойде време да си ходим. Минахме през язовир Копринка, да видим кума, който си ловеше каракуди на пружина. От язовира нищо не е останало. Няма вода. Карахме с километри по дъното на язовира. Беше хванал и две щуки. Едната 6, другата около 2 кила на некакви гьолчета до Тунджа. Като отишъл на другия ден и какво да види?! Около 20! Човека, гъз до гъз около гьолчето маат на блесни, на тапи …. Панаир! „Вчера тука един софиянец ги резби! Ей такива щуки е фанал” му казва един от местните и си разперва ръцете към метър и петдесет.
Та така... налових си доволно рибка , навъртяхме към 2000 километра, видях интересни места и хора, и като си направих сметката реших да си сложа газова уредба...
Та така.

Последно редактиран от Кольо (28.04.2017 15:04:49)


"Когато хората убиват, за да се хранят или оцелеят, това е естествен подбор. Когато го правят за удоволствие и ловни трофеи - е преднамерено убийство."
Ръдиард Киплинг

http://redrockbg.com

Офлайн

    6

#2 02.05.2017 13:30:46

SpirovTS
Редови
Репутация: 15

Регистриран: 02.03.2014
Мнения: 71

Отг: До меандрите на Бяла река

Много добро разказче колега,с кеф го прочетох.Язовирите по З.Родопи също предлагат много положителни емоции и месните са много сърцати и разбрани люде.Единствено само времето е малко не постоянно и може да те изненада,но ако си подготвен като за планина няма ядове.И сега една лека корекция:цар Калоян е убит при обсадата на Солун,от свои хора.

Офлайн

    1

#3 02.05.2017 19:36:21

Кольо
КорифееЦ
Репутация: 1260

Регистриран: 01.02.2013
Мнения: 3,357

Отг: До меандрите на Бяла река

И в рибарският форум имаше подобна забележка. Възможно и така да е. Истината е, че не се знае точно какво е станало. Версиите са няколко и една от тях е, че каквото и да се е случило под Солун най-вероятно е умрял в Лютица. Лютица е била и военната му резиденция във войните с Византия и Латинската империя. Имено Лютица е обект и на неуспешното нападение на брата на Балдуин - Хенрих Фландърски. Лютица е незаслужено пренебрагвана от българската историография за сметка на такива важни битки като превземането на разни гари и мандри.
Не съвсем близо но пак в Източните Родопи е и мястото на засадата при която е убит Бонифаций Монсератски на връщане от наказатлната му акция срещу ... православният манастир Св. Йоан Предтеча край Кърджали.
Абе, Източни Родопи са невероятно място и си заслужава да спретнем една среща там.

Последно редактиран от Кольо (02.05.2017 19:45:23)


"Когато хората убиват, за да се хранят или оцелеят, това е естествен подбор. Когато го правят за удоволствие и ловни трофеи - е преднамерено убийство."
Ръдиард Киплинг

http://redrockbg.com

Офлайн

    0
Потребители в тази тема: 0 госта, 0 регистрирани потребителя

Board footer

Задвижван от FluxBB, Превод: Stoyan Stoyanoff