XENOS::BUSHCRAFT FORUM > Българският Бушкрафт Форум

Бушкрафт, Оцеляване, Примитивни технологии, Туризъм, и Живот с Природата...

Вие не сте влязъл.

#1 26.04.2017 22:41:45

GoldenRatio
Редови
Репутация: 271

Регистриран: 20.06.2013
Мнения: 99

Няколко дни в зимния Балкан.....и когато нещата се объркат!

С голямо закъснение пиша за тази история, но сега намерих време и ми дойде музата. Тази зима, за разлика от предишни беше по-истинска и както други години си търсех няколко свободни дни, за да ида и се насладя зимния Балкана. Щом това се случи, с мой стар другар и опитен планинар се уговорихме да идем заедно и да споделим приключението. Планът беше да останем в негова къщичка и да е така, както са живели българите планинари преди над 100 години. Хубавото е, че къщата е напълно изолирана в буковата гора, на диво и непристъпно място. Строена е от естествени материали, няма ток или вода, както и покритие за телфоните. Споделял съм за това място и в предишни разкази във форума.
Започнахме да плануваме прехода. Не веднъж сме излизали с него зимата, имаме известен опит и умения. Знаем, какво е зимно лошо време, от какво трябва да се пазим и как! Добре премислихме и планувахме всичко, защото там където отиваме няма на кого да разчитаме освен на себе си.
Основните неизвестни бяха само тези:

1. Отиваме на познато място, но избрахме нов и непознат маршрут;
2. Прогнозата за времето сочеше рязко затопляне - какво ли ще заварим горе?;
3. Как ще се справи другото ми "бушкрафт" куче, което гледам и обучавам от няколко месеца?

Какво може да се обърка?

Проучихме релефа на района и въпреки голямата денивелация, нямаше опасност от лавини. Иначе снегът беше около метър, не е проблем, газили сме такъв сняг и в други път. Трябваше да вземем вода, защото по трасето на прехода няма. А по това време на годината не може да си позволим да се отклоняваме извън маршрута, за търсене на вода. Това, което носим с нас трябваше да е само най-необходимото, защото прехода ще е изтощителен, не ни трябват излишни килограми и целта трябва да се достигне по светло.
За това екипировката ни включваше следното:

1. качествени дрехи и обувки, якето е непромокаемо;

2. закачени или в дрехите:
    - нож;
    - мачете;
    - телефон;
    - блокче шоколад.

3. вързоп от брезент и здраво въже:
    - родопско одеяло;
    - походна храна (брашно,ориз,сирене...за няколко дни);
    - непромокаемо платнище.

4. малка чантичка с пособия:
    - за палене на огън;
    - начелник;
    - връв;
    - закачено за нея канче и манерка с вода;
    - найлоново пончо;
    - малко сух прахан от предишни излизания из горите.

5. Гети и снегоходки за тегло около 100 кг, което е моето с багажа.

pic

И така Всичко е обмислено, преди обяд оставихме колата в едно село и навлязохме в Балкана. От рязкото затопляне в този ден снегът беше станал много тежък и лепкав. Все пак в ниското снега след селото е по-малко и е отъпкан от коне. Всичко е много приятно, така ходихме доста време и навътре в гората започна да се чува кучешки лай. Стигнахме ранчото на коняр, който живее по-високо в балкана и човека ни посрещна много с радост и отзивчиво. Поговорихме си, предупреди ни, че до тук се върви сравнително добре, защото конете му са тъпкали снега цяла зима, но нагоре не е ходено, а и снега е много повече. Не чухме нищо неочаквано.

Продължихме, започна да става по-тежко за вървене. Неприятното беше, че краката потъваха в снега все едно е в течен бетон. Не може да се проправя партина, ходи се с щъркелова походка. Хабеше се повече енергия и при изваждане на крака, защото тежкия сняг го засмукваше, като във вакум. Сложихме снегоходките и положението не беше много по-добре. Те залепваха в снега и бяха нужни отново повече усилия, за да се върви. По-натам, снега стана дълбок около метър. Макар да е трудно със снегоходките, без тях беше още по-трудно. След часове преход, умората се усещаше осезаемо, а теренът ставаше все по-стръмен и непроходим. Водата ни свърши и вече осъзнавахме, че при тези условия дистанцията се е оказал много по-голяма от очакваното. Проверявах курса с компас, макар и да не познавахме маршрута, се движихме във вярната посока.

pic

Минаха още няколко часа, силите ни напускаха и започнаха да се усещат признаците на обезводняване. С моя другар усещахме, че ситуацията се обръща в критична, но никой не искаше да го каже, за да не сломява духа на другаря си. Вървейки от изтощение падахме в снега, а изправянето беше още по-изморително и мъчително от ходенето. Топяхме сняг, за да се хидратираме, но определено не ни стигаше. Дрехите ни вече бяха мокри от потта и снега. Обсъдихме ситуацията, беше късно да се върнем, а нямахме сили да нощуваме на склона в гората. Твърде далеч сме, нямаме сила да се върнем дори до коняря. А спасението ни е зад билото, което също не е близо.
В този момент си мислих за много неща и осъзнах, колко сме безпомощни. Имах опит, умения и знания, можех да направя зимен бивак, да запаля огън, имахме храна, щяхме да стопим сняг. Чудесно! Бихме се спасили, но в друга ситуация, сега аз нямах сила да се движа. Тялото отказваше да ме слуша и сега нощта щеше да е фатална за нас.

Тази мисъл ме връхлиташе и караше да премислям всичко и да се смирявам, признавайки си, че нищо не зависи от нас. Макар духа ни и желанието, ще се измъкнем само, ако Някой се смили над нас и Балканът ни остави живи. Точно това е моментът в който човек трябва да приеме факта: всъщност колко е малък! Продължавахме на горе, а билото изглеждаше все така далеч. Слънцето започна да се снишава и пресметнах, че не остават повече от два часа над хоризонта. През нощта на зимен февруари щеше да изчезне усещането за омекналото време през деня и студа, и хипотермията щяха да ни довършат. Вървяхме и вече никой не говореше. Само си помагахме, за да се изправим от паданията и гледахме билото. В един момент го достигнахме, там има едно место с обхват. Спряхме само, за да се обадим на семействата и да кажем, че сме добре и всичко е наред.

Спуснахме се на долу по склона към къщичката - нашето спасение. Спомням си, усмивката с радост на изтощените лица. Защото оставаха само около 800 метра. Казахме си, че от тук вече ако ще и с лазене ще стигнем. По склона надолу падахме в снега, ставахме и продължавахме да бързаме, колкото можем. Стигнахме до къщичката, там имаше около 3 литра вода, останала от предишно наше идване. Нямахме сила да идем за още вода, изпихме наличната, но все още се чувствах не достатъчно хидратиран. Запалихме огън, там имаше натрупани от нас дърва от благоприятните периоди. Сушихме дрехи и обувки, хапнахме малко и почти веднага заспахме. А малко след, като стигнахме заваля и дъжд, което значеше, че съвсем нямаше да имаме шанс, ако замръкнехме в това състояние в тези сурови условия.

На другия ден живота започна да се връща в телата ни. Останахме няколко дни и се прибрахме благополучно.

Мислих много дълго след случката. Не бих заменил това и за 100 благоприятни излизания из пущинака. Благодарих на Бога, че беше милостив и усещах, че планината беше благосклонна и не пожела да ни убие. Защото съвсем малко да се беше объркало още нещо и всичко щеше да приключи, а това е много лесно да се случи. Опитът за мен беше изключителен и смятам, че смирението от преживяването много ме обогати. Няма повече, какво да споделя, защото чувствам, че каквото и да изкажа, ако не е изживяно, няма да има голям смисъл.

п.п. Да споделя и за кучето. Изненада ме приятно и бях готов да му дам диплома за кучешки бушкрафт другар smile Беше пазач, когато се налагаше, в критичните моменти се опитваше да повдига духа и да ни кара да се движим. А в гората и планината се движеше постоянно около нас и следеше някой да не изостане и да не се изгуби. Макар и майка питбул, баща неизвестен смелчага, Дара се оказа изключително предсказуема и несвоенравна. smile

pic


Споделям няколко кадъра, от малкото снимки в този преход:

pic

pic

pic

pic

pic

pic

Блянуван момент:

pic

pic

Последно редактиран от GoldenRatio (26.04.2017 22:59:21)

Офлайн

    17

#2 26.04.2017 23:27:10

Кольо
КорифееЦ
Репутация: 1293

Регистриран: 01.02.2013
Мнения: 3,381

Отг: Няколко дни в зимния Балкан.....и когато нещата се объркат!

Ей, Ванка! Радвам се, че най-сетне намери време да споделиш с нас опитът си и поуките си от този излет и това чудесно свидетелство за Божията милост! Когато осъзнаем, че опитът и знанията са необходимата, но не и достатъчната част от успешния излет, това непременно ще ни донесе и онова смирение, което ни позволява да бъдем по-разумни при престоят си в дивото.
Апропо. В подобна ситуация от зимата на далечната 1990 г. при която в гъста мъгла и силен вятър в циркуса на Тевно езеро, 14 часа не успяхме да открием нито затрупаният от сняг заслон, нито да намерим пътеката към Демянца и бивакувахме при - 20 градуса на открито, ме накараха да започна целенасочено да трупам умения и знания за оцеляване и в края на краищата ме доведоха до този форум.
По този повод ти подарявам един от любимите си стихове от Псалмите:
Казва се "Песен на възлизане. Соломонова".
"Ако Господ не съзида къщата, напразно ще се трудят строителите й; ако Господ не опази града, напразно ще бди стражата."
Псалом 126

ПС. Знаеш, че снегът е дестилирана вода и не утолява жаждата, за това щипка сол (NaCl) или пликче Хидратин Алфа в раницата ми са задължителни.

Последно редактиран от Кольо (26.04.2017 23:43:40)


"Когато хората убиват, за да се хранят или оцелеят, това е естествен подбор. Когато го правят за удоволствие и ловни трофеи - е преднамерено убийство."
Ръдиард Киплинг

http://redrockbg.com

Офлайн

    2

#3 27.04.2017 00:10:03

osobso
Сталкер
Репутация: 244

От: София
Регистриран: 27.05.2016
Мнения: 857
Уеб-сайт

Отг: Няколко дни в зимния Балкан.....и когато нещата се объркат!

Кольо e казал, каквото трябва. Няма да го повтарям ще кажа само БРАВО ! И не толкова за изпълнението, а за поуките wink

Последно редактиран от osobso (27.04.2017 00:12:11)


In vino veritas, in aqua sanitas.

Принципите нямат никаква сила, ако не си добре нахранен.
Марк Твен

Офлайн

    0

#4 27.04.2017 08:45:31

xenos
Modern Abo
Репутация: 595

От: Дивдядово, Шумен
Регистриран: 06.10.2010
Мнения: 5,491
Уеб-сайт

Отг: Няколко дни в зимния Балкан.....и когато нещата се объркат!

Това е още един от примерите, който може да се запише като отговор под ироничното подмятане: "Абе кво сте се взели толкова на сериозно, и ми се правите на Беър Грилс! В България 5 километра да вървиш - и ще стигнеш до село! Кви са тия оцелявания, бушкрафти!" smile Такива случки (дай Боже със същия щастлив край), е добре да се изживеят, защото ще подействат отрезвяващо на всеки!


Бушкрафтът е най-първото от всички занимания на хората. И дори по Земята да стъпва последния човек, той ще бъде практикуван!

Офлайн

    3

#5 27.04.2017 12:28:26

GoldenRatio
Редови
Репутация: 271

Регистриран: 20.06.2013
Мнения: 99

Отг: Няколко дни в зимния Балкан.....и когато нещата се объркат!

Коле, благодаря за съвета друже. Нямам сол в комплекта, ще е добре да си добавя smile

Иначе знам къде ни е грешката, не си разчетохме правилно натоварването за прехода в конкретните климатични условия. Когато осъзнахме това, вече беше твърде късно, защото телата ни започнаха да отказват. А снега за хидратация беше по-добре от нищо, въпреки липсата на соли, успяваше да ни даде известни сили. Все пак ситуацията беше критична.

Иначе бил съм и друг път в тежки зимни условия. Дори сме газили много по-дълбок сняг, виелици и студ в подобни преходи. Ради знае, защото на такива приключения сме ходили и заедно. Другарят ми от този преход е също много опитен планинар. Но рязката промяна във времето, накара топящия се сняг да увеличи прекомерно усилията ни за този преход. Не случайно руснаците казват, че като се започне топенето на снега, не се ходи в пустощта. Ако се повтори случката, може би бих направил бивак за пренощуване и бих разделил прехода на два етапа. Така нямаше да има проблем. Но като се обърне каруцата, пътища много....е казал народът smile

А относно сериозността и отговорността за престоя в дивата природа, винаги съм подхождал много отговорно. Дори това го проповядвам постоянно и на всички. Най-големият смисъл на тази тема е точно това, да обръщаме внимание посланието и всички да знаем, че ако ще да сме най-добрите и да сме премислили 1000 пъти всички неща, пак ще дойде онзи момент, когато нещо ще се обърка. Хората не си дават сметка, че един навехнат глезен може да е фатален и да не се приберат живи и то на близо от цивилизация! За това трябва да трупаме опит, да се учим от него. И дай Боже, както каза Стоян, всичко да завършва винаги благополучно. Защото успешния бушкрафт е благополучния, а не този без премеждия.

Стояне, а относно заядливите коментари на хора, както спомена. Не заслужават даже да им се обръща внимание. Това може да се каже само от хора, които седят зад клавиатурите си и наистина не знаят за какво става въпрос. И аз съм чувал подобни неща, но не им обръщам внимание. Какво мога да кажа аз на рибата за плуването или на птицата за летенето, така може да ти говори и на теб такъв човек, за смисъла и сериозността на нещата с които се занимаваш и той не познава wink

Последно редактиран от GoldenRatio (27.04.2017 12:30:20)

Офлайн

    0

#6 27.04.2017 18:31:26

zcezbpm
Редови
Репутация: 221

Регистриран: 24.04.2016
Мнения: 141

Отг: Няколко дни в зимния Балкан.....и когато нещата се объркат!

Както спомена и Кольо, солчица.
Може да се сложи в някое малко пластмасово шишенце, някое от хапчета примерно и то на лесно място, че да се опитва чат пат. Аз си нося сол объркана със самардала.  Наливането с вода може да доведе до водно отравяне(хипонатриемия), което е едно много опасно състояние. Веднъж само ми се е случвало лятото и почти всеки път при тежки зимни преходи в различна степен на тежест съм изпадал в това. Един от признаците е, че въпреки че ти се пие много,  идва момент в който човек дори и да има вода не може да я изпие, защото му се гади от нея . Вино, бира, газирано, подсладен чай влизат лесно, но чистата водата се повръща.
  Зимните преходи са в пъти по-изтощаващи ако се прави пъртина и времената спрямо летните могат да се увеличат  два-три пъти като времетраене.
Трябва и нещо сладко, защото след часове изтощаващо ходене горивото в тялото отдавна е свършило и се стига до хипогликемия, което състояние също в зависимост от тежестта му може да е много опасно, така че чат пат освен солчица трябва и по малко гориво да се зарежда. Редовно зареждане, а не когато вече човек грохне.
   За часа на тръгване предпочитам да тръгна и да ходя два часа рано сутринта по тъмно отколкото да замръквам.

Офлайн

    3

#7 27.04.2017 20:48:20

Галимунди
Незнайко в страната на чудесата
Репутация: 666

Регистриран: 29.03.2011
Мнения: 4,150

Отг: Няколко дни в зимния Балкан.....и когато нещата се объркат!

zcezbpm е прав адаш. Имали сте нужда от повече светло време, за да почивате достатъчно.


Аз знам, че нищо не знам... като се замисля, даже кой го е казал и това съм забравил. - Димитър Шишманов

Аз, лично, от време на време, спирам да гледам картата, компаса и GPS-а, за да си погледна и в краката. smile - Неандерталец

Офлайн

    2
Потребители в тази тема: 0 госта, 0 регистрирани потребителя

Board footer

Задвижван от FluxBB, Превод: Stoyan Stoyanoff